М О Т И В И
Постъпила е
Европейска заповед за арест, издадена на 16.01.19 г. от прокурор при Апелативна
прокуратура – Тессалоники (Солун), Република Гърция по отношение на българския
гражданин М.А.С., за изпълнение на решение №1864/14.11.2017г. на Едночленен
апелативен съд за тежки престъпления в гр.Солун, Гърция, с което С. е осъден на
десет години лишаване от свобода.
В съдебно
заседание прокурорът изразява становище, че са налице условията за допускане и
изпълнение на ЕЗА по отношение на исканото лице.
Защитникът на
исканото лице счита, че искането на гръцките власти за предаването му е
неоснователно. Твърди, че в законоустановения срок не са представени гаранции и
доказателства за основателността на заповедта. Според него производството
надвишава рамките на продължителност и следва да се откаже изпълнението на ЕЗА.
Защитата заявява, че исканото за предаване лице не е бил лично уведомен за
правото му да обжалва съдебното решение по наказателното производство в Гърция,
заради което е издадена процесната ЕЗА, че не е дадена възможност за неговото
преразглеждане или представяне на нови доказателства. Обръща внимание, че към
момента на извършване на деянието в Гърция, съгласно тогава действащата
редакция на чл.281 от НК на Република България, предвиденото наказание е
„глоба“. Посочва, че постъпилата ЕЗА не отговаря на изискванията на закона,
доколкото в нея не е конкретизирано за какво престъпление става дума. Моли съда
да отчете обстоятелството, че присъдата на гръцкия съд е била постановена
задочно. Излага съображения, че съдът следва да откаже признаването на ЕЗА и
поради обстоятелството, че няма категорични данни за окончателността на
присъдата, във връзка с която е издадена ЕЗА.
Исканото лице
М.С. заявява, че не е знаел, че срещу него е било водено наказателно
производство в Гърция и моли да не се изпълнява издадената ЕЗА държава в
Република Гърция.
Исканото лице
М.А.С. е роден на ***г. в гр. София, адрес: гр. София, ул.“***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан в Република
Гърция, ЕГН: **********.
Европейската
заповед за арест по отношение на същия, е издадена на 16.01.19 г. от прокурор
при Апелативна прокуратура - Тессалоники, Република Гърция с оглед изпълнение
на наказание лишаване от свобода за срок от десет години, наложено с влязло в
сила решение №1864/14.11.17 г. на Едночленния апелативен съд за тежки
престъпления – град Солун.
Настоящият
съдебен състав счита, че не са налице са предвидените в закона предпоставки за
допускане и изпълнение на ЕЗА.
ЕЗА е
издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Гърция, /което е
изрично отразено в уводната част на документа/ и е формално редовна от външна
страна.
Формално са
налице са условията за допускане и изпълнение на ЕЗА по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА.
ЕЗА е издадена с оглед изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок не
по-малко от четири месеца, а именно - за срок от десет години. Осъдителната
присъда на гръцкия съд е влязла в законна сила, видно от съдържанието на ЕЗА -
в т.2 е посочено, че се касае за „неотменимо решение на Едночленния апелативен
съд за тежки престъпления - Тессалоники“. Впоследствие след повторно
разглеждане на делото от втори съдебен състав на СГС, е изискана и приобщена
към делото, като доказателство справка от заместник апелативния прокурор на
Солун, в която изрично е посочено, че присъдата е влязла в сила, като в същото
време са разяснени възможностите за възобновяване на делото поради това, че то
е водено задочно срещу осъдения С.. Изрично са дадени гаранции, че след
предаването на лицето на гръцките власти, на същото ще бъде връчено наново
споменатото в ЕЗА осъдително решение, като това ново връчване ще съставлява
начало за изчисляване на срока за обжалване на решението и по време на новото
дело случаят ще се разгледа наново по същество, и подсъдимият може да присъства
лично или чрез свой защитник.
Деянието, за
което е наложено наказание лишаване от свобода, съставлява престъпление и по НК
на Република България - обстоятелствата, изложени в т.2, б.“д“ от ЕЗА и в
постъпилия превод на български език от осъдителната присъда, дават основание
деянието да се квалифицира като престъпление по чл.281 от НК, в редакцията му
към момента на извършване на деянието от осъдения, т.е. тази в ДВ. Бр.27 от
10.04.2009г. Настоящата редакция на чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, е най-близо до престъпния състав по гръцкия НК, за
който е бил осъден С., но тя е въведена след деянието с изм. и доп.ДВ.бр.74 от
26.09.2015г. Към момента на осъществяване на престъпното деяние от С., текстът
на чл.281 от НК, в редакцията му от ДВ. бр.27 от 10.04.2009г., която на
осн.чл.2, ал.2 от НК следва да се приложи при определяне на наказанието за това
престъпление, е предвиждала наказание глоба от хиляда до осем хиляди лева.
Отново на осн.чл.2, ал.2 от НК следва да се прецени и дали по българския НК е
изтекъл и срока на абсолютната давност за наказателно преследване, както и на
срока за изпълнение на наказание.
С оглед
изложеното в предходния параграф настоящият съд счита, че е налице
факултативното основание по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА за отказ за изпълнение на
ЕЗА, тъй като както давностният срок за наказателно преследване, така и за
изпълнението на наказанието, е изтекъл съгласно българското законодателство и
престъплението е подсъдно на българския съд съгласно чл.4, ал.1 от НК. Съгласно
чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5, вр.чл.2, ал.2 от българския НК срокът на абсолютната
давност за изпълнението на наказанието глоба е три години. Съдебното решение №1864/14.11.2017г.
на Едночленен апелативен съд за тежки престъпления в гр.Солун, Гърция, е влязло
в сила на 14.11.2017г., съответно срокът за изпълнение на наказанието по
българския НК е изтекъл на 14.11.2020г. Дори и да се приеме хипотетично, че
няма влязла в сила присъда поради това, че наказателното производство срещу С.
е било водено задочно и това му дава възможност да я обжалва след предаването
му с ЕЗА, срокът на абсолютната давност за наказателно преследване спрямо него
съгласно чл.81, ал.3, вр.чл.80, вр.ал.1, т.5, вр.чл.2, ал.2 от българския НК е
четири години и шест месеца и предвид факта, че според гръцкия съд и
прокуратура, престъплението е извършено на 12.05.2015г., съответно абсолютната
давност за наказателно преследване е изтекла на 12.11.2019г.
Основанието
за отказ по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА е факултативно и съдът има право както да
предаде исканото лице, така и да откаже предаването му. Настоящият съдебен
състав прие, че би било грубо нарушение на принципа за справедливост, който е
основен принцип в правото, да се предаде български гражданин, за изтърпяване на
наказание от десет години лишаване от свобода, за престъпление, което съгласно
българския НК, към момента на извършването му е било наказуемо само с наказание
„Глоба“-
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за
допускане изпълнението на ЕЗА и исканото лице М.С. не следва да бъде предадено
на властите на издаващата ЕЗА държава - Република Гърция.
Предвид
изхода на делото мярката за неотклонение на М.С. следва да се измени от
„Домашен арест“ в „Подписка“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….
ЧЛЕНОВЕ:1……………….. 2…………………