МОТИВИ към Присъда № 115 от 09.10.2019 г. по НЧХД № 146/2019 г. по
описа на Средецки
районен съд
Частният тъжител Т.М.К., ЕГН - **********, с адрес
***, работещ като *** към РУ МВР Средец, е обвинил Г.П.П., с ЕГН
**********,***, за извършено престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т.3 вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Т.К. заедно с
повереника си поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото обвинение .
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание с
упълномощен защитник, разбира в какво е обвинен. В дадените от него обяснения
твърди, че изложеното от полицейските служители не отговаря на
действителността. В правото си на последна дума предоставя на съда да прецени
дали е виновен или не.
Защитникът счита, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан.
Районният съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.П.П. е роден на ***г***. Същият е с
постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, с основно образование,
безработен, осъждан.
За времето от 18.00ч. на 12.02.2019г. до 06.00ч. на
13.02.2019г. полицейските служители - тъжителят Т.К. и свид. П.Г. изпълнявали
служебните си задължения съгласно утвърдения месечен график в РУ МВР
Средец. Около 22.05ч. във връзка с постъпил сигнал на тел.112 за лице в
нетрезво състояние с автомобил, намиращо се на бензиностанция „Лукойл“ след
с.Дебелт в посока гр.Бургас, двамата заели установъчен пост със служебния
автомобил в близост до посоченото място. Около 23.00ч. забелязали л.а. Нисан
Примера с рег.№ ***,
който се движел хаотично от едната лента в другата. Чрез светлинен и звуков сигнал спрели автомобила.
При извършената проверка било установено, че водач на автомобила е подсъдимия
Г.П.. Тъжителят Т.К. поискал документите на подсъдимия и му заявил, че ще му
бъде направен тест за употреба на алкохол. Тъжителят тествал подсъдимия с
техническо средство, което отчело 2,87 промила в издишания въздух. К. обяснил
на подсъдимия, че може да даде кръвна проба за изследване.Тъй като подсъдимият
се съгласил, бил отведен от полицаите в ЦСМП Средец. По пътя подсъдимият казал
на Т.К., че работи за М. * и Т.К. да го пуснел, защото не знаел какво ще му се
случи. Пристигайки в ЦСМП Средец, подсъдимият отказал да даде кръв, поради
което същият бил отведен в РУ Средец с мярка задържане по ЗМВР за срок от 24
часа. Това се случило между 23.00ч. и 24.00ч., видно от съставения от лекаря
протокол за медицинско изследване.
По време на изготвяне на необходимите документи от
тъжителя Т.К. във връзка със задържането на подсъдимия, в присъствието на
свидетелите П.Г., И. *** и И. И.-дежурен по управление, подсъдимият Г.П.
казал на тъжителя К., че с такъв педераст като него няма да разговаря и нищо
няма да разписва и отказал да разпише всички документи.Свид.И.Л. се опитал
да поговори с подсъдимия и да му обясни, че поведението му е недопустимо,
но подсъдимият продължил със заканите и обидите към тъжителя Т.К.. На няколко
пъти отново го нарекъл "/нещо обидно/" и му казал "/нещо
обидно/", от които думи тъжителят се почувствал силно засегнат, още
повече, че обидите му били нанесени в присъствието на колеги.
Във връзка с установеното било образувано бързо
досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С протоколно
определение от 21.02.2019г. на РС Средец по НОХД № 20/2019г. било одобрено
споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Г.П. се признавал за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК , както и глоба в размер на 180 лева и лишаване от права.
Междувременно на 13.02.2019г. тъжителят Т.К.
изготвил докладна записка до Началника на РУ Средец, в която е посочил, че по
време на изпълнение на служебните му задължения в нощта на 12.02.2019г. срещу
13.02.2019г. подсъдимият Г.П. е отправил към него закани и обиди, като обидите
и заплахите са продължили до приключване на смяната му. Докладната е придружена
с докладни записки на свидетелите П.Г., И.Л. и И.И.. Материалите са докладвани
в РП Средец, вследствие на което е образувана прокурорска преписка
вх.№ 165/2019г. и извършена проверка. С постановление от
12.06.2019г прокурор при РП Средец е отказал образуването на досъдебно
производство за отправените закани към тъжителя от страна на подсъдимия, поради
липса на обективни и субективни признаци на деянието по чл.144, ал.3 от НК.
В подкрепа на обвинението и изложената по-горе
фактическа обстановка са показанията на свидетелите П.Г., И.И. и И.Л., като
съдът счита, че посочените гласни доказателства са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по
делото писмени доказателства и незаинтересовани. В така цитираните гласни
доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата,
предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия инцидент. Тримата
свидетели подробно и еднопосочно описват обстоятелствата, свързани с обвинението,
а именно времето и мястото на деянието, изречените реплики от страна на
подсъдимия П. спрямо тъжителя Т.К. във връзка с изпълнение на служебните
задължения на последния. Няма данни тези свидетели, очевидци на случилото се,
да са заинтересовани от изхода на настоящото дело, напротив същите
безпротиворечиво и добросъвестно излагат всичко, което са видели и чули на
инкриминираната дата, което кореспондира и с писмените им докладни от
13.02.2019г. до Началника на РУ МВР Средец.
Извън посоченото категорично се доказа и
обстоятелството, че подс. Г.П. е бил в нетрезво състояние, задържан във връзка
с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, видимо конфликтно настроен към
тъжителя, който е извършил проверката и го е задържал по ЗМВР, поради което и
впоследствие действията на подсъдимия, изразяващи се в изречените от същия
обидни думи са насочени именно към тъжителя.
По отношение на твърдението на частния тъжител, че
подсъдимият е отправил към него обиди с думите "/нещо обидно/"и
"/нещо обидно/" съдът счита, че в хода на съдебното следствие не се
събраха достатъчно доказателства в тяхна подкрепа, тъй като свидетелите не
упоменават тези факти, предвид на което тази част от обвинението според съда не
е безспорно доказана, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия
по тази част от обвинението.
Единствено свидетелят
П.Г. в съдебно заседание твърди, че е чул тези думи, но останалите двама
свидетели не потвърждават това обстоятелство.
По отношение обясненията на подсъдимия, че му
липсвали пари, иззети при обиска му по ЗМВР, извършен от тъжителя К. в
процесната нощ и че телефонът му бил върнат със счупен дисплей, съдът счита, че
следва същите да се разглеждат като защитна версия, тъй като не се събраха
доказателства в тяхна подкрепа. Напротив разпитаният в съдебно заседание
началник на РУ МВР Средец свид.И.Д. отрича подсъдимият сам да е инициирал среща
с него на 13.02.2019г., както твърди последния, както и при срещата им да е
посочил, че му липсва сума пари, вкл. и липсва подобно възражение от страна на
подсъдимия в протокола за обиск, както и данни, че същият е подал жалба,
свързана с оплакванията му. Нещо повече, свид.Д., макар и неочевидец, потвърждава
факта, че още на 13.02.2019г. сутринта му е докладвано, че задържаният подсъдим
Г.П. е отправил закани и обиди към тъжителя и е имал недопустимо поведение при
задържането му.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че подсъдимият Г.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 146,
ал. 1 от НК, тъй като за времето от 23.00ч. на
12.02.2019г. до 06.00ч. на 13.02.2019г. в
гр.Средец, в Районно полицейско управление- Средец казал нещо унизително за честта и достойнството
на Т.М.К., ЕГН **********, в качеството
му на длъжностно
лице, при изпълнение на службата
му - младши автоконтрольор при РУ Средец, в негово присъствие "/нещо
обидно/", като обидата е нанесена публично .
Изпълнителното деяние на престъплението обида по
основния състав на чл. 146, ал. 1 от НК се изразява в казване или извършване
на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
По този начин се дава негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации и
псувни. Непосредствен обект на наказателноправна защита са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на
човека и положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност.
В случая изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез изрази, отправени към тъжителя, които безсъмнено имат
унизителен за честта и достойнството й характер и с които той е изразил
отрицателната си оценка за него чрез използването на израз, имащ унизителен
характер съобразно приетите в обществото порядки за нормално човешко общуване.
Безспорно изразите "/нещо обидно/" и "/нещо обидно/"са
натоварени с негативно значение и изразяват отрицателната оценка на подсъдимия
към личността на частния тъжител, което е довело до засягане на честта и
достойнството на Т.К. и собствената му оценка за неговата личност. Предвид
конкретното съдържание на този израз е безспорно, че същият има обиден характер
и се явява годно, съставомерно средство на престъплението по чл. 146,
ал. 1 от НК.
Деянието е извършено в присъствието на пострадалото
от престъплението лице, като последното пряко и непосредствено е възприело
извършеното от подсъдимия деяние, поради което изпълнителното деяние на
престъплението се явява довършено.
Безспорно е, че частният тъжител Т.К. е длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК – служител в МВР, на
длъжност младши автоконтрольор при РУ-Средец и на инкриминираната дата е бил на
работа и е изпълнявал служебните си задължения, поради което съдът намира, че е
налице квалифициращото обстоятелство по чл. 148,
ал. 1, т. 3 от НК – деянието е извършено при изпълнение на службата му.
От обективна страна е налице и квалифициращия
признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК –обидата е нанесена
публично – в сградата на РУ-Средец, съгласно трайната съдебна практика в
присъствието на повече от две лица – на свидетелите П.Г., И.И. и И.Л..
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателно
отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият е целял да засегне достойнството на тъжителя, съзнавал
е, че последният разполага с възможност да го чуе, като е съзнавал и
квалифициращите елементи на деянието – че обидните изрази са отправени публично
към длъжностно лице при изпълнение на службата му. В съзнанието на подсъдимия
са намерили отражение представи, че употребеният от него израз е унизителен за
честта и достойнството на лицето, по отношение на което е употребен, с оглед
господстващия морал, че тъжителят е длъжностно лице, което към този момент е
било с униформено облекло и е изпълнявал служебните си задължения и пряко е
целял обидите да бъдат възприети от него. Подсъдимият е имал възможност и да
предвиди неизбежното настъпване на съставомерния резултат – възприемане от
страна на тъжителя на отправения по отношения на него непристоен израз, а така
също и че този израз е неприемлив от гледна точка на морала и запретен от
закона. В този смисъл подсъдимият П. съзнателно, умишлено е нарекъл
тъжителя К. "/нещо обидно/" и му е казал "/нещо обидно/", с
цел да го унижи пред колегите му.
Съдът не споделя становището на защитата, че като
полицейски служител тъжителят следва да преглъща такива случаи. Напротив, съдът
счита, че в една правова държава следва гражданите да се отнасят с уважение към
полицейските служители и да имат подобаващо отношение към тях при изпълнение на
служебните им задължения. По тази причина и законодателят е квалифицирал като
по-тежко престъплението по чл.146, ал.1 от НК, когато е извършено спрямо
длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
Що се отнася до отправените закани, съдът счита, че
не следва да се произнася във връзка с тях, тъй като не е сезиран с такова
обвинение.
Съдът не установява и повод да сезира Окръжна
прокуратура Бургас, каквото искане се прави от тъжителя, тъй като в случая не
се установяват данни за престъпление, визирано в разпоредбата на чл.35, ал.2 от НПК. В случай, че тъжителят е недоволен от произнасянето на РП Средец по
цитираната по-горе преписка същият може да обжалва същото по предвидения в
закона ред.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК, тъй като е налице отрицателната предпоставка
за това, предвидена в чл. 78, ал. 7 от НК, а именно, че освен длъжностно лице,
тъжителя, спрямо която е извършено престъплението при изпълнение на службата
му, се явява и орган на власт по смисъла на чл. 93,
т. 2 от НК, както и предвид наличието на множество престъпления по смисъла
на чл.23, ал.1 от НК, тъй като непосредствено преди настоящото деяние
подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК, за което е и
признат за виновен и осъден.
При индивидуализацията на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива конкретното деяние, с оглед обективните
особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото не разкрива
по-висока степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния.
Съдът взе предвид и степента на обществена опасност
на дееца, която намира за сравнително ниска с оглед обстоятелството, че същият
към датата на деянието е осъждан единствено за престъпление от частен характер,
поради настъпила реабилитация по право по отношение на предишното му
осъждане по НОХД № 1200/2006г по описа на РС Бургас.
Освен обстоятелствата, касаещи обществената
опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, въведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство бе
отчетено липсата на трудова ангажираност на подсъдимия с оглед определяне
размера на предвиденото наказание глоба.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява
това, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил задържан за друго
престъпление, както и наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55
от НК досежно това престъпление, поради което и съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК при отчитане степента на обществената опасност на деянието и дееца и при
отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на
което наказанието следва да бъде индивидуализирано в минимално предвидения
размер на санкцията, а именно "Глоба" в размер на 3000 лева, заедно с
което на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в
санкционната разпоредба наказание "Обществено порицание", което да
бъде изпълнено чрез залепване на таблото за съобщения и обяви в кметството по
местоживеене *** за срок от един месец.
Съдът намира, че именно така определеното наказание
на подсъдимия в най-пълна степен ще способства за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна
функция на наказанието, така и досежно генералната превенция.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител
Т.К. сумата в размер на 512 лева, представляваща направените от последния
разноски по делото, а именно 12лв. за платена държавна такса и 500лв. за
изплатен адвокатски хонорар.
24.10.2019 г.
Град
Средец
РАЙОНЕН СЪДИЯ: