Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав
в публично заседание на 25.05.
2021 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Г. Владимирова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 1478 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.54, ал.
6 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Н.Д.А. , против
заповед № 18-5617 /23.06.2020 г. на началника на СГКК- Варна за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
съгласно скица-проект № 15-296655 /31.03.2020 год.
С жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на основание за нейното издаване и наличието на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила , изразяващи се в нарушаване правото
на участие в адм. производство на заинтересованото лице И.А.. Иска се отмяна на
обжалваната заповед, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат К. Н. със следните аргументи : незаконосъобразно в КР за
нанесения нов обект ПИ с идентификатор *** не бил вписан И.А. А. /съпруг на жалбоподателката/ ;
незаконосъобразно в КР за нанесения нов обект ПИ с идентификатор ***била вписана
само Община Варна – твърди се , че имотът бил съсобствен, тъй като послужилото
за изменение на КК изменение на регулационния план не било приложено ; неправилно
била нанесена като нов обект в КК сграда с идентификатор **, тъй като в
поземления имот съществували и други сгради, правото на собственост върху които
принадлежало на отделни лица ; неправилно бил заличен като обект на кадастъра
ПИ с идентификатор ***, тъй като жалбоподателката не била посочена като
собственик на този имот, какъвто в действителност се явявала тя. В
предоставения по искане на адвокат Н. срок за писмена защита, такава не е
представена.
Ответникът - началникът на СГКК-Варна, с представеното при
внасяне на преписката в съда писмено становище отправя искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите
страни С.Д.Я. и Н.В.Я., чрез упълномощения
адвокат К. изразяват становище за недопустимост
на жалбата, поради липсата на правен интерес, а в условията на евентуалност
пледират за отхвърлянето й като неоснователна. Представен е от адв. К. списък
на разноските, но в определения от съда срок не е представена поисканата от нея писмена защита.
Заинтересованата страна Община Варна,
чрез упълномощения юрисконсулт Ц. изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна И.А.А.,
изразява становище за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
При одобряване на КККР със заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълн.
директор на АГКК, ПИ с идентификатор *** е нанесен с площ от 302 кв. м. без
отразена в него сграда, а в КР като негови собственици са вписани лицата Д. А. Х.
, С.Д.Я. и Н. В.Я.. Д. А. Х. е починал на 7.06.2009 г. като е оставил наследници Р.К. Х. а /съпруга/ , жалбоподателката Н.Д.А. /дъщеря/
и заинтересованата страна С.Д.Я. /дъщеря/. Не съществува
спор по делото, че заинтересованата
страна И.А.А. е съпруг на жалбоподателката Н.Д.А. и че Н.В.Я. е съпруг на С.Д.Я.. Последното
изменение на действащия преди
одобряването на КККР план е било направено
със заповед № Г-333/21.09.1994 г. на кмета на община Варна /л.241 от делото/.
Заповедта е издадена на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ във вр. с
чл.75 от ППЗТСУ, като с нея въпросния имот е бил урегулиран като УПИ V- ** от кв. ** с площ от 288 кв.м. Предходната регулация е била тази по одобрения със заповед
№ 244/16.01.1959 г. регулационен план, с
който имотът е бил урегулиран като УПИ **с площ от 295 кв.м. Същият е представлявал държавно
дворно място съгласно приложеният на л.156 от делото акт за държавна
собственост на недвижим имот № 4896 от 18.09.1964
год. , в който е вписано признато право на строеж
на лицата А. Д. Х. и Н. И. Х.
а, чиито наследници от първи ред са горепосоченият Д. А. Х. и В. А.Д.. За признатото на наследодателите право
на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените
сгради и подобрения в местата е издадено от Градски народен съвет гр. Варна
удостоверение /л.44 от делото/, в което е отбелязано плащане
на цената на правото на строеж от 885 лв. с квитанция № ІV 1165 от 6.06.1960 год.
При урегулирането през 1994 г. на
УПИ V-** разликата от 7 кв.м. между площите от 295 кв.м. и
288 кв.м. е отредена за обществено мероприятие , като планът показва изместена в посока към дъното на имота улична
регулационна линия. Въз основа на издаден на Д. А. Х. позволителен билет № 511/8.05.1970 г. /л.45 от
делото/ е извършен строеж в имота , а
впоследствие между него, В. А.Д. и Н. И.
Х. а е извършена
съдебна делба по протокол от 21.12.1984 г. /л.49 от делото/ по гр. дело № 3996/1984 г. на ВРС. Одобрена е
от съда постигната от страните спогодба
, според която : В. Д. получава южната
част от жилищната сграда, ½ ид. част от клозета в двора, помещението от
навеса откъм дъното в двора и курник, заедно с 147,50 кв.м. ид. части от дворното място, цялото с
пространство от 295 кв.м. ; Д. Х. получава северната част от жилищната сграда
откъм парцел пл. № 4149 , ½ ид. част от клозета в двора и помещението от
навеса откъм жилищната сграда заедно с 147,50 кв.м. ид. части от дворното място цялото с пространство
от 295 кв.м. , като за уравнение на дяловете Недка Х. а получава парична сума
от другите двама съделители. С договор
за дарение на ид. част от недвижим имот по н.а. № *, том *, дело №*/* г. /л.51
от делото/ , Д. А. Х. и Р.К. Х.
а даряват на дъщеря си Н.Д.А. ¼ ид. част от дворното място с пл. № 4146 ,
цялото с площ от 295 кв.м. , ½ ид.
част от жилище в северната част на сградата , ½ ид. част от помещението
от навеса , ¼ ид. част от клозета и от подобренията и насажденията в
двора. На основание чл.148 от ППЗТСУ е
издадено на Н.Д.А. и И.А.А. разрешение за строеж № 28/30.08.1993 г. /л.52 от делото/ , с което им се разрешава
строеж в същият имот на пристройка
до 40 кв.м. За определяне на строителна линия по това
разрешение е съставен строителен протокол № 6/30.08.1993 г. , приложен на л. 53
от делото. С договор за дарение по н.а. №
*, дело * г. /л.54 от делото/ , В. А.Д. дарява на сина си В.В. Д. южната част от жилищната сграда, ½ ид.
част от клозета в двора и помещението от навеса, заедно с 147,50 кв. м. ид.
части от дворното място, цялото с пространство от 295 кв.м. С договор № 2890/29.12.2000 г. /л.57 от
делото/, държавата представлявана от областния
управител на Варненска област продава на С.Д.Я. право на собственост върху държавна земя описана в акт за ДС № 4896/1964 г., а именно : ¼ ид. част от дворно място с
площ 295 кв.м. , с пл. № **, кв. ** по
регулационния план на подрайон 26 на гр.
**. С договор № 2891/29.12.2000 г. /л.60 от делото/ , държавата
представлявана от областния управител на Варненска област продава на Н.Д.А.
право на собственост върху държавна земя описана в акт за ДС № 4896/1964 г. , а
именно : ¼ ид. част от дворно място с
площ 295 кв.м., с пл. № **, кв. ** по регулационния план на подрайон 26
на гр. **. С договор за продажба на ид.
част от недвижим имот по н.а. № 67, том І, дело 68/8.03.2004 г. /л.55 от делото
/ , В.В. Д. в качеството си на собственик на южна част от жилищната сграда, ½
ид. част от клозета в двора и помещението от навеса и курник, заедно с 147,50 кв. м. ид. части от дворното място цялото с пространство
от 295 кв.м. , представляващо УПИ / № **/ в кв.** по плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна ,
ул. „** продава на И.А.А. ½ ид.
част от така описаният имот, а с
договор за продажба на ид. част от недвижим имот по н.а. № *, том *, дело № **
г. /л.64 от делото/ продава на Н. В.Я. ½ ид. част от същият имот. От
страна на И.А. е било подадено искане № РД-1-94-И/31/ от 18.03.2004 г. за закупуване на ¼ ид. част от имот пл. № **, като със
заповед № РД-04-8500-33/16.08.2004 г. на
областен управител- Варна той е бил определен за купувач, но след като не се е
явил за получаване на заповедта, преписката е била прекратена. С договор № 3421/9.12.2004 г. /л.63 от
делото/ , държавата представлявана от областния управител на Варненска област продава на Н.В.Я. право на
собственост върху държавна земя описана в акт за ДС № 4896/1964 г. ,
представляваща ¼ ид. част от дворно място цялото с площ от 295 кв.м. ,
съставляващо УПИ V-**, кв. ** по регулационния план
на 26-ти подрайон на гр. **. На 12.08.2019 г. е съставен акт за частна общинска
собственост № 10220/ л.8 и 9 от преписката/ за 228,25 /302/ кв.м.
ид. части от ПИ с идентификатор ***,
в който като съсобственик за 73,75 /302/ кв.м.
ид. части е отбелязан само Н.Я.. От директора на дирекция ОСИСД при
Община Варна е изпратено до Н. Я. писмо рег. № АУ020429ВН_013ВН от 18.09.2019 г. /л.16 от преписката/ , с което поради
липсата на идентичност в границите на ПИ с идентификатор *** и УПИ V-**, неотразена собственост в КР и ненанесена в имота
сграда е изискано от него внасянето на проект за изменение на КККР. От Н. Я. ***-133304/13.03.2020
г. за изменение на КККР, за което е изпратено до Н.А. и С.Я. с писмо изход. № 24-5248/31.03.2020 г. уведомление
по чл.26, ал.1 от АПК. Представена е от Н. Я. скица-проект № 15-296655/31.03.2020
г. /л.13 от преписката/ , в която са
отразени ненасените в одобрената КК регулационни граници на УПИ V-** и съществуващата
в имота една сграда. Прието е с проекта,
че регулацията налага разделянето на имот с идентификатор ** на две части ,
като в съответствие с регулационните граници и площта на УПИ V-** се създава като
нов обект на кадастъра ПИ с идентификатор **с
площ от 288 кв.м. , а за разликата от 288 кв.м. до 302 кв.м. се създава
като нов обект на кадастъра ПИ с
идентификатор **с площ от 14 кв.м. Част от тази площ от 14 кв.м. съвпада с площта
отредена за обществено мероприятие с
изменението на ЗРП по заповед № Г-333/21.09.1994 г. на кмета на община Варна , което никога не е било реализирано на място – в нея попада част
от пристройката по разрешение за строеж № 28/30.08.1993 г., представляваща
гараж. Контура на сградата е отразен в проекта в съответствие с действителното
й местоположение с изключение на част от полуподземния етаж с площ от 3 кв.м. /показана на приложение № 4 от СТЕ/. На сградата е даден проектен идентификатор **въпреки, че тя почти изцяло попада в имот с идентификатор **.
Приемайки проекта за правилен, началникът на СГКК-Варна издава заповед
№18-5617/23.06.2020 г. , с която одобрява предложеното с него изменение на одобрените
през 2008 г. КККР, като в КР имот **е
записан като собственост на Н.А.,***, С.Я. и Н.Я., имот **е записан като
собственост на Община Варна, за сграда 1979.1
е отразена липсата на данни за собственост , а имот ** е заличен като обект на кадастъра. С писмо
изход. № 24-14291/23.06.2020 г. е
изпратено уведомление за заповедта до Н. А., Св. Я. и Н. Я., което за Н.А. е
получено на 26.06.2020 г. от А.А.. Жалбата на Н.А. срещу заповедта е подадена
в АС-Варна на 7.07.2020 год.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата на Н. А. е процесуално
допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.54, ал.6 от ЗКИР във вр. с
чл.149, ал.1 от АПК от заинтересовано лице по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на
ЗКИР – независимо от обстоятелството, че нейните права не са били вписани при
одобряването на КР, то обективно тя притежава
право на собственост върху ¼ ид. част от поземления имот, придобито от
нея чрез сключения с държавата договор № 2891/29.12.2000 г. , както и притежава
ид. части от построената в имота сграда, придобити чрез сключен през 1986 г. с нейните родители договор
за дарение. Тъй като правата са придобити
от нея преди одобряването през 2008 г.
на КККР, то за нея съществува правен интерес да оспорва изменението
породено от допуснатите при одобряването непълноти и грешки.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Основанието за извършеното с обжалваната
заповед изменение чрез заличаването от
кадастъра на ПИ ** и разделянето му на две части със създаването
като нови обекти на кадастъра на ПИ **и ПИ **се състои в наличието на грешка по смисъла на чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР
, която е съществувала към момента на одобряване през
2008 г. на КККР – не е била нанесена регулацията по заповед № Г-333/21.09.1994
г. на кмета на община Варна, с която е бил урегулиран УПИ V-** в резултат на
което площта на държавното дворно място е била редуцирана от 295 кв.м. на 288 кв.м. , а площта равна на разликата от 7 кв.м. е била отредена за обществено мероприятие.
Към 1994 г. никоя от страните по делото не притежава право на собственост върху
дворното място, което е държавно, поради
което по аналогия с разпоредбата на тогава
действащата норма на чл.110, ал.1 от
ЗТСУ , новото отреждане поражда правно
действие с влизането в сила на въпросната заповед, за която не са налице данни за оспорването й. Същевременно, установеното
чрез извършената по делото съдебно-техническа експертиза разположение на част
от строежа по РС № 28/30.08.1993 г. върху отредената за общ. мероприятие площ, не поражда по отношение на собствениците му право на обезщетение по нормата на чл.110, ал.2 от ЗТСУ, тъй като този строеж е временен такъв
видно от цитираната в разрешението разпоредба на чл.148 от ППЗТСУ – от издаването
на разрешението през 1993 г. до издаването
на заповедта през 1994 г. не е изминал нито тригодишния, нито петгодишния срок
по чл.148, ал.2 от ППЗТСУ. Съобразно тези обстоятелства, прилагането на регулацията
по издадената на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ заповед №
Г-333/21.09.1994 г. не е обусловено от плащането на обезщетение, т.е. както е
посочено в тълкувателно решение №3 от 15.07.1993 г. по гр. дело №2/93 г. на ОСГК на ВС, дворищно-регулационния план за
УПИ V-** следва да се счита за приложен от момента, когато
настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. Тъй като
собствеността е изцяло държавна /както
върху УПИ V-**, така и върху отредените за
общ. мероприятие 7 кв.м./, поради което в случая отсъстват противопоставими интереси ,
то създаденото с необжалваната заповед №
Г-333/21.09.1994 г. правно положение е аналогично с изменението на регулационния
план по искане на заинтересованите собственици, в която хипотеза и съгласно решение № 222 от 4.05.2010 г. по
гр. дело № 136/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС , регулацията се счита за приложена от
влизането на заповедта в сила, т.е. от 1994 г. регулационните граници са трансформирани в
имотни такива. В този смисъл, въпросното изменение на регулацията е приложено
още през 1994 г. със самото нанасяне на границите на парцел ** в действащия преди одобряването на КККР
застроително-регулационен план / показано напр. на скицата на л.56 от делото/ ,
който съгласно отменения З-н за единния
кадастър на НРБ е имал действието и на кадастрален план. Доколкото понятието за грешка предполага съществуването й към момента на одобряване на КККР, то за правилното квалифициране като такава на факта за липсващото
през 2008 г. отразяване на приложената регулация по отношение на ПИ **,
от значение са действащите към този
момент разпоредби на по-късно отменената Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри – конкретно разпоредбата на чл.14 от Наредбата. Безспорен е факта, че
към 2008 г. не е проведено общественото
мероприятие за което са отредени по
регулация 7 кв.м. , поради което на място не съществува материализирана граница
между тази площ и площта в размер на 288
кв.м. определена от границите на УПИ V-**, нито пък е налице означение по реда на чл.36,т.1 и чл.38, ал.1,т.2 от ЗКИР
на границите между тези две площи . Това води до неприложимост на приоритетите по
чл.14, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата при нанасяне в КК на границата по
приложената регулация, поради което приложими са били разпоредбите на чл.14, ал.1, т.3 и т. 4
от Наредбата , т.е. при одобряване на КК е следвало да бъдат нанесени отразените в последно действащия застроителен и
регулационен план /действащ и като
кадастрален такъв/ граници на УПИ V-**. Тъй като
това не е било сторено, то налице е грешка даваща основанието по чл.54, ал.1 от ЗКИР за извършеното с обжалваната заповед
изменение. В този смисъл, възражението на жалбоподателката за липсата на правно
основание за извършеното със заповедта изменение, съдът намира за несъстоятелно. Видно е от заключението на
вещото лице по т.3 от извършената СТЕ, че регулационната граница е правилно
нанесена като граница между новите поземлени имоти **и 1979, поради което така извършеното с
обжалваната заповед изменение на КК съответства на правилното приложение на
материалния закон. В тази част жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне
като такава.
Частично
правилно е изменението на КР за имот **– то съответства
на действително притежаваните от Н.А. , С.Я.,*** ид. части от правото на
собственост в размер на ¼ за всеки от тях – за ФЛ то е придобито чрез сключените
с държавата горепосочени договори за продажба
, а от Община Варна се притежава на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Незаконосъобразно е обаче изменението
на КР за имот **– неправилно , но по различни от изложените от жалбоподателката
съображения в него като единствен собственик е вписана Община Варна. Видно е от съдържанието на
сключените от Н.А. и С.Я. договори , че държавата им продава ¼ ид. част от дворно място с площ от 295 кв.м. ,
а не от 288 м. колкото е площта на УПИ V-** . Това означава, че тази ¼ включва ид. части
както от 288 кв.м. по УПИ V-**, така и ид.
части от разликата в размер на 7 кв.м., която със заповед № Г-333/21.09.1994 г. е била отредена за общ. мероприятие, което към
момента на продажбата / 2000 г./ е останало нереализирано. Същото е положението и при сключения през 2004 г. договор с Н. Я. –
за разлика от първите два договора, в неговият е цитиран УПИ V-**, но пак е посочена ¼ от 295 кв.м., а не от 288 кв.м. Това се потвърждава
и от АЧОС № 10220, в който е отразена собственост
на Н. Я. от 73,75 /302/ ид. части – ¼
от 295 кв.м. , а не от 288 или от 302 кв.м. е равна именно на посочените 73,75 ид. части. Съобразно тези
обстоятелства, видно е че отразената в КР ¼ ид. част от правото на собственост върху 288 кв.м. , колкото
е площта на ПИ **, не съответства на действителните права на Н.А., С.Я. и Н. Я.,
които са равни на ¼ ид. части от 295 кв.м. В
случая за Община Варна, чийто права са равни с тези на трите ФЛ / за всички по една четвърт/ е вписано в КР право в по-голям обем от действително
притежаваното от нея – веднъж ¼ ид. част от 288
кв.м. / ПИ **/ и втори път самостоятелни права върху 14 кв.м. /ПИ 1979/. Площта от 14 кв.м. представлява разликата между 302
кв.м. на заличения ПИ ** и площта от 288 кв.м. на новообразувания ПИ **, като
в нея попадат и вече посочените 7 кв.м. , представляващи разликата между 295
кв.м. по АДС № 4896/1964 г. и 288
кв.м. на УПИ V-**. Идеални части именно от тези
попадащи в ПИ **седем кв.м. се
притежават освен от Община Варна и от Н. А., Св. Я. и Н. Я., и ако последният
сам решава как да процедира с правата си, то недопустимо е да бъдат засегнати с внесеният
от него проект правата на останалите трима. По тези съображения, че в КР не са
вписани действителните права на
жалбоподателката и на останалите две ФЛ за имот 1979, заповедта за изменението
му е материално незаконосъобразна в тази й част и като такава следва да бъде отменена. Отмяната
не предполага решаване на въпроса по същество от страна на съда, поради което в
съответствие с чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната за ново
разглеждане от адм. орган и нанасяне в КР за ПИ **на действителните права на Н.А.,
С.Я.,***.
Що се касае до наведеният с жалбата довод за нарушени процесуални права на заинтересованата
страна И.А., съдът намира за правилно възражението на адв. К. за неговата
недопустимост – не съществува правна възможност за претендиране на чужди права
било в административното производство или в съдебно-административния процес. По
тези съображения, липсата на уведомление по чл.26 от АПК до същият не
представлява основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед,
но от гледна точка на материалния закон е установено по делото, че той е придобил
в СИО с жалб. Н.А. права по отношение на ПИ **и ПИ 1979, а в КР не е вписан като собственик.
Право на собственост върху ½ ид. част от 147,50 ид. части от дворното място Ив. А. не е придобил по сключеният от него договор с В.В. Д., тъй като последният, както и
праводателят му не са притежавали право
на собственост върху дворното място – притежавано е било само право на строеж,
поради което и А. впоследствие е поискал закупуване от държавата, но преписката
е била прекратена. С оглед действителните права на А. по отношение на ПИ **и ПИ
1979, извършеното с обжалваната заповед
изменение в КР е материално незаконосъобразно освен за ПИ **и за ПИ **, поради
което следва да бъде отменено като такова. Отмяната не предполага решаване на въпроса по
същество от страна на съда, поради което и в съответствие с чл.173, ал.2 от АПК
преписката следва да бъде върната за ново разглеждане от адм .орган и нанасяне
в КР за ПИ **и за ПИ **на действителните права на И.А.А..
По отношение на сграда с идентификатор ***е
била допусната непълнота при одобряването на КККР – правото на строеж е било
реализирано много преди 2008 г. , т.е. въпреки че сградата е съществувала към този
момент , тя изобщо не е била нанесена. Възражението на жалбоподателката, че в
контурите на така нанесената като нов обект на кадастъра сграда съществували и
други сгради е неоснователно. Наличните по делото доказателства установяват ,че
предмет на разпоредителни сделки са били части от една сграда - съответно
северна и южна, като същото се потвърждава и от заключението по т.2 от извършената
съдебно-техническа експертиза, според което наличната в поземления имот сграда е само една. Обособените като
самостоятелни обекти две отделни части на сградата действително представляват
съгласно чл.23, т. 3 от ЗКИР обекти на кадастъра, които обаче не са били
процедирани с внесената скица-проект , поради което и не са били включени в извършеното с
обжалваната заповед изменение на КККР. Тъй
като нанасянето им е възможно с последващо изменение, при което да бъдат
отразени в КР правата на отделните собственици, то в това отношение обжалваната
заповед не представлява незаконосъобразен
адм. акт. Същевременно, съдът намира, че са налице други основания за
незаконосъобразност на заповедта в частта й за сграда 1979.1. В обжалваната
заповед е посочена площ на сградата от 143 кв.м. , но от приложение № 4 към СТЕ
се установява, че в проекта не е отразена част от полуподземния етаж на
сградата с площ от 3 кв.м. , съответно
тези 3 кв.м. не са включени в площта от 143 кв.м. , с която сградата е нанесена при извършеното изменение
на КК. Нормата на чл.27,ал.1,т.2 от ЗКИР определя застроената площ като част от
основните кадастрални данни, поради което неправилното й посочване в
обжалваната заповед представлява нарушение на материалния закон. Неправилно
според съда е определен и идентификатора на сградата – въпреки, че почти изцяло
тя е разположена в новия обект ПИ **, то вместо идентификатор **.1, с
обжалваната заповед е даден идентификатор 1979.1. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, идентификатора също представлява част от основните кадастрални данни,
определянето на който съгласно чл.26, ал.4 от ЗКИР е регламентирано към момента
на издаване на обжалваната заповед с
Наредба № РД-02-20-3 /29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на
идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в
кадастъра. Установява се в случая, че само една незначителна част от сградата навлиза в новия
обект ПИ 1979, при което принадлежността на сградата по смисъла на чл.6, ал.2
от Наредбата се определя към имот **. С
оглед последното, правилният идентификатор на сградата би следвало да бъде ***.1
, а различно нанесеният такъв с обжалваната заповед я прави материално
незаконосъобразна и съответно подлежаща
на отмяна в тази й част. Отмяната не предполага решаването на въпроса по
същество от страна на съда, поради което и в съответствие с чл.173, ал.2 от АПК
преписката следва да бъде върната за ново разглеждане от адм. орган и нанасяне
в КК на правилния идентификатор на сградата.
По същите съображения изложени относно
правилното нанасяне като нови обекти от кадастъра на ПИ **и
ПИ **, съдът намира, че заличаването като обект на кадастъра на ПИ ** е
законосъобразно извършено , като без значение за законосъобразността на тази
част от обжалваната заповед са обстоятелствата
относно посочените в нея собственици на заличеният обект. В тази
част жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.
При този изход от спора, когато една част
от жалбата е основателна, а друга неоснователна, никоя от страните не дължи
разноски на другата и тъй като в случая
отсъства определяем материален интерес,
то разноските на страните следва да останат така както са направени от тях.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна издадената от Началника на СГКК-Варна заповед №
18-5617/23.06.2020 г. в частта й относно кадастралния регистър за ПИ с
идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***и относно кадастралната карта за сграда с идентификатор ***, като връща
преписката на същият адм. орган за ново разглеждане в съответствие с дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Н.Д.А. срещу останалите части на същата заповед.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :