Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 657
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС, във
връзка с чл.341 и сл. от ГПК във фазата на допускането й.
Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр.
чл.341, ал. 1 ГПК от ищците Г.К.С., ЕГН ********** и И.К.С.,
ЕГН**********- двамата съпрузи с адрес ***, срещу К. МС., ЕГН-********** и Й.А.С., ЕГН-**********-
двамата съпрузи с адрес: ***.
Иска се допускане на съдебна делба на
следните имоти : поземлен имот с
идентификатор: 38844.503.556, целият с площ от 1053 м2, както и на построените
в имота сгради: - двуетажна двуфамилна жилищна сграда с идентификатор:
38844.503.556.1 на застроена площ от 120 м2, - стопанска двуетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.2. на застроена площ от 57 м2; - едноетажна сграда
с идентификатор: 38844.503.556.3 на застроена площ от 23 м2; - едноетажна
сграда с идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2; - едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2; едноетажна сграда с идентификатор:
38844.503.556.6 с площ от 28 м2., както и на находящият се в приземното етажно
ниво гараж с площ от 25 м2, който е самостоятелен обект на собственост, при
квоти от по ½ ид. част за страните.
В исковата молба се твърд следното: Ищците и
ответниците, които са две отделни семейства, било съсобственици при равни
права, на имот 556-ти в кв.503 по действащата кадастрална карта на
гр.Костандово, одобрена със Заповед РД-18-1637 от 20.09.2018г. на ИД на АГКК,
който е попълнен с идентификатор: 38844.503.556, целият с площ от 1053 м2, при
граници и съседи: имот с идентификатор: 38844.503.568; имот с идентификатор:
38844.503.565.; имот с идентификатор: 38844.503.564; имот с идентификатор:
38844.503.557; имот с идентификатор: 38844.503.1896; имот с идентификатор:
38844.503.555, както и с построените в имота: двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с идентификатор: 38844.503.556.1 на застроена площ от 120 м2, стопанска
двуетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.2. на застроена площ от 57 м2;
едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.3 на застроена площ от 23 м2 ;
едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2; едноетажна
сграда с идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2; едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.6 с площ от 28 м2.
И
двете страни били съпрузи и съсобственици на основание Нот.акт №140 от 1995г. и
съпрузи към момента на снабдяването им с този нотариален акт.
Твърдят още, че двуфамилната двуетажна сграда
се състои от приземен и редовен жилищен етаж, като в приземния етаж се намира
гараж с площ от 25 м2, с вход откъм улицата, както и складови помещения. Площта
на гаража била включена в площта на този приземен етаж, която е 120 м2, колкото
е застроената площ на сградата. Сградата била разделена вертикално на две
самостоятелни жилища - източно и западно, всяко със самостоятелни входове и
всяко с прилежащи складови помещения, находящи се в приземния етаж, където е и
гаража. Не бил разделен общият гараж.
Настоява се на това, че сградата е поделяема
на две самостоятелни жилища и ищците с ответниците нямали спорове, че за
удобство ищците следвало да получат в дял източната половина, а ответниците -
западната половина.
Проблем било равностойното ползване на
съсобствените, при равни права сгради, които са допълващо застрояване. Въпреки,
че те не били посочени в Нотариалния им акт, били приращения в съсобствената им
при равни права, земя и поради това също имали равни дялове в тях.
Настоява се и на това, че ищците се опитали
да спестят на страните настоящото съдебно особено исково производство, като
самостоятелно възложили на вещото лице Б.Г. изготвянето на извънсъдебна
експертиза с четири варианта, съдържащи Скици, неразделна част от тях, за
доброволната подялба на съсобствения им имот. Въз основа на тази експертиза
изготвили и проект за доброволна делба, която да извършат в нотариална форма.
До този момент ответниците не желаели да се поделят доброволно, което
обуславяло и правния им интерес от предявяването на настоящия иск за съдебна
делба.
Надяват се обаче, че с оглед добросъседските
им отношения до сега, както и близкото им родство /първият ответник бил
племенник - братов син на първия ищец/, с помощта на Съда, да сключат Съдебна
спогодба за подялбата на тези съсобствени недвижими вещи.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска допускане до съдебна делба при
равни квоти за двете страни - на по 1/2 идеална част, на следните съсобствени
имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор: 38844.503.556, целият с площ от
1053 м2, при граници и съседи: имот с идентификатор: 38844.503.568; имот с
идентификатор: 38844.503.565.; имот с идентификатор: 38844.503.564; имот с
идентификатор: 38844.503.557; имот с идентификатор: 38844.503.1896; имот с
идентификатор: 38844.503.555, както и на построените в имота сгради: двуетажна
двуфамилна жилищна сграда с идентификатор: 38844.503.556.1 на застроена площ от
120 м2, стопанска двуетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.2. на
застроена площ от 57 м2; едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.3 на
застроена площ от 23 м2; едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.4 с
площ от 51 м2; едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55
м2; едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.6 с площ от 28 м2., както
и на находящият се в приземното етажно ниво гараж с площ от 25 м2, който е
самостоятелен обект на собственост.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците К. и Й. С., чрез пълномощника им адв.Б.. В него
изразяват следното становище: Не оспорват факта, че в дворното място има двуфамилната жилищна
сграда, която е разделена вертикално на две самостоятелни жилища- източно и
западно, като всяко жилище е със самостоятелен вход и всяко с прилежащи
складови помещения. Към исковата молба била приложена Скица №15-897913-
02.12.2018 год. издадена от СГКК- Пазарджик на сграда с идентификатор
38844.503.556.1 по КККР одобрени със заповед № РД-18-1637/20.09.2018 год. на
Изп.директор на АГКК, в която е вписано, че броя на етажите са два , а
предназначението е жилищна сграда, еднофамилна. Обстоятелството, че сградата е
заснета като еднофамилна не променяло фактическото положение и било безспорното
между страните, че има две самостоятелни жилища, обособени като такива преди
повече от десет години, като ищците и ответниците съответно владеят всяко едно
от тези жилища, като свое, без да е имало спорове между тях .
Счита, че предвид обстоятелства –да са
обособените самостоятелни жилища, без да има спор между страните, че всеки е
собственик на владяното от него жилище, искът за делба да е НЕДОПУСТИМ.
Настоява
се на това, че жилищата са обособени като самостоятелни, като ищците владеят
свето жилище повече от десет години, а и ответниците своето също повече от
десет години. Поради това сградата не била съсобствена, тъй като страните са
придобили по давност, владеейки повече от десет години своето жилище. Намира
иск за делба на дворно място, в което има етажна собственост - жилищна сграда с
две самостоятелни жилища за недопустим.
Ако
се приемело, че процесната жилищна сграда е съсобствена между страните и искът
за делба е допустим, то и правят следните възражение относно обектите чиято
делба е поискана, а именно:
1. Поискана е делба на гараж, но такъв не
съществувал, тъй като нямало построен гараж нито в дворното място, нито пък в
самата сграда. В сградата имало търговско помещение на първия етаж и по-късно
била поставена гаражна врата, но помещението се ползвало като складово
помещение от двете страни и в него имало складирани вещи. Ето защо искът за
делба на гараж бил неоснователен, поради липсата на такъв обект на
съсобственост.
2. Сграда с идентификатор 38844.503.556.4,
представляваща друг вид сграда за обитаване - ЛЯТНА КУХНЯ, била индивидуална
собственост на ответника К. М С. и поради това не се включвала в обема на
съсобствеността между страните. Това било така, тъй като с нот.акт за доброволна делба №1881том 1,
рег.№2581,дело N9186/2019 г. на н-с С. Даскалов, вписан в СВ с вх.рег.№1057,
дв.вх.рег.№1056, акт 118,том 1 на 12.06.2019 год. С този акт, след смъртта на
общия наследодател М.К.С., наследниците М.К.С., К. МС. и П.М.Ч. - извършили
доброволна делба на останалия в наследство имот с идентификатор 38844.503.556.4
, и К. М С. го е получил в дял. С Декларация по чл.56,ал. 2 ЗТСУ /отм./ на
11.05.1979 год. А.К.К. и Г.К.С. дали съгласието си М.К.С. да построи лятна
кухня на свое име в парцел II - 556,в кв.47 по плана на с. Костандово. Лятната
кухня от момента на построяването й, осъществено чрез надлежно учредено право
на строеж била владяна от М.К.С., а след неговата смърт от универсалните
правоприемници - неговите наследници много повече от десет години и била
придобита по давност
3. Сграда с идентификатор 38844.503.556.5
била индивидуална собственост на ответниците - К. МС. и Й.А.С. . Тази сграда
била построена в периода 1996-1997 год. от тях, като от самото построяване
предназначението на строежа било „Дърводелска работилница". Тази сграда
била владяна само от тях в продължение на повече от двадесет години, без някой
друг да е предявявал претенции, нито пък е оспорвал собствеността им.
Ответниците С. били построили сградата, владели я като своя повече от десет
години, без някой друг да е оспорвал правото им на собственост или пък да е
предявявал претенции към сградата, поради което и са я придоби по давност.
От представеното Наказателно постановление от
11.10.2002 год., съставено против К. МС., било видно, че като инвеститор на
строеж „Дърводелска работилница", построена в парцел IV -556 в кв.47 по
плана на с.Костандово е въвел същия в експлоатация, без да е приет по
законоустановения ред и без издадено разрешение за ползване. С констативен акт
№11ХР/19.07.2002 год. било констатирано, че строителството е извършено към
момента на проверката.
По
тези съображения оспорват искът за делба на процесните имоти.
Възражения
с правна квалификация – чл.39, ал.3 ЗД; чл.79, ал.1 ЗС; чл.63, ал.1 ЗС.
В о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.Х.,
подържа изцяло предявения иск, с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Б., поддържа отговора на исковата молба и
направените в него възражения, с подробни съображения в писмена защита.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения констативен НА за собственост
№ 140/05.05.1995г. се установява с него да са признати за собственици въз
основа на придобивна давност, наследство и делба Г.К.С. и К. МС. /съответно
ищец и ответник по делото/ - при равни
права от по ½ ид.част за всеки на следните имоти: Дворно място,
съставляващо п. IV-556
в кв.47 по плана на с.Костандово, целия застроен и незастроен с площ от 1110
кв.м., ведно с построената в него през 1945г. Жилищна сграда със застроена площ
от 120 кв. м., състояща се от приземен и редовен етаж, в която сграда П.П. С.
/майка на първия и баба на втория/ има право на безвъзмездно пожизнено ползвана
на една стая по неин избор.
От представената скица № 15-897908/02.12.2018г.
на АГК се установява, че п. IV-556 в кв.47 по плана на гр.Костандово с
идентификатор 38844.503.556 е с площ от
1053 кв.м. и в него има построени шест сгради, а именно:
1.
Жилищна сграда-еднофамилна на 120 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.1;
2.
2 етажна Складова сграда на 57 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.2;
3.
1 етажна Складова сграда на 23 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.3;
4.
1 етажна друг вид сграда за обитаване на 51 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.4;
5.
1 етажна масивна складова сграда на 55 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.5;
6.
1 етажна складова сграда на 28 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.6.
В
скиците като собственици на по ½ ид.част са посочени Г. К. С., К. М.С.,
на осн.НА №140/1995г.
По делото е представена и данъчна оценки за
имотите: жилище на 2 ет. със ЗП 120кв.м.; 6 бр. второстепенна постройки и
дворно място земя 1053кв.м., видно от които данъчната оценка на тези имоти е
общо 16913,80лв., а за 1/4 от тях е 4228,60лв. В него като собственици са
посочени Г. К. С., К. М.С., И. К.С., Й. Ан.С., М.К.С. и П.М.Ч..
Ответниците са представили НА №
188/12.06.2019г. – за доброволна делба. Видно от него съделителите М.К.С., К. М
С. и П.М.Ч., като собственици на основание наследяване по закон от общия им
наследодател Милеш К.С., ЕГН **********, починал на 29.06.1987г., са извършили
делба на имота: Сграда с идентиф. 38844.503.556.4, представляваща друг вид
сграда за обитаване, която сграда е Лятна кухня, построена в поземлен имот с
идентификатор 38844.503.556. По силата на тази делба е поставен в дял на К. М С.
и той е станал собственик на делбения имот Сграда с идентиф. 38844.503.556.4,
представляваща друг вид сграда за обитаване, която сграда е Лятна кухня.
Представено е и Удостоверение за данъчна
оценка имота Лятна кухня с идентиф. 38844.503.556.4, според което оценката на
този имот е 1422,20лв. В
него като собственици са посочени К. М.С., Й. Ан.С., М.К.С. и П.М.Ч..
Ответниците са представили и Декларация вх.№
487/28.05.1979г. на кметство Костандово. Видно от нея на 11.05.1979г. в
кметство с.Костандово, съгласно чл.56, ал.2 от ЗТСУ деклараторите: А.К.К. и Г.К.С.,
като собственици на п. II-556 от кв.47 по
плана на с.Костадово, са дали съгласието си М.К.С. да построи Лятна Кухня на
свое име в посочения парцел. Всички строителни такси и разрешения да бъдат издадени
на негово име. Декларацията, нотариално заверена, се дава за да послужи пред
ОНС-гр.Пазарджик за заверка на архитектурен план. След подписите на деклараторите е поставена
заверка с подпис и печат, направена от И.Б.Е. – секретар при кметство
Костандово, че подписите на лицата, които са му лично познати са поставени пред
него.
Други писмени доказателства не са
представени.
По делото е изслушана и приета СТЕ изготвена
от в.л. С.Б., неоспорена от страните, която и съдът кредитира, като компетентна
и безпристрастна. Видно от заключение по СТЕ е следното: Процесната жилищна
сграда със ЗП от 120 кв.м. е двуетажна – състои се от два жилищни етажа и избен
етаж вкопан с 1,60м. под нивото на терена. Жилищната сграда е двуфамилна: в нея
са обособени два самостоятелни обекта - източна и западна половина като две
жилища, с обща стена, на всички нива: на ниво избен етаж - с по две избени
помещения, на ниво първи жилищен етаж - с по две дневни помещения и на ниво
втори жилищен етаж - с по две спални помещения (в източната половина санитарния
възел е на втори етаж. а в западната - на първи етаж).Подпокривното
пространство е общо за сградата, не е преградено на източна и западна
половина.Към първи етаж на източното жилище, което се ползва от ищците, е
изпълнена пристройка, със ЗП 23 м2, която е присъединена към етажа и се ползва
за кухненски бокс.В КК пристройката е отразена като самостоятелна сграда с
идентификатор 38844.503.556.3.
В жилищната сграда се намира и трети
самостоятелен обект: едно помещение, със застроена площ 28.66 м2, със светла
височина 3.50 м; същото е на нивото на терена и е разположено на първи жилищен
етаж. като заема и надземната част на избения.Помещението е самостоятелно: няма
връзка с двете жилища в сградата, има вход само от улицата, където са поставени
двойни врата.В момента се ползва като склад, но може да се използва както за
гараж, така и за магазин. В имота са построени четири сгради на допълващото
застрояване, за които не са представени строителни книжа и документи. Сградите
са едноетажни, с изключение на стопанската, която има втори, паянтов - дървен
етаж.Същите са: следните: масивна сграда с идентификатор 38844.503.556.4 и ЗП
51 м2 - лятна кухня, масивна сграда с идентификатор 38844.503.556.5 и ЗП 55 м2
- работилница, сграда с идентификатор 38844.503.556.6 и ЗП 28 м2 — склад и
двуетажна стопанска сграда с идентификатор 38844.503.556.2 и ЗП 57 м2.
От показанията на свидетелите З.П., К. Б. и М.Л.,
при съвпадение на същите се установява
следното: Жилищната сграда находяща се в гр.Костандово, ул.„ Крайречна“ №8а била
строена много отдавна и преди повече от 40 години. От 26 години в тазш къща
живеели семействата на двама братя –Г. иМС., последния от които бил баща на ответника К.С..
Къщата била собственост на родителите на тези двама братя. Къщата имала общо
стълбище водещо до общ коридор тип вестибюл
от което се влизало в две жилища със самостоятелни входове. Врата на Г.
била Имало и горен етаж, който бил разделен на две с дървени плоскости. Преди 2
год. били разделени вестибюла и стълбището на половина с плоскости от
гипсокартон. В жилищната сграда имало магазин за хранителни стоки, който се
стопанисвал от РПК. Повече от 30 години вече този магазин не работел. В момента
на този магазин била поставена дървена плътна врата. В това помещение можело да
служи за гараж за една кола, но не било използвано за гараж, а в него двете
семейства били складирали свои вещи и го ползвали общо. Преди 35-40 години
бащата на ответника К.С. -МС. построил в двора зад къщата „лятна кухня“. От
построяването й и до момента тази „лятна кухня“ се ползвала единствено отМС. и
неговото семейство, а след смъртта му от неговите наследници, като съпругата наМ–
Линка все още живеела в тази къща заедно със семейството на сина си К.С.. Никога
брат му Г.С. не бил имал претенции за тази лятна кухня. В двора имало построена
и „дърводелска работилница“. Тя била построена от ответника К.С. някъде около
2003г. Само той си ползвал тази постройка, като си работел в нея. По отношение
собствеността върху „дърводелска работилница“ никога не било имало спорове,
като Г.С. не бил предявявал никакви претенции
към тази постройка. От своя страна Г.С. си бил изградил пристройка към
жилищната сграда, която не била самостоятелна, а свързана с неговото жилище. В
дворното място имало и други постройки, които двете семейства на двамата братя
ползвали общо, а в момента се ползвало общо от ищците и ответниците.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
Видно
от констативен НА за собственост № 140/05.05.1995г. е че Г.К.С. и К. МС.
/съответно ищец и ответник по делото/ са стнали собственици по давностно
владение при равни право от по ½ ид част на следните имоти: Дворно
място, съставляващо п. IV-556 в кв.47 по плана на с.Костандово, целия застроен
и незастроен с площ от 1110 кв.м., ведно с построената в него през 1945г.
Жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., състояща се от приземен и
редовен етаж. При което и за тези лица е възникнала съсобственост върху
описаните в НА имоти. По делото няма данни за това дали към момента на
съставяне на този НА обявените с него за собственици - Г.К.С. и К. МС. са имали
сключен граждански брак съответно:първия с И.К.С., ЕГН**********, а втория с Й.А.С..
До колкото обаче страните не спорят, че и тези лица, като съпруги на обявените
за собственици са техни съсобственици, то и следва да се приеме, че от същия
титул за собственост поизтичат и техните права на собственост, понеже
придобивната давност е текла по време на брака им.
Установи
се също, че още при построяването на жилищната сграда, което е станало през
1945г. в нея е имало изградено помещение, чието предназначение и било за
магазин. Това помещение не се ползва като магазин от повече от 30 години, а е
превърнато в склад, ползван от семействата на съсобствениците. Не се установява
обаче някога същото помещение да е било гараж или да е ползвано за гараж. Такава
самостоятелна идентификация „гараж“ не направено и в Кадастралната карта. При което и следва да се приеме, че в случая
не се касае за гараж, а за помещение, които е било магазин и е функционирало
като такова. Същото помещение, тъй като е функционално отделено от жилищната
сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост, годен обект
на разпоредителни сделки, респективно годен обект на делба.
От
горния НА за собственост № 140/05.05.1995г. не се установява да е признато
право на собственост върху постройки от допълващо застрояване, построени в
същото дворно място съставляващо п.
IV-556 в кв.47 по плана на с.Костандово, което по действащата КК е с идентификатор
38844.503.556 и площ от 1053 кв.м. А се
установи в дворното място да има построени 6 бр. постройки от допълващо
застрояване.
Основателно
съдът намира възражението на ответниците, че сградата с идентиф. 38844.503.556.4
със ЗП от 51кв.м., представляваща „лятна кухня“ не е съсобствена между страните,
поради следното: Ищците основават твърдението за съобственост върху тази
сграда, като приращение към дворното място.
Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в
закона случаи. Такова изключение съдържа
чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на
земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да
придобие собствеността на постройката отделно от земята. Същевременно,
титулярът на правото на строеж придобива сградата или самостоятелен обект от
нея, но той не придобива с изграждането й правото на собственост върху терена.
В случая още през 1979г. А.К.К. и Г.К.С.,
като собственици на същото дворно място са декларирали съгласието сиМК.С. да
построи в това дворно място лятна кухня на свое име по реда на чл.56, ал.2 от
ЗТСУ /отм./, действал към 1979г. Съгласно тази разпоредба съпругът (съпругата),
роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до
втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така
даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. Определено съгласието е дадено с въпросната декларация, която е с
заверка на подписите на деклараторите. Ако ищеца Г.К.С. е бил собственик на
дворното място и в това си качество е подписал въпросната декларация, то такъв
е бил и брат муМК.С.. А като съсобственик на земята на него не се учредява
изрично право на строеж. Не спорно, че въпросната лятна кухня е била построена
отМС., тоест строежа е бил реализиран. При което и единственоМС. е станал
собственик на постройката от допълващо застрояване „Лятна кухня“ с площ от
51,кв.м. и с идентиф. 38844.503.556.4, тъй като по отношение на нея се
установява да се прилага изключение съдържа
чл. 63, ал. 1 ЗС. Освен това се установи също, че от построяването на
„Лятна кухня“ и до момента тя е владяна и ползване единствено отМС. и неговите
наследници, като ответниците не са предявявали каквито и да било претенции за
собственост върху тази сграда. И тъй като от построяването на въпросната лятна
кухня до момента е изтекъл срок по-голям от 10 години, то и собствеността върху
тази сграда е придобита по давност, съгласно чл.79, ал.1 ЗС, което е още едно
основание да се приеме, че не налице
съсобственост между страните.
На следващо място по силата на НА №
188/12.06.2019г. – за доброволна делба наследниците на наследодател Милеш К.С.,
ЕГН **********, починал на 29.06.1987г., е поставен в дял на К. М С. и той е
станал собственик на имота Сграда с идентиф. 38844.503.556.4, представляваща
друг вид сграда за обитаване, която сграда е Лятна кухня. Този титул за
собственост не е оспорен от ищците.
Ето защо и сградата с идентиф.
38844.503.556.4, представляваща друг вид сграда за обитаване, която сграда е
Лятна кухня, не следва да бъде допусната до делба, тъй като е индивидуална
собственост само на К. М С. , респективно не е съсобствена между ищците и
ответниците. А иска за делба на същата, като неоснователен ще се отхвърли.
Основателно
съдът намира възражението на ответниците, че сградата с идентиф.
38844.503.556.5 със ЗП от 55кв.м., представляваща „Дърводелска работилница“ не
е съсобствена между страните, поради следното: Ищците основават твърдението за
съобственост върху тази сграда, като приращение към дворното място.
За
да бъде една сграда построена от единия от съсобствениците приращение към
съсобствения имот, е необходимо тя да е построена без съгласието на другия
съсобственик. По делото не се и твърди от ответниците, че за построяване на
въпросната „дърводелска работилница“ и е било дадено съгласие то другите
съсобственици. Установява се също, че въпросната сграда е била построена преди
2002г., тъй като на 11.10.2002г. е издадено Наказателно постановление от ДНСК
за налагане на глоба на К.С. за това, че е като инвеститор е въвел в
експлоатация „Дърводелска работилница“, построена в п. IV-556 в кв.47 по плана
на гр.Костандово. По делото няма и данни за това същата сграда да е изградена
въз основа на одобрени строителни книжа и документи и издадено въз основа на
тях разрешение за строеж. При което при липса на такива, следва да се приеме,
че с построяването на тази сграда от ответника К. М С., без разрешение на
съсобствениците и без разрешение за строеж, тя е станала приращение към земята
в която е построена, т.е. към УПИ IV-556
в кв.47 по плана на гр.Костандово. Това е станало най9късно през м.10. 2002г.
Същевременно
от показанията на свидетелите се установява, че въпросната „дърводелска
работилница“ е владяна и ползвано от построяването й и до момента единствено и
само от ответниците и конкретно от
лицето което я е построило – К.С.. Определено, като инвеститор и
строител на тази сграда, тоя е владял като собствена. Не се установява ищците
да са предявявали каквито и да било претенции за собственост върху същата
сграда. При което основателно е
възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху нея по
давност, тъй като от 2002г. до предявяване на искова молба на 27.07.2019г. е
изтекъл период от повече от 10 години, при което и съгласно чл.79 от ЗС е
изтекла предвидена придобивна давност.
Ето защо и сградата с идентиф.
38844.503.556.5, представляваща 1 етажна масивна складова сграда на 55 кв.м.,
която сграда е „дърводелска работилница“, не следва да бъде допусната до делба,
тъй като е индивидуална собственост само на ответниците, респективно не е
съсобствена между ищците и ответниците. А иска за делба на същата, като
неоснователен ще се отхвърли.
По
отношение на останали сгради от
допълващо застрояване, а именно: 2 етажна Складова сграда на 57 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.2; 1 етажна Складова сграда на 23 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.3; и 1 етажна складова сграда на 28 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.6, страните не спорят че тези сгради са съобствени между тях, а и
от показанията на свидетелите се установи, че от построяването им и до момента
се ползват общо от двете семейства.
Неоснователно
съдът намира възражението на ответниците, че не следва да се допуска до делба
жилищната сграда на ЗП от 120 кв., построена в п. IV-556 в кв.47 по плана на
гр.Костандово, тъй като тя не била съсобствена, защото в нея имало обособени
две самостоятелни жилища. А също така и дворното място, тъй като жилищната
сграда била в режим на етажна собственост поради следното: На първо място водно
от констативния НА за собственост № 140/05.05.1995г., че към момента на
признава на собствеността върху жилищната сграда, същата е била едноетажна.
Видно от заключение по СТЕ, а и от показанията на свидетелите се установява към
момента същата жилищна сграда да е с два жилищни етажа. Тоест в последствие е
прибавен още един жилищен етаж на същата сграда, който определено представлява
приращение към нея, дори във варианта преустройство на тавански етаж в жилищен
такъв. На следващо място се установява,
че ищците и ответниците са преградили втория етаж с дървени плоскости. Тоест не
може да става въпрос за обособяване на две отделни и самостоятелни жилища,
отговарящи на изискванията на ЗУТ за самостоятелни ограждащи стени. Единствено
може да се приеме, че като съсобственици на по ½ ид част от жилищната
сграда, собствениците са разпределили помежду си доброволно начина по който ще
я ползват. Разделното ползване на съсобствен имот означава само, че всеки от
съсобствениците е държател на идеалните части на другия съсобственик. При което
и няма как да придобие идеална част от имота по давност. По същите съображения
досежно необособяване на две отделни и самостоятелни жилища в съсобствената
жилищната сграда, отговарящи на изискванията на ЗУТ, то не е налице и
твърдяната от ответниците етажна собственост. При което и неоснователно е
възражението за недопустимост на делбата на дворното място, тъй като такава би
била недопустима само при наличие на установена етажна собственост, каквато в
случая не се установява.
Ето защо и съдът намира, че е налице
съсобственост между страните единствено и само върху имотите - дворното място
с площ от 1053
кв.м., представляващо п. IV-556 в кв.47 по плана на гр.Костандово с
идентификатор 38844.503.556 и
построените в него сгради, а именно:
1. Жилищна сграда-еднофамилна на 120 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.1;
2. 2 етажна Складова сграда на 57 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.2;
3. 1 етажна Складова сграда на 23 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.3;
4. 1 етажна складова сграда на 28 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.6. При което и ще се допусне делба на тези имоти при
квоти от по ½ ид за ищците и ответниците. Не налице обаче съсобственост
между страните върху останалите постройки, построени в същото дворно място, а
именно сградата с идентиф. 38844.503.556.4 със ЗП от 51кв.м., представляваща
„лятна кухня“ и сградата с идентиф. 38844.503.556.5,
представляваща 1 етажна масивна складова сграда на 55 кв.м., която сграда е
„дърводелска работилница“, тъй като ищците не са собственици на тези постройки.
Поради което искът за делба на същите ще се отхвърли, като неоснователен.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между Г.К.С., ЕГН ********** и И.К.С.,
ЕГН**********- двамата съпрузи с адрес *** - от една страна и К. МС., ЕГН-**********
и Й.А.С., ЕГН-**********- двамата съпрузи с адрес: *** -от друга страна, на
техните съсобствени имоти, а именно :
- Дворното място с площ от 1053 кв.м.,
представляващо УПИ IV-556 в кв.47 по плана на гр.Костандово с идентификатор
38844.503.556 , при граници и съседи: имот с идентификатор: 38844.503.568; имот
с идентификатор: 38844.503.565.; имот с идентификатор: 38844.503.564; имот с
идентификатор: 38844.503.557; имот с идентификатор: 38844.503.1896; имот с
идентификатор: 38844.503.555, както и построените в него сгради: Жилищна сграда-еднофамилна на 120 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.1; 2 етажна Складова сграда на 57 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.2; 1 етажна Складова сграда на 23 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.3 и 1 етажна складова сграда на 28 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.6, както
и на находящият се в приземното етажно ниво бивш магазин с площ от 25 м2, който
е самостоятелен обект на собственост.
При квоти – ½
идеални части общо за съпрузите Г.К.С. и
И.К.С. и ½ идеални части общо за съпрузите К. МС. и Й.А.С..
ОТХВЪРЛЯ искът за делба на Г.К.С., ЕГН ********** и И.К.С.,
ЕГН**********- двамата съпрузи с адрес *** срещу К. МС., ЕГН-********** и Й.А.С.,
ЕГН-**********- двамата съпрузи с адрес: ***, в частта и по отношение на построените
в недвижимия имот УПИ
IV-556 в кв.47 по плана на гр.Костандово други сгради, а именно: едноетажна
сграда с идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2 и едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2, като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………………
/Валентина
Иванова/