№ 255
гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20244110200360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от
ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на Д. Ц. В., ЕГН:**********, гр.Г.О.,
вх.А, ет.1, ап.3, чрез адв.Н.К. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице
№1739зз-52/29.02.2024г. издадена от Д.Й.С. на длъжност началник група 02,
сектор КП при РУ гр.В.Т., с която е задържан на основание чл. 72ал.1т.1 от
ЗМВР, като лице, за което има данни за съпричастност към извършено
деяние, а именно за времето от 23.02.2024год. до 29.02.2024год., е извършил
престъпление по чл.215ал.1 от НК, като е укрил или е спомогнал да бъдат
отчуждени чужди движими вещи – МПС предмет на престъпление, а именно
лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№... бял на цвят, който е противозаконно
отнет на 23.02.2024год. от гр.В.Т., за които знае или предполага, че са
придобити от другиго чрез престъпление – за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 5 години. Твърди се незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради допуснато съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие на материалния
закон и при несъответствие с целта на закона, както в противоречие с
правото на ЕС. Излагат се фактически съображения. Иска се оспорената
заповед да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени
1
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. и
адв.Т., които поддържат жалбата и изразяват становище за отмяна на
постановения административен акт. В писмено становище адв.К. излага
аргументи за незаконосъобразност на процесната заповед, поради
противоречие с материалния закон и с целта на закона. Отправят искане за
присъждане на направените разноски по делото в размер на адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна - Д.Й.С. на длъжност началник група 02, сектор КП
при РУ гр.В.Т., редовно призован се явява и взема лично становище по
същество. Счита процесната заповед за задържане за законосъобразна, като
отправя искане да бъде отхвърлена жалбата срещу нея.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.
С процесния административен акт заповед за задържане на лице
№1739зз-52/29.02.2024г. адм. орган е задържал жалбоподателя на основание
чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че е извършил
престъпление по чл.215ал.1 от НК, а именно като съпричастно към вещно
укривателство на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№... бял на цвят, който е
противозаконно отнет на 23.02.2024год. от гр.В.Т., т.е. бил е предмет на
кражба.
По делото е представена административнонаказателната преписка:
заповед за задържане на лице №1739зз-52/29.02.2024г. на жалбоподателя В.,
протокол за личен обиск от 29.02.2024г., 2 бр.декларации от 29.02.2024год. на
задържания В., писмени обяснения от жалб.В. с дата 29.02.2024год., разписка
за върнати вещи и пари на задържаното лице от 01.03.2024год., декларация на
01.03.2024год. при освобождаване, докладна записка от инсп. Д.Ст. от
29.02.2024год. и извадка от книга за пропускателния режим РУ Г.О. за
29.02.2024год. Допуснат е свидетел по искане на проц.представител на
жалбоподателя – св.П. М..
Видно от материалите по делото лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№...
2
бял на цвят е бил противозаконно отнет на 23.02.2024год. от гр.В.Т.. В хода
на работата по случая са извършени ОИМ за установяване на извършителите
на престъплението. Установено било, че този автомобил на 23.02.2024год. в
20.52 часа е засечен да преминава, покрай автокъща „Т.А.“ в гр.Г.О. и спира
пред автоморга „А.“ на ул.. Това наложило да бъде извършена проверка на
29.02.2024год. В автоморгата били установени четири лица,
вкл.жалбоподателя Д. В.. Същите заявили, че работят в нея. Полицейските
служители изискали да им бъде осигурен достъп до помещение в
автоморгата, което било заключено. При осигуряване на достъп са открити
части от лекия автомобил, предмет на кражба. Предприети са действия по
задържане на тези лица, вкл.В., тъй като били налице данни, че са
съпричастни към престъплението вещно укривателство на автомобил,
предмет на кражба. При задържането на В. не била употребена физическа
сила и помощни средства, като задържаното лице е приведено в помещенията
за временно задържане на РУ Горна Оряховица. Видно от показанията на
св.П.М. началник група 01 в Сектор КП РУ В.Т., свободното придвижване на
В. е ограничено още от базата в кв.К. в 17 часа, като практиката е този час да
се вписва в заповедта за задържане като начален час. При задържането лицето
се информира за причината, станало повод затова. При това физически
документите по задържане, вкл.обжалваната заповед са изготвени в служебни
помещения на РУ Г.О.. Св.М. заявява, че е присъствал при изготвяне на тези
документи, като изрично е попитал, като е минал по кабинетите в присъствие
на задържаните лица, дали някои от тях желае адвокатска защита. М. бил
уведомен от дежурния по РУ Г.О., че са пристигнали адвокати на
задържаните лица. Предвид отрицателния отговор, а именно, че никой не
желае адвокатска защита, М. отишъл пред входа на РУ, където се срещнал с
авд.К. и адв.Т.. Това е удостоверено в книгата за пропускателен режим в РУ
Г.О. за периода от 21.30 до 21.40 часа. В показанията си св.М. твърди, че е
уведомил двамата адвокати, че задържаните не желаят адвокатска защита, за
което не им бил осигурен достъп. Видно от приложената към преписката по
задържане декларация от 29.02.2024год., жалб.В. декларира, че не желае
адвокатска защита.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От правна страна съдът счита, че издадената Заповед за задържане на
3
лице №1739зз-52/29.02.2024г. издадена от Д.Й.С. на длъжност началник група
02, сектор КП при РУ гр.В.Т., с която жалбоподателят е задържан на
основание чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР като лице, за което има данни, че е
съпричастно към извършване на престъпление е законосъобразен
административен акт. Същата е издадена от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 57ал.1 от ЗМВР в кръга на неговите правомощия,
определени в чл. 61 и сл. от ЗМВР.
Нормативната разпоредбата на чл.72 от ЗМВР предвижда правомощие
на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24
часа лица, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.
72 ал.1т.1 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и събраните по
делото доказателства е видно, че задържането на жалбоподателя е по повод
на наличие на данни за извършено престъпление по чл.215 ал.1 от НК. Съдът
приема, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства,
съответстващи на приложимия материален закон чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като
в оспорената заповед са посочени правните основания, а фактическите се
съдържат в заповедта и докладна записка 29.02.2024год. от инсп. Д.Ст.. На
последната е налице саморъчно изписан текст от жалб.В. , при изготвяне на
документите по задържане, че е запознат с нейното съдържание. В този
смисъл възражението от жалбата за противоречие с чл.6 пар.2 от Директива
2012/13/ЕС на ЕП и Съвета, по цитирано съд.решение на ЕС, е неоснователно.
От своя страна заповедта за задържане съдържа задължителните
реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното
лице, датата и часът на задържането. За да бъде законосъобразна наложената
принудителна административна мярка към административната преписка
трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото
предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Този
административен акт съответства на нормативната уредба, вкл. чл. 30 от
Конституцията на Република България. Съгласно чл. 30ал.2 от Конституцията
на РБ никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго
посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по
реда, определени със закон. Условията и редът за фактическо задържане на
4
лица за срок до 24 часа е определен в ЗМВР. Фактическото задържане на
основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която
има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагането на мярката е достатъчно наличието на данни
за извършено престъпление и същото да е извършено от задържаното лице,
без дори да е необходимо да се уточнява точната правна квалификация.
Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материално-
правните предпоставки по чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, вкл. наличието на данни, че
задържаното лице е извършило престъпление. Съдържанието на понятието
наличие на данни по ЗМВР и наличието на достатъчно данни по смисъла на
чл. 207 от НПК са различни. За да бъде образувано досъдебно производство
по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на „задържане до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на
ал.1т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство срещу
конкретното лице, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното
лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на
процесната мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин участието на лицето при извършване на
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице,
поради което съдът счита, че към момента на задържането полицейският
орган е събрал достатъчно данни за извършено престъпление от лицето, което
се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че правилно е приложен принципът за съразмерност
при упражняване на правомощията на полицейския орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 6ал.2 от АПК административния акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото за целта, за която актът се издава. Прилагането на
задържане по реда на чл.72ал.1т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
5
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигане на законовата цел. Налагането на процесната принудителна
административна мярка е оправдано, тъй като в случая задържането е
извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Предвидените в чл. 5 от ЕКЗПЧОС принципи, съотнесени
към настоящия случай сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото за зачитане на личната му свобода.
Полицейският орган има право на самостоятелна преценка при постановяване
на задържане в хипотезата на чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като всяко съмнение за
това, че заподозряното лице може да препятства или да затрудни
разследването може да оправдае налагането на мярката.
Не е допуснато съществено нарушение на административно-
производствените правила. Спазени са правата на задържаното лице. Това е
видно от подписаните два броя декларации от задържаното лице, както и
декларация при освобождаване. Дадена е възможност на задържаното лице
своевременно да ангажира правна защита, като в декларация е заявило, че не
желае. След съпоставяне на отразените данни в съответните книги за
задържани лица в РУ Г.О. не се установи несъответствие с оглед
установената фактическа обстановка по делото. Настоящият състав счита, че
правилно в заповедта е посочен като начален час на задържането 17 часа, от
когато е ограничено свободното придвижване на жалб.В.. Обстоятелството,
че документацията по задържане е изготвена в по-късен момент, е свързано с
необходимостта от извършване следствени действия в базата на автоморгата.
Впоследствие е отведен в РУ Г.О., където са изготвени документите за
задържане и лицето е настанено в помещение за временно задържане. В този
смисъл няма доказателства за антидатиране на документи от преписката по
задържане.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от
оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на
материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения
на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото,
то искането за присъждане на разноски е неоснователно.
6
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ц. В., ЕГН:**********, гр.Г.О., вх.А, ет.1,
ап.3, чрез адв.Н.К. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице №1739зз-
52/29.02.2024г. издадена от Д.Й.С. на длъжност началник група 02, сектор КП
при РУ гр.В.Т., с която е задържан на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като
лице, за което има данни за съпричастност към извършено деяние, а именно
за времето от 23.02.2024год. до 29.02.2024год., е извършил престъпление по
чл.215ал.1 от НК.
Да се уведомят издателя на адм.акт Даниел Ст., жалб.Д. В. и
проц.представители адв.К. и адв.Т..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7