РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1815
24.102023 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в публично заседание
на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Любомира
Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа докладваното АД № 1629
по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.И.И., с
ЕГН**********, с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началника на РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив,
с която на основание чл. 171,т.2а, б. „а“ от
ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателката навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. В съдебно заседание,
чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Същите сочат, че
административнонаказващият орган е бил наясно със ситуацията, че лицето, което
е управлявало МПС е с отрицателна проба за алкохол. Претендира отмяната на
оспорената заповед и съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив в писмено становище,
намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за правилна и
законосъобразна. Възразява относно
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок
от имаща право и интерес от обжалването страна.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна: А.И., в качеството си на собственик
на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, допуска или предоставя управлението
му от И.Б.И., който от своя страна извършва следното нарушение: водачът
управлява горепосоченото МПС след като му е издадена ЗППАМ 0 23-0239-000140/02.06.2023г. по описа на РУ
Асеновград. Нарушението е констатирано с АУАН № GА 997701 от 07.06.2023г.
В мотивите на оспорената заповед е посочено като мотиви следното: водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или
предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното СУМПС,
валидно за категорията, към която се отнася МПС виновно е нарушил чл. 102,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът установи, че по делото е представен
АУАН № 997701 от 07.06.2023г. против И.Б.И.. Установено е, че И.управлява лек
автомобил с рег. № ***, чужда собственост, след като е лишен по административен
ред със ЗППАМ № 23-0239- 000140/02.06.2023г. по описа на РУ-Асеновград. Нарушен
е чл.150а , ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е
представена Заповед № 81111213-1524 от 09.12.2016 на Министъра на МВР, Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на Министъра на МВР, Заповед № 8121К-10512 от
31.08.2022г. на Министъра на МВР.
От изброените по-горе заповеди се установи, че
Петър Бабугеров, в качеството му на Началник РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив, е
оправомощено длъжностно лице да налага принудителни административни мерки
(ПАМ), включително по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Пловдивският
административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания
по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното:
Предвидените в чл.171,т.1 от ЗДвП
правни последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК. В хипотезата на чл. 171,
т. 2а,б.”а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните
принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съдът
установи от приетите по делото доказателства, че към датата на издаване на
оспорената заповед не е прекратено административонаказателното производство по
АУАН 1003952 от 02.06.2023г., това е сторено с мотивирана резолюция №
23-0239-М000048 от 08.06.2023г. на
Началника на РУ Асеновград към ОД на МВР-Пловдив.Това обстоятелство всъщност е
ирелевантно по делото, тъй като на жалбоподателката е наложена ЗППАМ за
предоставяне управлението на МПС на лице, което не притежава СУМПС. От ЗППАМ № 23-0239-000140/02.06.2023г. по описа
на РУ-Асеновград се установява, че на И.И.ме у отнето СУМПС. Но на 07.06.2023г.
е съставен АУАН № 997701, с който е установено, че И.И.управлява МПС след като
му е отнето СУМПС по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетите по делото и
коментирани по-горе заповеди.Същата е мотивирана като са посочени фактически и
правни основания.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са
изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
Фактите по делото са категорично установени и
жалбоподателката не ангажира доказателства в хода на съдебното производство,
които да оборят установеното в административната фаза.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
След като собственото на жалбоподателката МПС
е управлявано от водач с отнето свидетелство
за управление, то законосъобразно е наложената атакуваната ПАМ.
Ирелевантни са изтъкнатите от процесуалния представител на жалбоподателката
обстоятелства, че е прекратено административнонаказателното производство спрямо
Иван Иванов, относно АУАН, с който е установена употреба на алкохол. След като
в момента на проверката, обективирана в АУАН № 997701 от 07.06.2023г. И.И.не
притежава СУМПС, то той е неправоспособен водач.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.
За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – за срок от 6
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано нейното действие. Също така с прилагането на ПАМ
се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателката
оспорената принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а,б. „а“
от ЗДвП, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И., с ЕГН**********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началника на РУ Асеновград към
ОДМВР-Пловдив
Решението
е окончателно.
Административен съдия: