Решение по дело №7313/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260664
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330107313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260664

 

02.03.2021 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на  осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7313  по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Искове на застрахователно акционерно дружество „Армеец„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. ***, пл. С. Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, които намират основанието си в разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането  и чл. 86 от ЗЗД.

   Според изложеното,  между дружеството – ищец и трето на спора лице , имало договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № …, по силата на който договор били застраховани вредите , които могли да настъпят по лек автомобил „Ауди„, модел А8 ,   с държавен контролен номер … . На дата  .. , в гр. П., на бул. К.ш., в посока бул. Ю., настъпило с този автомобил пътнотранспортно произшествие – автомобила пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което по същият настъпват повреди – деформация на предна дясна алуминиева джанта и преден десен амортисьор.  За отстраняването на тези повреди , при ищеца е образувана преписка по щета с № .., като в хода на ликвидационното на щетата производство, след  неколкократни огледи на автомобила ,  било определено на правоимащия увреден собственик на вещта, „БМ  Лизинг„ АД, застрахователно обезщетение в размер на 3674.38 лева.  Обезщетението било и изплатено с платежно нареждане от дата 25.08.2016г.  Тъй като ответната община била собственик на пътното платно, то се твърди, че застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения застрахован и се иска същата да се осъди да заплати на ищеца сума от 3674.38 лева – платеното застрахователно обезщетение, 1119.67 лева- мораторна лихва в плащането на регресното обезщетение за периода от 23.06.2017 г до  23.06.2020 г. ( датата на подаването на исковата молба по настоящия иск), както и законната лихва върху главинцата от датата на подаването на исковата молба- 23.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноските по спора.

  Ответната община е оспорила иска, отсъствал дефект на пътното платно (необезопасена и необозначена дупка), имало и съпричиняване от страна на водача на автомобила , който не се съобразил с пътните условия.  Иска се претенцията да бъде отхвърлена , и да се присъдят на общината сторените за защитата разноски.

   Проведена е по делото съдебно – автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение , че  пропадането в дупка е най- вероятния възможен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредите. Стойността на отстраняване на увредите е  3684.91 лева.  Извършените ремонтни операции са били необходими точно заради пропадането в дупката, като е възможно причинно – следствената връзка между механизма на ПТП и вредите да е пряка.    

    Исковете са допустими като осъдителни, при наличие на твърдяното неудовлетворено притезание.

   Съдът, като взема предвид становищата на страните, изложените от тях факти и ангажираните доказателства , съобрази следното : 

   Застраховката „каско на МПС” е по своя характер имуществена застраховка срещу вреди, включена в раздел II от приложение № 1 на Кодекса за застраховането, затова и исковете, предвид изложеното като фактология в исковата молба, следва да се приемат за такива по смисъла на чл. 410 от КЗ, действал към датата на настъпването на вредите. Сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането предвижда, че „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:  ................................... 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите”. Тоест, подлежат на съвкупно главно доказване от страна на ищеца в настоящото производство: 1. съществуването на договора за застраховка , към датата на увредата ; 2. настъпването на вредите, 3. собствеността върху вещта, причинила тези вреди ,4. изплащането на обезщетение на правоимащото застраховано лице от страна на застрахователя , и 5. регресната покана до собственика на вещта за възстановяване на сумата по обезщетението и обичайните разноски. 

  Най- напред , представено е на л. 9 от делото заверено от страната копие от договор за  застраховка „Каско на МПС„, сключена при условията на ”пълно каско„  за лек автомобил Ауди модел А 8, с държавен контролен номер ..,  и обективирана в застрахователната полица № . Вярно е , че държавния контролен номер на застрахованото превозно средство е различен от този , посочен в исковата молба, но доколкото автомобила е бил предмет на лизингов договор с придобиване на собственост от лице с постоянен адрес *** и в свидетелството за регистрация на  автомобил с държавен контролен номер … е посочени идентичен … номер …., съдът прави извод, че е застрахован именно процесния автомобил с актуалния си регистрационен номер …. Договорът е със срок на действие (покритие ) от дата 30.09.2015г до 29.09.2016г. включително , като е уговорено между страните разсрочване на четири вноски на плащането на застрахователната премия. Тоест, има между ищеца и третото лице застрахователен договор, доколкото съдът приема, че приложеното копие доказва при условията на пълно главно доказване това съществуване. За разлика от задължителните застраховки , плащането на вноските по договор за каско  при разсрочено плащане не е от значение за валидността  на договора, след като ищецът не твърди да е прекратено действието му; при извършено плащане на третото увредено лице, регресът възниква валидно.   

  На следващо място, има на л. 12 отделото копие от уведомление – декларация по щета от дата 13.05.2016г, от който личи , че на предходния ден,  12.05.2016г, застрахования лек автомобил, управляван от свидетеля П., претърпява ПТП, пропадайки в несигнализирана дупка на пътното платно, с размери 0.90 м х 1.30 м (ширина) и дълбочина от поне 10 см. Записаното в уведомлението от   водача на автомобила кореспондира с констатациите на служител на застрахователя , който на същия ден, 13.05.2016г, посетил  местопроизшествието и констатирал наличие на дупка на пътното платно , която  била „  трудно да се избегне„. И двата коментирани  документа са частни , свидетелстващи , но съдът ги кредитира , доколкото и заключението на вещото лице подкрепя записаните там констатации.   Нещо повече , тези констатации са потвърдени от разпита на свидетеля П. ( л. 86 ), водач на автомобила към момента на ПТП , според когото , на пътя е имало дупка.  Затова съдът кредитира показанията на свидетеля  и приема да е налице ПТП под формата на пропадане в необозначена дупка на пътното платно. В това отношение е категорична и проведената съдебно – автотехническа експертиза, според която, най-вероятния механизъм на настъпването на произшествието е именно пропадане в дупка на пътното платно. А съдът кредитира заключението й като обективно и компетентно изготвено. Тоест, има реализирано на дата 12.05.2016г пътнотранспортно произшествие.

  При това ПТП са настъпили и вреди по автомобила, нещо  ,което личи от протоколите за проведените в хода на преписката по щетата огледи на автомобила , които на свои ред съвпадат  със заключението на ВЛ в частта , с която е казано, че включените в този опис операции съответстват на вида и характера на увредите. Това е достатъчно на съда да приеме , че вредите са настъпили и са в причинно следствена връзка с механизма на настъпването на самото произшествие.

    Стойността на отстраняване на повредите, приета  от застрахователя в хода на ликвидационната преписка, не надвишава действителната пазарна стойност на отстраняването им.  Искът е  доказан и с оглед размера си.  

  Факта , че община Пловдив стопанисва конкретния пътен участък , не  е спорен, а и участъка, където ПТП е възникнало , е част от уличната регулация на града , и то – в рамките на околовръстния полигон. Тук следва да се отбележи , че отговорността на общината като цяло е безвиновна,  за непозволена увреда по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията  и договорите, на която хипотезата на  чл. 410 от Кодекса за застраховането е частен случай. 

     На л. 37 от делото има и регресна покана до ответната община да заплати процесната регресна сума; поканата е връчена на общината на  дата 12.09.2016г,  а с писмо от 15.09. същата година , ответната община изрично отказва да плати. Следователно от дата 16.09.2016г., ищеца има на основание чл. 86 от ЗЗД право на обезщетение за забавата. И този иск е основателен. 

    Няма как да се сподели възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила , такива данни не бях събрани; според справката с характер на констативен протокол на л . 19 от делото , дупката е трудно да се избегне , а според заключението на вещото лице , описаните увреди могат да настъпят и при движение с по – малко от разрешените за участъка 50 км/ч. В тази връзка , няма как да се сподели и друго от възраженията на ответната страна – че  липсва причинноследствена връзка между увредата на амортисьора и произшествието , доколкото вещото лице дава заключение , че е тази увреда е възможно да настъпи по описания механизъм; този извод на съда не се променя , дори амортисьора да е бил  с намалени якостни показатели вследствие обичайна употреба, а и доказателства за такава амортизация няма.

    Разноските се понасят от ответника , в пълен размер предвид изхода на спора . Ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева.

    Воден от изложеното , съдът

Р Е Ш И:

    

 

   Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на застрахователно акционерно дружество „Армеец„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. Караджа” № 2,  сумата от 3674.38 лева – платено по щета № …, застрахователно обезщетение по застраховка „каско „ – полица  № …, за ПТП на дата …., 1119.67 лева- мораторна лихва в плащането на регресното обезщетение за периода от 23.06.2017 г до 23.06.2020 г. (датата на подаването на исковата молба по настоящия иск),  както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба- 23.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

 

   Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на застрахователно акционерно дружество „Армеец„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. Караджа” № 2,  сумата от 477  лева разноски по делото.  

 

  Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                   

       

                                                                   

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: П

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП