№ 19619
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110141656
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 212534/26.07.2023 г., уточнена
с молби вх. № 259814/19.09.2023 г. и вх. № 113594/05.04.2024 г., на И. Х. Д. срещу [ фирма
] АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на
принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен
лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, в полза на ответното дружество за следните
суми: 1./ сумата от 14 271,97 лева, ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до
изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. –
21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 4/ 846,69
лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 5./ 1 043,76 лева – разноски
по делото, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № . по
описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ.
В исковата молба и уточнението към нея от 05.04.2024 г. се излагат фактически
твърдения, че на 18.04.2023 г. на ищцата И. Х. Д. е била връчена покана за доброволно
изпълнение, с която е била уведомена за образувано срещу нея изпълнително дело № . по
описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ, за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, в полза на [ фирма ] АД. В
така връчената ѝ покана за доброволно изпълнение като подлежащ на принудително
изпълнение акт била посочена заповед за незабавно изпълнение, издадена във връзка с
неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., по който
И. Х. Д. имала качеството на поръчител. След запознаване с материалите по образуваното
изпълнително дело и с тези по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, ищцата счита, че
сумите по изпълнителния лист от 28.08.2014 г. са недължими, тъй като са погасени по
давност, която е започнала да тече от момента на издаване на процесния изпълнителен лист
и е изтекла към 2019 г. Поддържа, че предвид липсата на предприети от [ фирма ] АД
действия по иницииране на производство за принудително събиране на вземанията по
изпълнителния лист до момента на образуване на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ
М. К., с рег. № . на КЧСИ – тоест до 2023 г., то към датата на образуване на последното
вземанията на ответното дружество вече са били погасени по давност. В допълнение
навежда доводи, че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията по
договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г. и наличие на неравноправни клаузи в
същия. При тези аргументи моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] АД, с който се оспорва предявеният иск като недопустим,
евентуално – като неоснователен. Доводите за недопустимост се обосновават в контекста на
признанието на ищцата, че покана за доброволно изпълнение на задълженията по процесния
изпълнителен лист ѝ е била връчена на 18.04.2023 г. и същата не е депозирала възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение по
1
чл. 417 ГПК, поради което последната се е стабилизирала към дата, следваща по време
образуването на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ. С оглед
на това и предвид конкретните твърдения на ищцата за погасяване на вземанията по давност
към дата, предхождаща образуването на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с
рег. № . на КЧСИ, ответникът счита иска по чл. 439 ГПК за недопустим като основан на
факти, настъпили преди стабилизиране на подлежащия на принудително изпълнение акт.
Евентуално развива аргументи за неоснователност на иска, като твърди, че между страните
по делото е било сключено извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
отношенията между страните, подписано от ищцата, с чието сключване давността е била
прекъсната. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – за
отхвърляне на иска.
С оглед възраженията в срока по чл. 131 ГПК и във връзка със служебните си
задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждане от 05.03.2024 г.
съдът е указал на ищцата да уточни изрично депозирала ли е възражение по реда на чл. 414
ГПК срещу издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена
ѝ на 18.04.2023 г. В случай че възражение не е било подадено, в същия срок да обоснове
правния си интерес от предявения установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, като
съобрази обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се стабилизира след
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК и от този момент започва да тече нова
погасителна давност, респ. допустим е иск по чл. 439 ГПК, обоснован с твърдения за
настъпване на правопогасяващи обстоятелства СЛЕД стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение.
С уточнителна молба вх. № 113594/05.04.2024 г. ищецът е заявил, че не е подал
възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение
поради погасяването по давност на вземанията по нея. Излага, че твърденията му в исковата
молба са за връчена на 18.03.2024 г. единствено покана за доброволно изпълнение.
Преповтаря твърденията си от първоначалната искова молба за изтекла погасителна давност
досежно исковите суми към дата, предхождаща образуването на изпълнително дело № . по
описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ.
По делото са изисквани за послужване материалите по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на
СРС, 88 състав. Видно от същите производството по частното дело е образувано по
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.08.2014 г. на
[ фирма ] АД срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за следните суми: 1./ 14 271,97 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от
22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от
15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014
г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г.
На 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, е била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за солидарно
заплащане на [ фирма ] АД на следните суми: 1./ 14 271,97 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014
г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г.
– 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 4/ 846,69
лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 317,23 лева – държавна
такса, 726,53 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно отбелязване на гърба на
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, на 28.08.2014 г. в полза на
заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, по същото не е
било депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – признание за което прави и
ищеца в молбата му от 05.04.2024 г.
По делото са изисквани и материалите по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М.
К., с рег. № . на КЧСИ. Видно от тях, с молба от 15.03.2023 г. [ фирма ] АД е направило
искане за образуване на изпълнително производство срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за
принудителното събиране на непогасения остатък от сумите по изпълнителен лист от
28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, както следва: 1./ 5 311,20 лева - главница по
договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от
22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от
15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014
2
г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2659/03.04.2023 г., връчена на длъжника
И. Х. Д. лично на 18.04.2023 г., последната е уведомена за образуваното изпълнително
производство и наложените запори върху вземанията ѝ за трудово възнаграждение и
банкови вземания, както и възбрана върху недвижим имот. На основание чл. 428, ал. 1 ГПК
същата е поканена доброволно да изпълни задълженията си, като е предупредена, че в
противен случай съдебният изпълнител ще пристъпи към принудителното им събиране.
Видно от отбелязване в поканата с нея на длъжника е бил връчен подлежащия на
изпълнение акт – заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
46339/2014 г. на СРС, 88 състав, за което обстоятелство същата саморъчно се е
подписала /л. 65 от ИД/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване
на вземането по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражение не бъде депозирано в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
предявеният от заявителя установителен иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила
според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва
със стабилитет.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е било провеждано – в този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. на ВКС, I ТО. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен
процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не
всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния
предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (в този смисъл и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на
ВКС, ІV ГО).
По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон, на изследване в производството по чл. 439 ГПК подлежат само онези
факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително
производство.
По въпроса кои са предоставените от закона възможности за защита на длъжника
чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл.
417 ГПК) и изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът, е формирана практика на
ВКС, обективирана в Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV
ГО. Съгласно приетото в посоченото решение, когато кредиторът се е снабдил със заповед
за изпълнение, в т. ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се
на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора
на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и
3) с отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск може да е предявен
преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение /каквато не
е разглежданата хипотеза/. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено –
с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки
предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск
длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за
3
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Невлязлата в
сила заповед за незабавно изпълнение е изпълнително основание (чл. 404, т. 1 ГПК). Като се
позовава на давност обаче, длъжникът не може да постигне отмяна на разпореждането за
издадения изпълнителен лист (арг. от обратното по чл. 419, ал. 3 ГПК). Само защото се
позовава на давност, длъжникът не може да постигне и спиране на изпълнението по чл. 420
ГПК.
В конкретния случай на 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, е
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Х. Д.. На същата
дата е бил издаден и изпълнителен лист срещу ищцата за сумите по заповедта за незабавно
изпълнение. Видно от материалите по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, и тези по
изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ, препис от заповедта за
незабавно изпълнение е бил връчен на И. Х. Д. на 18.04.2023 г. /за което същата е положила
саморъчен подпис на л. 65 от ИД/. Считано от тази дата за длъжника е започнал да тече
срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение – обстоятелство, изрично посочено в заповедта по чл. 417 ГПК. С
молбата си от 05.04.2024 г. ищцата изрично признава, че не е подавала възражение по реда
на чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на
СРС, 88 състав, което се потвърждава и от приложените материали по цитираното частно
гражданско дело. Следователно, издадената по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав,
заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила на 03.05.2023 г. /с оглед приложимата
редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК/ по аргумент от чл. 416 ГПК. С изтичането
на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение
всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да
бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК /каквито в
случая нито се твърдят, нито се установяват/. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими
с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със
заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до
проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането. В този смисъл и с
оглед конкретиката на настоящия казус, ненаведеното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
материалноправно възражение за погасяване по давност на вземанията по заповедта за
незабавно изпълнение е обхванато от преклудиращото действие на влязлата в сила заповед
по чл. 417 ГПК и е недопустимо неговото преразглеждане в следващ съдебен процес.
В сезиращата съда искова молба и уточненията към нея ищецът навежда конкретни
фактически твърдения, които формират основанието на предявения му иск, и се
свеждат до погасяване по давност на вземанията на ответното дружество по изпълнителен
лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, поради непредприемане на действия за
принудителното им събиране в периода от издаване на изпълнителния лист /28.08.2014 г./ до
2019 г., а също и до датата на образуване на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К.,
с рег. № . на КЧСИ – 15.03.2023 г. С оглед на това и като съобрази гореизложените правни
съображения, настоящият съдебен състав намира, че сочените от ищеца правопогасяващи
факти, формиращи основанието на иска му по чл. 439 ГПК, не са такива, които да са
настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство, съобразно
императивните изисквания на процесуалния закон, а такива, които същият е могъл и е
следвало да наведе единствено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по инициираното срещу него ч.
гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, вкл. при възможност това да бъде сторено чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Както се посочи по-горе, в разглеждания
случай срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е започнал да тече за длъжника на 18.04.2023 г., като в
този срок И. Х. Д. нито е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, нито е предявила отрицателен установителен иск с предмет установяване
недължимост на вземанията по нея. Поради това с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
заповедта по чл. 417 ГПК се е стабилизирала и считано от нейното влизане в сила е
започнала нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания. При тези мотиви и
при липсата на твърдения от страна на ищцата за настъпване на факти след влизането в сила
4
на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, които да са довели до погасяване на вземанията
по изпълнителния лист от 28.08.2014 г. /напротив, същата двукратно се позовава пред съда
само и единствено на изтекла преди образуване на изпълнителния процес погасителна
давност/, съдът намира предявения иск по чл. 439 ГПК за изцяло недопустим - в този смисъл
и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. №
1528/2018 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, I т. о.
В допълнение съдът счита предявеният иск за недопустим и поради липса на правен
интерес в частта, в която се иска установяване недължимост за разликата над сумите,
посочени в молбата за образуване на изпълнително дело от 15.03.2023 г., в която се съдържа
изрично признание на ответника – взискател за погасяване на част от сумите по
изпълнителния лист от 28.08.2014 г. чрез плащане преди иницииране на изпълнителното
производство, респ. за част от тези суми [ фирма ] АД не е предприел действия за
принудителното им събиране.
При горните мотиви и доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили преди
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният
лист от 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, искът по чл. 439 ГПК е
недопустим и исковата молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но в срока по чл. 131
ГПК последният не е направил искане за присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 212534/26.07.2023 г.,
уточнена с молби вх. № 259814/19.09.2023 г. и вх. № 113594/05.04.2024 г., на И. Х. Д., ЕГН
., срещу [ фирма ] АД, ЕИК , с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, в полза на [ фирма ] АД за
следните суми: 14 271,97 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от
22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 414,23 лева – наказателна лихва за периода от
15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г.,
846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 1 043,76 лева –
разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело
№ . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5