№ 15
гр. Ямбол, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100179 по описа за 2021 година
Пред съда е депозирана искова молба от А.А.К. лично и със съгласието на своята
майка Б.Д.С., двамата от гр.*****, с която се претендира да бъде осъден ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на ищеца сумата 72 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на три средни
телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което в началото е протекло е пълна
загуба на съзнание, счупване на тялото на петия шиен прешлен, счупване на дясната
ключична кост с изразена дислокация на костните фрагменти, разкъсно-контузна рана в
тилната област и множество охлузвания по кожата на лицето, двете половини на гръдния
кош, поясната област и четирите крайника, кръвонасядания и натъртвания по цялото тяло,
както и претърпените страх, стрес и силно притеснение при пътуване в автомобил,
настъпили в резултат на претърпяно ПТП от 04.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че на посочената дата ищецът е претърпял злополука
вследствие на ПТП, настъпило на път № 1-7, в посока от с. Козарево към с. Окоп, обл.
Ямбол, в участъка на кръстовището, образувано с път II-53 от с. Калчево към гр. Ямбол,
причинено по непредпазливост от А.К.К., ЕГН **********. К. е управлявал лек автомобил
марка „БМВ", модел 318 Д с peг. № А6537КА, в който е пътувал ищеца и в резултат на
удара са му причинени сериозни травматични увреждания, подробно изброени. Било
образувано НОХД № 301/2019 г. по описа на ЯОС, приключило с влязла на 30.06.2020 г. в
сила присъда № 49/12.06.2020 г., с която А.К.К. е признат за виновен за това, че по
непредпазливост е причинил описаното ПТП. Към момента на настъпване на ПТП,
1
управляваният от К. автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" в
„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с полица № BG/06/l 15002315961 и пострадалия А.К. е
предявил пред застрахователя претенция за причинените му неимуществени вреди,
настъпили вследствие на претърпяното от него ПТП като по образуваната щета, на
17.06.2021 г. дружеството заплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14
316.17 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ в размер на 28 000 лева.
Според ищеца размерът на обезщетението, с който ще бъдат покрити в пълен размер
претърпените от него неимуществени вреди е 100 000 лв., поради което е предявил
настоящия иск за сумата 72 000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорват изцяло предявените искова като се желае отхвърлянето им и присъждане на
разноските. Според ответното дружество, в наказателния процес по образуваното по случая
НОХД, е установено, че вина за събитието има както водачът на л.а. марка „БМВ", модел
„318Д", ДК № А 6537 КА А.К.К., чиято гражданска отговорност е била застрахована към
„ДЗИ - Общо застраховане" АД, така и водачът на л.а. марка „Ауди", модел „80", ДК № У
1794 ВВ М.К.М., притежаващ застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД
съгласно полица № BG/02/115002123527. Последният, съгласно мотивите към присъдата
също е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 45, ал. 2
/знак Б2/ от Закона за движение по пътищата, като същият не е спрял на знак „Стоп", с
което обстоятелство настоящият граждански съд следва да се съобрази. По тази причина
ответникът е направил искане за привличане по делото на ЗД „БУЛ ИНС" АД като трето
лице-помагач на страната на ответника, в качеството му на застраховател на водача на л.а.
марка „Ауди", модел „80", ДК № У 1794 ВВ, който също е виновен за настъпването на
вредата от процесното ПТП.
Съдът е намерил това искане за основателно, тъй като от изложените обстоятелства се
установява, че е налице правен интерес за ответника от участието на ЗД „БУЛ ИНС" АД
като трето лице помагач и същият е конституиран като такъв в настоящия процес.
Останалите възражения на ответния застраховател за неоснователност на предявения
иск се изразяват в това, че вредите, чието обезщетяване се желае в настоящото производство
са вече обезщетени, тъй като преведената на ищеца сума в размер на 14 314,17 евро с левова
равностойност по фиксирания курс на БНБ в размер на 28 000 лева, е напълно достатъчна.
Претендираният размер на обезщетение е прекомерно завишен, тъй като е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца А.А.К., който съгласно
характера на получените от него травматични увреждания и фактът, че е намерен извън
катастрофиралия автомобил, води до извода, че е пътувал без поставен предпазен колан, с
който процесното МПС е оборудвано, както и предвид възрастта му – без поставена друга
система за обезопасяване на деца, съгласно ЗДвП. Искът се счита погасен изцяло по давност
предвид разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от КЗ, според която правата и задълженията по
застрахователния договор по застраховки „Живот", „Злополука", „Заболяване" и по преки
искове по застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10 -13, раздел II, буква „А" от
2
приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая
исковата молба е подадена на 28.06.2021 г., а процесното ПТП е настъпило на 04.06.2016 г.
От третото лице помагач ЗД „БУЛ ИНС" АД е депозирано становище по иска, в което
се сочи, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен в пълния предявен
размер, тъй като претендираната сума от ищеца за обезщетяване на процесните
неимуществени вреди е прекомерно завишена.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, явява се единствено пълномощника
на ищеца и поддържа предявения иск като в последното съдебно заседание е направено на
основание чл.214 от ГПК и прието от съда изменение на претенцията по размер, която се
счита заведена в размер 172 000 лв., тъй като ищецът преценя, че обезщетяването на
неимуществените му вреди следва да е общо в размер 200 000 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-
4535/20.06.2016 г., на 4.06.2016 г. е настъпило ПТП на кръстовище на път № 1-7 с път II-53
от с. Калчево към гр. Ямбол с участници ППС Ауди 80 с рег.№ У1794ВВ, собственост и
управляван от М.К.М. с валидна застраховка ГО в ЗД „Бул инс“ АД и ППС БМВ 318Д, с рег.
№ А6537КА, управляван от А.К.К. с валидна застраховка ГО в „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД. В констативния протокол е отразено още, че са починали две лица - водачът и
пътуващия в МПС Ауди 80 – М.К.М. и А.А.А. както и останалите пострадали лица, сред
които е ищецът А.А.К. с тежки политравми. Причините и обстоятелствата за ПТП са
отразени, че водачът на МПС Ауди 80 не пропуска движещият се по път с предимство водач
на МПС БМВ 318Д, образувано е ДП № 134/2016 г.
По образуваното НОХД № 301/2019 г. по описа на ЯОС с влязла в сила на 30.06.2020
г. присъда № 49/12.06.2020 г., подсъдимият А.К.К. е признат за виновен в това, че на
04.06.2016 г. около 16,00 часа на път № I-7, в посока от с. Козарево към с. Окоп, обл. Ямбол,
в участъка на кръстовището образувано с път II-53 от с. Калчево към гр. Ямбол, при
управление на лек автомобил марка „БМВ 318Д“ с рег. № A 63-57КА, е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и чл.47
ал.3 от ППЗДвП и причинил пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка „Ауди
80“ с рег. № У 17-94ВВ, с водач М.К.М. от гр. ****, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице - М.К.М., ЕГН ********** и на спътника му-
А.А.А. ЕГН ********** и двамата от гр. ****, както и телесни повреди на повече от едно
лице, включително и на А.А.К. от гр. ***: две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на тялото на петия шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на
врата за срок от 6 месеца и счупване на дясната ключична кост с изразена дислокация на
костните фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник
за срок от 5-6 седмици, поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, буква „а“, пр.1 и
буква „б“, пр. 1, вр. ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е
3
осъден на три години лишаване от свобода.
В мотивите към присъдата ЯОС е приел, че водачът М. е навлязъл в кръстовище без да
спре на знака „Стоп“, съответно без да се увери по безспорен начин, че по пътя с
предимство не идва друг автомобил, което е направил със скорост от 49,3 км/ч, а
подсъдимият К. не се е съобразил, че са налице няколко пътни знака, ограничаващи
скоростта му на движение, като последният от тях е бил, че максимално допустимата
скорост за преминаване през кръстовището е до 50 км/ч, като той е навлязъл в него със 131
км/ч. По този начин, пресичайки траекториите си на движение двата автомобила са се
ударили и е настъпило процесното ПТП.
В настоящото производство бе проведен разпит на свидетеля очевидец на процесното
ПТП В.В.Х., който се движел зад "Ауди"-то в посока Калчево - Ямбол. Скоростта на
движение на свидетеля била не повече от 40-50 км/ч, тъй като наближавал кръстовище.
"Ауди"-то било преди него на 25-30 метра, а "БМВ"-то се движело от с. Козарево към с.
Окоп по главния път с предимство. Ударът между "БМВ"-то и "Ауди"-то настъпил на
самото кръстовище, "Ауди"-то не спряло на знака "Стоп". Двамата водачи наближавали
кръстовището и свидетелят видял, че "Ауди"-то не спира на кръстовището, да се е движело
с около 30-40 км/ч, "БМВ"-то се движело с по-висока скорост.
След удара свидетеля отбил вдясно, обадил се на телефон 112 и заедно с водач на друг
автомобил тръгнали да издирват пострадалите. Свидетеля е сигурен и категоричен, че
водачът на "Ауди"-то не е задействал по никакъв начин спирачката. Според него ако един от
двамата водачи бил намалил леко или ударил спирачка, това нямало да се случи.
Изясненият в наказателното производство механизъм на ПТП е потвърден и в
настоящото производство посредством назначената, изслушана и неоспорена авто-
техническа експертиза. Според вещото лице скоростта на лекия автомобил Ауди преди ПТП
е около 53 км/ч, а на БМВ около 139 км/ч. Опасните зони на движение са следните: за Ауди -
около 34 м, за БМВ-около 142 м. Водачът на автомобила Ауди е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като спре и пропусне движещия се по пътя с предимство
автомобил БМВ. Водачът на БМВ при скоростта си на движение е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП - автомобилът Ауди навлиза в опасната му зона. При
движение на автомобил БМВ с разрешената за конкретния участък от пътя (50 км/ч) и
аналогични действия от страна на водача на Ауди, удар не би настъпил.
Техническата причина за възникването на ПТП е навлизането на автомобила Ауди на
платното за движение на БМВ, без да спре и да го пропусне предвид наличния за него,
преди кръстовището знак „Стоп“. Отношение към вредоносния резултат - настъпилата смърт
на водача на Ауди и неговия спътник и материалните щети по двата автомобила, има и
скоростта на движение на автомобила БМВ, надвишаваща разрешената с около 89 км/ч, под
чието въздействие следва преобръщане на автомобила Ауди.
Относно претърпените от ищеца А.К. травматични увреждания, както и начина, по
който са му се отразили същите, по делото са събрани писмени доказателства и съдебно-
4
медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице по единичната съдебно-
медицинска експертиза пре настъпилото ПТП на 4.06.2016 г. А.А.К., към този момент на 11
години, е получил автомобилна травма като пътник в лек автомобил на задната седалка на
автомобила, пострадал при неговото блъскане по време па движение от друг лек автомобил
и изпадане от него. След произшествието, детето е било транспортирано по спешност в
спешно отделение в гр. Ямбол и след проведените прегледи, изследвания и консултации е
било настанено на лечение в ОАИЛ (отделение по анестезиология и интензивно лечение)
при МБАЛ „Свети Пантелеймон", АД - гр. Ямбол. Било установено наличието на черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в установени разкъсно-контузни рани предимно в тилните
области на главата, множество охлузвания, кръвонасядания и натъртвания по лицето и
данни за сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за кратко
време; Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и рентгенологични
данни за счупване на тялото на пети шиен прешлен (С5), без образуване на костни
фрагменти; Контузия на гръдния кош с двустранни обширни охлузвания на кожата и
натъртвания на тъканите; Счупване на дясната ключична кост с дислокация на костните
фрагменти и наличие на хематом около мястото на счупването; Контузия на корема с
болезненост при опипване с ръка в лявата половина; Изразени обширни охлузвания на
кожата в двете поясни области; Множествени охлузвания па кожата па горните и долните
крайници.
Получените от пострадалото дете травматични увреждания са вследствие
механичното действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, получени по механизма
на удряне, притискане, сътресение и протриване с твърди тъпи или тъпоръбести, както и
притискане между такива предмети. Тези увреждания увреждания отговарят да са получени
по начин и време при възникналото пътно-транспортно произшествие.
Освен изброените вече получени от детето А. травматични увреждания, същото е
получило и травматична макулопатия на дясното око и по този повод е било прието на
лечение в клиниката в гр.*** на 02.09.2016 г. Зрителната острота на лявото око е била 1,о, а
на дясното око - 0,4, 1,о с корекция.
В резултат на удара в областта на главата пострадалият А.К. е получил сътресение на
мозъка, което е протекло с изпадане в състояние на пълно безсъзнание до степен на кома, за
кратко време, което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота".
Последиците от такава мозъчна травма отзвучават обикновено в рамките на 1-2 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. Счупването на тялото на петия шиен прешлен,
наложило обездвижването и отбременяването на шийния сегмент на гръбначния стълб с
поставянето на твърда шийна яка за срок от шест месеца е осъществило смисъла на медико
биологичния характеризиращ признак за „трайно затрудняване движението на врата".
Счупването на дясната ключица с изразена дислокация на костните фрагменти, поради
тясната й функционална и анатомична връзка с ръката, е довело до „трайно затрудняване
движението на десния горен крайник", като това затруднение ще се изразява в свободното
движение на десния горен крайник н пространството. При правилно протичане па
5
оздравителните процеси, това ограничение ще продължи около два месеца. Разкъсно-
контузните наранявания в тилната област па главата, множествените охлузвания по кожата
на лицето, двете половини па гръдния кош, поясната област и четирите крайника, както и
кръвонасяданията и натъртванията по цялото тяло, съвкупно са причинили на пострадалото
дете „временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Такива увреждания, при
правилно протичане на оздравителните процеси, заздравяват за срок от около 2-3 седмици.
Значителното намаляване на зрителната острота на дясното око на детето е довело до
„трайно намаляване на зрението на дясното око". За да се нормализира зрението на окото,
детето следва да носи очила.
Данните от представените доказателства сочат, че установените увреждания са
получени при възникналото пътно-транспортно произшествие и възникналото пътно-
транспортно произшествие и тяхното получаване е в непосредствена причинно-следствена
връзка с възникналото ПТП.
Данните от делото сочат, че както пострадалото дете, така и останалите две деца, които
са пътували на задната седалка на катастрофиралия лек автомобил са били без закопчани
предпазни колани или други предпазни средства. Липсата на такива средства е довело до
тяхното изпадане от автомобила и удрянето на пострадалото дете по повърхността на терена
на местопроизшествието. Видно от доказателствата, А. е получил тежки травматични
увреждания, а за другите две деца, които са пътували до него няма такива данни. Предвид
тези обстоятелства, според вещото лице може да се предположи, че условията за
получаването на такива увреждания са били налице и в двата варианта: при пътуване на
детето с предпазен колан и оставане в салона на автомобила през цялото време и в случай,
когато е било без колан, т. е. в практически реализирания вариант.
По време на прегледа, осъществен към днешна дата на А.К., вещото лице е установило,
че ключицата е възстановена напълно и в тази област се установява наличието на
продълговат белег, който съвпада с хода на ключицата с бледорозов цвят, като кожата е
напълно епителизирана и белегът е леко над нивото на околните области. Дължината на
белега е около 11 см, а широчината е около 2 см. Към двата си края, белегът постепенно се
стеснява. Тъканите в областта на белега не са възпалени, не са оточни и не са болезнени.
Установеният белег е от предприетите оперативни интервенции във връзка със счупването
на ключицата и разместване на получените костни фрагменти. Белегът не е фрапиращ, не
загрозява лицето или тялото на освидетелствания така, че не се покриват критериите и не е
изпълнено категорично съдържанието на медикобиологичният признак за обезобразяване на
лицето или други области на тялото.
Относно очния статус на А.К. при прегледа осъществен вещите лице по комплексната
експертиза с участието на доктор офталмолог, е установено, че от получената тъпа травма
на дясното око се е образувал оток на тъканите в областта на очното дъно, довел до
намаляване на зрението на окото. Отокът е персистирал няколко месеца, след което се е
резорбирал, но е останала частична атрофия на някои слоеве на ретината и трайно
намаление на зрението на травмираното око. През проследяваният петгодишен период и към
6
момента на прегледа, зрението на ДО е около 0,5 - 0,6, т.е. намаление на нормалната
зрителна острота с 40 – 50 %. Поради младата възраст на пострадалия е възможно известно
подобрение на зрението през следващите пет години. За целта към момента, медицинската
наука предлага само медикаментозно лечение.
За установяване претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на инцидента по
негово искане бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите Б.Д.С. и З.К.Ц..
Свидетелката С. е майка на А., която не е присъствала на инцидента, но е видяла А. няколко
часа след това в болницата в Ямбол. Детето било уплашено, притеснявал се, че ще умре.
Търсел баща си, брат си, не можел да говори адекватно. Главата му цялата била много зле,
отзад била разцепена, ръката му била неподвижна. Всичко го боляло - врата, главата, не
виждал с едното око. След три дни го преместили в „Пирогов“ за продължаване на
лечението. Докато бил в болницата в Ямбол, А. не можел да спи и всъщност все още не
можел да спи нормално. Будел се, ставал, крещял, страхът останал във времето. Първите 6
месеца след катастрофата било много трудно за А., защото 6 месеца след операцията на
ключицата бил с шина. След като изкарали железата бил с втора шина и 6 месеца не можел
да движи ръката функционално, ходил на рехабилитация. Окото му до ден днешен не е
възстановено, продължава да не вижда с него. След удара, който е получил в главата
постоянно получава главоболие, а докторите, които посещавали по този повод твърдели, че
това ще остане напред във времето. Продължава да се притеснява, когато пътува с кола,
когато колата, в която пътува се разминава с превозни средства. Имаше голямо желание да
вземе книжка, но след инцидента не желае. Докато се лекувал в началото А. не ходил на
училище от около 2 или 3 месеца, а след това цяла година бил освободен да не посещава
часове по физическо. Останали са белези на главата му, по цялото му тяло от дясната страна
и по гърба, от които той се срамува, не може да ходи гол, не може да ходи на плаж, защото
му се подиграват.
Другата свидетелка З.К.Ц. е леля на А. и знае за катастрофата, видяла го е на 2-рия
или 3-тия ден след катастрофата. Докато бил в ямболската болница с една шина на врата,
като видял свидетелката се разплакал и попитал - „Лельо, ще умра ли? Много ме боли.“,
питал за брат си дали е жив. Не можел да спи, постоянно крещял, викал. Физически го
боляла ужасно ръката, но и психически бил в шок. Травмите на А. от катастрофата били
счупената ключица, като в „Пирогов“ са го подковали с метални импланти. Отделно по
тялото му останали белези, цялата му дясна страна е с тези белези, на главата имал една рана
и останал огромен белег. А. го е срам и постоянно слага шапка. Най-голямата травма, която
останала е на окото, че не вижда с едното око. Направили операция, капки слагали и до
колкото знае свидетелката все още зрението не се е възстановило. Докато се лекувал цяло
лято, се налагало да му помагат да ходи до тоалетна, бил в тежко състояние.
Възстановяването на А. отнело доста месеци, а след отстраняване на имплантите отново
възстановяване, рехабилитация, може би година. След катастрофата му останало едно
безпокойство на А. особено като се вози с кола, притеснява се да се вози в кола и още не
може да се успокои. Продължава да не може да спи спокойно.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.498 ал.3 от КЗ като след приетото изменение
на иска по размер се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 172 000 лв., тъй като се преценя, че пълния размер на обезщетението е
200 000 лв. и след приспадане на заплатените от застрахователя 28 000 лв.
Съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, а съгласно чл.498 ал.3
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Настоящият случай касае хипотеза на ищец пострадал от ПТП, настъпило на 4.06.2016
г., който не е спорно, че се е обърнал първо към застрахователя на виновния и осъден водач
за заплащане на обезщетение по валидна застраховка ГО, както и че застрахователят му е
заплатил обезщетение в размер 28 000 лв.
На първо място съдът намира за неоснователни възраженията на ответния
застраховател за предявяване на претенцията след изтичане на 5 годишна погасителна
давност. Действително с оглед момента на настъпване на процесното ПТП на 4.06.2016 г.
погасителната давност би следвало да е изтекла на 4.06.2021 г., а исковата молба е
депозирана в съда на 28.06.2021 г. Преценката за давността в случая следва да се направи,
както предвид чл.3 т.2 от ЗМДВИП, така и предвид чл.378 ал.9 от КЗ като съдът преценя, че
съгласно тези разпоредби давността за предявяване на иска не е изтекла. Съгласно чл.3 т.2
от ЗМДВИП спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, което е в периода 13.03.2020 г. до
възобновяване на спрените срокове, които започват да текат отново след 20.05.2020 г. Този
период от 69 дни попада в периода преди изтичане на настоящата давност и следва да бъде
добавен, което означава, че с предявяване на иска с 24 дни по-късно след 4.06.2021 г.,
същият не е погасен по давност. Отделно от това е налице разпоредбата на чл.378 ал.9 от
КЗ, според която давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу
застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на
произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния
срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна. По делото няма
данни, кога ищецът А.К. е предявил претенциите си пред застрахователя, но предвид
произнасянето на последния и извършеното плащане на застрахователно обезщетение на
17.06.2021 г. /датата, посочена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в писмото до К., с което
го уведомяват, че сумата на обезщетението му е преведена с платежен документ от тази
дата/, съдът приема, че и в тази хипотеза давността за предявяване на иска не е изтекла.
Предвид изложеното, след като искът на А.К. е предявен в предвидения по чл.378 ал.2 от КЗ
5-годишен давностен срок, възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
8
неоснователно, а искът следва бъде разгледан по същество.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ е признато право на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от
ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение,
както и това да стане след като вече е отправена претенция до застрахователя. Не са спорни
въпросите относно това, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, тъй
като към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между
прекия причинител на вредата и застрахователя, както и че К. вече е предявил претенциите
си пред застрахователя, но не е доволен от изплатения размер застрахователно обезщетение.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази
щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че са доказани всички
предпоставки на деликтната отговорност на виновния за ПТП водач. Налице е установено с
присъда противоправно поведение на А.К.К., който е осъден за това, че на 04.06.2016 г.
около 16,00 часа на път № I-7, в посока от с. Козарево към с. Окоп, обл. Ямбол, в участъка
на кръстовището образувано с път II-53 от с. Калчево към гр. Ямбол, при управление на лек
автомобил марка „БМВ 318Д“ с рег. № A 63-57КА, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от
ППЗДвП и причинил пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка „Ауди 80“ с
рег. № У 17-94ВВ, с водач М.К.М. от гр. Ямбол, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице - М.К.М., ЕГН ********** и на спътника му-А.А.А. ЕГН
********** и двамата от гр. ****, както и телесни повреди на повече от едно лице,
включително и на А.А.К..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или
установено е по безспорен начин наличието на причинена щета, представляваща
предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански
последици са претърпените от пострадалия, респ. в случая от наследниците му
неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е бил предявен граждански
иск.
От мотивите към присъдата по НОХД № 301/2019 г., от свидетелските показания на
свидетеля очевидец В.В.Х. и от изслушаната в настоящото производство авто-техническа
експертиза, съдът приема за установено още, че Андон К. не е единственият виновен за
настъпването на ПТП, а и загиналия водач на другия участвал в произшествието автомобил
М.К.М.. Техническата причина за възникването на ПТП според вещото лице, е навлизането
9
на автомобила Ауди, управляван от М. на платното за движение на БМВ, управляван от К.,
без да спре и да го пропусне предвид наличния за него, преди кръстовището знак „Стоп“.
Отношение към вредоносния резултат - настъпилата смърт на водача на Ауди и неговия
спътник и материалните щети по двата автомобила, има и скоростта на движение на
автомобила БМВ, надвишаваща разрешената с около 89 км/ч, под чието въздействие следва
преобръщане на автомобила Ауди. При така установените обстоятелства съдът приема, че
двамата водачи К. и М., участвали в процесното ПТП съвместно са причинили настъпването
му и вината, която носят е равна.
От заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертиза в
настоящото производство, съдът приема за установено, че ищецът А.К. вследствие
претърпения инцидент е получил множество травми, с което е изпълнено и условието за
наличие на деликт – претърпяна щета. Според вещите лица в резултат на удара в областта на
главата пострадалият А.К. е получил: 1. Сътресение на мозъка, което е протекло с изпадане
в състояние на пълно безсъзнание до степен на кома, за кратко време, което представлява
„разстройство на здравето, временно опасно за живота"; 2. Счупване на тялото на петия
шиен прешлен, наложило обездвижването и отбременяването на шийния сегмент на
гръбначния стълб с поставянето на твърда шийна яка за срок от шест месеца, осъществило
смисъла на медико биологичния характеризиращ признак за „трайно затрудняване
движението на врата"; 3. Счупване на дясната ключица с изразена дислокация на костните
фрагменти поради тясната й функционална и анатомична връзка с ръката, довело до „трайно
затрудняване движението на десния горен крайник", за около два месеца; 4. Разкъсно-
контузни наранявания в тилната област па главата, множествените охлузвания по кожата на
лицето, двете половини па гръдния кош, поясната област и четирите крайника, както и
кръвонасяданията и натъртванията по цялото тяло, съвкупно са причинили „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", за срок от около 2-3 седмици– като
установените белези не са фрапиращи и нямат признаци за обезобразяване на лицето или
други области на тялото; 5. Значителното намаляване на зрителната острота на дясното око
с 40 – 50 %, довело до „трайно намаляване на зрението на дясното око", което поради
младата възраст на пострадалия е възможно известно подобрение на зрението през
следващите пет години.
Според свидетелските показания на майката и лелята на детето, стресът от
преживяната катастрофа не е преживян. И към момента А. изпитва страх при пътуване в
автомобил, отказал се е от желанието си за курс за шофьор, все още не може да спи
нормално, страда от главоболие, срамува се от белезите по тялото си. Показанията на
свидетелите са непосредствени, убедителни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността при хипотезата на непозволено увреждане такива
10
обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения /в случая
към момента на инцидента А. е бил на 11 години/. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди, съобразно критерия справедливост и предвид конкретните факти по
делото съдът приема, че сумата 80 000 лв. е подходяща за обезщетяване на причинените на
ищеца неимуществени вреди. От този размер следва да бъде приспадната заплатената от
застрахователя сума в размер 28 000 лв. и в настоящото производство на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение в размер 52 000 лв., а над този размер до претендирания от
172 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че определения размер на обезщетението от 52 000 лв. не следва да бъде
намалян, тъй като намира възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, за неоснователни. С разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между
негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Твърденията на ответника са за
наличие на съпричиняване от пострадалия А.К., тъй като по време на инцидента е пътувал
без обезопасителен колан и без поставена друга система за безопасност по ЗДвП предвид
възрастта му към момента на инцидента. С оглед констатациите на съдебно-медицинската
експертиза, както пострадалото дете, така и останалите две деца, които са пътували на
задната седалка на катастрофиралия лек автомобил са били без закопчани предпазни колани
или други предпазни средства. Липсата на такива средства е довело до тяхното изпадане от
автомобила и удрянето на пострадалото дете по повърхността на терена на
местопроизшествието. Предвид това, както и предвид обстоятелството, че А. е получил
тежки травматични увреждания, а за другите две деца, които са пътували до него няма
такива данни, според вещото лице условията за получаването на такива увреждания са били
налице и в двата варианта: при пътуване на детето с предпазен колан и оставане в салона на
автомобила през цялото време и в случай, когато е било без колан и друга обезопасителна
система.
Предвид този извод на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, съдът
приема за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищеца, поради което определения размер на обезщетението не
следва да бъде намалян.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска – 816,28 лв.
Ищецът следва да заплати на ответната страна разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 572,09 лв.
На основание чл. 78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ЯОС, както следва: сумата 700 лв.- разноски за възнаграждение на вещо лице; ДТ в
11
размер на 2080 лв.- дължима върху уважената част от предявения иск, както и ДТ в размер
на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Витоша“
№ 89Б, представлявано от К.Х.Ч. заедно с Б.А.В. на основание чл.498 ал.3 от КЗ да заплати
на А.А.К., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Б.Д.С., ЕГН ********,
двамата от гр.*****, Ж.К.******** сумата 52 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяно ПТП от
04.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане като искът в разликата над 52 000 лв. до размера на 172 000 лв.
като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София да заплати на
А.А.К., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Б.Д.С., ЕГН ********
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 816,28 лв.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Б.Д.С.,
ЕГН ******** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 572,09 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София на основание
чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Ямболски окръжен съд, както следва: сумата 700
лв.- разноски за възнаграждение на вещо лице; ДТ в размер на 2080 лв.- дължима върху
уважената част от предявения иск, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на
изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
12