Р Е Ш Е Н И Е №46

 

гр. Видин, 02.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1108……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Й.Г.Т., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление №20-0953-001173/28.09.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

       От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

      Съставен е АУАН № GA203540 на 13.09.2020г. от мл-. Автоконтрольор С.Н. – свидетел по делото, на жалбоподателя Й.Т. за това, че  на 13.09.2020г. в 13.10 часа на път II-122 на км. 25+300 с посока на движение от с. Неговановци в посока с. Капитановци жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Фолксваген“ с рег. № ВН5061ВМ, като се е движил на такова разстояние, което не му е позволило да спре и е блъснал движещия се пред него товарен автомобил „Шкода“ с рег. № ВН1764ВН, който намалил скоростта, за да завие надясно по землен път, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила.

       Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С.Б.Н. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

        Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:         

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

        В административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довели до засягане правото на защита на жалбоподателя.

       Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.”

       Субект на нарушението е  лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП.  А участник в ПТП е водач на МПС по смисъла на §6,т.27 от ДР на ЗДВП.Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на точно посочено действие – водача на МПС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,че да може да избегне удряне в него.”

       Видно от констатациите на АНО доказателство относно неспазването на нормативното задължение извън направения извод не са събрани доказателства на местопроизшествието.Твърди се ,че ПТП е реализирано  при маневра завиване надясно на товарния автомобил по землен път, като не е посочено дали е поставен пътен знак за кръстовище или дали е налице въобще кръстовище. Актосъставителят заяви в съдебно заседание, че товарният автомобил е завил наляво, а в НП и АУАН е посочено, че е завил наляво .В същото време се твърди и движение на МПС със скорост несъобразена с пътната обстановка , или скорост по висока от допустимата за да може да се спре внезапно. Но дали твърдяното обстоятелство отговаря на обективната действителност не става безспорно ясно, след като на местопроизшествието не са събирани доказателства. Проверката е извършена след станало ПТП, но компетентни органи не са събирали доказателства относно причината за настъпването му. В съдебно заседание се установи, че водачът е бил заслепен от слънцето и не е видял другото МПС, което личи от разпита на актосъставителя. Направеният извод на наказващия орган  не може да обвърже  съдът, след като съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е да посочи „обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават”. АНО е този които следва да доказва по несъмнен начин основанията за налагане на наказание и доказателствата подкрепящи твърденията му. Липсват показания от свидетели – очевидци, които да не са пряко обвързани с ПТП. Не е следвало да се пренебрегват данните относно вида и характера на настъпилите материални щети. Липсват безспорни доказателства за движение на автомобила с несъобразена скорост,неспазване на дистанция или предписанието на пътните знаци,пътна маркировка и други средства за сигнализиране, не е изяснено дали товарният автомобил е сигнализирал за предприетата маневра.

     В конкретния случай липсва фактическа обстановка, тъй като в НП и АУАН не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващия орган.  Не е ясно въз основа на какви доказателства е направен крайният извод относно вината на жалбоподателя. Посочването на разпоредба от ЗДвП само по себе си не може да е доказателство относно наличието на виновно поведение. Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на последното. Освен че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението , следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди , че са извършени от жалбоподателя , са предмет на доказване по делото. АУАН съдържа само едно предположение , което не може да замести изискването за категорична установеност на механизма на ПТП и от там  на виновното лице. И тъй като последното е поставено в тежест на административнонаказващия орган , а очевидно в случая то не е било постигнато, следва да се приеме, че липсва категорична установеност на виновно лице в случая, което от своя страна налага и извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

         Процесното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на процесуалния и материален закон. Наказателното постановление е издадено , без наказващия орган да изпълни задължения си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , като провери съставения против жалбоподателя  АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост , задължително преценявайки и събраните доказателства, в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл. от ЗАНН , чл. 42, т. 4  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АУАН не е съставен от очевидец , а вписания като свидетел по акта свидетел – полицейски служител Румен Радоилов няма данни  да е очевидец на нарушението , а е само такъв по съставяне на акта.Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели , присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци , актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели , като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено , въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая  и актосъставителяя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Видно от акта  това не е направено. Нарушаването на тези основни правила на административно наказателното производство от процесуален характер, е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание. От друга страна нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административнонаказващият орган е този , който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да се издаде НП в случая, не е сторено това.. Съдържанието на НП следва да отговаря на определените в чл. 57 от ЗАНН реквизити, като изискването за описание на нарушението е императивно такова,  съгласно  чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението би довело до евентуални предположения относно това какво наказващият орган е приел за нарушено, а предположенията в производство по налагане на наказания са  недопустими. Процесуалните нарушения са от категорията на съществените , засягат правото на защита на жалбоподателя, не подлежат на саниране и безспорно водят до незаконосъобразност на НП и съответно до неговата отмяна.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0953-001173/28.09.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя Й.Г.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.                                                        

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :