Определение по дело №2013/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2873
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 12 август 2021 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20213100502013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2873
гр. В. , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров

Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502013 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 418, ал. 4 вр. чл. 275 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. 18448/29.06.2018 г. на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД срещу разпореждане № 8814/30.06.2021 г. по ч.г.д. № 9382/2021 г. на РС – В., с
което е отхвърлено заявление вх. №16434 от 25.06.2021 г. от „Първа Инвестиционна Банка“
АД ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.София, район „Изгрев“, бул.
„Драган Цанков“ 37, срещу длъжника ЦВ. ИГН. ЦВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул.
***, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката,
обективиращо задълженията на длъжника за заплащане на сумата от на 4545.44 лева (четири
хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща главница, лихви и разноски по извлечение от счетоводните книги на Първа
инвестиционна банка АД София, дължима по Договор № 014LD-R-012659/12.06.2020 г. за
Банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на заявлението до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Поддържа, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит е връчено надлежно на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез
залепяне на уведомление на основание законово регламентираната в чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ
възможност частните съдебни изпълнители да извършват връчвания на всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, за което е съставен
протокол от 05.05.2021 г. Излага доводи за неприложимостта на изискването на чл. 47, ал. 3
1
от ГПК за изпращане на съобщение по местоработата на длъжника в случаите, когато
книжата се връчват от ЧСИ, с оглед на обстоятелството, че връчването не се извършва по
висящо исково или изпълнително производство, поради което ЧСИ няма задължение да
издирва местоработата на длъжника. Сочи, че данните за местоработата представляват
данъчна и осигурителна информация, до която частните съдебни изпълнители нямат достъп
освен във връзка с образувано пред тях дело – чл. 74 от ДОПК. Като допълнителен аргумент
посочва, че пощите куриерските служби и нотариусите нямат задължение да прилагат
правилата за връчване по чл. 47 от ГПК (вкл. ал. 3), поради което и на ЧСИ не следва да се
вменява такова задължение.
По същество се претендира отмяна на разпореждането на ВРС и уважаване на
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
За да отхвърли подаденото от „Първа Инвестиционна Банка“ АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу ЦВ. ИГН. ЦВ., ВРС е
приел, че при връчването на изявлението на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит по реда на чл. 47 от ГПК, съдебният
изпълнител е спазил изискванията на чл. 47, ал. 1, но не и тези по чл. 47, ал. 3 от ГПК, тъй
като не е изискал и съответно не е получил официални данни от масивите на НАП, респ. на
НОИ за регистрирани действащи трудови на длъжника с предоставяне на данни за
осигурителя или данни за мястото на осъществяване на дейността в случай, че лицето е
самоосигуряващо се. След служебно извършена проверка ВРС е приел още, че длъжникът се
намира в действащо трудово правоотношение, поради което извод за редовно връчване на
уведомление, не може да бъде направен.
Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените по ч.г.д.
№ 9382/2021 г. на РС – В. доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представеното извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна Банка“
АД е редовно от външна страна и удостоверява съществуването на главното и акцесорните
вземания срещу кредитополучателя за сумите, които са посочени в извлечението. Доколкото
в същото е посочено, че вземането е предсрочно изискуемо, то съгласно чл. 418, ал. 3 от
ГПК настъпването на това обстоятелство трябва да бъде удостоверено с официален или с
изходящ от длъжника документ. Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
кредит настъпва от датата, на която заявлението на кредитора е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Кредиторът е избрал начин на връчване на изявлението си за обявяване
на предсрочната изискуемост чрез възлагане на ЧСИ, което е допустимо с оглед на
разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./, според която
ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни
2
отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела В тази
хипотеза съгласно чл. 43 от ЗЧСИ се прилагат разпоредбите на чл. 37-58 от ГПК.
В чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидена законова фикция за получаване на съобщението,
при наличие на точно определени предпоставки и ред за връчване на книжата. За да бъде
приложена, ведно с всички последици от това, е необходимо пълно и точно спазване на реда
и условията за връчване. Още повече, че разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда
връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по
реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респ.коя част от
правилата на чл. 47 са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в
приложението на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в чл.18,
ал.5 от закона, между които попада връчването на изявлението за трансформиране на
кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да
приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи
съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на
същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по
предвидения ред.
Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение на СЕС по
дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането
на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради
заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на
производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако
юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването
на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата
грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура по връчване.
Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-
малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е
събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета или по друг начин с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
В настоящия случай това изискване е изпълнено точно. В разписката по залепяне на
уведомлението са отразени всички релевантни обстоятелства във връзка със залепяне на
уведомлението – посочено е, че същото е пуснато и в пощенската кутия на адреса.
Доколкото, обаче, не е приложена разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ГПК, връчването на
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е редовно, поради което по
3
делото не е установено наличието на законоустановените предпоставки за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ЦВ. ИГН. ЦВ..
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8814/30.06.2021 г. по ч.г.д. № 9382/2021 г. на РС –
В..


ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4