№ 286
гр. Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. ПЕ.а
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. ПЕ.а Въззивно гражданско дело №
20243100500242 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на И. С. П.
чрез адвокат М. Д. срещу решение № 3582 от 08.11.2023 г., постановено по
гр.д.№ 6566 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
15297/2019 г. на Районен съд - Варна месечна издръжка, която майката И. С.
П. е осъдена да заплаща на детето Д. С. Ч. ЕГН ********** чрез неговия баща
С. Д. Ч., като е увеличен от 200 лева на 350 лева с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи и издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, считано от датата на
завеждане на исковата молба /25.05.2023 г./ до настъпване на законови
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване на основание член 150
от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че съдът не е отчел факта, че
другото непълнолетно дете на страните живее при майката, а бащата не
изпълнява задължението си за издръжка към него, както и, че към момента на
1
постановяване на решението минималната работна заплата за страната не е
увеличена. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че от няма спор по делото, че са се изменили социално-
икономическите условия за последните три години, откакто е определен
предходния размер на издръжаката за детето Д., което с оглед възрастта му
има нужда от по-голям размер на издръжката. Иска се решението да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа
и правна страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 2902 от 15.06.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 11574/2012 г. по описа на Районен съд - Варна,
допълнено с решение № 3967 от 11.08.2013 г., потвърдено с решение № 2488
от 28.11.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 2868/2013 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, ответницата И. С. П. е осъдена да заплаща на детето Д. С. Ч.
месечна издръжка в размер на 80 лева чрез неговия баща и законен
представител С. Д. Ч.. С решение № 2431 от 18.06.2020 г., постановено по
гр.д.№ 15297/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, петдесети състав,
присъдената издръжка била увеличена от 80 лева на 200 лева. Излага, че от
определяне на издръжката е изминал период от три години, в който детето е
пораснало и съответно разходите, свързани с неговите потребности, са се
увеличили. Ишецът като негова баща полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на Д. и поема всички разходи за храна, облекло,
обувки, учебни помагала, допълнителни частни уроци и др. сочи, че детето е
в шести клас в *** и това налага постоянни разходи за транспорт, постоянна
подмяна на облеклото, поради възрастта, в която е, ежегодно закупуване на
учебници, помагала, тетрадки и всякакъв вид ученически пособия. Посещава
и тренировки по баскетбол, като таксата е 70 лева месечно. Ищецът номира,
че от постановяване на издръжката преди три години е настъпило изменение
на обстоятелствата, защото са се променили икономическите условия в
страната, обусловени на ценови, социални и демографски фактори,
2
определящи по-големи средства за издръжка на детето. Също така навежда
доводи, че с повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на
децата, свързани с развитието и обучението им обективно нарастват.
Поради това претендира изменение на определената издръжка чрез
нейното увеличение от 200 лева на 450 лева.
Ответницата в отговора на исковата молба оспорва изцяло иска. Твърди,
че полага грижи за другото общо с Д. Ч. дете – Д. С.а Ч.а, като с решение №
609 от 24.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 944/2022 г. на ВРС са й
предоставени родителските права по отношение на това дете. Излага, че
заплаща присъдената издръжка за детето Д., както и издръжа изцяло детето
Д., тъй като бащата не заплаща присъдената за него издръжка. Иска се
отхвърляне на претенцията.
Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства
се установява, че С. Д. Ч. и И. С. П. са родители на детето Д., както и че
ответницата е осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща месечна
издръжка в размер на 200 лева. също така не се спори, че С. Д. Ч. и И. С. П.
имат още едно непълнолетно дете – Д. -, упражняването на родителските
права по отношение на което са предоставени на майката.
Установява се, че ищецът С. Ч. има осигурителен доход за периода от
месец октомври 2022 г. до месец септември 2023 г. в размер на 8 660 лева.
Ответницата не е представила доказателства за доходите си.
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която
разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата,
които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за
даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят
отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и
конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане,
възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира
материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност,
както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на
3
постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в
натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява
родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи
от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в
размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното
осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.
Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била
определена издръжка в размер на 200 лева за непълнолетното дете са
изминали почти четири години. За това време потребностите на детето са
нараснали с оглед неговото физическо и интелектуално развитие, а и поради
това, че същият през 2020 г. е бил в начална форма на училищно обучение, а
към настоящия момент почти на 14 години.
По делото не са наведени твърдения за извънредни нужди на детето, нито
за това, че то посещава някакви извънкласни форми на обучение или дейност,
които се заплащат. Въпреки това на момчето са нужни повече средства за
храна, вода, електроенергия, свободно време и други регулярни разходи като
облекло, включително училищна униформа, транспорт, закупуване на
учебници и канцеларски материали, тъй като е ноторно известно повишаване
на инфлацията в световен мащаб в последните години. Доколкото бащата ще
продължи да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, по-
голямата част от необходимата издръжка следва да посреща майката.
Съгласно трайната съдебна практика съдът трябва да изследва и
възможностите на дължащия издръжка родител, които се преценяват въз
основа на получавания доход, възможността да реализира такъв с оглед
трудоспособността и квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата
дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. Майката не е
навела твърдения за месечния си доход, но е в трудоспособна възраст и не са
установени обективни пречки тоя да не полага труд и да реализира средните
за страната доходи, като се отчете и обстоятелството, че има алиментни
задължения към друго непълнолетно дете.
От 01.01.2024 г. е увеличен размерът на минималната работна заплата за
страната, определена от МС, поради което и на основание член 142, алинея 2
от СК се увеличава и размера на минимално дължимата за едно дете
издръжка – не по–малко от 233,25 лева, поради което определената такава от
350 лева се явява адекватна на потребностите на детето съобразно възрастта
4
му.
Поради идентичните крайни изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния такъв, то решението в атакуваната му част следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3582 от 08.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6566 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
15297/2019 г. на Районен съд - Варна месечна издръжка, която майката И. С.
П. е осъдена да заплаща на детето Д. С. Ч. ЕГН ********** чрез неговия баща
С. Д. Ч., като е увеличен от 200 лева на 350 лева с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи и издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, считано от датата на
завеждане на исковата молба /25.05.2023 г./ до настъпване на законови
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване на основание член 150
от СК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5