Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, …….2024 год.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА НАЙДЕНОВА
Мл. съдия: РАДИНА
КАЛЕВА
като разгледа
докладвано от съдия Димитрова в.гр. д. № 1969 по описа на СГС за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл.250 ГПК.
Подадена е
молба с вх.№288891 от 26.10.2023 год. от И.А.Г., ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: ***, действащи чрез процесуалния си
представител адв. Ю.П.Д. от АК – Монтана, със съдебен адрес:*** с правно основание чл.248 от ГПК за изменение
на Решение №261121 от 10.08.2023 год., постановено по
в.гр.д.№1969/2021 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС, с което е
потвърдено съдебно Решение № 20226981 от 15.10.2020 год., постановено по
гр.д.№14477/2015 год. по описа на 144-ти състав на СРС, с което е допусната
делба на основание чл.34 ЗС на недвижими имоти между молителите и Р.П.Г..
Според
молителите, предвид изхода на спора по подадената въззивна жалба от Р.П.Г., а
именно оставянето и без уважение, то следва да им се присъдят разноските в
производството пред тази инстанция, заплатени за процесуално представителство и
защита.
Подадена е и
молба с вх.№288893 от 26.10.2023 год. от И.А.Г., ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: ***, действащи чрез процесуалния си
представител адв. Ю.П.Д. от АК – Монтана, със съдебен адрес:*** с правно
основание чл.250 ГПК за допълване на Решение №261121 от 10.08.2023 год.,
постановено по в.гр.д.№1969/2021 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС.
Молителите
се оплакват срещу решението, поради това, че не разглежда, нито в мотивната си
част, нито в диспозитива на решението, подадената от тях въззивна жалба срещу
Решение №*********/26.11.2020 год., постановено по гр.д. №14477/2015 год., по
описа на 144-ти състав, СРС, с което е оставена без уважение молбата им за
изменение на Решение № 20226981 от 15.10.2020 год., постановено по
гр.д.№14477/2015 год. по описа на 144-ти състав на СРС в частта за разноските.
След като
прецени събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено
следното.
Молба с
правно основание чл.250 от ГПК е подадена в срок от оправомощено за
това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Общите
правила на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски
намират приложение в делбеното производство в случай на оспорване правата на
съделителите, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена
делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.
Производството
по съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го
уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи
гражданския процес във всичките му форми. Това обаче се отнася само за първата
инстанция. Специалното правило на чл.
355 ГПК е уредено, защото при наличие на съсобственост върху вещи и вещни
права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба,
предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна.
Отговорността на разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в
правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по
иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е
възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В
делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници
един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил с нормата на чл. 355 ГПК разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им - квотата, която притежава от
делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза.
Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за
адвокатски хонорар пред първата инстанция се понасят от страните така както са
ги направили. Прави се разграничение между реда за присъждане на съдебни
разноски в първата фаза на делбата в случаите, когато не е налице спор между
страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на
съсобственост и правата им, в които случаи следва да намери приложение чл. 355 ГПК, и в случаите на оспорване на
иска за делба чрез правоизключващи възражения относно наличието на
съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в
делбата, както и за наличието на годен обект на делбата, когато спорът е
пренесен във въззивната или касационна инстанция, в които се прилага
разпоредбата на чл. 78 ГПК. Когато в
делбеното производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като
те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски
по общите правила на чл. 78 ГПК.
Разноски по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в делбеното
производство се присъждат само по отношение на присъединени в производството
искове, както и при разпределението на отговорността за разноски, съобразно
изхода на делото при инстанционен контрол в случай на оспорване, касаещо
наличието на съсобственост, размера на дяловете или начина на ликвидиране на
съсобствеността /какъвто е процесният случай/.
Константна е
и съдебната практика, обаче, относно предявяването на кои точно искове изключва
приложимостта на специалната разпоредба на чл.355 от ГПК и обосновава
прилагането на общите правила за присъждане на разноските, установени в
разпоредбата на чл.78 от ГПК. Разрешението е в смисъл, че когато не са
предявени обективно и субективно съединени искове, определени
в кръга на чл. 343
от ГПК в първата фаза на делбеното производството и не е налице произнасяне по
претенциите по сметки, които са предмет на втората делбена фаза, съдът
следва да се произнесе по претенциите за заплащането на разноски във фазата по
извършване на делбата. (Решение № 5780 от 1.04.2024 г. на СРС по гр. д. № 49020/2023
г., Решение № 5782 от 1.04.2024 г. на СРС
по гр. д. № 40533/2023 г., Решение №
13314 от 31.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 10472/2022 г., Решение № 12583 от 17.07.2023 г. на СРС по
гр. д. № 48463/2022 г. , Решение № 336 от
7.01.2024 г. на СРС по гр. д. № 44676/2022 г., Определение
№ 23670 от 19.11.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 11939/2014 г.). Доколкото
възраженията на ответницата в отговора на исковата молба не попадат в изрично
изброените в разпоредбата на чл.343 от ГПК, то не настъпват и последиците
относно начина на присъждане на разноски, на който се позовават ищците в молба
с правно основание чл.250 от ГПК. Молбата, като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
Молбата се
явява неоснователна и поради обстоятелството, че съдът не е пропуснал да се
произнесе в решението си, а на основание чл.272 от ГПК, въззивният
съд споделя изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е
налице основание за присъждане на разноски на страните, като препраща изцяло
към изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, тъй като не е необходимо
да преповтаря същите в крайния си съдебен акт.
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК е
подадена в срок, от легимитирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Въззивният съд
намира молбата за основателна, поради следните съображения.
Според
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, сторените във въззивната
инстанция разноски, се дължат на общо основание, като за тях намира приложение
разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като са
направени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт. В глава 25 от ГПК няма специална уредба за
разноските пред въззивна и касационна инстанция, поради което за тези инстанции
се прилага общата норма на чл. 78 ГПК. Когато
спорът относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на
някой от тях да участва в делбата, както и за наличието на годен обект на
делба, бъде пренесен пред въззивната инстанция, приложение намират правилата
на чл. 78 ГПК. Следователно, въззивният
съд намира, че молба с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена,
като на ищците се присъдят претендираните разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 700 лева.
Разноски по
частната жалба не се дължат. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на
делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по
делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу
неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва
решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК
е по направено искане за допълване на съдебен акт, за който съдебни разноски не
са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски.
Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не
се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по
чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни
разноски в процеса относно разноските (в този смисъл определение №
489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение №
933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение №
254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение №
278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.).
Настоящото
определение, с което съдът се произнася по депозираната частна жалба срещу акта
на първоинстанионния съд по чл. 248 от ГПК, не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК, доколкото
постановеното по делото решение по предявените искове не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№288893 от 26.10.2023 год. с правно основание чл.250 ГПК, подадена от И.А.Г.,
ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***,
действащи чрез процесуалния си представител адв. Ю.П.Д. от АК – Монтана, със
съдебен адрес:*** за
допълване на Решение №261121 от 10.08.2023 год., постановено по
в.гр.д.№1969/2021 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС.
ДОПУСКА
ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №261121 от 10.08.2023 год., постановено по
в.гр.д.№1969/2021 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС в частта за
разноските на основание чл.248 от ГПК, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.78 от ГПК Р.П.Г., ЕГН …, с постоянен адрес:***,
действаща чрез процесуалния си представител адв. И.Н. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.1, кантора 154 да заплати на И.А.Г., ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: ***, действащи чрез процесуалния си
представител адв. Ю.П.Д. от АК – Монтана, със съдебен адрес:*** сума в
размер на 2 700 лева, направени разноски за процесуално представителство и
защита във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението.
РЕШЕНИЕТО, в
частта имаща характер на определение поддлежи на касационно
обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.