О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Оряхово,14.05.2009г.
Оряховският районен съд,граждански състав, в закрито
заседание четиринадесети май две хиляди
и девета година в състав:
Председател:В.Ж.-О.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №110 по
описа за 2009г.,за за се произнесе взе предвид следното:
От
ЕТ”ТИТ-Тихомир Пировски”-гр.Мизия,обл.Враца, ул.Дафинка Чергарска №12,
представляван от Тихомир Христов Пировски, ЕГН ********** е предявен против
„Чугунолеене”АДгр.Ихтиман2050,обл.София,ж.к.Индустриална зона иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила решение
№1098/24.07.2008г. по гр.д. №347/2008г. Врачанския окръжен съд е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 62 402.70 лв, представляваща
неизплатени доставки на отпадъчно желязо, както и мораторната лихва върху тази
сума в размер на 2 579.30 лв.По делото пред ВОС била приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно заключението на която размерът на дължимата мораторна
лихва върху главницата по 5 броя фактури, считано
от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска е 4 909.90 лв., а размерът на мораторната
лихва върху задължението по ф-ра №20/02.04.2007г. , считано от 02.04.2007г. до 02.04.2008г./когато
ответникът изплатил изцяло задълженията си по нея / възлиза на сумата от 2 130.42 лв.Ищецът счита, че тъй като
общия размер на дължимата му лихва за забава възлиза на сумата от 7 040.32 лв.,
а Окръжният съд му е присъдил сумата от 2 579.30лв./за каквато сума е предявил
иска/, ответника е останал задължен към него с разликата от 4 461.02 лв.Той не
е направил увеличение на иска си по реда на чл.214 ал.1 ГПК, поради което
предявява настоящия иск.
Петитум:
Да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4 461.02 лв., представляваща
мораторна лихва/обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД/ и която сума се явява
разликата между определената от вещото лице сума и поисканият от него и
присъден му с решението на ВОС размер.
В подкрепа
на иска представя писмени доказателства: Удостоверения за актуални състояния на
страните – 2 броя; Решение № 1098/24.07.2008 г. по гр.д. 347/2008 г. на ВрОС;
Заключение на ССЕ по гр.д. № 347/2008 г. на ВрОС.
Прави
доказателствени искания:Да се изиска и приложи гр.дело №347/2008г. на ВОС и да
се призове вещото лице , дало заключение по делото пред ВОС.
Ответника
,с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, застава на становище за недопустимост
на иска при наличието на процесуална пречка за образуване на нов исков процес
поради това, че Врачански окръжен съд с решението си по гр.дело №347/2008г. е
решил спора между страните и ответника е изплатил сумите, за които е бил осъден
,ищецът изрично се е отказал от увеличение на иска и е недопустимо
предявяването на иск за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава,
когато съдът се е произнесъл по цялото искане на страната.Възразява, че
правният спор относно неплатените доставки на отпадъчно желязо е бил разрешен
със сила на пресъдено нещо.
Представя
Извлечение от сметката си.
Прави
доказателствени искания да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди с друго такова за влязлото в сила решение по гр.д.
№347/2008г. на ВОС.
Съдът ,
като взе предвид предявените от страните искания и възражения и след преценка
на представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №1098/24.07.2008г.
по гр.д. №347/2008г. Врачанския окръжен съд е осъдил ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 62 404.70 лв., представляваща неизплатена главница по
данъчни фактури №-ра 44/24.08.2007г.;№45/19.08.2007г.;№64/28.11.2007г.;№67/30.11.2007г.
и №68/08.12.2007г. ; сума в размер на 2
579.30 лв., представляваща законна лихва за забава върху преждеизброените фактури и по данъчна фактура №20/02.04.2007г. от
датата на падежа по всяка една от тях до датата на завеждане на исковата
молба/29.04.2008г./; законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателното и изплащане, както и
разноските по делото.
В мотивите
към решението съдията е посочил, че лихвата за забава до датата на завеждане на
исковата молба е определена от допуснатата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 4 909.90 лв.За разликата от
претендирания размер на тази лихва и определения от вещото лице размер ищеца се
е отказал изрично от увеличение на иска си по чл.86 ал.1 ЗЗД.
С настоящия
иск ищеца предявява именно тези си права.
От
изложеното настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
В предмета
на гр.д№347/2008г. на Врачанския окръжен съд като спорно право от ищеца против
ответника/които са страни и в настоящото производство/ са въведени исковете му
по чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал ЗЗД- за заплащане на суми по изброени 5 бр.данъчни
фактури, както и законната лихва за забава върху тези фактури и по данъчна фактура №20/02.04.2007г. за
периода, който е посочен и в настоящата искова молба.Решението по делото е
влязло в законна сила/каквото е и твърдението на ищеца/.То се ползва със сила
на пресъдено нещо, като субективните и предели обхващат страните по делото,а обективните-
искането и основанието му- чл.298 ал.1 ГПК.Въпреки, че на ищеца не е присъден
целият установен от вещото лице размер на лихвата за забава, той е разполагал с
възможността да предприеме увеличаване на иска си по чл.86 ЗЗД.Увеличаването на
иска в правната си същност представлява изменение на иска, като се увеличава
първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум относно
такава част от спорното право, която не е била предявена с първоначалния
иск/разширяване на предявения частичен иск/. В хипотезата на увеличаване на
иска, пропускането му / на увеличаването/ осуетява предявяване на нов иск за
разликата, поради силата на пресъдено нещо, с която размерът на спорното право
се установява. Когато искът не е бил предявен като частичен, признатият от съда
размер е пределът, който пресича възможността на ищеца да търси присъждане на
повече с нов иск под предлог, че погрешно е посочил размера на своето право с
първоначално предявения иск. СПН обхваща размера на спорното право и е пречка
да се пререшава спорът по този въпрос. Ако в хода на производството се
установи, че ищецът е допуснал грешка при посочване размера на своето право,
съдът следва служебно да го напъти да измени иска си съобразно с действителното
правно положение. /вж.Бълг.гражд.проц.право-Живко Сталев/ В конкретния случай,
от мотивите на цитираното решение се установява, че ищецът не е предявил
частичен иск, изрично се е отказал да упражни правото си да увеличи иска
съобразно констатациите в заключението на вещото лице, поради което следва да
се приеме, че въведеният с настоящата искова молба спор между страните е решен.
Обективните предели на СПН се простират върху цялото спорно право – чл.298 ал.1 ГПК.
Т.е. настоящият иск е предявен при наличието
на влязло в законна сила решение по същия спор и при наличието на отвод за
пресъдено нещо съгласно чл.299 ал.2 ГПК делото следва да се прекрати.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.299 ал.2 ГПК
гр.дело №110/2009г. на Оряховският районен съд по иска, предявен от ЕТ”ТИТ-Тихомир
Пировски”-гр.Мизия,обл.Враца, ул.Дафинка Чергарска №12, представляван от
Тихомир Христов Пировски, ЕГН**********
***,ж.к.Индустриална зона по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 461.02 лв., представляваща мораторна
лихва/обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД/ върху главницата по 5 броя
фактури, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска
пред ВрОС и размерът на мораторната лихва върху задължението по ф-ра
№20/02.04.2007г. , считано от 02.04.2007г. до 02.04.2008г., поради
недопустимост на иска при наличието на сила на пресъдено нещо по спора.
Определението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: