Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 31.03.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 789/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен и са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В.Б.д.“ ЕООД (н.) твърди, че сключил с ответника „К.“ ЕООД договор за цесия от 10.01.2012 г., по силата на който му прехвърлил свое вземане от „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД за цена от 9 953 000 лв.. На 10.02.2012 г. между страните бил сключен втори договор за цесия, по силата на който ищецът прехвърлил на ответника свое вземане от „Топлофикация Сливен“ ЕАД за цена от 312 724,24 лв. Въпреки настъпване на падежа на задължението за заплащане на дължимата по договорите за цесия цена и въпреки отправените от ищеца-цедент покани задължението не било погасено. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му плати уговорената по всеки от договорите цена в размер съответно от 9 953 000 лв. и 312 724,24 лв., а също и лихва за забава, както следва: върху главницата по договора от 10.01.2012 г. – лихва в размер от 3 032 900,28 лв., дължима за периода 22.04.2017 г. – 03.05.2020 г., и върху главницата по договора от 10.02.2012 г. – лихва в размер от 72 447,73 лв., дължима за периода 10.01.2018 г. – 03.05.2020 г. Претендира също законната лихва от предявяване на исковете до погасяването, както и разноски.
Ответникът „К.“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че вземането по договора от 10.01.20212 г. е погасено по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200,
ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на главните искове е задължението за продажна цена, дължимо от цесионера на цедента по два договора за прехвърляне на вземане.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 10.01.2012 г. между страните е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът в качеството си на цесионер прехвърля на ответника-цедент вземане към длъжника „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД, представляващо продажна цена по договор за цесия от 22.12.2010 г. Ответникът се е задължил да заплати на ищеца цена в размер от 9 953 000 лв. в срок от три години от датата на сключване на договора. Изложеното сочи, че в полза на ищеца е възникнало и е изискуемо към настоящия момент вземане за продажната цена по договора за цесия.
Ответникът не твърди погасяването му чрез плащане, но поддържа възражение за погасителна давност. Съдът намира същото за основателно по следните съображения:
Вземането за продажна цена се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, който съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му. В настоящия случай страните са уговорили срок за погасяване на задължението – до три години от датата на подписване на договора. Следователно вземането на цедента е станало изискуемо, считано от 11.01.2015 г. (до този момент е било само изпълняемо), а петгодишният срок за погасяването му по давност изтича на 11.01.2020 г. Предявяването на иска като действие, водещо до спиране и прекъсване на течението на давността, е извършено след тази дата. Същевременно не се установява осъществяването на други факти, които да са довели до такъв ефект, в частност – не се доказа твърдението на ищеца, че давността е прекъсната чрез признание на длъжника, изразявано в потвърждение на счетоводните салда. От заключението на ССчЕ е видно, че при ищеца не са налични потвърдителни писма, изготвяни съгласно ЗСчет. при инвентаризация, а според обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 24.03.2021 г., потвърждаването се извършва чрез връщане на писмото от длъжника на кредитора. Това означава, че ако е извършено потвърждаване, то подписаното от длъжника потвърдително писмо следва да е налично в счетоводството на ищеца. Щом няма данни такова изявление да е направено, не може да се приеме, че дългът е признат.
Извод за признание не може да се направи, дори да беше установено осчетоводяване на задължението при ответника (този факт не е установен поради невъзможност на вещото лице да осъществи достъп до счетоводството на ответника, а данните в обявените ГФО са обобщени и не сочат за конкретно задължение). Това е така, тъй като според преобладаващата съдебна практика признанието, годно да прекъсне давността, следва да е адресирано до кредитора (към настоящия момент този въпрос не е решен по тълкувателен път в друг смисъл). Ето защо, дори да е налице счетоводно записване на дълга при ответника, това не би било признание, тъй като действието по осчетоводяване няма за адресат ищеца.
Поради изложеното искът за заплащане на продажната цена по договора за цесия от 10.01.2012 г. следва да бъде отхвърлен.
Установява се, че между страните е сключен и договор за цесия от 10.02.2012 г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника свое вземане от „Топлофикация-Сливен“ ЕАД срещу продажна цена в размер от 312 724,24 лв., платима в срок от пет години от подписване на договора. На 09.01.2015 г. страните са сключили анекс към договора, съгласно който падежът на задължението за заплащане на продажната цена е определен в срок до три години от подписване на анекса или до 09.01.2018 г. Следователно вземането на ищеца е изискуемо към настоящия момент и не се твърди неговото погасяване нито чрез плащане, нито чрез друг погасителен способ. Поради това искът за сумата от 312 724,24 лв. следва да бъде уважен.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Искът за заплащане на лихва за забава за главницата по договора от 10.01.2012 г. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните му, макар за тях давността да не е изтекла.
Искът за заплащане на лихва за забава върху продажната цена, дължима по договора от 10.02.2012 г., е основателен. Както беше посочено, считано от 10.01.2018 г. ответникът е изпаднал в забава, обезщетението за която за периода от 10.01.2018 г. до предявяване на иска съгласно чл. 125 ГПК (03.05.2020 г.) възлиза на сумата от 73 403,33 лв. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
За уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за вещо лице в размер от 5,76 лв.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса за уважените искове в размер от 15 406,88 лв., а ищецът – 519 436,01 лв., подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „В.Б.д.“ ЕООД (н.), ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 312 724,24 лв., представляваща продажна цена по договор за цесия от 10.02.2012 г., ведно със законната лихва от 04.05.2020 г. до погасяването, сумата от 72 447,73 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 10.01.2018 г. – 03.05.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5,76 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.д.“ ЕООД (н.), ЕИК ******, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 9 953 000 лв., представляваща продажна цена по договор за цесия от 10.01.2012 г., и за сумата от 3 032 900,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 22.04.2017 г. – 03.05.2020 г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати по сметка на съда на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ сумата от 15 406,88 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „В.Б.д.“ ЕООД (н.), ЕИК ******, да заплати по сметка на съда на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ сумата от 519 436,01 лв., подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: