№ 97
гр. Плевен , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Весела Л. Сахатчиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1011/29.07.2020 г. Пл.РС , по гр. дело № 6881/2019 г. по
описа на същия съд ,е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.410 от ГПК вр.чл.415 от ГПК от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,гр.София, ЕИК ***,чрез пълномощника адв. З.Ц. против К.
П. К., ЕГН***, от гр.Плевен, ул. „***“ № 57 ,вх. Б,ап. 20,за признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София ,в размер на 170,16лв.
,представляваща дължими суми по три броя фактури ,издадени в периода
м.09.2017г.-м.11.2017г.,което вземане произтича от Договор за мобилни
услуги №*********/18.10.2016г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-12.07.2019г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена Заповед за изпълнение №2593/15.07.2019г.по
ч.гр.д.№4656/2019г. по описа на Пл.РС.
1
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София,
ЕИК ***,чрез пълномощника адв. З. Й. Ц. против горепосоченото решение на
Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Въззивникът посочва,че решението на Пл.РС е
бланкетно,постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,неправилно установена фактическа обстановка и
направени правни изводи в несъответствие с приетите за установени
фактически обстоятелства.За да отхвърли предявеният иск РС е изложил
изцяло неотносими мотиви към правния спор,излагани са доводи за
предявени осъдителни искове и тяхната недопустимост при издадена заповед
по реда на чл.410 от ГПК,каквито искове не са предявени в настоящото
производство. последици.Налице е порок при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав,тъй като посочените изводи в съдебното
решение не кореспондират на наведените с ИМ твърдения.Съдът не е
изпълнил задължението си да обсъди всички допуснати по делото
доказателства и същите не са преценени в тяхната съвкупност.Всички тези
нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до постановяване
на едно изцяло неправилно съдебно решение.Въззивникът моли окръжният
съд да отмени обжалваното решение на Пл.РС ,като по съществото на
правния спор уважи предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК,със законните от това
последици.Претендират се съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна
чрез адв.В. К. от Пл.АК,назначен за особен представител на въззиваемия К.К.
от Пл.АК.В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на
подадената жалба и липса на посочените пороци в обжалваното решение,
постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като
правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
2
Решението на Районен съд-Плевен е неправилно и
незаконосъобразно.
Касае се за предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,гр.София, ЕИК *** против К. П. К., ЕГН***,гр.Плевен,за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на
вземане на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София ,в размер на
170,16лв. ,представляваща дължими суми по три броя фактури ,издадени в
периода м.09.2017г.-м.11.2017г. и което вземане произтича от Договор за
мобилни услуги №*********/18.10.2016г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред Пл.РС-12.07.2019г. до окончателното изплащане
на вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№4656/2019г. по описа на Пл.РС е издадена
Заповед за изпълнение №2593/15.07.2019г.,с която е разпоредено длъжникът
К. П. К., ЕГН*** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
гр.София ,сумата общо от 170,16лв. като главница,представляваща неплатени
мобилни услуги,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
12.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането,както и деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 25лв.ДТ и 360лв.
адв.възнаграждение с ДДС.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.3 от ГПК ,като съдът с Разпореждане от 09.09.2019г. е дал указания на
заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване
на вземането си.Искът е предявен в законоустановения срок, поради което
същият е допустим.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е изискуемо вземане на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София спрямо К. П. К., ЕГН***
и в какъв размер.
3
Окръжният съд при извършената проверка в рамките на своите
правомощия като въззивна инстанция счита,че обжалваното решение на
Пл.РС е действително,макар и поради противоречивите си мотиви и
такива,неотносими към правния спор да граничи с нищожното решение,но
все пак от мотивите към решението може да бъде изведена волята на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск.
Решението на Пл.РС е изцяло неправилно,постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано на събраните по делото
доказателства.
Още с писмения отговор на назначения на ответника особен представител
адв.Анна Тодорова от АК-Плевен се признава допустимостта на предявения
иск,както и че е доказано обстоятелството за наличие на валидно
облигационно правоотношение между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
гр.София и К. П. К., ЕГН***.
Вземането на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София спрямо
ответника произтича от сключен договор за мобилни услуги
№*********/18.10.2016г.,както и издадени три броя фактури : фактура
№**********/20.09.2017, фактура №72636225650/20.10.2017г. и фактура
№**********/20.11.2017г. на обща стойност 170,16лв.,след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен период.
По делото е допусната и назначена ССЕ,от чието заключение се
установява,че дължимите от ответника суми по издадените три броя фактури
за периода 20.09.2017г.-20.11.2017г.,са в размер на 170,16лв. с ДДС.Тези суми
не са заплатени от ответника.Заключението на вещото лице Т.Илиева е
прието в съдебно заседание на 28.07.2020г. от Пл.РС и не е оспорено от
адв.Тодорова,особен представител на ответника към онзи момент.
В хода на съдебното дирене ищецът е представил като писмени
доказателства покана за доброволно плащане от 20.12.2017г. до ответника и
удостоверение от „Тип-Топ Куриуер“АД за доставяне на поканата до
адресата,като в поканата е даден 10-дневен срок за доброволно плащане на
задължението.Писмото е доставено на адреса на 03.01.2018г.,като в дадения
срок не е постъпило плащане,а заявлението за издаване заповед за изпълнение
4
по реда на чл.410 от ГПК е подадено пред Пл.РС на 12.07.2019г.
Пл.РС е отхвърлил предявеният иск като неоснователен с неясни и
противоречиви ,а също и неотносими по спора мотиви.От една страна е
изложил доводи за предявяване на осъдителен иск след издаване на Заповед
по чл.410 от ГПК и неговата допустимост,какъвто иск не е предявен в
настоящото производство,от друга страна се излагат съображения за липса на
правен интерес и недопустимост на иска,а след това се посочва,че същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложени са доводи за
неравноправни клаузи за неустойка по чл.143,т.5 от ЗЗП,какъвто иск за
неустойка не е предявен от ищеца с ИМ.
Окръжният съд намира,че правните изводи на Пл.РС са неправилни и
незаконосъобразни.По съществото си предявеният иск с пр.осн.чл.422 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК вр.чл.415 от ГПК ичл.410 от ГПК е основателен и следва
да бъде уважен.Съображенията за това са следните:
Безспорно е установено по делото,че между страните по делото е било
налице валидно облигационно правоотношение,като ответникът не е
изпълнил задълженията си по сключения Договор за мобилни услуги
№*********/18.10.2016г.Размерът и вида на задължението е установен от
представените по делото писмени доказателства ,както и заключението по
назначената ССЕ,неоспорено от страните и прието от съда.Следва да се
отбележи,че ответникът не е оспорил и издадените данъчни фактури от
ищеца фактура №**********/20.09.2017, фактура №72636225650/
20.10.2017г. и фактура №**********/20.11.2017г.
Задължението е изискуемо ,тъй като не е изпълнено в рамките на
законовия срок след издаване на фактурите,както и след отправената Покана
за доброволно изпълнение,преди подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение.
Предвид изложеното следва да бъде отменено изцяло обжалваното
решение на Пл.РС като неправилно и по съществото на спора следва да бъде
признато за установено на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.410 от ГПК ,по отношение на К. П. К.,
ЕГН***,гр.Плевен,съществуването на вземане на кредитора „ТЕЛЕНОР
5
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София, ЕИК *** , общо в размер на 170,16лв.,
представляваща дължими суми по три броя фактури за извършени мобилни
услуги ,издадени в периода м.09.2017г.-м.11.2017г.,което вземане произтича
от Договор за мобилни услуги №*********/18.10.2016г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-12.07.2019г. до окончателното изплащане
на вземането,за което е издадена Заповед за изпълнение
№2593/15.07.2019г.по ч.гр.д.№4656/2019г. по описа на Пл.РС.
При този изход на делото и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК К. П. К.,
ЕГН***,гр.Плевен ,следва да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
гр.София, ЕИК ***,деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№4656/2019г. по описа на Пл.РС в размер на 385лв./25лв.ДТ и
360лв.адв.възнаграждение с ДДС/.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК К. П. К., ЕГН***, гр.Плевен ,следва да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София,ЕИК *** деловодни разноски за
първата инстанция в общо размер на 805,00лв.,от които 25лв. ДТ,300лв.
заплатен депозит за особен представител на ответника, 360лв.
адв.възнаграждение с ДДС и 120лв.-депозит за ССЕ.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК , К. П. К., ЕГН***, гр.Плевен ,следва да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,гр.София,ЕИК *** деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 325лв.,от които 25лв. ДТ и
300лв. заплатен депозит за особен представител на ответника пред Пл.ОС .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 от ГПК Решение № 1011/29.07.2020 г.
Пл.РС,постановено по гр. дело № 6881/2019г. по описа на същия съд, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр.чл.410 от ГПК вр.чл.415 от ГПК по отношение на К.П. К., ЕГН***,
гр.Плевен СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ в полза на кредитора
6
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , гр.София, ЕИК *** , общо в размер на
170,16лв., представляваща дължими суми по три броя фактури за извършени
мобилни услуги ,издадени в периода м.09.2017г.-м.11.2017г.,което вземане
произтича от Договор за мобилни услуги №*********/18.10.2016г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение №2593/15.07.2019г.по ч.гр.д.№4656/2019г. по описа на Пл.РС.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК К. П. К., ЕГН***,гр.Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , гр.София, ЕИК ***,
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№4656/2019г. по
описа на Пл.РС в размер на 385лв./25лв.ДТ и 360лв.адв.възнаграждение с
ДДС/.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК К. П. К., ЕГН***, гр.Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София,ЕИК ***
деловодни разноски за първата инстанция в общо размер на 805,00лв.,от
които 25лв. ДТ,300лв. заплатен депозит за особен представител на ответника,
360лв. адв. възнаграждение с ДДС и 120лв.-депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК К.П. К., ЕГН***,гр.Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , гр.София,ЕИК ***
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 325лв.,от които
25лв. ДТ и 300лв. заплатен депозит за особен представител на ответника пред
Пл.ОС .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8