№ 11269
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №
20221110115022 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Г. М. А., с която са предявени срещу
ответника „С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата
от 40000 лв. (след допуснатото изменение размера на иска), част от общо вземане в размер
на 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 20.01.2022г., около 18.40ч. в гр. С., през време и във връзка на извършваната
работа от ищеца като „сметосъбирач“, ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука до окончателно
изплащане на дължимата сума, както и на сумата от 2921 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г.,
изразяващи се в разходените средства за закупуване на титаниева плака и два броя
канюлирани винтове и имобилизираща шина във връзка с лечението на уврежданията,
получени от злополуката, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата
на подаване на исковата молба /22.03.2022 г./ до окончателно изплащане на дължимата сума.
Ищецът Г. М. А. твърди, че между него и „С. бил сключен трудов договор № . г., по
силата на който той изпълнявал длъжността „сметосъбирач“. На 20.01.2022 г., около 18:40
часа, на ул. „З.“, в района между бул. „А. .“ и ул. „Н.“, по време и в изпълнение на трудовите
си задължения е паднал от сметосъбиращия автомобил. Твърди, че инцидентът е настъпил,
тъй като ищецът трябвало да пътува на мястото на сметосъбиращия автомобил,
предназначено за пътуване на един сметосъбирач, заедно с негов колега, поради което
липсвало на достатъчно място, където да се стъпи. Посочва, че злополуката била обявена за
трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № ./10.02.2022 г., по описа на ТП на
НОИ - С. град, което не било обжалвано и било влязло в законна сила. Твърди, че
работодателят допуснал редица нарушения на ЗЗБУТ, като не е оценил рисковете за
безопасността на здравето на работещите служители, не е осигурил безопасни условия на
работа, като е определил сметосъбирането да се осъществява от трима, а не от двама
сметосъбирачи, като по този начин не бил създал здравословни и безопасни условия на
труд. Твърди, че не са му провеждани необходимите инструктажи по безопасност и здраве
при работа, което било практика на ответното дружество. Твърди, че непосредствено след
злополуката бил транспортиран по спешност в „У., където след проведени прегледи и
образни изследвания било установено, че вследствие на инцидента, е получил счупване на
1
горния край на тибията и закрито счупване на долния край на лъчевата кост. Увреденият
долен крайник бил имобилизиран, като била поставена шина. Посочва, че във връзка с
констатираното счупване на долен крайник е бил хоспитализиран в периода от 27.01.2022 г.
до 03.02.2022 г. в Клиниката по ортопедия и травматология към „У., където на 01.02.2022 г.
му била извършена операция, при която фрактурата била стабилизирана чрез поставяне на
титаниева плака. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба продължава
възстановителния период в домашни условия. Твърди, че в резултат на тежката фрактура на
долен крайник, той не можел да осъществява свободни движения и по-голямата част от
времето си прекарвал на легло. Твърди, че бил с имобилизация на крака и изпитвал болки в
областта на травмата, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти, а
получената фрактура в областта на горен крайник му пречила да си служи с ръката си, вкл. и
да използва патерици. Вследствие на процесната трудова злополука търпял и продължавал
да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес,
психическо страдание и дискомфорт, битови неудобства, както и изпитвал тревожност и
страдал от нарушения в съня. Твърди, че във връзка с лечението си и по време на
възстановителния период след процесната злополука е направил разходи в общ размер на
2921 лева, за което прилага две фактури – Фактура № **********/03.02.2022 г., издадена от
„У., за закупуване на титаниева плака и два броя канюлирани винтове на стойност от 2796
лв., ведно с фиксален бон, както и Фактура № ./03.02.2022 г., издадена от „О., касаеща
закупуването на имобилизираща шина за коляно на стойност 125 лв., ведно с фискален бон.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да му присъди сумата в
размер на 40000 лв., предявена като частичен иск от 70000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на процесната трудова злополука (20.01.2022 г.) до
окончателно изплащане на дължимата сума, както и сумата в размер на 2921 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на
трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г., ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на дължимата сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът грубо е
нарушил инструкциите за безопасност по време на инцидента, като не е заел определеното
му за това място по време на движение на камиона, а се е возил на „вилиците“ на
сметопочисващия автомобил, като в едната си ръка дори държал метла и лопата. Твърди, че
с действията си съществено е допринесъл за настъпване на инцидента, като е проявил груба
небрежност. Посочва, че при постъпване на работа служителят е преминал задължителен
първоначален инструктаж на 10.09.2021 г. във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, за което е
подписал и служебна бележка, също така и последващи периодични такива, като последният
бил проведен на 03.01.2022 г., въпреки това същият ги е пренебрегнал и е проявил груба
небрежност, с което значително е допринесъл за инцидента. Оспорва атмосферните условия
да са допринесли за настъпването на инцидента. Твърди, че „С. е сключило застраховка
Трудова злополука на ищеца, която покривала и риск - временна неработоспособност в
резултат на трудова злополука. Оспорва иска по размер. Моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител вреди, трябва да
бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици – болки и страдания, респективно извършени разходи и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените
болки и страдания и извършените разходи да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
2
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг.
чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена
отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост).
С оглед изложеното ищецът следва да докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните, по време на действието на което е настъпила злополука,
която е приета за трудова по установения ред, настъпването на неимуществени вреди под
формата на описаните болки и страдания, техния характер, интензитет и продължителност,
както и на имуществени вреди, изразяващи се в извършване на твърдените разходи във
връзка с лечението на претърпените увреждания.
При направените възражения ответникът следва да докаже твърденията си ищецът да
е нарушил съответните правила за здравословни и безопасни условия на труд, в резултат на
което сам си е причинил вреди, евентуално че е допринесъл за настъпване на инцидента.
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че
между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор № .г., по силата на който ищецът заемал длъжността „сметосъбирач“ при ответника
и с който му било възложено събирането и транспортирането на отпадъци по Договор от
25.08.2015г. и допълнително споразумение от 05.01.2016г. между С. за извършване на
комунални услуги по събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на
улици и места за обществено ползване на територията на С..
Страните не спорят и се установява от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Я. К. и Г. З., преки очевидци на случилото се, че на 20.01.2022г. по време на
работна смяна на ищеца е настъпила злополука – ищецът се подхлъзнал и паднал от
сметосъбиращ автомобил, при което наранил лявото си коляно и дясна ръка. Работодателят
подал декларация за настъпила трудова злополука до НОИ, ТП-гр. С. от 09.02.2022г., като с
разпореждане № . от 10.02.2022г. на НОИ, влязло в сила на 15.03.2022г. (съгласно
представеното удостоверение от НОИ от 07.09.2022г.), посочената злополука е призната за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО (настъпила през време и по повод извършваната
работа).
Съдът приема за безспорно установено въз основа на представените медицински
документи (фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2022г., лист за преглед на пациент
от 20.01.2022г., епикриза от 03.02.2022г., болничен лист за временна неработоспособност №
. от 09.02.2022г., болничен лист за временна неработоспособност № . от 08.03.2022г.,
издадени от С. при У.), заключение на изслушаната и неоспорената от страните съдебно-
медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели Я. К. и Г. З., че в пряка
причинна връзка с претърпяната злополука ищецът е получил следните увреждания:
счупване, вътреставно, на тибиалното плато на голямопищялната кост на лява подбедрица,
закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване непълно на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка, лекувано с гипсова имобилизация с възстановителен период около месец.
Проведено е на 01.02.2022г. оперативно лечение по повод счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост – кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, като
пациентът е бил хоспитализиран в У. за периода от 27.01.2022г. до 03.02.2022г. Установява
се от заключението на приетата СМЕ, че обичайният възстановителен период за
увреждането на голямопищялната кост от вида, което е получил ищецът, е в рамките на 3-4
месеца, но при личния преглед на лицето от вещото лице, се е установило, че към момента
на прегледа ищецът продължавал да се оплаква от болки и ограничена подвижност в лява
колянна става, особено при натоварване и промени във времето, и подлежал на усилена
ЛФК и физиолечение, бил е неработоспособен за период от 6 месеца. Вещото лице посочва
също така, че болките и страданията на пострадалия са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на
раздвижването. Срещаното по време на прегледа затруднение от ограничената подвижност
3
в лява колянна става (придвижва се с канадка), е рехабилитационен проблем, като
прогнозата при усилена рехабилитация е добра и ще увеличи обема на движение. Към
момента на прегледа не е констатиран функционален дефицит в дясна гривнена става. От
показанията на свидетелката М., съпруга на ищеца, които съдът преценява по реда на чл.
172 ГПК с оглед възможната й заинтересуваност, но при отчитане, че съответстват на
експертното заключение и медицинските документи, приети като писмени доказателства, се
установява, че непосрествено след инцидента ищецът е изпитвал силни болки в левия крак,
във връзка с увреждането в този крак е претърпял операция и след изписването му от
болницата бил на легло, изпитвал силни болки, включително през нощта, не е можел да се
обслужва сам – свидетелката му носила на леглото леген, тъй като не можел да ходи до
тоалетната, обличала го, носела му и храна в леглото. Възстановяването му продължимо
около 5 месеца, ищецът използвал шина и патерица, такава използвал и към момента.
Понастоящем не можел да свива крака си, като лежал и ставал рязко, казвал, че кракът го
боли, не можел да върви нормално. Ръката му била в гипс около 20 и няколко дни. Ищецът
приемал обезболяващи хапчета и се мажел с предписано му мазило за болката в крака.
Свидетелката посочва, че обездвижването се отразило зле на ищеца – станал много нервен,
викал без причина, не говорел с никого, чувствал се безполезен, тъй като не можел да
работи, не искал да се среща с приятели и роднини, с внучетата си, защото не можел да им
купи нищо. Принудили се да вземат заеми, тъй като ищецът останал без работа. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката, в частта в която посочва, че ищецът бил на легло 5-
6 месеца, тъй като посоченото обстоятелство е в противоречие със заключението на
съдебно-медицинската експертиза относно продължителността на възстановителния период
с най-интензивни ограничения на придвижването, а в останала част ги цени поради
изложените по-горе съображения.
Съобразно така установените факти съдът намира, че се установяват всички елементи
от основанието на предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, с оглед на което за ответника е
възникнало задължение да обезщети работника за причинените вреди вследствие на
трудовата злополука, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената съдебна практика за
определяне на неимуществените вреди при трудова злополука се вземат предвид характера
и тежестта на травмата, продължителността на необходимото лечение, остатъчните прояви
на увреждането за в бъдеще, времетраенето и интензитета на болките и страданията,
неудобствата и дискомфорта по време на лечебния и възстановителния период.
Като взе предвид тези критерии, съотнесени към претърпените от ищеца две
фрактури на ляв крак и дясна ръка, първата от които е наложила оперативно лечение с
поставяне на метална фиксация и винтове, болничен престой и интензивни болки и
страдания през продължителен период от време от около 4 месеца, но с трайно проявление и
към настоящия момент (ищецът все още изпитва болка и трудност при придвижване,
използва помощно средство, макар и с благоприятна прогноза за подобрение при усилена
рехабилитация), както и свързаните с физическите увреждания психологични оплаквания в
резултат на инцидента – нервност, тревожност, влошена комуникация с близки и роднини,
продължаващи и към настоящия момент, както и невъзможност за полагане на труд през
един дълъг период от 6 месеца, намира, че обезщетение в размер на 12000 лв. отговаря на
принципа на справедливостта при определянето му.
Установява се от представените писмени доказателства (фактура № ********** от
03.02.2022г. и фискален бон към нея и фактура № .. от 03.02.2022г. и фискален бон към нея),
че във връзка с причинените увреждания и претърпените медицински интервенции ищецът
извършил разходи за закупуване на титаниева плака и два броя канюлирани винтове на
стойност от 2796 лв. с ДДС и имобилизираща шина на стойност от 125 лв. с ДДС, общо за
сумата от 2921 лв. с ДДС. Установява се от заключението на изслушаната СМЕ, че
посочените разходи са били необходими и целесъобразни с оглед съвременното лечение на
полученото счупване на лявата голямопищялна кост. С оглед изложеното се установяват, че
ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди вследствие на злополуката в размер на
2921 лв.
С оглед извода на съда за основателност на предявените искове следва да се разгледа
своевременно заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
4
намаляване на отговорността му при твърдения, че при настъпване на трудовата злополука
ищецът е действал при груба небрежност, което съдът намира за основателно. Грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ следва да се разбира като поведение, което и
най-небрежният човек не би имал при подобни обстоятелства. В случая ищецът не е
положил грижата, която се очаква да положи и най-небрежният човек като се е возил на
степенката, отзад на камиона, по време на движение на превозното средство, заедно с друг
работник, който е бил на тази степенка, при това само единият му крак е бил на степенката и
се е държал за дръжката на камиона само с една ръка, доколкото се установи, че в другата е
имал метла и лопата. Посоченото поведение е в нарушение на здравословните и безопасни
условия на труд, утвърдени от ответника, за правилно използване на машините,
инструментите, материалите, с които работниците работят, при стриктно спазване на
технологията на производство и инструкциите за безопасна работа съгласно въведените от
работодателя Общи правила за здравословни и безопасни условия на труд, приети като
доказателство по делото (л. 75-79 делата), и в пряко противоречие с програмата за
провеждане на първоначален инструктаж (л.69 и л. 70 от делото) и на инструкция за
безопасна работа на „сметосъбирач“ (л. 80-82 от делото), с които документи се установи по
делото, че ищецът е бил запознат при постъпване на работното място и при проведения му
първоначален инструктаж, за което е издадена служебна бележка № 1203 от 10.09.2021г. и
декларация от същата дата, подписани от ищеца (така заключението на изслушаната
съдебно-почеркова експертиза). Действително по делото не се установи на ищеца да
провеждани периодични и извънредни инструктажи за здравословни и безопасни условия на
труд, доколкото беше доказано, че подписите срещу името на ищеца в книгите за
инструктаж – на работното място, периодичен и извънреден, не са положени от Г. М. А.,
което се потвърждава и от показанията на свидетеля А. И., но посоченото обстоятелство,
макар да представлява нарушение на трудовото законодателство, не е от естество да
промени извода на проявена от ищеца груба небрежност при настъпване на злополуката,
тъй като първоначалният инструктаж е бил проведен в близко време, малко повече от три
месеца преди настъпване на злополуката, и е включвал разяснения за правилно използване
на машините, инструментите и материалите, с които се работи, какъвто е сметосъбиращият
камион, монтираните на него съоръжения и устройства, и работни средства. Дори да се
приеме, че практика в ответното дружество е било, с оглед бързина и оперативност,
работниците, които обслужват камиона, да се возят отзад на степенките на камиона при
придвижване от една до друга кофа за боклук, в който смисъл са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Я.в, З., И. и Г., както и че са липсвали конкретни
инструкции от работодателя как да се осъществява придвижването на сметосъбирачите от
един контейнер за боклук до друг, предприетото действие от страна на ищеца, който се е
придържал само на един крак и ръка за камиона по време на движение, при липса на
отделна степенка за него, на която да се вози, е достатъчно за възприемане на извода, че
същият не е положил и минимална грижа за опазване на собственото си здраве и живот по
време на изпълнение на трудовите си задължения. Опасността от хлъзгане и изпускане,
което се е реализирало в случая, при тези обстоятелства, е била значително завишена от
действията на работника. Посоченото поведение е в пряко противоречие и с разпоредбата на
чл. 137, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който на пътниците е забранено
да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение;
да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство, като ищецът е
длъжен да се съобразява и спазва тези законови правила, независимо дали е бил конкретно
инструктиран за това от работодателя. Посоченото нарушение на правилата за безопасност
и здраве при работа, както и правилата на Закона за движение по пътищата, е допринесло за
настъпване на злополуката и представлява проявена от изпълнителя на работата (ищеца)
груба небрежност при изпълнение на същата, която е основание за намаляване на
отговорността на работодателя (чл. 201, ал. 2 КТ). Съдът намира, че в разглеждания случай
отговорността следва да се намали с 50 %, доколкото неосъществяването на ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин от страна на
работодателя (налице са индиции, че работодателят е знаел за практиката сметосъбирачите
да се возят на степенките на камиона (така свидетелят Г., служител на ответника,
координиращ работата на сметосъбирачите), съдът намира да стои в причинна връзка със
злополуката в същата степен в каквато предприетото от ищеца небрежно поведение.
5
Следователно определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 200, ал. 1 КТ в резултат на трудовата злополука от 12000 лв. следва да се намали
наполовина – до сумата от 6000 лв., която следва да се присъди на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 20.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като за горницата над тази сума до предявения частичен размер от 40000 лв. от общо
вземане от 70000 лв. искът следва да се отхвърли. На намаляване подлежи и доказания
размер на претърпените от ищеца имуществени вреди за извършени разходи за лечение от
2921 лв., като на ищеца се присъди обезщетение за тези вреди в размер на 1460,50 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като за горницата над този размер до пълния
предявен размер на този иск от 2921 лв. искът за обезщетение за имуществени вреди следва
да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които са
претендирали такива. Ищецът не е доказал извършване на разноски за производството.
Претендирал е в полза на „А..“ да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с оглед
оказаната безплатна правна защита. Установява се от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 01.12.2022г., че „А..“, представлявано от адв. Г. Х., е
изпълнило възложената поръчка по осъществяване на процесуално представителство по
делото безплатно, поради което и с оглед частичното уважаване на исковете на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. пар. 2а от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 851,79 лв. при отчитане на регистрацията на
адвокатското дружество по ЗДДС.
Ответникът е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение и е бил
защитаван в производството от юрисконсулт, с оглед на което такова му се дължи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер, определен от съда с оглед фактическата и правна
сложност на делото и на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП в размер на 360
лв. От така определеното възнаграждение на ответника следва да се присъди на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 297,43 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС съобразно уважената част от исковете сумата от 298,42 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 133,84 лв., представляваща сбор от съответната част от депозитите за
СМЕ, СПЕ и депозит за свидетел.
Така мотивиран, Софийски районен съд
Р Е Ш И
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. да заплати
на Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 20.01.2022г., около 18.40ч. в гр. С., през време и във връзка на извършваната
работа от ищеца като „сметосъбирач“, ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука (20.01.2022г.) до
окончателно изплащане на дължимата сума, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 1460,50
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 20.01.2022 г., изразяващи се в разходените средства за закупуване на титаниева
плака и два броя канюлирани винтове и имобилизираща шина във връзка с лечението на
уврежданията, получени от злополуката, ведно с лихва за забава върху присъденото
6
обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба (22.03.2022г.)
до окончателно изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000 лв. до предявения
частичен размер от 40000 лв., част от вземане в общ размер от 70000 лв., както и иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 1460,50 лв. до
пълния предявен размер от 2921 лв.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р. да заплати на „С., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 297,43 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. да заплати
на А..“, представлявано от адв. Г. Х., Булстат ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 851,79 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от
298,42 лв. – държавна такса и сумата от 133,84 лв., представляваща сбор от съответната част
от депозитите за СМЕ, СПЕ и депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7