№ 16607
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К.К.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158958 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. С. Р. и С.
Л. Л-М. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат следните суми при
условията на разделност при квоти, както следва 1/4 за Р. Р. и 3/4 за С. Л-М.: 2663,79 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№ ****** в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, 379,34 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 14.07.2023г., 53,30 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, 11,32 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г.
до 14.07.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 41898/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Сумите се разделят, както следва:
За Р. Р.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 665,95 лева,
ведно със законна лихва за периода от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.07.2023г. в размер на 94,84 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 13,32 лева, ведно със законна лихва за периода
от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. в размер на 2,83 лева;
За С. Л-М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 997,84
лева, ведно със законна лихва за периода от 26.07.2023г. до изплащане на вземането,
1
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.07.2023г. в размер на 284,50 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 39,98 лева, ведно със законна лихва
за периода от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. в размер на 8,49
лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който се оспорват предявените искове. Оспорват обстоятелството да са приели наследството
на А.Х.Х. с ЕГН **********. Навеждат твърдения, че от 2013г. живеят в Италия и не са
посещавали процесния имот. Посочват, че в процесния период никой не е живял в имота с
оглед на което не било налице реално потребена топлинна енергия за него. Твърдят, че
сумите за топлинна енергия били начислени по недействителен разход на уредите за дялово
разпределение. Оспорват извършеното дялово разпределение в сградата. Посочват, че
абонатният партиден номер не се води на тяхно име. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
05.04.2024г. е посочил, че не оспорва предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск. Счита
същия за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № ****** е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ17-
ТД26-2623 от 08.11.2017г., издадено от Столична община, район Лозенец, от което се
установява, че А.Х.Х. е починал на 30.08.2002г. и е оставил за свои законни наследници
съпругата му – С. Л. Л-М. и дъщеря му- Р. С. Р..
Приет е и списък на собственици по апартаменти на жилищна сграда на бл. 16, вх. А, ул.
Вишнева, в който за собственик на ап. 1 е посочен А.Х.Х., като срещу имената му е положен
подпис- л. 28 от делото.
Приет е Протокол от 08.04.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици
на ул. АДРЕС са посочени имената на А.Х.Х., аб. № 30885, брой радиатори- 3, ИРРО- 3,
т.вен.- 3, вид на плащане- брой и е положен подпис- л. 32 от делото.
Приет е главен отчет за периода от 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесния имот за аб. №
********** /№ на инсталация, съответстващ на аб. № ******/, издаден на А.Х.Х., подписан
от клиент- л. 93 от делото.
Прието е писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Лозенец“,
в което е посочено, че имот, находящ се в гр. София, район Лозенец, АДРЕС, е деклариран
от С. Л. Л-М. и А.Х.Х. –всеки с по 1/2 идеална част. Приложена е разпечатка от
информационния масив на декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, видно от която на
27.05.1998г. е подадена декларация от А.Х.Х., в която е посочено, че А.Х. и С. Л. Л. са
собственици при равни квоти на ап. 1, находящ се в гр. София, АДРЕС.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че А.Х. и С. Л. са подали
декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която са посочили, че са съсобственици по 1/2 идеална част на
процесния апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства.
Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я
лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация
не е оспорена от ответниците, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника С. Л., направено пред
данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот. Още повече, същата кореспондира на останалия събран по
3
делото доказателствен материал, а именно – списъка на собственици в процесната етажна
собственост и приложението към протокола от проведено общо събрание на етажните
собственици в процесната сграда на 08.04.2002г., както и на неоспорения подписан главен
отчет за процесния имот от 17.04.2022г. Във всички гореописани документи е посочено
името на А.Х. като собственик на процесния имот и е положен подпис.
Т.е. по делото е установено, че А.Х. и С. Л-М. са били съсобственици в процесния имот
при равни квоти. След смъртта на А.Х. /на 30.08.2002г., преди процесния период/
притежаваната от него квота в съсобствеността е преминала в наследниците му по закон
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. С оглед на което С. Л-М. е придобила 3/4 идеални
части в съсобствеността /1/2+ 1/4/, а Р. Р. -1/4.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период. Не са изложени и твърдения съсобствеността между ответниците
да е била прекратена.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че
ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти, както следва: 3/4 за С. Л-М. и
1/4 за Р. Р.. С оглед възраженията на ответниците следва да бъде посочено, че по делото не се
твърди, респ. не се установява ответниците да са се отказали от наследството на А.Х..
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г.
на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът
открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
енергия, неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот,
могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане
страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е
обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от
ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установено в чл. 9
ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на
ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е
изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери
приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество
потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия
съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по
в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото не се твърди и не се
установява съсобствениците да са постигнали такова споразумение и да са го представили
4
на ищцовото дружество в рамките на процесния период.
С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили
воля някой от тях да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред
„Топлофикация София“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността.
Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически
ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена
предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното
отразяване в ищцовото дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение
на възникването на облигационно правоотношение между страните.
Поради гореизложеното ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по
предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на
процесния имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните
от тях квоти- 3/4 С. Л. и 1/4 Р. Р..
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесния имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
приетите по делото документи от третото лице-помагач, както и от приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че пълната
отопляема кубатура на ап. 1 на процесния адрес е 164 куб.м., включваща и припадащия се
дял от общите части на входа. Вещото лице е посочило, че индивидуалните топлинни
разпределители, монтирани към радиаторите в сградата на процесния адрес, са с
дистанционно отчитане /радиоотчет/. Експертът е уточнил, че исковият период съвпада
напълно с отчетни периоди м. 05.2020г.- м. 04.2021г. и м. 05.2021г.- м. 04.2022г., за които
фирмата за дялово разпределение е изготвила две индивидуални справки за потребената
топлинна енергия в ап. 1, като е разпредяла топлинна енергия за отопление по радиоотчет на
3 броя ИРРО, една щранг- лира и сградна инсталация, а за БГВ по отчет на един узаконен
водомер за топла вода. От потребителя на топлинна енергия не били представени
възражения/рекламации пред фирмата за дялово разпределение. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, бил преминал метрологични проверки през две
години, относими към исковия период като от ежемесечните му отчети били приспадани
технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице е посочило, че за исковия
период сумите за потребена топлинна енергия с включен ДДС са в общ размер от 2668,14
лева /2875,50 лева, прогнозно начислено потребление – 207,36 лева, сума за получаване от
изравнения/. В тази сума не били включени лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово
разпределение на топлинна енергия.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по
партидата на аб. № ****** са на обща стойност 2875,49 лева с ДДС. По счетоводни данни,
5
резултатът от въведените изравнителни сметки е сума за възстановяване в размер на 207,30
лева. Вещото лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно
месеците на осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период. От
заключението се установява, че общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия
възлизат на сумата от 2663,79 лева /прогнозни фактури 2875,49 лева- изравнителни сметки
207,30 лева – разлика цена 4,40 лева/. Вещото лице не е установило плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесната сума.
По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира
заключенията на вещите лица като пълно и компетентно дадени на основание чл. 202 ГПК
като намира, че разликата в посочените от вещите лица стойности се дължи на разликата в
цената на топлинна енергия, отчетена от вещото лице- счетоводител в размер на 4,40 лева.
Поради което приема, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния период и
имот е в размер на 2663,79 лева.
По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните
задължения.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от приетите документи, представени от третото лице-помагач се
установява, че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от
„Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 53,30 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 379,34 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
6
забава за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответниците своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /26.07.2023г./ са налице погасени по давност вземания. Това е така тъй като
вземането за най-ранния месец- м.05.2020г., е станало изискуемо на 14.07.2020г. с изтичане
на 45-дневния срок, считано от 01.06.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на
14.07.2023г. /преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Вземанията за всички останали
месеци от 06.2020г. до 04.2022г. не са погасени по давност. От приетата ССчЕ /Таблица № 4,
л. 4 от заключението/ се установява, че за м. 05.2020г. цената на топлинна енергия е в общ
размер от 4,90 лева.
Поради което предявените искове за цена на доставена топлинна енергия са основателни
за сумата от 2658,89 лева /2663,79 лева - 4,90 лева/, от която сума С. Л-М. отговаря за
1994,17 лева, а Р. Р. за 664,72 лева, за разликата над тези размери до пълните предявените
размери и за м. 05.2020г. исковете подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
Вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.07.2023г. не е погасено по
давност. На основание чл. 119 ЗЗД, обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по
давност главница също се погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът
изчисли на основание чл. 162 ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата
/необхваната от давността/ на сумата от общо 378,64 лева, от която С. Л-М. отговаря за
283,98 лева, а Р. Р. за 94,66 лева, за разликата над тези размери до пълните предявените
размери исковете подлежат на отхвърляне.
7
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.06.2020г. е възникнало на 01.07.2020г. и давността за него е изтекла на 01.07.2023г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. От заключението на вещото лице
счетоводител се установява, че за месец юни 2020г. цената на услугата дялово разпределение
е била в размер на 2,32 лева. Така за необхванатия от давността период от 01.07.2020г. до
30.04.2022г. размерът на цената на услугата дялово разпределение е 50,98 лева /53,30 лева –
2,32 лева/, от която С. Л. отговаря за 38,24 лева, а Р. Р. за 12,74 лева. За разликата над тези
размери до пълните предявените размери и за м. 06.2020г. исковете подлежат на отхвърляне
като погасени по давност.
Следва да бъде отхвърлени изцяло предявените искове за мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 62,16
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
размер от 111,46 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 96,52 лева, депозит за експертизи в общ размер от 600 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 796,52 лева. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство размер от 791,59
лева.
В исковото производство ответниците са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 600 лева като са представени и доказателства за сторените
разноски, а именно Договор за правна помощ и съдействие от 22.11.2023г. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответниците следва да се присъдят разноски в общ размер
от 3,71 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата
от 664,72 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
8
находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№ ****** в периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
94,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 14.07.2023г.,
сумата от 12,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 41898/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
665,95 лева и за м. 05.2020г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 94,84 лева,
предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 13,32 лева и за м. 06.2020г., предявения иск за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
14.07.2023г. в размер на 2,83 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Л. Л-М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата
от 1994,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№ ****** в периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
283,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 14.07.2023г.,
сумата от 38,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.07.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 41898/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
1997,84 лева и за м. 05.2020г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 284,50 лева,
предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 39,98 лева и за м. 06.2020г., предявения иск за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
14.07.2023г. в размер на 8,49 лева.
ОСЪЖДА С. Л. Л-М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, и Р. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 111,46 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 791,59 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
9
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на С. Л. Л-М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, и Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 3,71 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10