№ 21 / 29.01.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1130 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.С. *** против Решение №260076/27.10.2020г., постановено по АНД №621/2020г. на РС Хасково. Решението било неправилно и необосновано. Районният съд неправилно ценил голяма част от доказателствата, като мотивите му не съответствали на фактите по случая. Не били приети възраженията на жалбоподателя относно техническите и законови изисквания за годност за целта, за която процесното АТСС било използвано. Имало протокол за използване на АТСС, но това не било достатъчно да се установи дали били изпълнени при използването му всички законови изисквания. В самия протокол не било надлежно отразено мястото на контрол и била посочена несъществуваща областна дирекция, не било посочено името на населеното място и точното местоположение с думи. Попълнено било разстояние до пътен знак, въвеждащ ограничение – 150 м., но не било посочено самото ограничение. Отделно от това в полето за ограничение в км./ч. било отбелязано „не“, което допълнително внасяло неясноти във фактическата обстановка. Отделно от това служителят В. не бил попълнил данните за преминалата метрологична проверка и се подписал срещу празни полета. Съдът не бил обсъдил и възражението, свързани с твърдяно противоречие между снимката с автомобила и тази, показваща разположението на АТСС. Липсвал белия пътен знак с изобразена черна стрелка на него. Върху снимката липсвало машинно нанасяне на дата и час, а заверката с химикал по никакъв начин не доказвала, че въпросното АТСС било разположено именно по този начин на съответната дата. Фонът на двете снимки бил различен и това оставяло у жалбоподателя основателно съмнение, че автомобилът бил заснет на друго място и друго време. Районният съд не обсъдил и възражението за липса на срок на валидност на протокола за проверка на АТСС, а поради това не можело да се направи извод дали към процесната дата АТСС било технически годно. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронният фиш да бъде отменен.
Ответникът ОД на МВР не взема становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, серия
К №….3, издаден от ОД МВР Хасково, с който на С.Д.С. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер 100 лева. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че на
18.01.2020г. било установено техническо устройство автоматично техническо
устройство като AR CAM-S1 №11743ba - за измерване
скоростта и заснемане на автомобили, движещи се в гр.Х., бул.Г.С.Р., до завод
Мир, в посока ул.Д., в населено място , като камерата била насочена към изхода
на града в посока гр.Д.. В 11,29ч. била засечена скоростта и съответно заснет
движещият се автомобил, за който въпреки максимално разрешената скорост от
50км/ч, измерената скорост била 72 км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на
ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като
безспорно били установени предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите
елементи в акта. Обосновал е и извод, че нарушенията на правилата за движение
могат да се установяват с мобилно техническо средство, като в тази насока били
уредени правилата на процедурата в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. В конкретния случай представеният
снимков материал съставлявал годно веществено доказателство, а бил приложен
като писмено доказателство и Протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, видно от
които са мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС било
заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и другите изисквания.
Приложена била и снимка на разположението на уреда съгласно чл.10, ал.3 от
Наредбата. Обсъдено е и че самото техническо средство е в достатъчна степен
индивидуализирано, както и че е от одобрен тип и преминало последваща проверка
за изправност и техническо съответствие с одобрения тип. Като краен извод е
прието, че нарушението е надлежно установено, както и наказанието е определено
съответно и нямало възможност за индивидуализация съобразно изричния посочен
размер на глоба.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя
изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от
ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като AR CAM S1 11743 ba.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита, че обжалваният Електронен
фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от
Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от
2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6
от 2018г., в сила от 16.01.2018г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението
по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е
удостоверено с представения по делото Протокол №59-С-ИСИС/01.10.2019г.
за проверка на преносима система за контрол на скоростта със заключение, че
съответства на одобрения тип. Освен това видно от приложеното в преписката
писмо №64140/11.12.17г., издадено от Директор Дирекция ИСИУС, МИМ, както и от
служебна справка на страницата на Български институт по метрология, https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=%2BEHtl62EYjE%3D, използваното АТСС /Преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации/ е вписано в регистъра с номер
Р-5126, като е посочено издаденото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване - 17.09.5126, издадено на
07.09.2017г. със срок на валидност 10 години. Безспорно е, че използваното АТСС ARH CAM-S1 №1174 ВА представлява
"средство за измерване" по смисъла на пар.1, т.27 от ДР на ЗИ -
техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да
се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗИ на
средствата за измерване в употреба се извършва последваща проверка и тя се
удостоверява със знаци за последваща проверка, като тази проверка е периодична
или след ремонт на средствата за измерване – ал.2, а съгласно ал.4, чл.43 от ЗП
периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. По
отношение на средството за измерване – скоростомер, се установи Заповед
№А-616/11.09.2018г., в която то е предвидено от ДАМТН като средство за
измерване, подлежащо на периодична проверка – т.31, с периодичност на
проверките – 1 година. Така към момента на нарушение – 19.01.2020г., за
използваното АТСС не е изтекъл едногодишния срок за периодичност на
последващата проверка, установена с протокола за проверка от 01.10.2019г.,
поради което и съдът не приема възраженията, че не е установена техническата
годност на използвания скоростомер.
В административната преписка се съдържа снимков материал съобразно изискването на чл.10, ал.3 от
Наредбата, като допълнителното отбелязване за датата на снимката настоящата
инстанция не приема за съществено процесуално нарушение. Съгласно постоянната съдебна практика съществени са онези
нарушения,
които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко
върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай
не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и
обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният
водач е обжалвал своевременно ел.фиш по съдебен ред и в производството пред
районния съд, който при това е съд по същество, е могъл да изложи всички свои
доводи и възражения за незаконосъобразност, както и да представи доказателства
за това, с оглед на което не е налице съществено процесуално нарушение, водещо
до ограничаване на правото му на защита и опорочаване на съставения ел.фиш
поради това. Изложеното в касационната
жалба относно противоречие в представените по делото две снимки не е било
възражение, заявено пред РС Хасково по анд.№621/2020г., поради което и съдът не
е обсъдил същото в постановеното решение. Настоящата касационна инстанция
счита, че това възражение следва да бъде обсъдено с оглед и на установените
факти в Протокол за
използване на АТСС, Приложение към чл.10, ал.1, с рег.№1253р 717/20.01.2020г. с
дата на използване – 18.01.2020г., като от попълнените в протокола данни по
несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния
и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което в
това отношение не се констатират непълноти в съдържанието на протокола. По
делото е представено статично изображение, на което освен автомобилът и
неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост, както и е посочен идентифициращ
номер за използваното АТСС. Отбеляните номера за първо и
последно статично изображение/видеозапис в протокола имат съответствие с
автоматично посочения номер на представеното изображение, като на същото се
установява номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола. Няма разминавания и в отбелязаната измерена
скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс
от 3км/ч в полза на жалбоподателя, както няма разминаване и при посоката на
движение. В този смисъл не може да бъде споделено изложеното в касационната
жалба, че автомобилът е заснет на друго място и по друго време, различно от
установеното в протокола. Следва да се има предвид и че не може да бъде
твърдяна разлика във фона на двете снимки /на изображението на автомобила и на
използваното устройство/, доколкото и двете снимки са направени от различно
положение на изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно
умаляване на отдалечените части. Но дори и при последното, като се има предвид
и служебно известното на съда местоположение на завод Мир, видимо в далечината
на снимката с използваното устройство се установява и посочения пътен знак в
касационната жалба. По отношение на възражението за допуснати пропуски в
протокола по чл.10, ал.1 от ЗДвП, то следва да се има предвид, че няма спор, че
нарушението е извършено в населено място, както и че ограничението на скоростта
съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч., като при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава именно така посоченото общо ограничение в протокола. Отблязването, че
липсва пътен знак за ограничение, касае стойности на скоростта, в случаите на
различна такава от посочената в ал.1, когато не е общо ограничение, а
сигнализирано с пътен знак в km/h, различен от този, въвеждащ общата забрана от
50 км./ч. Посоченото разстояние в метри в действителност указва разстоянието от
АТСС до знака, въвеждащ общото ограничение на скоростта. Така настоящата инстанция намира, че
нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно
е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Правилен е изводът на районния съд,
че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и
административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 100,00 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното
превишение на скоростта за движение.
Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е
постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260077/27.10.2020г., постановено по АНД №621/2020г. на РС Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.