№ 829
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100901053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК и чл.327
ТЗ.
В исковата си молба ищецът „В.Ц.“ АД, ЕИК ****, твърди, че съгласно
Рамков договор № VSA 006/2014, сключен на 01.02.2014г., между ищеца и
ответника „И.“ ЕООД, изменяван с последващи допълнителни споразумения,
ищецът, в качество на продавач и ответникът, в качество на купувач, са
постигнали съгласие за продажба на строителни материали (цимент), при
договорен кредитен лимит в първоначален размер от 300 000лв., който
купувачът по договора се задължава да усвоява и ползва при условията и
срока на договора, като срокът за заплащане на цената по всяка издадена
фактура е 60 дни отложено плащане от датата на издаване на фактурата.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията по този договор, в
периода от 27.07.2021г. до 19.10.2021г. е продал, а ответникът е закупил
насипен цимент на обща стойност 300 000лв., за което са издадени описаните
в обстоятелствената част на исковата молба фактури, като по последната
фактура, твърди ищецът, е налице частично обезпечение с ипотека, като
претендираната стойност от тази фактура е сумата от 6 131,33лв. с падеж
18.12.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на договора са сключили и договор за
ипотека, обективиран в нот. акт.№33, том първи А, регистър №468, дело
030/20.02.2014г., като обезпечението е за стойност от 300 000лв., посочена
сума в договора, при постигнато съгласие, ако купувачът не заплати сумите
1
по издадените фактури и при забава в плащането от 30 дни, след уговорения
падеж, то продавачът има право да предприеме действия по принудително
изпълнение като осъществи действия за осребряване на ипотекирания имот е
едностранно прекрати договора.
Ищецът твърди, че е изправна страна по рамковия договор и е
осъществявал доставка на стоката, въз основа на подадени от купувача
заявки, като за всяка доставка са издавани товарителници, нареждания за
спедиция, кантарни бележки, които документи са подписвани от
представител на купувача, като е издавал и описаните фактури.
Въз основа на изложеното моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да признае за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи сумата от 300 000лв., представляваща
главница по процесния рамков договор, представляваща сумарна величина от
стойността на описаните фактури, законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като му
присъди разноските в исковото и заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „И.“ ЕООД, ЕИК
****, оспорва претенцията, като възразява да дължи претендираното вземане
защото: оспорва да е налице посочения в исковата молба рамков договор,
както и неговите последващи изменения; представеният договор за ипотека
не установява наличие на твърдяната облигационна връзка, тъй като не
установява извършване на конкретни доставки; оспорва ответникът да е
правил заявки към доставчика; оспорва рамковият договор и неговите
допълнения да са автентични, касателно подписа на представляващия
дружеството; оспорва автентичността на всички товарителници, кантарни
бележки и нареждания за спедиция на насипен цимент, които са приложени
като доказателство по т.7 от описа към исковата молба и на основание чл.301
ТЗ се противопоставя на действията на всички лица, които евентуално са
подписвали документи от името на ответното дружество, като твърди, че тези
лица не са имали представителна власт по отношение на това дружество.
В допълнителната искова молба ищецът пояснява за процесния период
от време кое лице е осъществявало управлението и представителството на
ответното дружество и че това лице( за различните периоди от действието на
договора) не се противопоставило на получаване на доставките, поради което
е налице хипотеза по чл.301 ТЗ. Твърди, че първи път през м. октомври 2021г.
новият управител на дружеството е извършил такова противопоставяне, както
и предходната управителна М.М.С., през м. юни 2022г., но това
противопоставяне е осъществено повече от 9 месеца след получаване на
стоките.
Ищецът заявява, че ще се ползва от всички оспорени от ответника като
неавтентични документи и тъй като тези документи носят подпис на
ответното дружество, то тежестта за установяване твърдяната им неистинност
е върху страната, която ги оспорва.
Завява, че поддържа тезата си за дължимост на съдебно заявеното
вземане.
2
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа направените възражения .
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
На 02.01.2014г. страните по делото „В.Ц.“ АД, ЕИК ****, в качество на
продавач и „И.“ ЕООД, ЕИК ****, в качество на купувач, сключват договор
№ VSA 006/2014, представляващ дългосрочно споразумение за периодични
доставки, по силата на който продавачът се задължава да продаде, а
купувачът се задължава да закупи за срока на договора стоки, доставени по
правилата на Инкотемрс 2010 / база/склад/ на купувача или друго място,
посочено в заявката или от завода на продавача в гр.Димитровград,
кв.“Вулкан“ строителни продукти/стоките/.
Съгласно този договор страните са се съгласили продажните цени за
отделните видови и марки стоки, че са посочени в приложение „Продажни
цени“, което представлява неразделна част от договора.
Финансовите условия на сделката са да се извърши отложено плащане в
срок от 60 дни, като общият размер на дължимата сума е 300 000лв.
Страните са уговорили, че вземането на продавача, което произтича от
този договор се обезпечава с договорна ипотека.
В представеното приложение „Продажни цени“, явяващо се неразделна
част от договора се съдържа цените на отделните видове и марки цимент.
На 03.07.2014г. страните сключват допълнително споразумение към
договора №1, с което променят стойността на договора, като уговарят
кредитният лимит да нарасне до 450 000лв., с обезпечение на вземането на
продавача – договорна ипотека.
На 03.04.2017г. се сключва допълнително споразумение №2, с което
страните продължават срока на договора за периода от 01.01.2016г. до
02.04.2017г. и потвърждават, че неразделна част от този договор е
приложението касателно продажните цени. Предоставена е и месечна
отстъпка в посочените размер за отделни видове и марки цимент.
На 11.04.2018г. страните сключва допълнително споразумение №3, с
което приемат част от договорните условия, касателно продажните цени да се
променят, съобразно актуалното приложение и продължават срока на
договора до 31.12.2019г., като се променя и търговската отстъпка, съобразно
предложението на продавача.
На 27.09.2019г. страните сключват допълнително споразумение №4, с
което се съгласяват да се приложи ново приложение относно продажните
цени на продавача, като се изменява и срокът на действие на договора, който
се продължава до 31.12.2021година. Уговарят се и нови размер на
търговските отстъпки.
Съобразно условията на процесния договор, на 20.02.2014г. страните по
делото сключват договор за ипотека, по силата на който страните приемат, че
съобразно сключения между страните в настоящето производство договора за
продажба от 01.02.2014г. и уговорен кредитен лимит за купувача от
3
300 000лв., който купувачът е поел задължение да усвоява и ползва при
условията на договора, в случай не липса на плащане на задълженията, по
издадените от продавача фактури за доставени количества цимент в срока по
чл.3 от договора, продавачът има право да начисли неустойка в размер на
1,5% на месец върху сумата по фактурата до момента на извършване на
плащането, за което издава дебитно известие. При забава в плащането с
повече от 30 дни след срока по чл.3 от договора, страните са уговорили за
продавача да възникне право да предприеме действия за удовлетворяване на
ипотекирания имот и едностранно да прекрати договора със 7-дневно
писмено предизвестие.
С т. 2 от договора за ипотека, страните са се съгласили, че за
обезпечаване на задълженията за плащане на „И.“ ЕООД, ЕИК **** към
„В.Ц.“ АД, ЕИК ****, в размер на 300 000лв. от уговорения кредитен лимит,
ведно с лихви, неустойки, обезщетения, такси, разноски и други,
произтичащи от договора, сключен на 01.02.2014г., както и неговите
последващи изменения и допълнения, трето за облигационната връзка лице,
явяващо се ипотекарен длъжник, „Т.“ ЕООД , учредява в полза на „В.Ц.“ АД,
ЕИК ****, договорна ипотека върху описаните в акта недвижими имоти, с
уговорка и при предсрочна изискуемост да удовлетвори вземанията си
произтичащи от договора, кредиторът „В.Ц.“ АД, ЕИК ****, ще насочи
изпълнението към ипотекираните имоти.
Договорната ипотека е обективирана в нотариален акт №33, том Ia,
регистър 468, дело №30/2014г. по описа на нотариус С.Х., с рег.№239 на НК и
с район на действие, този на РС- Самоков. Вписана в Агенцията по
вписванията на 20.02.2014г., с вх.рег.№ 324, акт №7, том 1, дело №108, по
партидна книга, том 30203, стр. 30204.
По делото ищецът е представил издадени от него документи, касателно
извършените доставки, товарителници, кантарни бележки, нареждания за
експедиция на насипен цимент, както и 29 броя фактури, както следва:
фактура № **********/ 28.07.2021 г. - частично неплатен остатък на стойност
10 419,47 лв. с падеж 26.09.2021 г.; фактура № **********/29.07.2021 г. на
стойност 3 709,92 лв. с падеж 27.09.2021 г.; фактура № **********/30.07.2021
г. на стойност 15 142,70 лв. с падеж 28.09.2021 г.; фактура №
**********/05.08.2021 г. на стойност 15 247,49 лв. с падеж 04.10.2021 г.;
фактура № **********/10.08.2021 г. на стойност 15 199,34 лв. с падеж
09.10.2021 г.; фактура № **********/12.08.2021 г. на стойност 15 213,50 лв. с
падеж 11.10.2021 г.; фактура № **********/19.08.2021 г. на стойност 11
526,24 лв. с падеж 18.10.2021 г.; фактура № **********/20.08.2021 г. на
стойност 3 715,58 лв. с падеж 19.10.2021 г.; фактура № **********/24.08.2021
г. на стойност 11 452,61 лв. с падеж 23.10.2021 г.; фактура №
**********/26.08.2021 г. на стойност 7 397,18 лв. с падеж 25.10.2021 г.;
фактура № **********/27.08.2021 г. на стойност 7 521,79 лв. с падеж
26.10.2021 г.; фактура № **********/31.08.2021 г. на стойност 15 281,47 лв. с
падеж 30.10.2021 г.; фактура № **********/05.09.2021 г. на стойност 15
179,52 лв. с падеж 04.11.2021 г.; фактура № **********/08.09.2021 г. на
стойност 15 074,74 лв. с падеж 07.11.2021 г.; фактура №
4
**********/13.09.2021 г. на стойност 11 395,97 лв. с падеж 12.11.2021 г.;
фактура № **********/14.09.2021 г. на стойност 3 828,86 лв. с падеж
13.11.2021 г.; фактура № **********/16.09.2021 г. на стойност 11 245,87 лв. с
падеж 15.11.2021 г.; фактура № **********/17.09.2021 г. на стойност 3 707,09
лв. с падеж 16.11.2021 г.; фактура № **********/23.09.2021 г. на стойност 11
211,89 лв. с падеж 22.11.2021 г.; фактура № **********/24.09.2021 г. на
стойност 3 636,29 лв. с падеж 23.11.2021 г.; фактура № **********/27.09.2021
г. на стойност 11 098,61 лв. с падеж 26.11.2021 г.; фактура №
**********/28.09.2021 г. на стойност 18 946,08 лв. с падеж 27.11.2021 г.;
фактура № **********/29.09.2021 г. на стойност 11 361,98 лв. с падеж
28.11.2021 г.; фактура № **********/30.09.2021 г. на стойност 7 564,27 лв. с
падеж 29.11.2021 г.; фактура № **********/05.10.2021 г. на стойност 15
040,75 лв. с падеж 04.12.2021 г.; фактура № **********/07.10.2021 г. на
стойност 3 718,42 лв. с падеж 06.12.2021 г.; фактура № **********/08.10.2021
г. на стойност 3 789,22 лв. с падеж 07.12.2021 г.; фактура №
**********/14.10.2021 г. на стойност 15 241,82 лв. с падеж 13.12.2021 г.;
фактура № **********/19.10.2021 г. - частично обезпечена с ипотеката
стойност по тази фактура и претендирала в това производство сума в размер
на 6131.33 лв. с падеж 18.12.2021 г.
Въз основа на заявление по чл.417 ГПК, подадено от „В.Ц.“ АД, е
образувано ч.гр.д.№3169/2022г., с което настоящият ищец е представил
договора за ипотека, описан по- горе и договора за продажба на цимент, като
е поискал от съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 300 000лв., представляващо дължима цена на закупените от „И.“
ЕООД стоки, като в т.12 е пояснил наличието на договорната връзка, размера
на вземането, което произтича от нея, неговата настъпила изискуемост,
обезпечено с ипотечното право на кредитора, произтичащо от акцесорната
сделка, обективирана в нотариален акт №33, том Ia, регистър 468, дело
№30/2014г. по описа на нотариус С.Х., с рег.№239 на НК.
Въз основа на представените документи към заявлението, на 31.01.2022
година заповедният съд издава заповед №3415, с която разпорежда
длъжникът„И.“ ЕООД да заплати на заявителя- кредитор съдебно заявеното
вземане от 300 000лв., ведно със законната лихва от 24.01.2022 година до
окончателното заплащане на сумата и разноските в заповедното производство
общо в размер на 11 436лв. Разпорежда и незабавно изпълнение на тази
заповед, което разпореждане е отменено от състав на СГС с определение,
постановено по ч.гр.д.№4922/2022г. по описа на СГС.
Длъжникът „И.“ ЕООД е депозирал възражение по чл.414 ГПК на
28.02.2022 година, с което оспорва наличие на вземането от 300 000лв.
Настоящият състав е събрал служебно доказателства относно
обстоятелството дали длъжникът е спазил преклузивния срок по чл.414, ал.2
ГПК.
Видно от представеното от ЧСИ С.Л., рег.№927 на КЧСИ покана за
доброволно изпълнение, изпратена на длъжника в образуваното изп.д.
№20229270400432 по описа на ЧСИ Л., при посещение на адреса на
5
управление на дружеството „И.“ ЕООД, на 17.02.2022 година, по сведение на
Б.М., дал сведение, че е служител на друго дружество, а длъжникът е
напуснал адреса от 3-4 месеца, както и че на адреса няма служители на
длъжника.
На същата дата, 17.02.2022 година, длъжностното лице е удостоверило,
че е залепило уведомление на адреса на управление на длъжника. Видно от
разписката се установява, че е налично удостоверяване, че до 04.03.2022
година некой не се е явил да получи книжата.
Поради това, че възражението е подадено в преклузивния срок по
чл.414, ал.2 ГПК и с него се оспорва съществуване на вземането на настоящия
ищец, исковият съд е приел, че установителната претенция, предявена по
чл.422 вр. с чл.415, чл.124 ГПК и чл.327 ТЗ се явява процесуално допустима.
Този извод, е направен и след проверката относно спазване на срока за
предявяване на иска, който е спазен от длъжника, тъй като в изпълнение на
указанията на заповедния съд, дадени с определение от 21.03.2022 година и
съобщение на ищеца на 29.03.2022 година, на 20.04.2022 година по
заповедното производство е постъпила молба от зааявителя, с която на
заповедния съд са представени доказателства за предявяване на исковата
молба, която е с вх.№ 80141/20.04.2022 година.
В хода на исковата производство ответникът е оспорил автентичността
на представените от молителя диспозитивни документи, обективиращи
сключената между страните сделка и тъй като документите носят подпис на
ответника, след откриване на процедурата по чл.193 ГПК, съдът е указал на
ответника, че нему е доказателствена тежест да установи липсата на
автентичност.
Тази доказателствена тежест ответната страна не е реализирала, поради
което настоящият състав на съда приема, че оспорването на документите не е
осъществено и същите се явяват годни доказателствени средства, които
следва да участват при формиране на правните изводи на съда.
В исковото производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице П. Д., която след като се е запознала с
представените по делото доказателства- първични счетоводни документи и е
направила справка в НАП - е дала заключение, че посочените от ищеца 29
броя фактури са надлежно и своевременно осчетоводени от продавача по
партидата на ответника, включени са в дневниците за продажби по ЗДДС и
данните, които са подадени в НАП с уведомления. Вещото лице е
констатирало, че счетоводството на ищеца е водено редовно и съобразно
изискванията за хронологична последователност и документална
обоснованост.
След извършената от вещото лице проверка в НАП вещото лице е
констатирало, че всички 29 броя фактури са редовно осчетоводени и в
ответното дружество, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС и
ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на начисления по фактурите
ДДС.
6
Вещото лице е установило, че на 24.11.2021година е извършено плащане
от ответника на сума от 10 000лв., като по- голяма част от тази сума /
8 955,53лв./ е послужила за погасяване на задължения, които не са свързани с
процесните фактури и само част от заплатената сума, а именно 1 044,47лв. е
послужила за погасяване на вземане на ищеца, за което е издал фактура
№**********/28.07.2021 година, като по тази фактура е останало задължение
от 10 419,47лв.
При направените изчисления относно размера на вземането на ищеца по
процесните фактури, вещото лице е установило, че общият размер на
вземането е сумата от 302 704лв.
След извършеното частично плащане, остатъкът от неплатеното вземане
по тези фактури е сумата от 301 659,50лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Относно допустимостта на положителната установителна претенция по
чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.327 ТЗ.
Съдът констатира, че между заявените в заповедното производство
вземания и тези в настоящия исков процес е налице пълна идентичност.
По допустимостта на установителните претенции с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 , чл.124 ГПК и чл.327 ТЗ.
Предмет на настоящите положителни установителни искове е
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Последователна е практиката на ВКС, че предявяването на специалния
установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на
издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от
длъжника с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на
възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за
кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за
изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не
дължи изрично обосноваване на правен интерес.
Формалните предпоставки със съществуване, на които се свързва
преценката на съда, за наличие на интерес от предявяване на положителните
искове касателно съществуване на вземането на ищеца са налице.Ето защо
настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално допустима
претенция.
По основателността на иска.
За да се снабди с изпълнително основание ищецът се е възползвал от
реда по чл.417, т.6 ГПК, въз основа на договора за ипотека, сключен като
обезпечение на договора за продажба.
7
Представеният нотариален акт, вписан в Агенцията по вписвания, въз
основа на който е възникнало ипотечното право на кредитора и настоящ
ищец, съдържа индивидуализация на обезпеченото вземане, произтичащо от
Рамков договор № VSA 006/2014, сключен на 01.02.2014г., между настоящите
страни, в общ размер от 300 000лв., което води до извод за действителност на
ипотечния договор (чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД). Както се сочи от ВКС с
решение № 224 ОТ 19.11.2020 г. по гр.д. № 1025/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, индивидуализацията на спорното вземане изисква посочване на
страните (кредитор и длъжник), правопораждащия юридически факт и
размера на вземането. Прието е, че когато е налице идентитет между страните
по главния договор и акцесорната сделка, предствляваща договор за ипотека,
е възможно с договора, обективиран в нотариалния акт да бъде сключен и
главния договор /напр. договор за заем/, като съдът съобрази в този случай и
тълкува нотариалния акт според правилата по чл.20 ЗЗД, както и
обстоятелството, че ипотечният договор може да се сключи заедно, преди или
след главния договор, пораждащ обезпеченото вземане. Като е без значение,
че предявеният иск за главното вземане е предвиденият в чл.422 ГПК, а
кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул - със заповед за изпълнение,
издадена по вписания нотариален акт за ипотека, с която длъжникът го
обезпечава (документ по чл.417, т.6 ГПК вр. с чл.173, ал.3 ЗЗД).
В настоящия случай не е налице идентичност на страните в
продажбеното правоотношение, което представлява главен договор и
страните по договора за ипотека, тъй като недвижимият имот е собственост
на трето на облигационната връзка лице. Но според описанието на вземането,
като размер и правопораждащ юридически факт може да се направи извод, че
е спазен принципа за специалност на ипотеката, като от ипотечния договор
може да се направи категоричен извод относно съществуване на
претендираното вземане, размер и изискуемост. Поради тази причина
заповедният съд е издал исканата заповед за изпълнение, съобразявайки и
съществуващата съдебна практика, обективирана в определение №
490/02.07.2010 г. по ч.т.дело № 298/2010 г. на ВКС, II т.о.
В исковото производство страната е представила доказателства относно
наличие на облигационна връзка, която се явява главна между страните в
настоящето дело сделка, въз основа на която е сключен и ипотечния договор,
следващ я във времето.
Събраните по делото доказателства установяват наличие на изискуеми
вземания, с произход договора от 01.02.2014г., явяващ се валидна сделка, от
която произтичат вземанията на настоящия ищец и заявител в производството
по чл.417 ГПК.
В исковото производство възраженията на ответника са насочени срещу
основния договор, който страните са сключили – договорът за продажба от
01.02.2014 година, изпълнението на ответника, по който обезпечава
ипотечния договор.
Въведените от ответника възражения касателно този договор са : за
неистинност на диспозитивните документи / договорът/, от които произтича
8
вземането на ищеца, липсата на доставки, както и надлежно
противопоставяне на действията от името на ответника.
Проведено надлежно производство по чл.193 ГПК ответникът не е
осъществил, поради което представените от ищеца диспозитивни документи
се явяват автентични и поради това годни доказателствени средства,
установяващи по надлежен ред наличието на продажбено правоотношение
между страните.
По възражението за липса на доставки / неизпълнение на основното
задължение на продавача да предаде стоките на купувача/, както и липса на
потвърждение по смисъла на чл.301 ТЗ.
Видно от изготвеното и прието като годно доказателствено средство
заключение, изготвено от вещото лице П. Д., съдът приема за неоснователни
тези възражения.
Съобразно константната съдебна практика, обективирана в: решение №
96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № 30/08.04.2011
г., по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. №
491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от
07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. №
478/2010 г. на ІІ т. о. и много други, фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 г., по т. д. №
539/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г.
на ІІ т. о. / а, в този смисъл е и решение № 47/2013 г., по т. д. № 137/2012 г. на
ІІ т. о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска/
неавтентична или е останала неподписана за "получател" от купувача по
договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за
изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 г., по т. д. № 1120/2010 г.
на ІІ т. о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от
Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо
да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези,
относно предприети от страните действия, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата
облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за
продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в
справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са
9
обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
Както е посочено по- горе, вещото лице е констатирало осчетоводяване
на издадените от ищеца фактури в счетоводните регистри на ответника и
последният е ползвал правото си на данъчен кредит в размер на посочения от
ищеца във фактурите ДДС.
Следователно, от негова страна е извършено извънсъдебно признание
на вземанията на ищеца, което предпоставя извод за наличие на изпълнение
на основното задължение на продавача за предаване на стоките, както и
представлява опровержение на твърдението на купувача за наличие на
противопоставяне на извършените от него име действия от лица без
представителна власт.
Осъществените от ответника действия по осчетоводяване на издадените
от ищеца първични счетоводни документи не опровергават и презумпцията
по чл.301 ТЗ, поради което възраженията за липса на изпълнение на
основното задължение на продавача и наличие на противопоставяне от
купувача на действията, извършени от лице без представителна власт се явява
недоказани и поради това несъстоятелни.
Въз основа на това настоящият състав на съда достига до извод, че
ищеца има вземане от 300 000лв., останало неудовлетворено от ответника,
чрез плащане или друг правопогасителен способи.Това вземане е парично и
изискуемо, към датата на подаването на заявлението, поради което
положителният установителен иск на страната се явява основателен.
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения
по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
При извод на съда за основателност на претенцията, претендираните от
ищеца разноски, следва да бъдат присъдени на тази страна, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
За разноските в исковото производство ищецът е представил списък за
разноски по чл.80 ГПК, съобразно който страната претендира като разноски
заплатената държавна такса от 6 000лв.; депозит за вещото лице от 600лв. и
адвокатски възнаграждение в размер на сумата от 9 000лв. В представения по
делото договор от 11.04.2022 година договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцовото дружество и адв. П. Д. е удостоверено, че
уговореното възнаграждение на адв. Д. е заплатено в брой, поради което
съдът приема за реален и този разход на страната.
В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на
6 000лв., заплатена държавна такса и 5 436лв., заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, видно от удостоверяванията в договора за правна помощ
между дружеството и адв. Д. от 14.01.2022 година.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
10
разноски по делото в заповедното производство в размер на 11 436лв. и в
исковата производство в размер на 15 600лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр. с чл.415, вр. с
чл.124 ГПК и чл.327 ТЗ, че ищецът „В.Ц.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Димитровград, обл.Хасково, п.к.****, Промишлена
зона, със съдебен адрес гр.София, бул.****, чрез адв. П. Д., има вземане
спрямо ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Витоша“, ул.“****, в размер на 300 000лв. /триста хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху това вземане от 24.01.2022 година до
окончателното заплащане на сумата, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3169/2022г. по описа на СРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „И.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.“****, да
заплати на „В.Ц.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, обл.Хасково, п.к.****, Промишлена зона, разноски по
делото, както следва: разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№3169/2022г. по описа на СРС общо в размер на 11 436лв. и разноски в
настоящето исково производство, общо в размер на 15 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11