№ 4283
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20221110137176 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „Дока България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника М. Т. В., ЕГН ********** , за признаване за
установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.04.2022 г., срещу която е постъпило
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 59698/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.04.2023 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
535, вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата
от 11 510,21 лева, представляваща част от вземане в размер на 114 077,41 лева по запис
на заповед от 02.01.2019 г., издаден от „Евкон“ ЕООД в полза на „Дока България“ ЕООД с
падеж на 02.03.2019 г., авалиран от М. Т. В., ведно със законна лихва датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.10.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
1
документ по чл. 417 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. 59698/2021 г. по описа на СРС, 178
състав.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2019 г. между ищеца и „Евокон“ ЕООД, в с.
Кривина е сключен Договор за наем № DOKA-BG 1-M/2019 г., по силата на който ищецът в
качеството си на наемодател, отдал възмездно за временно ползване на „Евокон“ ЕООД,
собствената си система за кофраж за изпълнение на СМР на обект сграда АМД, Амилум, гр.
Разград. Поддържа, че съгласно договора като гаранция за добро изпълнение наемателят
уредил в полза на наемодателя гаранция, като внесъл парична сума в размер на 7 800 лева и
издал запис на заповед за 100 % от стойността на материала, отдаден под наем по
материални листи ********* и *********. Отново съгласно сключения между страните
договор, излага, че гаранцията се освобождавала след плащане на всички дължими наемни
вноски, връщане на наетия материал и изпълнение на задълженията по т.3.10 и т.3.11 от
договора. Сочи, че съгласно т.3.10 от договора, наемателят е следвало да върне всички наети
вещи чисти, а стенните кофражни елементи и напръскани с кофражна течност, а съгласно
т.3.11 - да заплати на наемодателя стойността на всички загубени и непоправимо повредени
вещи. С оглед описаното сочи, че записът на заповед е бил издаден, за да гарантира доброто
изпълнение на всички задължения по договора, а не само на връщането на материала.
Поддържа, че стойността на наетия материал е била използвана като критерий за определяне
на размера на паричната гаранция и на сумата, която да бъде записана в записа на заповед.
Излага, че в претендираната сума 11 510,21 лв. са включени и суми, дължими за вреди,
щети, липси и загуби на кофражни елементи. Развива съображения в насока, че процесният
запис на заповед съдържа всички реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ. Твърди, че е издал
следните фактури, които не били заплатени от „Евокон“ ЕООД: Фактура №
**********/29.02.2020 г. на стойност 3 586,58 лв. с ДДС, по която било извършено
частично плащане и дължимият остатък възлизал на сумата от 2 163,89 лв., като сочи, че
фактурата е издадена във връзка със заплащане на задължение за наем за м.02.2020 г.;
Фактура № **********/31.03.2020 г. на стойност 1 578,64 лв. с ДДС, издадена във връзка
със заплащане на задължение за наем за м.03.2020 г.; Фактура № **********/13.03.2020 г. на
стойност 41,28 лв. с ДДС, издадена във връзка със „саниране“ по Протокол 7350/01.03.2020
г.; Фактура № **********/31.03.2020 г. за сумата 1 944,77 лв. c ДДС, издадена във връзка
със саниране (1 581,25 лв. без ДДС) и дефектен материал по протокол 7388/16.03.2020 г.
(39,39 лв. без ДДС.); Фактура № **********/14.04.2020 г. за сумата 1 643,95 лв. с ДДС,
издадена във връзка с „липсващ материал“ по материална листа *********. В обобщение
сочи, че задължението по главницата представлява сбор от 3 742, 53 лв. за наеми и 3 630,00
лв. за саниране и липсващ материал. Твърди, че съгласно т.5.2. от договора при забавяне на
изплащането на договорните задължения от страна на наемателя, наемодателят начислявал
неустойка в размер на 0,1% върху просроченото плащане за всеки просрочен ден, с оглед на
което твърди, че към 15.10.2021 г. размерът на неустойката възлиза на сумата от 4 137,68
лева. Твърди, че между страните е съставен протокол относно: Прихващане на задължение
от платена гаранция за уреждане на отношенията им във връзка с паричната гаранция по
договора в размер от 7 800 лв. Със сочения протокол се установявало, че към 15.07.2020 г.
задължението на „Евокон“ ЕООД към „Дока България“ ЕООД е в общ размер 15 172,53 лв.,
като страните извършили прихващане между тази сума 15 172,53 лв. и сумата на гаранцията
(7 800 лв.) и констатирали, че размерът на задължението след 15.07.2020 г. е 7 372,53 лв.,
като именно посочената сума се претендирала в настоящото производство. При тези
твърдения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва, че е поръчител по записа на заповед, но
излага, че не е поемал задължения във връзка с изпълнението на договора за наем. Сочи, че
задължението на авалиста е само по отношение на сумата, за която е издаден записът, а той
бил за 100 % от стойността на материала. Поддържа, че доколкото материалът е напълно
2
върнат, то ищецът не може да се търси отговорност от авалиста, обезпечаващ единствено
стойността на материала, за суми, които представлявали дължими от дружеството-наемател,
като наемно възнаграждение, неустойки и други плащания по договора. Ответникът не
оспорва, че между дружествата е сключен договор за наем, обстоятелството, че е
издаден запис на заповед с всички установени реквизити в чл.535 ТЗ, който е авалиран
от него. Поддържа, че в договора за наем е уредена обща клауза за гаранция, като същата
била съставена от два елемента – парична сума в размер на 7 800 лв. и запис на заповед за
100 % от стойността на материала, отдаден под наем по материални листа ********* и
*********. Оспорва сумата по записа да обезпечава доброто изпълнение на всички
задължения по договора и сочи, че записът обезпечава единствено задължение за стойността
на системата за кофраж, отдадена под наем. Поддържа, че паричната сума в размер на 7 800
лв. се явявала обезпечение на изпълнението на всички задължения по договора. Оспорва
съществуването на вземане по фактура № **********/31.03.2020 г. за сумата от 1944,70 лв.
и фактура № **********/14.04.2020 г. и в тази връзка излага, че първата фактура е издадена
въз основа на материални листа № **********/01.04.2020 г. и № **********/01.04.2020 г.,
които не са подписани от представител на „Евокон“ ЕООД, липсвали и доказателства за
изпращането им до дружеството. Твърди че проверката за годност на върнатия материал не е
приключила с протокол, подписан от двете страни, в който да са установени недостатъци,
поради което следвало да се счита, че същият е върнат без забележки. В материалните листа
не било посочено за кой точно кофраж са съставени същите. Относно втората фактура,
доколкото същата е съставена на база на материални листа № **********/06.04.2020 г., то
отново не ставало ясно за кой точно кофраж са съставени същите. Излага, че в материална
листа № ********* и материална листа № *********, приложения към договор за наем, е
посочен обект № *********. В приложенията към фактура № **********/ 29.02.2020 г. за
наем кофраж месец февруари 2020 били посочени обекти с номера №********* и
№*********, като обект с номер № ********* , не присъствал в материалните листи,
приложения към договор. В приложенията към фактура № **********/ 13.03.2020 за
саниране на кофраж по протокол бил посочен обект № ********* (неприсъстващ в
материалните листи към договор). В приложенията към фактура № **********/31.03.2020
за саниране на кофраж и дефектен материал по протокол, бил посочен обект №*********
(неприсъстващ в материалните листи към договор). В приложенията към фактура
**********/ 14.04.2020 за липсващ материал по материална листа бил посочен обект №
********* (неприсъстващ в материалните листи към договор). В обобщение сочи, че във
фактурите има материали и протоколи касаещи обект различен от обекта посочен в
материални листи към договора. За посочения обект излага, че няма подписано
допълнително споразумение или договор. Сочи, че ако ищецът твърди, че е предоставил
кофражен материал за обект №*********, то това не е станало по силата на Договора за
наем и респ. по отношение на него не били в сила клаузите на договора. Твърди, че
процесните фактури не са изпратени на „Евокон“ ЕООД и съответно не са отразени в
счетоводството на дружеството, както и че претенцията за заплащане на стойността на
санирането и почистването на кофража не била своевременно отправена към „Евокон”
ЕООД. Обръща внимание, че на всички представени документи от ищеца липсва достоверна
дата, както и подпис на издателя. Излага, че в представените протоколи от 01.04.2020 г. е
посочено, че те се съставят въз основа на Протоколи от 16.03.2020 г. Прави възражение, че
съгласно разпоредбата на чл. 3.9 от Договора за наем, не е спазена процедурата по
извършване на проверка, както и че изобщо не е спазен установения срок от 7 работни дни
за установяване на недостатъци на върнатия кофраж. С оглед описаното сочи, че следва да
се приеме, че върнатите елементи на кофража са приети без забележки. По отношение на
неустойката сочи, че не представлява изпълнение по договора, което да е гарантирано и
обезпечено с издадения Запис на заповед и авалиран от негова страна. Поддържа, че се касае
до претенция, за която отговорност следва да носи само наемателят. Моли за отхвърляне на
3
предявения иск. Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че „Евокон” ЕООД е
издал в негова полза редовен от външна страна запис на заповед за процесната сума,
авалиран от ответника М. Т. В.; че изискуемостта на задължението по записа на заповед е
настъпила; че записът на заповед обезпечава изпълнението на всички задължения на
„Евокон” ЕООД по сочения в исковата молба договор за наем.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че
записът на заповед обезпечава единствено задължението по договора за наем за връщането
на стойността на наетия материал, както и твърдението си, че същият е напълно върнат.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между ищецът и „Евокон“ ЕООД на 02.01.2019 г. е сключен Договор за наем №
DOKA-BG 1-M/2019 г., по силата на който ищецът в качеството си на наемодател е отдал
възмездно за временно ползване на „Евокон“ ЕООД, собствената си система за кофраж за
изпълнение на СМР на обект сграда АМД, Амилум, гр. Разград;
2/ изпълнението на задълженията по договора са обезпечени с посочения запис на
заповед.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4