№ 108
гр. Благоевград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20221200900035 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Б...“ Е.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П...“ № *,
представлявано от Е. К., чрез адв. М. А., против М. С. Ф., ЕГН ********** с
адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *.
Навежда се в молбата, че между дружеството ищец и ответника е
сключен неформален договор за извършване на СМР ( договор за
строителство) на 15.06.2021 година с предмет: възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши със свои материали, техника и работна сила
и на свой риск всички строително-монтажни работи, описани в количествено-
стойностна сметка „на втори етаж на масивна жилищна сграда, находища се в
УПИ *, квартал * но регулационния план на град Р., обл. К., с урегулирано
пространство на парцела от 500 кв.м., улична и дворищна
регулация,утвърдени със Заповед № 30 от 22.02.1993 г. на Кмета на Община
Р., наричан по-долу на краткост „обекта“. Поддържа се, че законният
представител на дружеството-ищец е договорил условията на неформалния
договор за изработка със С. Ф., баща на ответника М. Ф., който е действал от
името на дъщеря си и за нейна сметка в качеството на неин довереник.
1
Твърди се, че страните по договора за строителство са договорили ищецът да
изпълни на обект, собственост на ответника следните видове СМР. а именно:
смяна на дограма (демонтаж и монтаж), демонтаж и монтаж на вътрешни
интериорни врати, разбиване на стара баня и изграждане на нова, монтаж и
демонтаж на нов котел, нова електрическа и отоплителна инсталация,
обшивка с гипсокартон по стени и тавани, разбиване на стари стени,
шпакловка и боядисване на описани по видове и количества в изготвена от
изпълнителя КСС. Твърди се, че управителят на дружеството ищец и
довереника са постигнали съгласие да бъдат изпълнени на обекта на
ответника описаните СМР по мярка, количество, единична цена и стойност в
изготвената от изпълнителя КСС. Поддържа се, че С. Ф. е заявил пред ищеца,
че се е задължил да сключи за сметка на дъщеря си М. Ф., която се е намирала
в чужбина във времето, в което е постигнато съгласие относно елементите на
договорното правоотношение, договор за извършване на СМР с описания по-
горе предмет.
Твърди се, че в периода от началото на месец юли 2021 г. до края на
август 2021 г. ищецът в качеството на Изпълнител е извършил доставка и
монтаж на обекта на ответника материали по количества и стойност, описани
в исковата молба.
Твърди се, че страните по договора за строителство са постигнали
съгласие, след като бъдат изпълнени договорените СМР, те да бъдат актувани
и разплатени от възложителя, действащ чрез своя довереник С. Ф., неин баща.
Поддържа се, че ищецъг по делото, след като е приключил работата на обекта,
е изготвил два броя протоколи обр. 19 с № 1 от 01.09.2021 г. за извършени
видове строително-монтажни работи и протокол обр. 19 с № 2 от 01.09.2021 г.
за извършени видове строително-монтажни работи. Видно от съдържанието
им е, че с протокол, образец 19, № 1 от 01.09.2021 г. са актувани всички СМР,
описани в КСС в частта „Видове работи“ - дограма и общи работи; сухо
строителство и боядисване, и хидроизолации; доставки санитария; отопление;
ВиК; плочки, камъни и монтаж санитария; електро; интериорни врати;
допълнителни видове СМР, с изключение на „мебели“ и позиция 57 в частта
„отопление“ - доставка на котел твърдо гориво IVG 40 kW + бункер за пелети
и пелетна горелка.
Поддържа се, че протокол, образец 19, № 1 от 01.09.2021 г. е издаден за
2
сумата от 45 324.41 лева, от която сума ищецът (изпълнител) е приспаднал
сумата от 10 000 лева ведно с ДДС, която е платена от ответника въз основа
на фактура № 1826 от 01.09.2021 г. като дължимата и неразплатена сума за
доставка и монтаж, и извършени СМР по този протокол възлиза на 44 388.49
лева с ДДС.
Твърди се, че с Протокол обр. 19, с №2 от 01.09.2021 г. са актувани
СМР, описани в позиции 102 „демонтаж на дървена дограма“; 103 „демонтаж
дървени врати“, 104 „демонтаж стар котел на дърва“ и 105 „почистване на
обекта от КСС. По желание на възложителя изпълнителят не е извършил
следните видове СМР, описани в КСС, а именно: циклене на дюшеме,
запълване на фуги и лакиране на дюшеме с лак на водна основа, мат. Твърди
се, че протокол обр. 19, № 2 е издаден за сумата от 2 106.20 лева без ДДС и 2
527.44 лева, която сума не е платена от възложителя чрез довереника му.
Твърди се, че на дата 01.09.2021 г. довереникът на възложителя е превел
на изпълнителя сумата от 14 620.80 лева с ДДС. Основанието за извършеното
плащане е частично плащане за изпълнени СМР, ремонт на еднофамилна
къща в град Р. на стойност от 8 334 лева без ДДС и 10 000 лева с ДДС и
плащане за доставка на TVG котел/тв гориво 1VG 40 kw, стоманен ляв +
бункер за палети 150 ks + waterland пелетна горелка Bio-energy комплект кт 6-
32 kw на стойност от 3 850 лева без ДДС и 4 620 лева с ДДС, който е описан в
позиция 57, част „Отопление“ на КСС, одобрено от възложителя.
Поддържа се, че въпреки многократните покани от изпълнителя до
довереника на възложителя да заплати остатъка от дължимата сума в размер
на 46 915.93 лева като сбор на сумите от 44 388.49 лева с включено ДДС и
сумата от 2 527.44 лева с включено ДДС, до настоящия момент възложителят
не се е издължил към изпълнителя.
Поддържа се, че съгласно задължителната практика на ВКС (Решение
№ 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г„ II т. о„ ТК, докладчик
съдията Емилия Василева) установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени
видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е
3
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Навежда се, че видно от фактическите твърдения на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, че законният представител на
дружеството е канил довереника на възложителя да подпише, след преглед на
извършената от изпълнителя работа двустранни протоколи за изпълнени
видове СМР по съставени 2 броя акта обр.19, в които са посочени
количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове СМР.
Въпреки, че изпълнителят е връчил на довереника на възложителя
съставените от него 2 броя протоколи образец 19, с № 1 и № 2 същите не са
подписани и до днес. Твърди се, че довереникът на възложителя отказва
безпричинно да подпише протоколите, с които са актувани СМР, част от
които са разплатени.
Поддържа се, че лицето С. Ф., с който е договарял Е. К. в качеството на
управител на „Б...“ Е., е сключил неформалния договор за строителство с
дружеството в качеството на довереник на дъщеря си М. С. Ф.. Съгласно чл.
280 ЗЗД договорът за поръчка е договор по силата на който едната страна,
наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна,
наречена доверител, възложените му от него правни действия. Сключеният
договор за строителство е неформален, тъй като г-н Е. К. и С. Ф. се познават
от години и имат много общи познати.
Навежда се, че с решение № 140/ 28.10.14 г. по т. д. № 908/ 2012 г. на
ВКС, ТК, I ТО е прието, че договорът за извършване на СМР (договор за
строителство) е разновидност на договора за изработка, който е неформален и
консенсуален. В случай, че ответника оспорва факта, че баща й е сключил
договора с ищеца като неин довереник, то се твърди от ищеца, че договорът
за строителство е потвърден от ответника, от името на която е сключен без
представителна власт с конклудентни действия. Налице е потвърждаване, тъй
като ответницата е приела изработеното като го използва по предназначение
за жилищни нужди.
При евентуалност се поддържа, че ако в хода на производството пред
СРС изпълнителят при условията на пълно и главно доказване не успее да
4
установи, че е постигнато съгласие между него и довереника на възложителя
елементите на сключения неформален договор за строителство, но докаже, че
възложените СМР, описани в приложените два броя протоколи обр. 19 от
дата 01.09.2021 г. са изпълнени, то ищецът има право да получи стойността на
изпълнените СМР на основание чл. 61 ЗЗД.
Поддържа се, че в ТР № 85/ 68 г. е прието, че отношенията между
собственика и подобрителя се уреждат съобразно договора, ако няма договор
- по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на
неоснователното обогатяване - чл. 60 - 62 и 59 от ЗЗД, а за добивите - чл. 93
от ЗС. В казуса се касае до хипотезата на чл. 61 ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че
ищецът е поел извършване на чужда работа (доставка и монтаж, и извършване
на СМР), за която е знаел, че е чужда (СМР са извършени на втори етаж от
жилищна сграда, собственост на ответника) и за това не е бил задължен нито
на основание писмен Договор, нито по силата на закона да извърши СМР. За
извършените строително- монтажни работи, изхождайки от принципите на
неоснователното обогатяване, се поддържа, че ответника дължи обезщетение
за разходите на ищеца за материали, труд и механизация (без търговската
печалба). Твърди се, че работата е била добре управлявана, тъй като ищецът в
хода на производството пред съда ще установи, че няма недостатъци.
Поддържа се, че вземането на ищеца по чл. 61 ЗЗД възниква от
извършването на съответния разход като безспорно в хода на исковия процес
ще се установило, че такъв е направен. Навежда се, че в разхода следва да се
включат и скритите работи. Макар и да липсват подписани протоколи
/обр.19/ от страна на Възложител, изпълнението на СМР щяло да се установи
с други допустими доказателствени средства.
Прави искане пред съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 44 388.49 лв. (четиридесет
и четири хиляди триста осемдесет и осем лева и 0.49 cm.), представляваща
стойността на изпълнените и неразплатени СМР по Протокол № 1, обр. 19 от
01.09.2021 г., които СМР са извършени на основание сключен неформален
договор за строителство от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При евентуалност, в случай че съда не уважи исковата претенция за
5
заплащане на дължимата сума по сключения между страните неформален
договор за строителство от 15.06.2021 г., съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 43 056.84 лв. (четиридесет и три
хиляди и петдесет и шест лева и 0.84 cm.), с която сума ответника
неоснователно се е обогатила и на която възлиза дължимото се на ищеца
обезщетение за сторените от него разходи за материали, труд и механизация
(без търговската печалба) за изпълнените и неразплатени СМР протокол № 1,
обр. 19 от 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Прави искане пред съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 527.44 лв. (две хиляди
петстотин двадесет и седем лева и 0.44 cm.), представляваща стойността на
изпълнените и неразплатени СМР по Протокол № 2, обр. 19 от 01.09.2021 г.,
които СМР са извършени на основание сключен неформален договор за
строителство от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При евентуалност, в случай че съда не уважи исковата претенция за
заплащане на дължимата сума по сключения между страните неформален
договор за строителство от 15.06.2021 г. , съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2 451.61 лв. (две хиляди
четиристотин петдесет и един лева и 0.61 cm.), с която сума ответника
неоснователно се е обогатила и на която възлиза дължимото се на ищеца
обезщетение за сторените от него разходи за материали, труд и механизация
(без търговската печалба) за изпълнените СМР по протокол № 2 , акт обр. 19
от 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Навежда се, че оспорва
изложеното в исковата молба за наличие на неформален договор за
строителство между ищцовото дружество и ответника. Оспорва се и
твърдението, че този договор е сключен с посредничеството на неин
6
довереник, а именно баща й — С. Ф.. Навежда се, че такъв договор не е
сключван, нито е упълномощавала баща си по какъвто и да било начин да
извършва ремонти в имота й.
Поддържа се, че ответника не е възлагала при условията на договор за
поръчка на С. Ф., нито го е упълномощавала, да извършва правни и
фактически действия за ремонт на собствения й втори жилищен етаж от
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Р., построена в УПИ *, кв.* по
регулационния план на гр. Р.. Признава се обстоятелството, че жилището е
собственост на ответника, но за същото прехвърлителите са си запазили
правото на ползване по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *, том *, per. № *, н.д. № */15.12.2020 г. на Нотариус Л. С.. Твърди се,
че ползвателите не са уведомили ответника за желанието си да извършат
ремонт във втория жилищен етаж на горепосочената жилищна сграда.
Навежда се, че ако същите са договаряли с фирмата ищец, то е за СМР, които
изцяло ги ползват тях и са извършени за тяхно удобство и за тяхна сметка.
Състоянието на втори жилищен етаж е било годно за обитаване и ответника
не е считала, че следва да се извършват каквито и да било ремонтни работи в
същия.
Ответникът оспорва извършените СМР - тяхното количество, единична
цена и стойност, като се твърди, че не е получавала нито оферта, нито
количествено-стойностна сметка, нито акт Образец № 19.
На следващо място, се поддържа, че от твърдението в исковата молба, че
на дата 01.09.2021 г. довереника на възложителя е превел на изпълнителя
друга сума в размер на 14 620.80 лева с ДДС, като основанието за плащане е
частично плащане за изпълнени СМР, ремонт на еднофамилна къща в гр.Р.,
на стойност от 8 334 лв. без ДДС и 10 000 лв. с ДДС и плащане за доставка на
TVG котел/тв гориво IVG 40 kW, стоманен ляв + бункер за пелети 150 ks +
waterland пелетна горелка Bio-energy комплект кт 6-32 kW на стойност от 3
850 лв. без ДДС и 4 620 лв. с ДДС, който е описан в позиция 57 част
„отопление“ на КСС, одобрен от възложителя, както и от фактура фактура №
1826/ 01.09.2021г. се установявало, че е била налице сделка между С. К. Ф. и
„Б...“ Е.. От това се прави довод, че ответникът не е била в договорни
отношения с ищеца, тъй като фактурата не е издадена на нейно име. Освен
това и Офертите и Протоколите обр. 19 са с посочен Възложител С. Ф., което
7
водело до извод, че се касае за СМР, възложени от ползвателя на имота, а не
от ответника в производството.
Оспорва се обстоятелството, че договора за строителство бил потвърден
от М. Ф. с конклудентни действия от нейна страна, като същата била приела
изработеното и го използвала по предназначение за жилищни нужди, още
повече, ответникът не живеел на посочения втори жилищен етаж.
Твърди се, че М. Ф. от около три години не се е прибирала в Република
България, за да ползва този етаж, било преди, било след ремонта. За ремонта
е разбрала след уведомяването от родителите й за получената искова молба и
приложените към нея доказателства. Оспорва се от ответника приемането на
работата и се оспорва изработеното.
Поддържа се, че ако е сключен договор от нейно име, то той е сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, като се
прави довод, че в този случай договора е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Навежда се, че в случая липсва потвърждаване на договора от страна на
мнимо представляваната М. Ф., като ответникът не го потвърждава и след
узнаване за неговото съществуване. В тази връзка се твърди, че посочения в
исковата молба неформален договор за извършване на СМР от 15.06.2021
год., е недействителен.
Ответникът оспорва и евентуалния иск, като навежда, че дейностите,
изпълнени от дружеството в собствения й втори жилищен етаж не са били
уместни и не са извършени в неин интерес. Освен това не са били неотложни,
или наложителни, нито са били свързани със запазване на нейното
имущество. В случая се касае за луксозни подобрения, което се вижда от
подробно описаните в исковата молба видове дейности, извършени
единствено и само по искане и за удобство на ползвателите. Извършения
ремонт, според описаното в исковата молба не е направен по вкус на
ответника и предпочитания, а според представата на ползвателите за красиво
и удобно.
Твърди се, че преди ремонта етажа е разполагал с всички необходими
жилищни и сервизни помещения, които са били в идеално състояние. Имало е
8
качествена дървена дограма и интериорни врати в идеално състояние.
Работеща електрическа и ВиК инсталации. Напълно оборудвана баня и
тоалетна в добро състояние и т.н. Твърди се, че Ф. никога не и е минавало
през ума, да отоплява собствеността си с парно на пелети, като се и навежда,
че в имота на ответника е поставен гипсо- картон, с което СМР е намалена
значително полезната жилищна площ, поради което се прави довод, че ако е
налице водене на чужда работа без пълномощия, то същата не е водена
уместно.
Поддържа се, че ако се приеме наличието на гестия, то следва да се
отчете, че в претендираните суми по евентуалните искове е калкулирана и
търговска печалба, която при строителство е далеч по висока от
претендираната такава, имайки предвид разликата в стойностите между
главните и евентуалните искове.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, явява се законният
представител, делегира и процесуален представител, изразява становище, с
което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът не се явяват, делегират процесуален представител, оспорва
иска.
Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от оферта от 04.06.2021 г. и оферта от 15.06.2021 г., дружеството
„Б...“ Е., ЕИК *, е направило оферта на С. Ф. за два смяна на дограма и за
извършване на довършителни работи в къща в гр. Р., като са описан видовете
СМР които ще се извършат, както и единична цена на същите. Двете оферти
са подписани от представител на „Б...“ Е., ЕИК *, което дружество се явява
изпълнител, а от страна на възложител – С. Ф., офертите не са подписани.
Видно от количествено-стойностна сметка, дружеството „Б...“ Е., ЕИК
*, е описало СМР, във връзка със смяна на дограма и за извършване на ремонт
в къща в гр. Р., като са описани видовете СМР които ще се извършат, както и
единична цена на същите, като е посочена общата стойност 67 450,90 лв. без
ДДС. Количествено-стойностната сметка е подписана от представител на
„Б...“ Е., ЕИК *, което дружество се явява изпълнител, а от страна на
възложител – С. Ф., същата не е подписан.
9
Видно от протокол № 1, образец 19 от 01.09.2021 г., дружеството „Б...“
Е., ЕИК *, е описало СМР, във връзка със смяна на дограма и за извършване
на ремонт в къща в гр. Р., като са описани видовете СМР които ще се
извършат, както и единична цена на същите, както и са описани приетите
СМР, като е посочена общата стойност 45 324.41 лв. без ДДС. Протокол № 1,
образец 19 от 01.09.2021 г., е подписан от представител на „Б...“ Е., ЕИК *,
което дружество се явява изпълнител, а от страна на възложител – С. Ф.,
същият не е подписан.
Видно от протокол № 2, образец 19 от 01.09.2021 г., дружеството „Б...“
Е., ЕИК *, е описало СМР, във връзка със смяна на дограма и за извършване
на ремонт в къща в гр. Р., като са описани видовете СМР които ще се
извършат, както и единична цена на същите, както и са описани приетите
СМР, като е посочена общата стойност 2 106.20 лв. без ДДС. Протокол № 2,
образец 19 от 01.09.2021 г., е подписан от представител на „Б...“ Е., ЕИК *,
което дружество се явява изпълнител, а от страна на възложител – С. Ф.,
същият не е подписан.
От приетата съдебно-техническата експертиза се установява, че
изпълнените СМР отговарят на представените актове образец 19 по видове и
количества, като стойността на извършените СМР по еталонни цени е в
размер на 32 471.37 лв. без ДДС и без печалба, като невключените
демонтажни работи по протокола са в размер на 3 319.91 лв. с печалба и ДДС.
Сочи се, че пазарната цена на разликата след подобрения на имота след
ремонта е в размер на 34 291.30 лв.
По делото са разпитани свидетелите Г. М., С., П., служители в трудови
правоотношения с ищеца „Б...“ Е., ЕИК *, които установяват, че извършените
СМР на втория етаж от къща в гр. Р., са извършени както са описани в
протоколите образец 19, като възложител на СМР е М. Ф., чрез нейния баща
С. Ф..
По делото са разпитани и свидетелите С. Ф. – баща на ответника и А. Г.
– първи братовчед на ответника. От показанията на тези свидетели се
установява, че С. Ф. е възложил на дружеството „Б...“ Е., ЕИК * да извърши
ремонт на втори етаж от къща в гр. Р., като свидетеля Ф. установява, че
договорената цена всичко за ремонта е в общ размер на 15 000 лв..
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че с
10
категоричност не се установява сключването на договор за СМР между
дружеството „Б...“ Е., ЕИК * и ответника М. Ф., както и не се установява
извършването на посочените в протоколите СМР, както и възникването на
задължение за заплащането им. По делото се спори досежно това, че
протоколите за приетите СМР са подписани без възражения. В представените
по делото писмени доказателства – оферта от 04.06.2021 г., оферта от
15.06.2021 г., количествено-стойностна сметка, протокол № 1, образец 19 от
01.09.2021 г. и протокол № 2, образец 19 от 01.09.2021 г., тези писмени
доказателства не са подписани от сочения за възложител, а са подписани само
от изпълнителя - дружеството „Б...“ Е., ЕИК *. При това следва извода, че
тези писмени доказателства не се ползват с формална доказателствена сила,
като по аргумент от чл. 180 ГПК, изявленията, които се съдържат в тях, не са
на лицето, което не е подписало документа. В този смисъл следва извода, че
изявленията на възложител не са на ответника М. Ф., нито на нейния баща С.
Ф..
Относно разпитаните по делото свидетели – групата свидетели,
посочени от ищеца и групата свидетели, посочени от ответника, съдът,
вземайки предвид, че едната група е в трудови правоотношения с ищеца по
делото, а другата група е в роднински отношения по права линия, както и
предвид обстоятелството, че тези свидетелски показания, преценени с
писмените доказателства и заключението на вещото лице, не установяват
релеватни факти, кореспондиращи с установените от показанията на
свидетелите, то съдът не кредитира показанията на свидетелите по делото.
Исковата претенция по главните иск черпи своето правно основание в
разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Наведената от ищеца и поддържана в хода на делото фактическа
обстановка, като основание за неговата искова претенция, сочи на договорно
неизпълнение по двустранен договор, който по съществото си представлява
договор за изработка. Задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й (чл.
266, ал. 1 ЗЗД).
В процесния случай не се установи по несъмнен начин, че ищецът като
изпълнител е сключил договор за СМР на къща в гр. Р. с ответника, както и
не се установи че са извършвани по процесния договор поети с договора и
11
допълнителните възлагания СМР.
Представените по делото писмени доказателства, не са подписани от
ответника, нито от неин пълномощник, в качеството на възложител, поради
което по аргумент от чл. 180 ГПК, тези писмени доказателства, като частни
документи, не се ползват с формална доказателствена сила, не установяват
изявления на лицата, които са ги подписали. Ето защо, съдът приема, че
въпреки, че съдебно-техническата експертиза установява действително
извършени СМР на процесния обект, то писмените доказателства не
установяват наличието на договор и съдържанието на същия, поради което
липсва правоотношение между страните, породено от договор за изработка. В
този смисъл, с оглед и правилото за доказателствената тежест, залегнало в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът намира, че след като ищеца не
проведе доказване на релевантните по делото факти – факта на договор за
СМР, факта на изработване на уговореното в срок и по качество СМР,
предвидено в договора, факта на допълнително възлагане на допълнителни
СМР, вид и обем на СМР, цена на СМР, то релевантните по спора факти,
съдът намира за несъществуващи, поради което исковете – главните такива,
се явяват неоснователни. Още повече, след оспорване от ответника
представените приемателни протоколи и на извършената от изпълнителя
работа, то не е налице приемане на работата. Следователно, след като
работата не се счита за приета – поради налично възражение от ответника и
липса на доказване от ищеца приемането на работата от ответника, по
аргумент от чл. 264, ал. 3 ЗЗД и поръчващият не дължи уговореното
възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Установеното по делото – видно от
фактура № 1826/ 01.09.2021 г., че С. Ф. е заплатил на ищеца „Б...“ Е., ЕИК *
сумата в размер на 14 620.80 лв., като е посочено основание частично
плащане за изпълнение на СМР и ремонт на еднофамилна къща в гр. Р. и
строителни материали, не е относимо това доказателства към настоящия спор,
тъй като С. Ф. не е страна по делото, страна по делото – ответник е неговата
дъщеря М. Ф., като липсва доказване, че С. Ф. е пълномощник на дъщеря си.
В този смисъл, няма основание за друг извод, различен от изложения по-горе,
че не е налице облигационна връзка между страните, възникнала на основание
договор за СМР, наличието на която да обуслови основателност на главните
искове.
Няма данни по делото, че ответникът има качеството на поръчващ СМР,
12
има изявление по делото от ответника че не приема изпълнените,
следователно - работата не се счита приета и поръчващият не дължи
уговореното възнаграждение, а при липса на плащане - и обезщетение за
забава. Задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо
след приемането на извършената работа. Щом като ответника не е страна по
договор за СМР, след като ответника направи възражения че не приема
извършена работа поради липса на договор, не влиза в действие необоримата
презумпция, че работата се счита за приета – аргумент от чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от
поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т. е.
приемане е налице, само когато реалното получаване на изработеното е
придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващия е
вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно
договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да
направи възражения по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай
работата се счита за приета. За да възникне правото на изпълнителя да получи
пълното дължимо възнаграждение, е необходимо работата да бъде приета.
Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане,
включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа;
приемане на работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1
ЗЗД, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на
фактическия състав. Нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна, което
дава право на страните по договорното правоотношение да определят и други
срокове за плащане. Разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД установява задължение за
поръчващия да заплати възнаграждение за работата. В конкретния случай,
работата не е приета, тъй като липсва договор между ищеца и ответника,
поради което не е възникнало задължението за плащане от възложителя –
настоящ ответник.
Ето защо, главните искове са неоснователни, поради което следва да се
отхвърлят.
По евентуалните искове, съдът намира следното.
В ТР № 85/ 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. ОСГК на ВС се приема,
13
че лицето, извършило подобрения в чужд имот, без да е обвързано с договор
към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не се ползва
от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от Закона за собствеността. Отношенията
му със собственика за подобренията се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата за
неоснователното обогатяване, а за добивите – съобразно чл. 93 ЗС.
Когато са извършени дейностите по СМР, за които не е налице сключен
договор за изработка, както е разяснено в т. 9 от ППВС 1/ 79 г., принцип на
гражданското право, е, че е недопустимо неоснователното обогатяване.
Поради това законодателят е създал правни норми, които предвиждат, че
неоснователното обогатяване е източник на задължение. Съответно е
регламентирал и правни средства, даващи възможност на субекта, който е
извършил разноски, разходи за сметка и в интерес на друг субект, да получи
тяхната стойност, с цел да се избегне неоснователно обогатяване.
В хипотеза когато е налице извършване от изпълнител на дейности,
несъвпадащи с дейностите съгласно проект на договор за изработка, който не
е сключен, и тези дейности са извършени в интерес на лицето, със знанието и
без противопоставянето му, то тогава отношенията се уреждат съгласно
правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, защото в резултат на извършване на
дейност в чужда правна сфера, възниква облигационно отношение, не от
договора, а от извършване на определени действия по управление на чужда
работа. В този случай, лицето, в чийто интерес са извършени, дължи на
изпълнилия ги, стойността на разходите за материали и труд, без печалба.
Фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие
изисква извършването на разноски по повод на чужда работа, при налична
представа за това, и при липса на съгласие или одобрение на собственика.
Специални състави на гестията са уредени при условие, че работата е била
извършена и в собствен интерес или когато работата е извършена при
противопоставяне на собственика. В последния случай вземането на гестора е
по чл. 59 ЗЗД.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, не се
установява по несъмнен начин, че ответникът М. Ф. има представа за
воденето на чужда работа без пълномощие от страна на ищеца -
извършването от последния на разноски в имота на ответника. Такава
14
представа, се установява с косвени доказателства, че е налице у С. Ф., баща
на ответника М. Ф., който е допуснал ищеца в имота да извършва СМР. В
този смисъл, не е налице елемент от фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощие.
От друга страна, даже и да се направи извод, че е налице в ответникът
М. Ф. представа за воденето на чужда работа без пълномощие от страна на
ищеца (който извод според настоящия състав ще е необоснован по изложени
по-горе съображения), то не се установи по несъмнен начин вида
извършените СМР, обема и единичната стойност на всяко СМР. Това не се
установява нито от писмените доказателства, нито от заключение на вещото
лице, което стъпва на писмените доказателства по делото, които не се ползват
с формална доказателствена сила п отношение на възложител на СМР.
Изложеното, съобразявайки и правилото на чл. 154 ГПК, води до
извода, че исковете за присъждане на разноски, извършени от ищеца за
сметка и в интерес на друг субект, с цел да се избегне неоснователно
обогатяване, са неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът по
исковете следва да заплати на ответника направените разноски по делото.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П...“ № *, представлявано от Е. К., чрез адв. М. А.,
против М. С. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *, да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 44 388.49 лв. (четиридесет
и четири хиляди триста осемдесет и осем лева и 0.49 cm.), представляваща
стойността на изпълнените и неразплатени СМР по Протокол № 1, обр. 19 от
01.09.2021 г., които СМР са извършени на основание сключен неформален
договор за строителство от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П...“ № *, представлявано от Е. К., чрез адв. М. А.,
15
против М. С. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *, да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 527.44 лв. (две хиляди
петстотин двадесет и седем лева и 0.44 cm.), представляваща стойността на
изпълнените и неразплатени СМР по Протокол № 2, обр. 19 от 01.09.2021 г.,
които СМР са извършени на основание сключен неформален договор за
строителство от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П...“ № *, представлявано от Е. К., чрез адв. М. А.,
против М. С. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *, да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 43 056.84 лв.
(четиридесет и три хиляди и петдесет и шест лева и 0.84 cm.), с която сума
ответника неоснователно се е обогатила и на която възлиза дължимото се на
ищеца обезщетение за сторените от него разходи за материали, труд и
механизация (без търговската печалба) за изпълнените и неразплатени СМР
протокол № 1, обр. 19 от 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П...“ № *, представлявано от Е. К., чрез адв. М. А.,
против М. С. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *, да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 451.61 лв. (две
хиляди четиристотин петдесет и един лева и 0.61 cm.), с която сума ответника
неоснователно се е обогатила и на която възлиза дължимото се на ищеца
обезщетение за сторените от него разходи за материали, труд и механизация
(без търговската печалба) за изпълнените СМР по протокол № 2 , акт обр. 19
от 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „П...“ № *, представлявано от Е. К., чрез адв. М. А., да заплати на М. С.
Ф., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „С. И. Р.“ № *, сумата в размер на
2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща възнаграждение за адвокат в
16
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17