№ 186
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
в присъствието на прокурора С. Г. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600647 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда № 20 / 18.07.2025г., постановена по НОХД № 149/2024г. по
описа на РС К..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
Н. Ч. Ч., ЕГН **********, роден на 10.02.1989 г., в гр. П., българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен с постоянен адрес:
гр. Б., кв.“Д. Е.“, ул.“Г. Д.“ № ...., за ВИНОВЕН, в това, че на 06.06.2025 г.,
около 11.30 часа на Второкласен път-81, в района на километър 33+300, с
посока на движение от гр. М. към гр.С., управлявал моторно превозно
средство - тежкотоварна композиция състояща се от влекач марка „ДАФ“,
модел „.........“ с peR № .... и прикачено полуремарке марка „Кьогел“ модел
„СН 24“ с peR № .........., собственост на „О.“ ЕООД, ЕИК.............. гр.С., с
ползвател фирма „Д.........“ АД, ЕИК: ..........., гр.С., след употреба на
наркотични вещества, а именно - амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред, с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабричен
номер № ......... - престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1
година.
На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
Наложил е на подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН ********** допълнително
кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
1
На основание чл. 343 г, вр. чл. 343 б, ал. 3 от НК е лишил подсъдимия
Н. Ч. Ч., ЕГН ********** от право „да управлява моторно превозно средство“
за срок от 1 година.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН
**********, да заплати в полза на държавата на основание чл.343б, ал.5 от
НК, левовата равностойност на управлявания от него влекач марка „ДАФ“,
модел „.........“ с per. № .... - в размер на 105 000 лева - съобразно изготвената
СОЕ по делото.
В тежест на подсъдимия Ч. са възложени направените по делото
разноски от страна на частния тъжител .
Присъдата в частта, касателно осъждането на подсъдимия да заплати в
полза на държавата равностойността на управляваното от него превозно
средство –товарен автомобил е атакувана от подсъдимия Н. Ч. с въззивна
жалба, чрез защитника му като незаконосъобразна и неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон. В жалбата се навеждат
конкретни доводи, че наложената му наказателна санкция, като водач на
товарен автомобил-влекач м. „ДАФ“, за заплащане на равностойността на
същия в размер на 105 000 лева е непропорционална и се явява несправедлива
спрямо тежестта на извършеното от него деяние, като не е съобразена с
редица обстоятелства, имащи значение за конкретния случай и влияещи на
отговорността а именно- чистото му съдебно минало, обстоятелството, че
упражнява обществено –полезен труд като работи на трудов договор, добри
характеристични данни.
В подкрепа на изложените обстоятелства представя пред настоящата
инстанция писмени доказателства- трудов договор и протокол за постъпване
на работа, заверени лично от него с електронен подпис.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата в атакуваната и
част.
В съдебно заседание по същество на делото, упълномощеният от
подсъдимия защитник адв. Б. поддържа жалбата, с изложените в нея
оплаквания и доводи, като поставя особен акцент на незаконосъобразността на
наложената мярка по чл.345б, ал.5 НК, с последици на конфискация. Видно от
доказателствата по делото същата е в заначителна степен непропорционална
спрямо доходите и имущественото състояние на подсъдимия, който работи по
трудов договор като водач на автомобил влекач, доходите му са ограничени и
като такива изцяло не кореспондират с размера на наложената му финансова
2
санкция. Същата е непропорционална спрямо характера, тежесттта и
обществената опасност на престъплението.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.
В последната си дума моли да бъде спряно производството до
произнасянето по преюдициално запитване до СЕС във връзка с разпедбата на
чл.343б,ал.5 НК. Алтернативно- моли да се уважи жалбата, като се намали по
размер наложената финансова санкция.
Представителят на СОП изразява становище в полза на потвърждаване
на атакуваната присъда изцяло.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените
основания и след като на основание чл.314,ал.1 НПК осъществи
самостоятелна цялостна проверка на атакуваната присъда, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното.
Жалбата е частично основателна в частта и по отношение на
прилагането на разпоредбата на чл.343б,ал.5 НК.
В останалата част, се налага констатацията, че първият съд е изградил
верни фактически изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната
отговорност на подс. Ч. по повдигнатото против него обвинение.
Фактическите изводи са първия съд почиват изцяло на доказателствата,
последните са събрани по реда на НПК, в мотивите, придружаващи съдебният
акт, съдът е изпълнил процесуалната си и доказателствено правна задача да ги
подложи на внимателен и задълбочен анализ, съпоставяне и тълкуване, като в
резултат възприетата фактическа обстановка, не поражда и минимално
съмнение в обосноваността и правилността на фактическите изводи.Тези
фактически изводи се споделят изцяло и от настоящата въззивна инстанция.
Подсъдимият Н. Ч. Ч., ЕГН **********, роден на 10.02.1989 г., в гр. П.,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен
с постоянен адрес: гр. Б., кв.“Д. Е.“, ул.“Г. Д.“ № ..... Събраха се добри
характеристични данни, подсъдимият е млад човек, работи по трудов договор
с „Д,“ АД като професионален шофьор на товарна композиция, международни
превози.Няма противообществени прояви.
На 06.06.25г., около 11.30ч., подсъдимият се движел по второкласен път-
81, в района на километър 33+300, с посока на движение от гр. М. към гр.С.,
3
като управлявал моторно превозно средство - тежкотоварна композиция
състояща се от влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с per. № .... и прикачено
полуремарке марка „Кьогел“ модел „СН 24“ с per. № .........., собственост на
„О.“ ЕООД, ЕИК.............. гр.С., с ползвател фирма „Д.........“ АД, ЕИК: ...........,
гр. С.. В това време свидетелите Р. Р. и Х. В. полицейски служители при РУ-
Г., който към този момент били на работа в съвместен автопатрул възприели
управляваната от подсъдимия композиция и предприели действия по проверка
на тежко товарната композиция и установили подсъдимия като водач. В хода
на проверката подсъдимият бил видимо притеснен и неспокоен, поради което
полицейските служители решили да го изпробват с техническо средство за
алкохол. Пробата била отрицателна, поради което бил изпробван със
сертифицирано техническо средство за установяване на наркотични вещества
или техните аналози- “Drager Drug Test 5000”. Пробата била под №54, като
отчел съдържание на „Амефатимин“ и „Метаамфетамин“. Впоследствие бил
издаден талон на подсъдимия за медицинско изследване и бил транспортиран
до ФСМП Г., където той отказал да даде кръвна проба.
Свидетелят Х.В. попълнил Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 06.06.25 г. Съставил
АУАН, cep. GA № ........ от 06.06.25 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП
срещу подсъдимия.
Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство №069054477000, като същото било иззето със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от същата дата, изготвено
от свид. Р., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Видно от Протокол *********-10000/17.02.25 г. за сервизна проверка,
техническото средство “Drager Drug Test 5000” с идент. номер ARSD-0005, е
преминало периодична проверка на 17.02.25 г., със срок на валидност на
проверката: 12 месеца, т. е. до 17.02.26 г.
От заключението по изготвената съдебно- оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с
per. № .... е 105 000 лева, а тази на прикачено полуремарке марка „Кьогел“
модел „СН 24“ с per. № .........., е в размер на 40 000 лева.
На тази фактическа основа РС К. законосъобразно е ангажирал
отговорността на подс. Н. Ч. Ч. по чл.343б,ал.3 НК. Наложено е справедливо
4
наказание лишаване от свобода, определено в минималния размер, предвиден
в закона, законосъобразно е прието, че липсва необходимост в съответствие с
чл.36 НК, да бъде изтърпяно наказанието и същото е условно отложено по
реда на чл.66, ал.1 НК. Правилно и законосъобразно са наложени и
определени по размер допълнителните кумулативни наказания – глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право за управляване на МПС – за срок от
една година.
При цялостната проверка на присъдата обаче, съществуват основания да
бъдат споделени оплакванията в жалбата, за липса на пропорционалност
спрямо тежестта на престъплението и личността на извършителя, както и
липса на съответствие с законодателството на ЕС, имащо задължителен
характер, при налагане на допълнителната наказателна мярка по реда на
чл.343б,ал.5 НК и осъждането на подс. Н. Ч. да заплати равностойността на
превозното средство в размер на 105 000 лева.
Това е така в зависимост от следните съображения, които съдът ще
изложи по- подробно по-долу:
Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:
На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са
задължени да прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното
му поле. Поради това следва преди всичко да бъде установено дали
конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС. Това
зависи от установяването на пряка или косвена връзка между националната
правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна норма, която има
отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада в
приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на
Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните
права на ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. А. С.).
Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС.
Задължителният характер на рамковите решения налага на националните
органи, и по-специално на националните съдилища, задължението да тълкуват
националното право в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34).
Принципът за съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като
изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия,
като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от
5
последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на
съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27)
Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14,
параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това
рамково решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество
по наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да
въведат общи минимални правила за конфискация на средства и облаги,
свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното
признаване на съдебни решения за конфискация по наказателни дела
(решение по съединени дела C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).
Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава
членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно
конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и
облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези
облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от Директива 2014/42
дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на престъплението“ от
Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от Директивата. Така
съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на престъплението“
означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде
използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на
престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от
Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на
имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.
В конкретния случай с разпоредбата на националния закон - чл. 343б, ал.
5 от НК, се предвижда, че в случаите по ал. 1 - 4 съдът следва да отнеме в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик -
да присъди равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл. 343б, ал.
1 - 4 от НК, към които препраща и за които се прилага ал. 5 на тази
разпоредба, предвижда наказание лишаване от свобода над една година,
поради което отговаря на изискването на чл. 2, параграф 1 от Рамковото
решение за размера на наказанието. На следващо място, моторното превозно
6
средство, послужило за извършване на престъплението по смисъла на чл.
343б, ал. 5 от НК, попада в обхвата на горепосочената дефиниция според чл. 2,
т. 3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъплението“, като в
случая е без значение дали се касае за предмет или средство на
престъплението по смисъла на българското право, тъй като съюзното право си
служи със своя собствена терминология и именно тя е приложима по
отношение на съюзните актове (само за пълнота следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав споделя категорично разбирането, че в хипотезите
на чл. 343б, ал. 1 -4 от НК моторното превозно средство е предмет на
престъплението). На последно място, разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК
визира мярка, която попада в обхвата на дефиницията на понятието
„конфискация“ според чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42, тъй като тази мярка се
постановява от съд във връзка с престъпление и води до окончателно
отнемане на имущество. Обстоятелството, че по националното право
конфискацията е отделен вид наказание и не е предвидена в разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК по никакъв начин не променя горния извод, тъй като,
както беше посочено, в случая релевантни са дефиницията и обхвата на
понятието „конфискация“ според съюзното право - Директива 2014/42, а не
според националния закон.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че чл. 343б, ал. 5 от НК
засяга ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и
Директива 2014/42, поради което конкретното правно положение попада в
приложното поле на Правото на ЕС предвид наличието на необходимата
връзка между националната правна уредба и съюзното право.
След като конкретното правно положение е в приложното поле на
Правото на ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на
основание чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС попада и в
нейното приложното поле. Съгласно чл. 49 § 3 от Хартата тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Тази
разпоредба въвежда задължение за зачитане на принципа на
пропорционалност на наказанията.
За да се приложи чл. 49 § 3 от Хартата, следва да се установи дали
санкцията (в случая по чл. 343б, ал. 5 от НК) има наказателноправен характер
по смисъла на Хартата. Съгласно практиката на СЕС за тази преценка са
7
релевантни три критерия. Първият критерий е правната квалификация на
нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на
нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която може да бъде
наложена на съответното лице (вж. решения по дела C‑617/10, т. 35 и
C‑489/10, т. 37, C‑524/15, т. 26, C-537/16, т. 28). Разпоредбата на чл. 49 § 3 от
Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от
националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за
които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се
счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер
(решения по дело C‑524/15, т. 30, и дело C-537/16, т. 32, касаещи анализа на
наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с
приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и
при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във
връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата).
По отношение на първия критерий (правната квалификация на
нарушението във вътрешното право) в конкретния случай според
националното право се касае за наказателно производство, но мярката по чл.
343б, ал. 5 от НК не е изрично предвидена сред наказанията по чл. 37 от НК.
Същевременно, тази мярка, без да е наказание, се налага във връзка с
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и засяга вещи, послужили
за извършване на такова престъпление. По отношение на втория критерий, а
именно самото естество на нарушението, следва да се провери дали
разглежданата санкция има репресивна цел, като наличието и на превантивна
цел наред с репресивната не лишава санкцията от квалификацията й като
наказателноправна санкция (така отново решения по дело C‑524/15, т. 31, и
дело C-537/16, т. 33, касаещи анализа на наказателноправния характер на
производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но
несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния
характер на производства и санкции във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3
от Хартата). В конкретния случай мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има
репресивна цел. Действително, както вече беше посочено, тази мярка не е сред
посочените наказания в разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща общата
система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на
дееца за извършено престъпление. Същевременно обаче санкцията по чл.
343б, ал. 5 от НК се налага в наказателно производство за извършено
8
престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от
престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да
санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него
противоправно деяние/престъпление. Следователно тази санкция преследва
репресивна цел, което е присъщо за санкция с наказателноправен характер. По
отношение на третия критерий (тежестта на санкцията, която може да бъде
наложена на съответното лице) в конкретния случай санкцията по чл. 343б, ал.
5 от НК представлява отнемане на имущество (МПС), послужило за
извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а
когато деецът не е собственик – присъждане на равностойността на това
имущество. Посочената санкция във всички случаи се добавя към наложеното
наказание за престъплението, като нейният размер често е по-висок от този на
предвиденото наказание глоба за извършеното престъпление. Следователно
санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК е с висока степен на тежест, което я
дефинира като такава с наказателноправен характер.
С оглед анализа на горепосочените три критерия настоящият съдебен
състав счита, че мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен
характер по смисъла на Хартата.
След като мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен
характер по смисъла на Хартата следва на основание чл. 49 § 3 от Хартата да
бъде направен анализ дали тежестта на наказанието е съразмерна спрямо
престъплението. Кумулирането на санкции с наказателноправен характер
трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че
общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в член 49, параграф 3 от Хартата (решение по дело C-537/16, т. 56).
Принципът на пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага
без изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени
санкции и наказания, свързани с лишаване от свобода. Само по себе си
обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции
от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се
уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на
съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили
принципа на пропорционалност (решение по дело С-570/20, т. 49-50).
9
При отчитане на принципа на съответствието между престъплението и
наказанието за него при налагането на мярката по чл. 343б, ал. 5 НК,
настоящият състав отчете степента на обществената опасност на деянието и
дееца, имущественото му състояние, както и останалите обстоятелства от
значение за решаването на този въпрос. В настоящия случай за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК са наложени следните
наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години; глоба от 500 лева;
лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1
година. Наред с това на основание чл. 343б, ал. 5 от НК лицето е осъдено да
заплати равностойността (към момента на деянието) на моторното превозно
средство, което не е негова собственост, а именно – 105 000 лева (съгласно
заключение на съдебно-оценителна експертиза). Към момента на извършване
на деянието лицето е било на 36 години, трудово ангажиран и с чисто съдебно
минало, като от справката за нарушител се установява извършването на
няколко нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по
административноправен ред. Видно от приетия в качеството на писмено
доказателство трудов договор, същият е в трудово правоотношение с „Д,“
АД и получава трудово възнаграждение в месечен размер на 1077 лева. Не се
установява с деянието си да е създал конкретна опасност за движението, извън
хипотетичната, произтичаща от самото управляване на МПС под
въздействието на наркотично вещество, инкриминирана от законодателя, като
наред с това е имал и добро процесуално поведение. Моторното превозно
средство е управлявано по второкласен път от републиканската пътна мрежа,
в светлата част на денонощието (около обяд), не е собственост на осъдения и
представлява влекач с прикачено полуремарке.
Съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства дава основание
на настоящия съдебен състав да приеме, че с оглед задължението за зачитане
на принципа на пропорционалност на наказанията по чл. 49 § 3 от Хартата в
конкретния случай общата тежест на всички наложени санкции с
наказателноправен характер (осъждането на лицето на основание чл. 343б, ал.
5 от НК да заплати в пълен размер равностойността на МПС и наред с това
налагането на наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да
управлява МПС в горепосочените размери) не съответства на тежестта на
10
извършеното от осъденото лице престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Това налага да бъде извършено тълкуване на националното право в
съответствие с общностното право и практиката на СЕС. Подобно тълкуване е
присъщо за системата на Договора, доколкото дава възможност на
националния съд, в рамките на своята компетентност, да осигури пълната
ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по споровете, с които е
сезиран (вж. в този смисъл решение по съединени дела C-397/01, C-403/01, т.
114). Задължението на националния съд при тълкуване и прилагане на
съответните разпоредби от националното право да се позовава на
съдържанието на съюзното право не може да служи като основание за
тълкуване на националното право contra legem. Въпреки това принципът, че
националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на
Общността, изисква националните съдилища да правят всичко, което е в
рамките на тяхната компетентност, като вземат предвид цялостния корпус на
националното право и прилагат методите на тълкуване, признати от
националното право, с цел да се гарантира пълната ефективност на
общностното право и да се постигне резултат, съответстващ на преследваната
от него цел (вж. в този смисъл решение по дело C-212/04, т. 111). От друга
страна оставянето без приложение на разпоредбата на националното право не
следва да води до санкция, която пък да се явява твърде лека и в този смисъл
също да е явно несъразмерна спрямо тежестта на престъплението, тъй като
това само по себе си би довело до прилагане на съюзното право по
несъвместим с чл. 49 § 3 от Хартата начин. Практиката на СЕС е категорична,
че националният съд не може да остави без приложение разпоредба на
вътрешното право, ако това на свой ред би довело до резултат, несъвместим
със съюзното право (вж. в този смисъл решения по дела С 42/17, т. 61-62,
C‑213/13, т. 58-59).
В конкретния случай настоящият съдебен състав, тълкувайки
националното право в съответствие със съюзното право, счита, че за
постигане на преследваната от чл. 49 § 3 от Хартата цел следва в зависимост
от спецификата на случая, когато отнемането на моторното превозно средство
или присъждането изцяло на равностойността му биха били в нарушение на
принципа за пропорционалност на наказанията, да се присъжда част от
равностойността на това моторно превозно средство, послужило за
извършване на престъплението. Единствено и само тълкувайки по този начин
11
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в съответствие със съюзното право
националният съд би могъл да изпълни задължението си за спазване на
Договорите и Хартата, а от друга страна оставяне без приложение на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК чрез неналагане на тази санкция на свой
ред би довело до нарушение от страна на националния съд на чл. 49 § 3 от
Хартата поради това, че наложеното наказание би се оказало твърде леко и в
този смисъл несъразмерно спрямо тежестта на извършеното от осъденото
лице престъпление. Такова съответстващо тълкуване не противоречи пряко на
смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, тъй като в нея не е изрично
посочено, че съдът отнема „изцяло“ в полза на държавата моторното превозно
средство или присъжда „пълната“ му равностойност.
С оглед на това, съобразявайки принципа на пропорционалност на
престъплението и наказанието, при отчитане на горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че съответно на
тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление се явява
осъждането му да заплати част от паричната равностойност на управляваното
от него моторното превозно средство в размер на 1 050 лв.
Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Европейската
конвенция за правата на човека:
Основните права, гарантирани от ЕКПЧ, са част от правото на Съюза в
качеството им на общи принципи (чл. 6, пар. 3 от ДЕС). Доколкото в ЕКПЧ и в
Хартата са включени права, които си съответстват, то смисълът и обхватът на
тези права са едни и същи, освен ако правото на Съюза не предоставя по-
широка защита (чл. 52 § 3 от Хартата). Съгласно практиката на СЕС, правата
от Хартата (когато съответстват на правата от Конвенцията) следва да се
тълкуват в съответствие с Конвенцията и с практиката на ЕСПЧ (в този
смисъл решение по дело C‑400/10, т. 53).
Същевременно обаче приложното поле на ЕКПЧ и на Хартата е
различно. Както вече беше посочено, Хартата се прилага, когато случаят
попада в приложното поле на правото на ЕС. От друга страна, подобно
изискване за ЕКПЧ не съществува, като Конвенцията се прилага и при изцяло
вътрешни ситуации, респ. приложението й не зависи от това дали случаят има
международен елемент.
12
Следователно дори да се приеме, че Правото на ЕС не е приложимо
поради това, че настоящият случай не попада в приложното му поле, то тогава
приложение може и следва да намери ЕКПЧ.
Съгласно чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой
не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото
и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. Съгласно чл. 1, пар. 2 от Протокол №1 към ЕКПЧ
предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на
държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в
съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или
други постъпления или глоби.
Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение по делото Todorov and Others v.
Bulgaria, §179) чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който по същество
гарантира правото на собственост, съдържа три отделни правила. Първото,
което е изложено в първото изречение на първия параграф, определя
принципа на свободно ползване на собствеността като цяло. Второто правило,
във второто изречение на същия параграф, обхваща лишаването от
притежания и го подчинява на определени условия. Третото, съдържащо се
във втория параграф, признава, че договарящите държави имат право, наред с
другото, да контролират използването на собствеността в съответствие с
обществения интерес. Второто и третото правило, които се отнасят до
конкретни случаи на намеса в правото на свободно ползване на собственост,
трябва да се тълкуват в светлината на общия принцип, заложен в първото
правило.
В обхвата на горепосочената разпоредба несъмнено попадат както
отнемането в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на
престъпление, така и налагането на финансова санкция свързана с
равностойността на това МПС (ако същото не е собственост на дееца). И в
двата случая се засяга имуществото на дееца, респ. неговите притежания
(МПС или парични средства) и това е достатъчно за приложение на
разпоредбата на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, като не е необходимо
санкцията по националното право да има наказателноправен характер (за
13
разлика от разпоредбата на чл. 49 §3 от Хартата).
За целите на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ трябва да се
определи дали е постигнат справедлив баланс между изискванията на
обществения интерес и изискванията за защита на основните права на
личността. Търсенето на този баланс е присъщо на цялата Конвенция и се
отразява и в структурата на чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ (решение по дело
Sporrong and Lönnroth v. Sweden, §69).
За да бъде счетена за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1, намесата
трябва да отговаря на определени критерии: тя трябва да е съобразена с
принципа за законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства,
разумно пропорционални на преследваната цел (Ръководство по член 1 от
Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, Защита на
собствеността, §80).
В конкретния случай предвидената в чл. 343б, ал. 5 от НК намеса
отговаря на изискването за съответствие с принципа на законосъобразност.
Санкцията е предвидена в наказателния кодекс и е била действащ закон към
момента на извършване на деянието. Принципът на законосъобразност
предполага също така, че приложимите разпоредби на националното право са
достатъчно достъпни, прецизни и предвидими (решение по делото Beyeler v.
Italy, § 109). Макар да се касае за „слабост на законодателната техника“
(Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г. на КС), според настоящия
съдебен състав това само по себе си не е в състояние да доведе до извод, че
намесата е била непредвидима или произволна и следователно несъвместима с
принципа на законосъобразност.
Намесата по чл. 343б, ал. 5 от НК преследва легитимна цел, тъй като
санкцията е насочена към безопасността на движението по пътищата и
предотвратяване на транспортни престъпления, поради което е в интерес на
обществото по смисъла чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ.
Следователно трябва да бъде направена преценка за съществуването на
разумна пропорционалност между използваните средства и целта, която се
преследва. Несъразмерност ще е налице, когато засегнатият собственик на
притежания е трябвало да понесе „индивидуална и прекомерна тежест“, така
че е нарушен „справедливият баланс, който трябва да бъде постигнат между
защитата на правото на собственост и изискванията на общия интерес“ (в този
14
смисъл решението по дело Paulet v. the United Kingdom, §§64-65).
Както вече беше подробно посочено, в настоящия случай съдът приема,
че общата тежест на всички наложени санкции с наказателноправен характер
(осъждането на лицето на основание чл. 343б, ал. 5 от НК да заплати в пълен
размер равностойността на МПС и наред с това налагането на наказания
лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да управлява МПС в
горепосочените размери) не съответства на тежестта на извършеното от
осъденото лице престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В този смисъл наложената
санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се явява несъразмерна, тъй като е довела до
прекомерна тежест за осъденото лице.
Това налага да бъде извършено тълкуване на националното право в
съответствие с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ. Националните органи и
съдилища трябва да тълкуват и прилагат вътрешното право по начин, който
има за цел пълно прилагане на Конвенцията (вж. в този смисъл решения по
делото Grzęda v. Poland, §324, и по делото Sadomski v. Poland, §95).
Следователно националните съдилища имат задължение при тълкуване на
националното право да вземат предвид заложените в Конвенцията стандарти.
В конкретния случай настоящият съдебен състав, тълкувайки
националното право в съответствие с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ,
счита, че за да бъде постигнат справедлив баланс между изискванията на
обществения интерес и изискванията за защита на основните права на
личността, следва в зависимост от спецификата на случая, когато отнемането
на моторното превозно средство или присъждането изцяло на
равностойността му биха били в нарушение на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1
към ЕКПЧ, да се присъжда част от равностойността на това моторно превозно
средство, послужило за извършване на престъплението.
Съобразявайки необходимостта от постигане на справедлив баланс
между изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на
основните права на личността и при отчитане на вече подробно посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че
в конкретния случай, за да е съвместима с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ
намесата по чл. 343б, ал. 5 от НК следва да се изразява в осъждането на лицето
да заплати част от паричната равностойност на управляваното от него
моторното превозно средство в размер на 1 050 лв.
15
С оглед всичко гореизложено и при съобразяване на чл. 49 §3 от Харта
на основните права на Европейския съюз, а под евентуалност и на чл. 1 от
Протокол №1 към ЕКПЧ, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, в
частта по отношение на налагането на санкцията по чл.343б, ал. НК и вместо
това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата
сумата в размер на 1 050 лева, представляваща част от паричната
равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е признат за виновен.
При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира основания за отменяването и и други
основания за изменяването и, поради което присъдата следва да бъде
потвърдена в останалата и част
Така мотивиран, на осн. чл. 334, ал.3, вр. чл.337,ал.1 т.1 НПК,
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда под №20/18.07.2025г., постановена по НОХД №
149 по описа на РС К. за 2025г., в частта по отношение на приложението на
чл.343б,ал.5 НК, като:
ОТМЕНЯВА постановеното осъждане на осн. чл.343б,ал.5,вр.ал.3 НК,
на подсъдимия Н. Ч. Ч. от гр. П., с ЕГН-********** да заплати в полза на
държавата равностойността на управлявания от него влекач в състава на
товарна композиция м. „ДАФ“, мод. ........., с рег.№ .......... в размер на 105 000
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Ч. Ч. от гр. П., ЕГН- ********** да заплати в
полза на държавата част от равностойността на управлявания от него влекач в
състава на товарна композиция м. „ДАФ“, мод. ........., с рег.№ .......... в размер
на 1 050 /хиляда и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17