Решение по дело №655/2018 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Невена Пламенова Великова
Дело: 20181890200655
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 26

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 655 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.И.М., чрез Й. М. С.- пълномощник, и К.И.Б.- изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Д., обл. С., срещу наказателно постановление № 70/28.09.2018 г., издадено от инж. И.М.П.- директор на РИОСВ-София, с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за това, че на 04.04.2018 г., в с. Г., общ. Д., обл. С., не е изпълнил условията в издадените на водоползвателя-титуляр разрешения по реда  на ЗВ- Разрешително № 13120032/14.04.2019 г., изменено и продължено с Решение № 1653/17.06.2015 г., с който са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за Заустване № 2 (Пункт № 3), при провеждане на контролен мониторинг (емисионен контрол и собствено мониторинг), а именно по компонент „води“ за показателя „Неразтворени вещества“ са заложени ИЕО 50 mg/l, а резултатите от Протокол за изпитване № 01-0502/04.04.2018 г. във взетите проби са неразтворени вещества 187 мг/дм3 ± 20, при норма 50 мг/дм3, с което нарушил чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ.

В жалбата са изложени твърдения за процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото не става ясно какво е извършеното административно нарушение и кога е извършено същото. Наред с това се твърди, че наказателното постановление е издадени в нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй като никъде не е посочен начинът и формулата за изчисляване на наложената санкция, както и защо въобще е била наложена, при положение, че превишеното количество неразтворени вещества не е съществено. Твърди се още, че нарушението е описано бланкетно, като не са посочени фактическите обстоятелства, свързани с обективния състав на нарушението, имащи значение за определяне на санкцията. Сочи се, че никъде в НП не е посочено и от къде са взети пробите, като не е ясно и какво е извършеното нарушение- увреждане или замърсяване, а е дадена обща квалификация на нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ. На последно място са изложени доводи и за наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е явно малозначително, а преценката на административнонаказващия орган в тази връзка е необоснована. С оглед на горното жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, доколкото в хода на съдебното следствие безспорно се е установило извършването на нарушението от страна на дружеството, което се основава на резултати от проведен собствен мониторинг, от който е видно превишението на индивидуалното емисионно ограничение по показател неразтворени вещества. Сочи се, че при определяне на санкцията е взет предвид дебитът, с който е извършено заустването и е приложена санкция в минимален размер. Сочи, че датата на извършване на нарушението е определена съгласно протокола за пробовземането, който бил представен в РИОСВ София. Поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото превишението е в размер на 3 пъти над разрешената норма.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 08.10.2018 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.10.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13120032/14.04.2009 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 52 ал. 1, т. 3 ЗВ и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 10/03.07.2001 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е продължен срокът на действие на разрешително № 101488/17.04.2006 г. с титуляр „М.Б.Б.“ АД, като са предвидени и ИЕО по потоци и места на заустване, вкл. Поток № 4: Руднични води- участък „Неделище“, за който е предвидено ограничение от 50 мг/дм3 на неразтворени вещества, при проследяване един път на тримесечие чрез вземане на еднократна проба.

С Решение № 1653/17.06.2015 г.  на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, е изменено и е продължен срокът на действие на Разрешително № 13120032/14.04.2009 г. за ползване на воден обект- река Голяма (Г.ска), с цел заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект М.Б.Б., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, с титуляр „М.Б.Б.“ АД, като отново са предвидени и ИЕО по потоци и места на заустване, вкл. Заустване № 2- поток от руднични води от участък „Н.“ (Пункт № 3), за който е предвидено ограничение от 50 мг/дм3 на неразтворени вещества, при проследяване един път на тримесечие чрез вземане на еднократна проба.

В изпълнение на издадените разрешителни и поетото задължение за извършване на собствен мониторинг  на отпадъчните води съгласно разрешителното за ползване на воден обект, на 29.03.2018 г. А.К.-служител към акредитирана лаборатория съгласно ЗВ- Централна лаборатория София- 01 към ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към Изпълнителна агенция по околна среда на МОСВ, в присъствието на В.С.- гл. Специалист ИАОС и Г.М., ПТО „М.Б.Б.“ АД, съставил протокол за вземане на извадка от води № 526. В протокола като характеристики за изпитване били посочени неразтворени вещества, желязо-общо и нефтопродукти.

Във връзка с така взетата проба бил съставен и Протокол за изпитване № 01-0502 от 04.04.2018 г. от акредитирана лаборатория за изпитване със сертификат за акредитация № 135 ЛИ/24.04.2017 г. (валиден до 17.09.2019 г.), издаден от ИА БСА, съгласно изискванията на БДС EN IZO/EIC 17025- Централна лаборатория София- 01 към ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към Изпълнителна агенция по околна среда на МОСВ, в който били отразени заявителят- „М.Б.Б.“ АД, методът за изпитване, датата на получаване на извадките за изпитване в лабораторията: 30.03.3018 г., количеството извадки- 1 бр., 01513вд- „М.Б.Б.“ АД, с. Г., Пункт № 3- руднични води от участък „Н.“, дата и час на вземане: 29.03.2018 г., 13.40 часа, датата на извършване на изпитването: 30.03.2018 г.- 04.04.2018 г., а също и резултатите от изпитването, а именно: неразтворени вещества 187 мг/дм3 ± 20, при норма 50 мг/дм3; желязо-общо 2,6 мг/дм3 ± 0,2, при норма 3,5 мг/дм3  и нефтопродукти <0,1 мг/дм3, при норма 5 мг/дм3.

Протоколът с резултатите бил изпратен на „М.Б.Б.“ АД с писмо изх. № 996 от 10.04.2018 г. на ИАОЛ.

С писмо изх. № 345 от 08.05.2018 г. на „М.Б.Б.“ АД до директора на РИОСВ- София били изпратени отчет за количествата зауствани отпадъчни води, придружен с копие от протокол за извършен анализ на заустваните отпадъчни води, съгласно плана за собствен мониторинг.

С писмо изх. № 3159 от 18.05.2018 г. на РИОСВ- София, получено от жалбоподателя на 28.05.2018 г. в 11.00 часа, жалбоподателят бил уведомен, че следва да се яви на 28.05.2018 г. (петък) в 10.00 часа в РИОСВ- София за съставяне на АУАН, като му било указано, че, в случай на неявяване, на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН ще бъде съставен в отсъствие на представител на дружеството.

На 28.05.2018 г. инж. Т.Я.Т.- старши експерт отдел „УООВП“ съставил на жалбоподателя АУАН  № 55/2018 г., за нарушение, извършено на 04.04.2018 г., в с. Г., общ. Драгоман, обл. София, изразяващо се в неизпълнение на условията в издадените на водоползвателя-титуляр разрешения по реда  на ЗВ- Разрешително № 13120032/14.04.2019 г., изменено и продължено с Решение № 1653/17.06.2015 г., с който са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за Заустване № 2 (Пункт № 3), при провеждане на контролен мониторинг (емисионен контрол и собствено мониторинг), а именно по компонент „води“ за показателя „Неразтворени вещества“ са заложени ИЕО 50 mg/l, а резултатите от Протокол за изпитване № 01-0502/04.04.2018 г. във взетите проби са: неразтворени вещества 187 мг/дм3 ± 20, при норма 50 мг/дм3, с което нарушил чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ. АУАН бил подписан от свидетелите, в присъствието на които е констатирано нарушението- В.В.А. и А.М.А. и в отсъствие на представител на дружеството нарушител.

Актът бил предявен и подписан от представляващият дружеството К.Б.на 22.08.2018 г., като в същия било вписано, че има възражения, без да се сочи конкретно какви.

Въз основа на така издадения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка на 28.09.2018 г. инж. И.М.П.- директор на РИОСВ-София издала атакуваното наказателно постановление № 70/28.09.2018 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева.

НП било връчено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка, получено на 08.10.2018 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН  № 55/2018 г. от 28.05.2018 г., писмо изх. № 5953 от 02.10.2018 г., ведно с известие за доставянето му № ИД PS 1618 00J6YK 4, писмо изх. № 3159 от 18.05.2018 г. на РИОСВ- София,, ведно с известие за доставянето му № ИД PS 1618 00I7G3 5, писмо изх. № 345 от 08.05.2018 г. на „М.Б.Б.“ АД, ведно с приложенията, писмо изх. № 996 от 10.04.2018 г. на ИАОЛ, Протокол за изпитване № 01-0502 от 04.04.2018 г. от акредитирана лаборатория за изпитване със сертификат за акредитация № 135 ЛИ/24.04.2017 г. (валиден до 17.09.2019 г.), издаден от ИА БСА, съгласно изискванията на БДС EN IZO/EIC 17025- Централна лаборатория София- 01 към ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към Изпълнителна агенция по околна среда на МОСВ, протокол за вземане на извадка от води № 526 от 29.03.2018 г., Решение № 1653/17.06.2015 г.  на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13120032/14.04.2009 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед № РД-794 от 28.11.2017 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед № РД-9/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите и актуално състояние на РИОСВ, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Т.Я.Т., В.В.А. и А.М.А..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на околната среда и водите и актуално състояние се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващи орган.

Доказателственият материал е непротиворечив, поради което същият не следва да бъде подробно анализиран.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

На първо място съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвиждаща, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, което от своя страна се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административнонаказателна процедура. За да достигне до този извод, съдът съобрази обстоятелството, че макар и жалбоподателят формално да е бил уведомен за датата и часа на съставяне на акта, същото е било сторено на 28.05.2018 г. в 11.00 часа, а съставянето на акта е било насрочено за същата дата от 10.00 часа, с оглед което обективно е било невъзможно да се осигури участието на представител на дружеството жалбоподател при съставяне на АУАН. Очевидно контролният орган е пристъпил към съставяне на АУАН преди да се е върнала обратната разписка, което от своя страна също се явява недопустимо, доколкото е възможно поради обективни причини жалбоподателят да не е бил редовно призован. В този смисъл осигуряването на личното участие на представител на жалбоподателя предполага определяне на дата за съставяне на акта в един по-късен момент, който ще позволи по преписката да се върне обратната разписка за доставяне на съобщението и законосъобразно да се пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на представител на жалбоподателя, в случай че такъв не се яви и не посочи уважителни причини за невъзможността си да се яви. Това нарушение съдът намира, че опорочило изцяло административнонаказателното производство и се явява самостоятелно основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Нещо повече, дори и да се приеме, че актът е бил законосъобразно съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и, макар и  АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява и материално незаконосъобразно, доколкото както в АУАН, така и в НП посочената дата на извършване на нарушението не съответства на данните по делото, като наред с това административнонаказващият орган е приложил и погрешна санкционна норма.

Видно от АУАН и НП, в същите е отразено, че нарушението е извършено на 04.04.2018 г., като в съдебно заседание представителят на въззиваемата страна поддържа, че това е датата на протокола от пробовземането. Съдът споделя доводът на процесуалният представител на АНО, че за дата на извършаване на нарушението следва да се третира именно датата на пробовземането, но това не е посочената в АУАН и НП дата- 04.04.2018 г., което е датата на приключване на проверката с Протокол за изпитване № 01-0502 от 04.04.2018 г. Датата на вземане на пробата е отразена в протокол за вземане на извадка от води № 526 от 29.03.2018 г. и това е именно датата на съставяне на този протокол, в който смисъл, съдът намира, че нарушението не е било извършено на посочената в АУАН и НП дата и в този смисъл повдигнатото на жалбоподателя обвинение за извършено административно нарушение се явява недоказано, респ. издаденото НП следва да бъде изцяло отменено, доколкото съдът, който действа като въззивна инстанция, не разполага с правомощия да изменя фактическата обстановка, описана в санкционния акт.

Наред с това съдът намира, че е налице и неправилно приложение на материалния закон, доколкото на жалбоподателя е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ, съгласно която на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв., когато ползват води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора (нарушение на чл. 44 ЗВ), което наказание е диференцирано с оглед използваното количество вода (количеството водовземане)- съответно до 1 л. на секунда, от 1 л. до 10 л. на секунда, с количество от 10 л. до 100 л. на секунда и с количество над 100 л. на секунда. В настоящия случай обаче не се касае до използване (отнемане или отклоняване) на повече вода от разрешения дебит, а до ползване на водния обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното (чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ), което се санкционира по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Нещо повече, когато санкцията се налага на основание чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ е необходимо на място да бъде извършено замерване, от което да се установи потребеното количество вода за секунда, като е недопустимо същото да бъде определяно на база допустимия максимален дебит. В този смисъл и макар и санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ да е с по-ниска долна граница и да се явява по-леко наказание, съдът намира, че е недопустимо нарушителите да бъдат санкционирани за нарушението на норми, които не са били нарушени, независимо от размера на наказанието предвидено за извършеното нарушение и за това, за което нарушителят  фактически е бил санкциониран, доколкото в НП следва да е налице единство между нарушеното правило за поведение и санкционната норма.

На основание всички изложено до тук, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 70/28.09.2018 г., издадено от инж. И.М.П.- директор на РИОСВ-София, с което на „М.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.И.М., чрез Й. М. С.- пълномощник, и К.И.Б.- изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Д., обл. С, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: