РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана Генжова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова
в.гр.дело N: 2 558 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 304518 от 18.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 68 487/2017 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК********е осъ-дено да заплати на З. „А.” АД,
ЕИК ******** на основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 3 120,47
лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 12012030102315 за ПТП, настъпило на 14.09.2012
г., ведно със за-конната лихва от завеждане на исковата молба на 28.09.2017 г. до
окончателното й заплаща-не, както и сумата 468,22 лева – разноски по делото.
Със същия съдебен акт е отхвърлен
като недоказан предявеният от З. „А.” АД срещу З. „Б.В.И.Г.” АД иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на 1 431,36 лева за периода от 25.03.2013
г. до 28.09.2017 г.
Така постановеното съдебно решение в частта,
с която е отхвърлена заявената пре-тенция за
заплащане на търсеното обезщетение за забавено плащане за сумата 951,82 лева за
периода от 28.09.2014 г. до 28.09.2017 г., е депозирана въззивна
жалба от ищеца от
ЗАД „А. ” АД. В жалбата се излагат съображения, че в обжалваната част
решението е неправил-но и незаконосъобразно, поради това, че изводът на първоинстанционния съд, с който съ-щият
е отхвърлил претенцията за мораторна лихва, не
кореспондира с приложените към исковата молба доказателства и е в противоречие
с разпоредбата на чл.162 ГПК.
Претендира се въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени
атакуваното ре-шение в обжалваната част, да постанови
друго, с което да уважи акцесорната му претенция в
същата част. Заявено е искане за присъждането на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата –
З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в проце-са, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от
изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи
произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение
№ 304518 от 18.12.2019 г. по гр.д.№ 68 487/2017 г. по описа на СРС, ГО, 178
състав не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, с която З.
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********е осъдено да заплати на З. „А.” АД, ЕИК ******** на
основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 3 120,47 лева, представляваща
непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 12012030102315 във връзка с настъпили
вреди от ПТП, реализирано на 14.09.2012 г. на ПП І-9 на околовръстния път на
гр.Поморие между застрахованото при ищеца по имуществена застраховка „Каско” по полица № 0306В005888 от 24.10.2011 г. превозно
средство: автобус „Сетра С 315 ХДХ” с рег.№ ********и
увреж-дащия товарен автомобил „Мерцедес Актрос” с ДК № ********, застрахован по риск „Гражданска
отговорност” при ответника по полица № 03111890423326, валидна от 20.09. 2011
г. до 19.09.2012 г., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено вземането на ищеца относно
главницата и нейния размер.
Обезщетението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесо-рен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
глав-ното му задължение.
Съгласно нормата на чл.213а, ал.3 КЗ /отм./ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от страна
на застрахователя по имуществена застраховка, който е встъ-пил
в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, застрахователят по риск „Гражданска отговорност” трябва: 1. да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или 2.
мотивирано да откаже плащането. От приетото пред СРС писмо с изх.№ Л-11129 от
21.11.2012 г. се констатира, че със същото З. „А.” АД е изпратило на З. „Б.В.И.Г.” АД преписките по 12
бр. регресни щети за възстановяване на заплатените
суми по тях в 30-дневен срок от получаването им, окомплектовани съгласно договореностите
между двете дружество, с доку-менти, подробно описани
в регресната покана по всяка щета. От приложената
покана, касаеща процесната щета № 12012030102315, се
установява, че с нея са изпратени на ответ-ното
дружество следните документи: протокол за ПТП – оригинал, уведомление за щета
на МПС, застрахователна полица на ЗАД „А.” по застраховка „Каско”
- копие, свиде-телство за регистрация на увреденото
МПС и свидетелство за управление на МПС на постра-далия
водач - копие, опис-заключение, фактура, експертиза, снимки на увредения автомо-бил, доклад по щетата и платежен документ.
От поставения входящ номер върху
писмото от 21.11.2012
г. е видно и
че процесната регресна
претенция на ЗАД
„А.” с приложенията към нея за сумата 6 436,75 лева е получена от
ответното дружество З. „Б.В.И.Г.” АД на 28.11.2012 г. и е заведена под вх.№
10475. Твърдения за наличието на обстоятелства по чл.213а, ал.2 от КЗ /отм./ не
са наведени в производството от страна на ответника, нито са представени дока-зателства във връзка с такива обстоятелства. С оглед изложеното нормативният срок
за доб роволно изпълнение
на задължението на З.
„Б.В.И.Г.” АД по чл. 213,
ал.1 КЗ /отм./ е изтекъл на 28.12.2012 г., като от 29.12.2012 г. същият е
изпаднал в забава и дължи на жалбоподателя-ищец обезщетение за несвоевременното
изпълнение на това глав-но задължение за очертания
като предмет на спора период във въззивното
производство от 28.09.2014 г. до 28.09.2017 г., който не попада в давностния срок по чл.111 ЗЗД.
За да определи конкретния размер
на търсеното вземане /в размер на законната лих-ва/ върху
присъдената главница от 3 120,47
лева за посочения период по реда на чл.162 ГПК, съдът
взе предвид данните относно основния лихвен процент на БНБ и изискванията на ПМС
№ 100/29.05.2012 г. и ПМС № 426/18.12.2014 г., съгласно които същият възлиза на
сумата 951,82 лева, за която стойност /съвпадаща с претендираната
такава/ разглежданата
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД се
явява доказана по своето основание и размер.
Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отмене-но в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен
за сумата от 951,82 лева за периода от 28.09.2014 г. до 28.09.2017 г. и
вместо това да бъде постановено друго, с което в тази част претенцията относно обезщетението
за забава да бъде уважена.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя
се дължат на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер
на 142,83 лева, както и за въззивното производство – в
размер на 125,00 лева /25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
304518 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 68 487/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 178 състав –
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от З.
„А.” АД, ЕИК ******** срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********иск
с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 951,82 лева за период от
28.09. 2014
г. до 28.09.2017 г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седали-ще и адрес на управление:***, пл.”*******да ЗАПЛАТИ на З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***1,82 лева /деветстотин петдесет и един лева
и осемдесет и две стотинки/ – обез-щетение за забавено
плащане на главно вземане по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ на стойност от 3 120,47
лева по щета №
12012030102315 за
периода от 28.09.2014 г. до 28.09.2017 г.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седали-ще и
адрес на управление:***, пл.”*******да ЗАПЛАТИ
на З. „А.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 142,83 лева /сто четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/
– допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата 125,00 лева
/сто двадесет и пет лева/ – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.