РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Благоевград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103129 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3129/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е
образувано по искова молба на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: г*** против „Вива
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, Бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Управителя ***.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на сключения между Н. Г. П., ЕГН
********** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* Договор за паричен заем „Standart 30 plus”
№6062030/25.07.2024г., поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр.
чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Твърди се, че на 25.07.2024г. ищцата Н. Г. П. е сключила с ответника „Вива Кредит“ АД
Договор за паричен заем „Standart 3 0 plus” №6062030, по силата на който „Вива Кредит” АД
е предоставил в собственост заемни средства в размер на 450 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 49.48% и срок за
погасяване на заема 5 месеца. Сочи се, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено заемателят
да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в
размер на 143.90 лв. Сочи се, че съгласно чл.4 от договора заемателят следвало да осигури в
срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете
предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора
или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 95.95 лв., а
Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата е следвало да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната
вноска е нараснала на 147.24 лв.
Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което според ищцата е недействителен.
Навежда се, че в договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност - 49.48%, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага се, че в чл.2, ал.8 е указано, че ГПР на заема не включва
възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Според ищцата при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се
направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР от
49.48%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент -
1
40.32%. Твърди се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Излага се, че уговорената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем клауза, според която се
дължи неустойка в размер на 95.95 лв. при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 за
осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез
поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, или банкова
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел,
транспонирана в ЗПК, както и в противоречие с чл.16 от ЗПК.
Навежда се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Навежда се, че с
клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата чл.33, ал.1 от ЗПК.
Излага се още, че общата сума, която трябва да заплати заемополучателят за експресно
разглеждане на заявка и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция е в
размер на 239.85 лв., като при включването на тези суми в ГПР, той ще се промени
многократно. Сочи се, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива и е налице неяснота при определяне на ГПР, което според ищцата води до
недействителност на договора по чл.22 от ЗПК. Навежда се, че с клаузата за неустойка се
заобикаля разпоредбата чл.33, ал.1 от ЗПК.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Вива Кредит“ АД оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Навежда се, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като по
договора не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка. Твърди се, че
договърът не е сключен при ОУ. Навежда се, че кредитополучателят е имал 14-дневен срок
да се откаже от договора и да не дължи неустойка, но той не го е сторил. По отношение на
допълнителната услуга за експресно разглеждане, се сочи, че същата няма задължителен
характер и ищецът доброволно е пожелал да се възползва от нея. В отговора са изложени
подробни правни доводи за оборване становището на ищеца.
Направено е възражение, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38
от ЗАДв, поради което се възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение,
евентуално е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата
страна.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното
заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на
делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че на 25.07.2024г. между „Вива кредит“ АД като заемодател и Н. Г.
П. като заемател е сключен Договор за паричен заем Standart 30 plus №6062030 при
следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер на отпуснатия заем - 450 лв.;
размер на погасителна вноска – 128.05 лв., в която са включени част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 5 месеца; брой вноски – 5; първа
погасителна вноска – 24.08.2024г.; последна погасителна вноска – 22.12.2024г.; фиксиран
ГЛП – 40.32%; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане –
640.25 лв., като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взети предвид посочените допускания по т.8; ГПР – 49.48%.
Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Договора заемателят заявява, че при подписване на договора
е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 143.90 лв.
Съгласно чл.4 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни,
считано от усвояването на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1.поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
2
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания – да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов
договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. Банкова гаранция,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата
гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за
кореспонденция на заемодателя. Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на
95.95 лв. Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 147.24 лв., а общото задължение по договора става в размер на 736.20
лв.
Видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка
погасителна вноска включва: главница и договорна лихва в общ размер на 99.27 лв.; такса за
експресно разглеждане в размер на 28.78 лв.; неустойка за непредставено обезпечение в
размер на 19.19 лв., или общият размер на месечната вноска възлиза на 147.24 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор – в
този смисъл е практиката на ОС-Благоевград по идентични дела /Определение №472 от
09.05.2023г. по в.ч.гр.д.№466/2023г. на Окръжен съд-Благоевград/. В случая се твърди
нищожност на договор за кредит, по който видно от представената от ответника справка
/л.25/ са извършени частични плащания за главница и договорна лихва и същият не е изцяло
погасен, поради което ищцата има интерес да бъде прогласена недействителността на същия.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.48% /чл.2.8/, а общата
сума, дължима от кредитополучателя е посочено, че представлява сбор от общия размер на
заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по
т.8 /чл.2.8/ и се равнява на 640.25 лв. От погасителния план обаче е видно, че всяка
погасителна вноска включва и сума за неустойка, като по този начин общият размер на
сумата, подлежаща на връщане се равнява на 736.20 лв. С въвеждането на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
Според съда посоченият в договора ГПР от 49.48% не отговаря на действително
прилагания в отношенията между страните. Както беше посочено, видно от представения
Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва:
главница и договорна лихва в общ размер на 99.27 лв.; такса за експресно разглеждане в
размер на 28.78 лв.; неустойка за непредставено обезщетение в размер на 19.19 лв., или
общият размер на месечната вноска възлиза на 147.24 лв., а общият размер на плащанията
по кредита – 736.20 лв. Според съда неустойката и таксата за експресно разглеждане по
същество представляват скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при
3
изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит
кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно
обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение
/чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението
на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със
същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК,
съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.
В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя. Уговорката води до значително оскъпяване на
кредита, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в
значителен размер, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг. Посочената клауза в
договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от
ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати
необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите
последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели
единствено неоснователното обогатяване на кредитора.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се
дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай с
уговорената такса за експресно разглеждане не става дума за предоставена допълнителна
услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва,
и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Таксата за
експресно разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се
забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща
се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на
подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост по чл.143 от ЗЗП - същото противоречи на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Начисляването й цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл.10а от
ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.
При включването на горепосочените суми, ежемесечно начислявани в погасителните
вноски и представляващи скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
изчисленията на съда, посредством онлайн калкулатор, възлиза на 286.13%, който
4
надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в
договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира.
В подкрепа на горните изводи е практиката на ОС-Благоевград - Решение №228 от
09.05.2024г. по в.гр.д.№822/2023г. на Окръжен съд – Благоевград.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50
лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по наредба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК поради
противоречие със закона Договор за паричен заем „Standart 30 plus” №6062030/25.07.2024г.,
сключен между Н. Г. П., ЕГН **********, като заемател, и „Вива Кредит” АД, ЕИК:
*********, като заемодател.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Перу“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап офис 73Г,
представлявано от ***, да заплати на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: г***, сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5