Р
Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр.
Кюстендил, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно
заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 160/2022 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на “М.ц.2.С.Г.” ЕООД, ***, срещу
уведомително писмо № 397/подмярка 6.4.1 с изх. № 01-2600/1096 от 02.03.2022 г.
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), в частта по т. 1 от раздел II, с която е коригиран проектобюджета на
проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0215 в ИСУН по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски
дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от
Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. относно разходи за
“Реконструкция и модернизация на сграден фонд за социални грижи с настаняване
за възрастни хора” в заявен за финансиране размер от 996 583,43 лв., от които са
счетени за недопустими за финансиране разходи в размер на 552 177,93 лв.
В жалбата, както и в писмени бележки по делото от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Б. се твърди
незаконосъобразност на оспорения акт в посочената част, на
основанията по чл.
146, т. 2, т. 3 и т. 4
от АПК. Сочи се липса на
мотиви, бланкетно позоваване на текстове от условията за кандидатстване и от
разпоредби на ПМС № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014– 2020 г. Твърди
се, че до издаване на оспорения акт, не са били публично оповестени актовете, с
които са определени приложимите референтни цени на процесните разходи и
оспорващото дружество е било в невъзможност да съобрази действията си с
утвърдените правила и стойности на референтните разходи. Иска се съда да отмени оспореното уведомителното писмо в
обжалваната му част и да върне преписката на органа за ново произнасяне.
Претендират се и съдебни разноски .
Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез
процесуалните си представители юрк. Митев и юрк. Г., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Кюстендил, след като
съобрази становищата на страните и извърши проверка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
“М.ц.2.С.Г.” ЕООД, *** е кандидатствал по мярка за
подпомагане от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от мярка 6
“Развитие на стопанства и предприятия”. Проектното предложение е с наименование
“Реконструкция и модернизация на сграден фонд за социални грижи с настаняване
на възрастни хора”, като предмет на инвестицията е преустройство на
съществуваща сграда на територията на балнеоложки комплекс „Сапарева баня“, в
сграда за социални грижи с настаняване на възрастни хори, с капацитет за
настаняване – 30 места. Общата стойност на цялото проектно предложение е 1 139
731,67 лв., от които е заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на 996
583,43 лв.
На 24.08.2018 г. от изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" е издадена заповед № 03 - РД/3395, с която са
определени референтни разходи в лева, като пределни разходи при извършване на
строително-монтажни работи, при провеждане на административен контрол на
проектните предложения от подмярка 6.4.1 “Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности” от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода
2014-2020 г. (л. 18 от делото). Изрично е предвидено в заповедта, т. IV същата да бъде качена на специализирания
софтуер модул “Селски райони” по подходящ начин с цел бърз и ефективен достъп,
като определените в нея цени да се използват като референтни за всички проекти
в процес на обработка по подмярка 6.4.1 от ПРСР 2014 – 2020 г.
Със заповед № РД 09-830/04.09.2018 г. на ръководителя на
Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г. е открита процедура чрез подбор, като
са утвърдени Насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване за
предоставяне на БФ, условия за изпълнение на одобрени проектни предложения и
обява за откриване на процедурата. Описаните документи са публикувани в
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и на интернет страницата
на Министерството на земеделието и храните.
Процедурата по оценяване на проектното предложение, съобразно чл. 9 от ПМС
№ 162 и т. 21 от Указанията за кандидатстване, включва три етапа: етап 1 -
предварителна оценка; етап 2 - оценка на административното съответствие и
допустимостта и етап 3 - техническа и финансова оценка. За провеждане на
процедурата и на основание чл. 33 от ЗУСЕСИФ и чл. 12 от ПМС № 162, със заповед № 03-РД/3319#14 от 13.08.2018 г., изменена със заповед №
03-РД/3319#17 от 07.09.2021 г. и със заповед № 03-РД/3319#20от 16.12.2021 г.
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е определен състав на Оценителната
комисия за разглеждане, извършване на оценка и класиране на проектните
предложения.
На 18.02.2022 година комисията е изготвила протокол от
техническа и финансова оценка, както и оценителен доклад, видно от който проектното
предложение на “М.ц.2.С.Г.” ЕООД е включено в
списъка на проектните предложения, предложени за одобрение, с 76 точки от
оценяването, и с одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ 293 273,50
лв., представляващ 50 % от одобрените инвестиционни разходи.
По делото не се спори между страните, че жалбоподателят е преминал успешно
етап 1 и етап 2, тъй като съгласно т. 21.3.1 от Условията за кандидатстване по
процедурата, само проектни предложения, преминали успешно оценка на административното
съответствие и допустимостта, подлежат на техническа и финансова оценка.
На 02.03.2022
г. е издадено уведомително писмо, с което по т. I жалбоподателят е
уведомен, че процесното проектно предложение е получило 76 броя точки по
критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения,
предложени за финансиране по процедурата с одобрен размер на безвъзмездната
финансова помощ - 292 273,50 лв., представляващ 50% от одобрените разходи.
По раздел II, т. 1 от уведомителното писмо ответният административен орган е приел, че разходи
за “Реконструкция и модернизация на сграден фонд за социални грижи с
настаняване на възрастни хора” в заявен за финансиране размер от 996 583,43
лв., недопустими за финансиране са
разходи в размер на 552 177,93 лв., както следва: поради разлики в количествата
съгласно договор със “С” ООД и заверена от правоспособен проектант количествена
сметка, както и поради разлика между заявена сума, съгласно “Таблица за
допустимите инвестиции” и сума, съгласно договор със “Са” ООД са приети като
недопустими за финансиране разходи в размер на 1 860,00 лв. на основание чл.
19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. ;
разходите в размер на 550 317,92 лв. са редуцирани на основание чл. 19, ал. 7,
т. 4 от Постановление № 162 на МС от 5 юли 2016 г. във връзка с т. 13 от раздел
14.3. “Недопустими разходи”, т. 8 от раздел 14.2. “Условия за допустимост на
разходите” от Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.003 “Развитие на услуги във всички сектори и други “неземеделски
дейности” по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от
Програма за развитие на селските райони ПРСР за периода 2014-2020 г., във
връзка с чл. 48, параграф 2, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 809/2014г., след
извършена оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез
съпоставяне на предложените разходи и определените от Разплащателната агенция
референтни разходи. Посочено е, че строително-монтажните работи по изграждане
на обекта попадат в “Списък с наименованията на активите, дейностите и
услугите, за които ще се прилага методът за сравняване с референтни разходи” от
Условията за кандидатстване, под номер “СМР 6 Е” – “Преустройство на
съществуваща сграда на територията на балнеоложки комплекс “Сапарева баня”, в
сграда за социални грижи с настаняване за възрастни хора, с леглова база”, като
е посочено, че разходите са редуцирани до максимално допустимата стойност,
съгласно заповед № 03-РД/3395 от 24.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“. Посочено е, че при определяне на максимално допустимите разходи е
използвана разгърнатата застроена площ, посочена в техническата документация,
изготвена от правоспособен проектант, а именно двуетажна масивна сграда с РЗП
935 кв.м. с местоположение на инвестицията в УПИ I, кв. 61 по плана на
гр. Сапарева баня.
Уведомителното
писмо е получено от оспорващия чрез ИСУН на 07.03.2022 г., а жалбата срещу него
в оспорената му част е подадена на 21.03.2022 г., видно от приложеното по
делото копие на приемане на пратка „Български пощи“ ЕАД, чрез административния орган
- ДФЗ с вх. № 01-2600/1096/23.03.2022 г.
За пълното изясняване на значимите за спора факти и
обстоятелства по делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза
по задачи, поставени от ответната страна. По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е допусната и допълнителна съдебно – икономическа
експертиза. Съдът приема заключението
по първоначалната и по допълнително назначената съдебно – икономически експертизи,
като обективни, всестранни и взаимно допълващи се.
Според заключението на вещото лице разходите за „Реконструкция
и модернизация на сграден фонд за социални грижи за настаняване за възрастни
хора“ при съобразяване с определената референтна стойност в заповедта за
определянето на такива стойности съответстват на коригираните разходи, посочени
в уведомителното писмо. Вещото лице посочва, че съобразно заявеният за
финансиране размер 996 583,43 лв., че референтните разходи за СМР за този
обект се изчисляват в размер на 444 405,50 лв., която сума представлява
съотношението на общата допустима за финансиране площ за разходи за СМР от 935
кв.м., съобразно референтните разходи в лева без ДДС за реконструкция.
По отношение на определяне на начина, по който се фиксира
размерът на редуцираните разходи поради разлики в количествата, съгласно
договор със „Сима“ ЕООД и заявената от правоспособен проектант количествена
сметка, както и поради разлика между заявената сума, съгласно „Таблица за
допустимите инвестиции“ и сумата по договора със „С“ ЕООД, вещото лице дава
заключение, че редуцираните разходи са изчислени като е редуцирана 1 бр.
вентилационна система с V=120m3/h, окомплектована с външна решетка, въздуховод ф100mm, смук. вент, филтър, ел. нагревател, йонизатор,
нагн.вент, декоративна решетка и датчик за СО, ел. мощност N=0.546kW-220V на стойност
1 860,00 лв, като уточнява, че и с тази редукция и без нея крайният
резултат би бил 444 405,50 лв. допустима стойност, тъй като последващо се
прилагат лимити. Вещото лице посочва, че е работило по документи, предоставени
от ДФЗ, като референтните стойности, които е изчислило са взети от заповедта за
определяне на референтните стойности на изпълнителния директор на ДФЗ, цитирана
по-горе.
Във връзка със задачите по допуснатата и назначена по
делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза, вещото лице сочи, че
относно актуалните референтни разходи за дейностите по проекта такива не са
представени от ДФЗ, като отделно предоставя данни и изчисления във връзка с
пазарните цени на кв.м. за изграждане и реконструкция на сгради с посоченото в
проекта предназначение, за изменението в пазарните цени за периода и за
инфлацията за страната от 2017 г. до 2022 г. Според вещото лице референтните
стойности, посочени в заповедта за определяне на тези стойности, съответстват
на пазарните цени към 31.12.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт подлежащ
на оспорване по съдебен ред в посочената част, от кандидат за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез процедура по подбор, на
когото са отказани за финансиране част от разходите по проектното му
предложение, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт в съответната му част на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен
орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обратно на поддържаното в
жалбата. Според
§ 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ (в
приложимата редакция),
за Стратегическия
план за развитие на земеделието и селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството
на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция,
както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и
в актовете по неговото прилагане. В чл.
2д, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че Управляващият орган на Програмата за
периода 2014 - 2020 г. се определя с решение на Министерския съвет, а според чл.
2д, ал. 2 от ЗПЗП (в приложимата редакция), Управляващият орган на
Програмата може, след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите,
да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. В тази насока
следва да се съобразят, ноторно известните Решение №
792 на МС от 17.12.2013 г. за определяне на органи, отговорни за управлението,
контрола, координацията и одита на европейските структурни и инвестиционни
фондове и други инструменти и инициативи на европейския съюз през периода
2014-2020 г., според което функциите
на управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, се изпълняват от
дирекция "Развитие на селските райони" на Министерството на
земеделието и храните и Договор № РД50-74 от 09.04.2015 г. за делегиране на
функции по прилагане на Програмата, между ръководителя на управляващия орган на
Програмата и ДФ "Земеделие" – РА, съгласуван с министъра на
земеделието и храните, както и Споразумение № РД 50-74/10.08.2020 г. за
изменение на договора за делегиране на функции.
По
делото е представена заповед № 03-РД/327 от 07.02.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд Земеделие (л. 14 от делото), с която на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" са делегирани конкретни правомощия по изпълнение на
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., включително да издава
уведомителни писма за одобрение или отказ за одобрение на проекти или заявени
разходи.
В оспорената си част процесното уведомително писмо е издадено в изискуемата
от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. При издаването му
обаче не е спазено изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК- актът е немотивиран. Изложените в оспорената част от
писмото мотиви са непълни и неясни, тъй като не се сочи въз основа на какви
критерии и как е определен референтен разход за въпросните СМР, разходите по
които са коригирани като недопустими. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя,
като същият не може да аргументира допустимост на разходите и съответствие на
дейностите с условията за кандидатстване. Съгласно чл. 19, ал. 9 от ПМС № 162/2016
г. финансовите корекции не могат да водят до невъзможност за изпълнение на
целите на проекта или проектните дейности. В оспорената част на уведомителното
писмо отсъстват мотиви и анализ на това условие за допустимост на корекциите.
Това води до нарушение на изискванията за форма на издадения индивидуален
административен акт, което изискване е въведено не само, за да внесе яснота
относно волеизявлението на административния орган, а и да се гарантира
сигурност и предвидимост при осъществяване на контрол относно спазването на
приложимия от органа материален закон.
При издаването на оспорения акт, административният орган се е позовал
единствено на Постановление № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни
правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите,
финансирани от ЕСИФ за периода 2014 - 2020 г.
От друга страна, ако се приеме, че е извършена корекция на проектобюджета,
никъде в обжалваната част на уведомително писмо няма позоваване на ЗУСЕФСУ.
Съдът намира, че липсата на позоваване на правни норми от относимата
материя създава объркване у адресата на административния акт, както и
възможността да организира защитата си. В съдебното производство се събират доказателства
за установяване на факти и обстоятелства, които са твърдени от страните по
делото и всяка от тях ангажира доказателства за тези от тях, които са в нейна
тежест на доказване. Следователно на доказване подлежат само факти, които са
посочени, респективно представляват част от съдържанието на административния
акт и представляват фактически основания за неговото издаване, но е недопустимо
в процеса на доказване да се цели разкриване действителната воля на
административния орган, която не е ясно изразена в административното
производство (в този смисъл Решение
№ 4637/13.04.2021 г. на ВАС по адм. дело
№ 13533/2020 г.,
V
отд.).
В случая, нито
в уведомителното писмо, нито в преписката към него, е посочено изложение за
несъответствието между предвидените дейности и видовете заложени разходи - по
вид и размер на разходите/дейностите, които са недопустими за финансиране на
разходите, как и върху каква база е направено конкретно изчисление, как в
крайна сметка е получена съответната редукция. Следователно не са посочени правни
основания и не са изложени конкретни мотиви, налагащи редуцирането на безвъзмездната
финансова помощ, които да дадат възможност на съда да упражни ефективен контрол
върху същия. Освен, че в акта се описани бланкетно фактическите данни описващи
проектното предложение, няма препращане към друг акт на изпълнителния директор
на ДФЗ или на негов помощен орган, в който евентуално да се съдържат същински
мотиви, послужили за издаване на уведомителното писмо по смисъла на
Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило своята
задължителна сила.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, съгласно чл.
142, ал. 1 от АПК. Недопустимо е задължителните мотиви на административния
орган да се създават и да допълват издаването на акта, включително и в хода на
съдебното дирене за проверка на неговата законосъобразност, чрез допустими в
процеса доказателствени средства. Липсата на конкретика в акта не може да се
санира чрез експертиза в съдебното производство. Заключението на вещото лице
следва да провери фактическите констатации в оспорения административен акт, а
не да замести волята на административния орган. Недопустимо е едва в хода на
съдебното производство чрез представянето на заповед за определяне на
референтни стойности и чрез изслушване на заключение на вещо лице по
назначената съдебно - икономическа експертиза да се прави опит да се установи
за пръв път начина на определяне на съответните, допустими според ответника,
стойности. Начинът на изчисляване на допустимите стойности, конкретните
причини, поради които
ответникът е приел,
че тези конкретни разходи за съответните СМР са такива, относно които са
налице референтни стойности, в какъв размер са същите, и как конкретно са
изчислени те, са обстоятелства, които следва да са залегнали в акта, а не да се
извличат по
посочения начин. Това води до извода, освен за липса на форма на акта в оспорената
част и за постановяването му, при наличието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Налице
е и противоречие на акта, в оспорената част, с материалния закон. Процедурата
по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и
услуги, за които са определени референтни цени и самите определени референтни
стойности за всяко едно СМР финансирано по проектите, е предвидена така, че да
гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните
параметри за оценка на проектните им предложения, което ще им даде възможност
да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на ДФЗ. По делото се
установи, че списъкът с наименованието на активите, дейностите и услугите, за
които са определени референтни стойности, съдържа само изброяване на
дейностите, но не и стойностите на самите референтните цени. Такива
действително са утвърдени със заповед № 03-РД/3395/24.08.2018 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, но няма данни тази заповед да е обявена на Интернет страницата
на РА и публикувана в ИСУН. Самият ответен административен орган, видно от
представената от процесуалния му представител юрк. Митев молба (л. 139 от
делото) не оспорва това обстоятелство, като твърди, че за органа не е налице
задължение, което становище не се споделя от съда, тъй като разпоредбата на чл.
26, ал. 1 и чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕФСУ въвежда изискване за публикуване на всички
утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за
изпълнение на одобрените проекти. При това положение следва да се приеме, че е
налице нарушение на основните принципи в административното производство, а
именно принципите за съразмерност по чл.
6, ал. 1 от АПК, за публичност и прозрачност - по чл.
12 от АПК и за последователност и предвидимост - по чл.
13 от АПК. Съгласно чл.
6, ал. 1 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Като продължение на изискването за
добросъвестно и разумно упражняване на правомощията от административните органи
е изискването същите своевременно да огласяват публично критериите, както и
вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на закона, и постигане на целите му - чл.
13 от АПК. Също така, съгласно чл.
12 от АПК административните органите са длъжни да осигуряват
откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното
производство, който принцип в случая е бил грубо нарушен, предвид това, че при
подаване на проектното предложение на “М.ц.2.С.Г.” ЕООД ответникът не е
предоставил в пълнота необходимата информация, като не са били предоставени
конкретните референтни стойности, с които пък впоследствие ответникът е
определил допустимите стойности по проекта, и на базата на които е постановил
акта си в оспорената му
част, което представлява проява на субективен подход при оценяване на
предложенията.
Следва да се приеме, при наличната по казуса фактическа обстановка, че
предоставеното на административния орган публично субективно право, е упражнено
не за осъществяване на целите, за които е установено в закона. Въпреки, че не е направил
необходимото, за да стане известна и публично достъпна информацията за
определените за кандидатите по процедурата референтните стойности на процесните
СМР по заявените проекти, като част от условията за кандидатстване при обявения
подбор, впоследствие той е оценил проектните предложения, основавайки акта си, в
оспорената част, именно на липсата на съответствие на представените проектни предложения с
необявените от него референтни стойности, което е довело и до постановяване на
акт в несъответствие с целта на закона, т. е. зад привидно легитимната цел за
финансиране на проекти с посочени характеристики, са създадени условия за
непрозрачно субективно оценяване на проектите, респ. за субективно
постановяване на частични откази за финансиране по тях.
Посоченото представлява, на самостоятелно основание и нарушение на чл.
35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени.
В този смисъл, оспореното уведомително писмо в обжалваната му част е
незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с процесуалния
и материалния закон, както и с целта на закона, и на това основание следва да
бъде отменено, като преписката бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне по проектното предложение, съобразно мотивите в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 6 065,54 лв., от които адвокатско възнаграждение в
размер на 4 400 лв., държавна такса в размер на 791,14 лв. и заплатен депозит
за вещо лице в размер на 874,40 лв. Неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като възнаграждението от 4 400 лв. е под предвидения
минимален размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 вр. чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо № 397/подмярка 6.4.1 с
изх. № 01-2600/1096 от 02.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” ДФЗ в частта по т. 1 от раздел II, с която оценителната
комисия е извършила корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за
финансиране от заявените разходи за "Реконструкция и модернизация на
сграден фонд за социални грижи с настаняване на възрастни хора" в размер
на 552 177,93 лв., по подаденото проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0215 в ИСУН по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски
дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от
Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за ново произнасяне по подадено от “М.ц.2.С.Г.” ЕООД проектно
предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0215 в ИСУН по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски
дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от
Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"-София да заплати на “М.ц.2.С.Г.”
ЕООД, *** направените по делото разноски в размер на 6 065,54 (шест хиляди шестстотин
шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: