№ 507
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500421 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ал.2 т.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Г. Г. Д. против Определение
№ 71/09.02501/ 04.08.2021 г. по В.гр.д. № 357/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което
съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от нея в качеството й на
длъжник по изп. дело № 32/ 2017 г. на ЧСИ В. П., на основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК,
жалба срещу действията на ЧСИ и е прекратил производството по делото. Счита
обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, защото констатираното от съда
пропускане на срока за атакуване на насрочената публична продан осуетявала
единствено възможността това действие да бъде отменено, но съдът дължал
произнасяне по същество на възражението дали имотът, спрямо който е насочено
изпълнението, е секвестируем или не. Моли определението да бъде отменено.
В законовия срок е подаден отговор от взискателя по изп. дело И. С. И., който
заема становище, че обжалваното определение е правилно и в пълно съответствие с
мотивите по т.1 на ТР 2/ 26.06.2015 г. на ВКС, като пропускането на срока за
обжалване насочването на изпълнението срещу несеквестируемо имущество е
преклудирало правото на длъжника на защита. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Процесуалния т му представител петендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира
следното:
ОС – Ловеч е сезиран с жалба от Г. Г. Д. – длъжник по изп. дело № 32/ 2017 г. по
описа на ЧСИ В. П. срещу действията на ЧСИ по насочване на принудително
изпълнение, изразяващи се в налагане на възбрана, извършването на опис и оценка,
назначаването на пазач и насрочване на публична продан върху недвижим имот –
нейна собственост, подробно описан в жалбата, представляващ несеквестируемо
жилище. От приложеното изп. дело се установява, че ЧСИ е изготвил обявление за
изнасяне на този имот на публична продан, което е връчено на процесуалния
представител на длъжника на 23.04.2021 г. На 20.05.2021 г. процесуалния представител
на длъжника е направил възражение пред ЧСИ относно несеквестируемостта на имота
и е отправил искане по отношение на същия да не се предприемат изпълнителни
действия, а насрочената публична продан да бъде прекратена. След становище на
взискателя, на 25.05.2021 г. ЧСИ е постановил отказ да спре изпълнението. Жалбата,
която е инициирала производството пред ОС – Ловеч, е подадена на 31.05.2021 г. С
обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е приел същата за
процесуално недопустима поради просрочие,, което е обусловило оставянето й без
разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Съгласно чл.435 ал.2 т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, по отношение на което се позовава, че е
несеквестируемо. Насочването на принудителното изпълнение върху конкретна вещ
включва поредицата от нормативно регламентирани действия, предназначени в своята
последователност да доведат до осребряване на тази вещ – налагане на запор или
възбрана, извършване на опис, назначаване на пазач, насрочване и провеждане на
публична продан. С извършването на посочените действия принудителното
изпълнение се счита насочено спрямо конкретната вещ и съответно за длъжника
възниква правото да обжалва това насочване, за да запази вещта в своя патримониум.
Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи самото насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, а не конкретните изпълнителни действия, чрез които то е
осъществено, и които нарушават несеквестируемостта. Касае се именно до право на
жалба – на длъжника не е предоставено процесуално право да иска от съда да се
произнесе принципно по въпроса за секвестируемостта или не на дадено имущество.
По този въпрос съдът дължи произнасяне само доколкото е надлежно сезиран с жалба,
обоснована с насочване на принудителното изпълнение върху вещ, за която твърди, че
е несеквестируема. А надлежното сезиране изисква спазването на предвидения в
чл.436 ал.1 ГПК двуседмичен срок от съобщаването или узнаването на действията,
съставляващи насочване на изпълнението. При насочване на изпълнението върху
2
недвижим имот, за който длъжникът се позовава, че е несеквестируем, срокът за
обжалване започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на публичната
му продан. В случая обявлението за насрочената публична продан е връчено на
жалбоподателката чрез процесуалния й представител на 23.04.2021 г., т. е.
двуседмичният срок по чл.436 ал.1 ГПК, изчислен по правилото на чл.60 ал.4 ГПК,
изтича до края на работния ден на 07.05.2021 г. Жалбата на Д. е депозирана едва на
31.05.2021 г. Дори да се счете, че постъпилото на 20.05.2021 г. възражение пред ЧСИ
относно несеквестируемостта на имота и искане да не се предприемат изпълнителни
действия спрямо него, а насрочената публична продан да бъде прекратена,
представлява жалба, тя също се явява просрочена.
По изложените съображения частната жалба на Г.Д. е неоснователна.
Обжалваното определение, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата й по
чл.435 ал.2 т.2 ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство следва да се присъди на
процесуалния представител на ответника по жалбата – адв. С. И. С., на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв., възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 71/09.02501/ 04.08.2021 г. по В.гр.д. №
357/2021 г. по описа на ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА Г. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на адв. С. И. С. от САК, с ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. С. И.
по В.ч.гр.д. № 421/ 2021 г. по описа на ВТАС в размер на 200 /двеста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3