№ 10677
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110131201 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника Б. Г. М.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Е..... Ф..... К..“ ЕООД, ЕИК .........., сумата от 193,99 лв.,
представляваща главница по договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за отчетен период от
25.12.2017 г. до 24.01.2018 г. по фактура № **********/25.01.2018г. и лихва за забава върху тази
сума в размер на 54,32 лв. за периода от 10.02.2017г. до 13.11.2020г., сумата от 103,17 лв.,
представляваща главница по договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за отчетен период от
25.01.2018 г. до 24.2.2018 г. по фактура № **********/25.2.2018г. и лихва за забава върху тази
сума в размер на 27,99 лв. за периода от 13.03.2018г. до 13.11.2020г., ведно със законна лихва
върху главното вземане от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за продажба на вземания от 28.10.2020 г., за
който длъжника е уведомен и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 628/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 99 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:
По производството по безспорен начин се установява, че между „Т. Б..“ ЕАД и ответника са
били сключени следните договори за мобилни услуги - договор за телекомуникационни услуги от
21.12.2017 г. за мобилен номер 0..... с избран абонаментен план „Тотал 24.99“, в който са
включени мобилни и интернет услуги за 24 месеца и договор за телекомуникационни услуги от
21.12.2017 г. за мобилен номер 0.... с избран абонаментен план „Тотал 44.99“, в който са включени
мобилни и интернет услуги за 24 месеца. Договорите са подписани от Б. Г. М., подписите не са
оспорени в срока по чл. 193 ГПК, поради което съдът намира, че страните са били обвързани от
посочените правоотношения.
1
Месечните абонаментни такси се дължат независимо от ползваните услуги по сключения
договор. Абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал
услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други (освен случаите при непредоставен достъп
до мобилната мрежа, но доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се
заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се
предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Тези такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната
мрежа на ищеца, тоест те не зависят от това дали услугите са ползвани от ответника. Няма спор по
делото, че е предоставен достъп до интернет услуги. Размерите на начислените суми, обективиран
във фактури №№ **********/25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017г. – 24.01.2018г. и
**********/25.02.2018г. за отчетен период 25.01.2018г. – 24.02.2018г. не се оспорват от ответника.
От представените по делото доказателства се установява, че последователно вземанията на
„Т. Б..“ ЕАД по двата договора за телекомуникационни услуги от 21.12.2017 г. са прехвърлени
първоначално на „И.... ф.....и“ ЕООД с представения по делото договор за цесия от 12.07.2019 г. и
от „И.... ф.....и“ ЕООД на ищеца „Е..... Ф..... К..” ЕООД с представения по делото договор за цесия
от 28.10.2020г. Представени са и потвърждение за извършената цесия от цедента по чл. 99, ал. 3 и
пълномощни, изхождащи от цедентите, с които се упълномощават цесионерите да уведомят
длъжниците от тяхно име за извършеното прехвърляне. Ответникът в срока за отговор не оспорва
прехвърлянето на вземанията, както и не оспорва спазването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Оттук и ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение, тъй като на основание сключените договори за цесия, в които цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията по договорите между „Т. Б..“ ЕАД и ответника
са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигане на
съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и
цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права.
По делото не се оспорва уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията.
Въпреки това следва да се отбележи, че ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата
промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за потребителски кредит най-късно с
получаване на уведомлението заедно с препис от исковата молба, представляващо новонастъпил
факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от
чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото като
приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за
изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл -
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/.
Налице са действителни договори за цесия, с които дългът на ответника е бил продаден,
като краен купувач е ищецът по делото. Цесиите имат действие по отношение на ответника,
доколкото са съобщени с получаване преписи от исковата молба и приложенията, който факт, като
настъпил в хода на производството следва да се вземе предвид от съда.
Ответникът не противопоставя възражения, че е платил процесните задължения, нито
оспорва размера на същите, поради което следва установителните искове за главница, ведно със
законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното изплащане да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на главните искове, основателна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава за периода от 10.02.2017г. до 13.11.2020г. в размер на сумата 54,32
лв., както и за периода от 13.03.2018г. до 13.11.2020г. в размер на сумата 27,99 лв.
Относно отговорността за разноските:
2
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Ето защо, с оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 325 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата в общ размер от 325 лв. - разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
С оглед изхода на правния спор ответникът няма право на разноски нито за заповедното,
нито за настоящото исково производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1, вр. чл. 99, и
чл. 86 ЗЗД, че Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „....“ 24, дължи на „Е..... Ф..... К..“
ЕООД, ЕИК .........., със съдебен адрес гр. .., бул. „.......“ № 21, ет. 2 – чрез адв. Л., сумата от 193,99
лв., представляваща главница по договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за отчетен период от
25.12.2017 г. до 24.01.2018 г. по фактура № **********/25.01.2018г. и лихва за забава върху тази
сума в размер на 54,32 лв. за периода от 10.02.2017г. до 13.11.2020г., сумата от 103,17 лв.,
представляваща главница по договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за отчетен период от
25.01.2018 г. до 24.2.2018 г. по фактура № **********/25.2.2018г. и лихва за забава върху тази
сума в размер на 27,99 лв. за периода от 13.03.2018г. до 13.11.2020г., ведно със законна лихва
върху главното вземане от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за продажба на вземания от 28.10.2020 г., за
който длъжника е уведомен и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 628/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „....“
24, да заплати на „Е..... Ф..... К..“ ЕООД, ЕИК .........., със съдебен адрес гр. .., бул. „.......“ № 21, ет. 2
– чрез адв. Л., сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 325 лв.
– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3