РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. , 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20231220200145 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба В. П. Т.
,ЕГН: ********** с адрес: гр. Г. Д., ул. „Хр. См." №30,обл.Бл. против
Наказателно постановление № BG16082022/5800/Р8-1526/27.01.2023 г. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1800 лв..
Административно наказващия орган Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, редовно призован не се явява,за него
юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетели А. Ш. и А.
Й.,служители на МБ Гоце Делчев.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите А. Ш. и А. Й. са служители на Митническо бюро Гоце
Делчев,на 16.08.2022 година били назначени наряд на ГКПП – Илинден .
Същата дата около 13.30 часа на трасе изход се явило превозно средство
товарен автомобил, марка и молел ********* ЛБ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 топа, управлявано от жалбоподателя
1
Т..Последния предал документите си на свидетеля Й. и същия след проверка
в автоматична система на агенция митница установил нарушение за
въпросния товарен автомобил, а именно на 13.08.2022 година камера
монтирА. в с.Садово е заснела движение на СКАНИЯТА без да е заплатена
дължимата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата такса. С оглед на
констатираното свидетеля Й. в присъствието на колежката си А. Ш. и
жалбопадателя съставил АУАН . Актосъставителят прочел и запознал
жалващия се със съдържанието на акта , последния подписал и получил
препис от него. В последствие в правния мир намира проявление
атакуваното Наказателно постановление,с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1800 лв.за извършено нарушение по
чл.179 ал.3а от ЗДП.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното
нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за основателна , поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите А. Ш. и А. Й.,служители на МБ Гоце Делчев. Показанията им
са последователни , взаимодопълващи и кореспондират с описаното в АУАН.
Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на
свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в
правния мир, ангажират наказателната си отговорност. Въз основа на така
установеното от правна стрА. съдът намира следното: Носителят на
административно наказателната власт ,в случая Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София е издал наказателното постановление след като ,
според него е установено по безспорен начин извършване на нарушение .
След извършена служебна проверка не се констатираха съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето
на АУАН. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , той е подписал и получил препис от него,
т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни
мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още
от началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с
фактическото описание и правната квалификация на деянието.
Въпреки изложеното по-горе съдът счита ,че атакуваното НП подлежи на
отмяна . При издаването на самото НП е допуснато съществено процесуално
2
нарушение, обуславящо неговата незаконосъобразност.В НП на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София ,с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1800 лв., в текстовата му част се
отразяват констатациите на проверяващите лица ,но не се вменява точно
определено неправомерно поведение. Съгласно разпоредбите чл. 57 от
ЗАНН, НП има законово определено съдържание и съдът във всички случаи
извършва проверка по отношение наличието на задължително изброените в
закона реквизити.Те не са с еднаква степен на значимост за
законосъобразността на НП, но липсата на конкретно, точно и ясно описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено са елемент от фактическия му състав и винаги
обосновават порок на НП.Видно от приложеното по делото наказателно
постановление в същото не става ясно,тъй като не е отразено, какво
нарушение административнонаказващият орган приема ,че е извършено.
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София доста пространно в
обстоятелствената си част е изложил фактологията преди съставянето на
АУАН, въз основа на който се е произнесъл , но не и описание на самото
нарушението,което приема за извършено, датата и мястото, обстоятелствата,
при които е осъществено . Предвид на горното съдът приема ,че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правилата при издаване на НП
,ограничаващи правата на нарушителя.Последния не знае за какво нарушение
да се защитава ,кога и къде евентуално е извършил неправомерно поведение
,т.е същият не може правилно да организира своята защита .
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се
посочи, че е налице и допуснато грубо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена
словесно или дори само цифрово приложимата и единствено относима като
нарушена материалноправна норма от ЗДП, а именно тази на чл. 139, ал. 7 от
ЗДП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: "Водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице". Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на
обжалваното НП е посочена като нарушена законова разпоредба единствено и
само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДП, която гласи: "Водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
3
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. " Употребата на
последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна
санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния
закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл.
179, ал. 3а от ЗДП, която е санкционната такава. Относимото нарушено
правило за поведение се съдържа в нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДП, която
АНО е пропуснал да отрази в наказателното постановление, а
актосъставителя – в АУАН.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лева
от стрА. на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед
представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира същата за
частично основателна. На осн. чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение при интерес от 1000 до 10000 лв. е 480 лв. Претендираните
разноски са в размер на 700 лв. – т.е над минималния размер, поради което
искането на въззиваемата стрА. за прекомерност и намаляване на същото, се
явява основателно и следва да бъде уважено,делото е с завишена сложност от
фактическа и правна стрА.. Предвид горното съдът приема, че следва да
осъди Агенция „ Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на основание
чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от 480 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, като искането за разликата над този размер до
претендирания от 700 лв. се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
BG16082022/5800/Р8-1526/27.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол и
4
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на
В. П. Т., ЕГН: ********** с адрес: гр. Г. Д., ул. „Хр. См."
№30,обл.Благоевград сумата в размер на 480. 00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5