РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Силистра, 15.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: В. Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Ивелин Чафаланов разгледа КАНД № 17 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260002 / 19.01.2021 г. по АНД № 71 / 2020 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление № 19-001111 / 04.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, поради поради нарушение на материалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление.
Ответникът „Петроком 07“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Минчо Лъсков“ № 7, оспорва касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Прокурорът дава заключение, според което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-001111 / 04.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на ответника, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 141, ал. 5 КТ. От фактическа страна нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: на 29.01.2020 г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия в обект на ответника – газ-бензиностанция, находяща се в гр. Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24. В резултат от проверката се установило, че между ответника и лицето Т.Ю.Н., ЕГН **********, бил сключен трудов договор № 117 / 02.04.2019 г., по силата, на който въпросното лице изпълнявало длъжността „Обслужващ газ-бензиностанция“ при нормална продължителност на работното време; същото отработило две последователни смени на 30.09.2019 г. и на 01.10.2019 г. без прекъсване.
ДРС е отменил наказателното постановление със
следните мотиви: „[...] Т.Ю.Н. [...] работил последователно нощна и дневна
смяна в два поредни дни [...] В показанията си в съдебно заседание той не
отрича този факт, като пояснява, че това е сторил по собствено желание, тъй
като искал да посети автопазар в гр. Враца [...] Също така свидетелят уточнява,
че не уведомява работодателя за размяна в графика, тъй като той не е съгласен
на това. Показанията кореспондират с представения график от управителя на
„Петроком 07” ООД [...] Съдът отбелязва, че
именно графикът на работните смени е документът, който може и следва да
удостовери надлежно пред контролните органи спазване на трудовото
законодателство [...] От друга страна [...] работникът е нарушил въведените от
работодателя правила в организацията на работа, като е взел самоволно решение,
без знанието и разрешението на работодателя, да се замени в процеса на труд със
свой колега“.
Оспореното въззивно решение е правилно. Вярно е, че, както изтъква касаторът, става дума за обективна отговорност. Но решаващият за изхода на делото аргумент е свързан не с характера на отговорността, а с изпълнителното деяние. Защото, за да бъде нарушено правилото на чл. 141, ал. 5 КТ, е необходимо действие, изразяващо се във „възлагането на работа през две последователни работни смени“. Това означава, че нарушението може да бъде осъществено само от субект с ръководни функции, който да възложи, т.е. да нареди на работника да престира труд през две последователни смени. Видно от фактическите констатации на ДРС, които са обвързващи за касационната инстанция по силата на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), в случая е налице не възлагане от ръководен служител, а самоволно поведение от страна на работник. Следователно съставът на нарушението на чл. 141, ал. 5 КТ не е осъществен.
Предвид на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което учреждението на касатора дължи на ответника – на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.) – направените в касационното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260002 / 19.01.2021 г. по АНД № 71 / 2020 г. на Дуловски районен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на „Петроком 07“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Минчо Лъсков“ № 7, направените по делото разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.