№ 404
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.„М.“
№ против Наказателно постановление № 21-1116-000604/17.08.2021г., издадено от С.
В. А. – началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 20лв за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10лв за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
ЗДвП и на основание чл.179, ал.5 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50лв
за нарушение на чл.100, ал.3 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че издаденото НП не отговаря на
предвидените с чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, тъй като в
него липсвало посочване на конкретни данни, които да обосноват извършване на
санкционираните нарушения Навежда се несъответствие между описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка. Относно нарушението на чл.147, ал.1 ЗДвП се сочи, че
разпоредбата не съдържа забрана за водачите на ППС да управляват МПС, което не е
преминало технически преглед, поради което на жалбоподателя неправилно е
наложено наказание на основание чл. 185 ЗДвП. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил и нарушението на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, тъй като по време на извършената
му проверка носил свидетелство за регистрация на автомобила и копие от същото,
което представил на полицейските служители. Оспорва се и извършването на
нарушение на чл.100, ал.3 ЗДвП, като се сочи, че за управлявания от жалбоподателя
автомобил била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като
в деня на проверката същият носил със себе си контролния талон към знака. Навежда
се некомпетентност на полицейските служители, които извършили проверката.
При алтернативност се поддържа, че нарушенията представлявали маловажен
1
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и се представлява от
адв.С., която поддържа депозираната въззивна жалба. Акцентира, че за
санкционирането за нарушение на основание чл.179, ал.5 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че водачът управлява МПС, на предното стъкло на което да не е залепен
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и не носи контролен талон към знака. Счита, че
предвид липсата на доказателства по делото дали жалбоподателят не е носил и не е
представил валиден контролен талон на знака, незаконосъобразно на същия е
наложено наказание на основание санкционната разпоредба на чл. 179, ал.3 ЗДвП.
Претендира заплащане на направените по делото разноски, които да бъдат определени
по реда на чл. 63д ЗАНН и чл.38, ал.2 ЗА.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на обжалваното НП и
релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите С.К. и С.Ч. са служители на сектор 01 РУ- Благоевград, като на
20.07.2021г. в изпълнение на служебните си задължения същите извършвали проверка
на автомобили. Около 10.50ч. на същата дата в гр. Благоевград срещу 8-ми корпус на
ЮЗУ „Неофит Рилски“ полицейските служители спрели за проверка л.а „О." с рег. №,
който се движел в гр. Благоевград, по ул.“Иван Михайлов“ в посока от бензиностанция
„Петрол“ към кръстовището, образувано с улица „Александър фон Хумболдт“
Чрез предоставените от водача документи за самоличност, полицейските
служители установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Б.. В хода на
извършената проверка полицейските служители изискали Б. да представи талон за
регистрация на управлявания от него автомобил, като Б. им представил копие на
талона за регистрация на автомобила и не представил изискания документ в оригинал.
За оказване на съдействие, на място били изпратени свидетелите С.З. и В.К. -
служител на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Благоевград, които при извършване
на справка в информационните фондове на МВР установили, че управляваният от Б.
лек автомобил не е представен на годишен технически преглед. Проверяващите
установили и че на предното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил не е
залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като не били установени пречки от обективен
характер, препятстващи залепването на такъв стикер.
При така направените констатации, свидетелят З. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.147, ал.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.100, ал.3 ЗДвП,
поради което в присъствието на свидетелите К., Ч. К. и на жалбоподателя, съставил
срещу последния АУАН сер.GA № 450254.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал без да направи
възражения. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок жалбоподателят депозирал
писмени възражения пред наказващия орган.
Въз основа на АУАН сер.GA № 450254/20.07.2021г. при идентичност на
описаните нарушения и правна им квалификация, на 17.08.2021г. началник-група към
2
ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 11.02.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели С.К., С.Ч., С.З., В.К. и
С. С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: Свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. №;
Възражение от Г.Б. Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №111600-1944/03.02.2021
г.; Известие за доставяне; Заявление от Геоерги Б.; Удостоверение за раждане на Х. Б. с
№1177/19.09.2018 г.; Регистрационна карта на Г.Б. от 10.03.2022 г., АУАН Серия GA
Акт №450254/20.07.2021 г.; Докладна записка от сектор "Пътна полиция"; Възражение
от Г.Б. с УРИ 111600- 14599/26.07.2021 г.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.; Справка
за нарушител/водач; Плик.
След анализа на показанията на свидетеля С. и съпоставянето им с показанията
на полицейските служители и приетите по делото писмени доказателства, съдът счита,
че същите следва да бъдат частично кредитирани. Като достоверни районният съд
приема показанията на този свидетел в частта им, че на описаните в НП време и място
на жалбоподателя е извършена проверка за нарушения на ЗДвП, в хода на която било
установено, че управляваният от Б. автомобил не е представен на годишен технически
преглед, както и че жалбоподателят представил на проверяващите копие на талона за
регистрация на автомобила. В посочените части показанията на С. са пълни и
непротиворечиви и в унисон с показанията на полицейските служители и писмените
доказателства. Останалата част от показанията на С. не следва да бъдат кредитирани,
доколкото в тях се съдържат данни за несанкционирани с обжалваното НП нарушение
/липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
Б. автомобил/, а друга част от показанията му са колебливи и със заявена от свидетеля
липса на спомен.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави и показанията на
свидетелите К., Ч., З. и К., като отчете тяхната последователност, вътрешна
непротиворечивост, корелацията им с кредитираната част от показанията на свидетеля
С. и писмените документи, както и това, че свидетелите пресъздават непосредствените
си възприятия за обстоятелства, относими към предмета на делото.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
От кредитираната част на показанията на С., показанията на свидетелите К., Ч.,
З. и К., и съставения АУАН първата инстанция установи времето и мястото на
санкционираните с НП деяния, както и обстоятелствата около извършената полицейска
проверка, направените при нея констатации и детайли за процедурата по съставяне и
връчване на АУАН.
От приложено копие на свидетелство за регистрация на МПС се установява, че
ППС с рег. № е собственост на М. П. Б.а с ЕГН **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 11.02.2022., а жалбата е от същата
дата), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
3
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи .
Съгласно т.1.2 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи полицейски органи на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР имат
право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.2.11 наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на
обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушенията- дата и място,
обстоятелствата, при които са извършени същите и правната им квалификация. АУАН
е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност и на трите нарушения признаци са
описани по ясен и конкретен начин, така че да осигурят реализиране на правото на
защита на наказаното лице.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
1.По отношение на нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е представено на периодичен технически
преглед.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които
се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства
на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав намира, че адресат на задължението дадено МПС
да премине през периодичен технически преглед е неговият собственик.
Действително разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗДвП не предвижда изрично на кого
е възложено задължението за представяне на МПС на периодичен технически преглед,
но адресатът на това задължение може да бъде изведен при съпоставянето на нормите
на чл.147, ал.1 ЗДвП и чл.181, т.1 от същия закон. С чл.181, т.1 ЗДвП е предвидено
наказание „глоба” в размер на 50 лева за собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
4
технически преглед. От тази разпоредба се установява, че изрична санкция за
непредставяне на МПС в определения срок е предвидена именно за собственика на
МПС. Ето защо сравнителното тълкуване на чл.147, ал.1 ЗДвП и чл.181, т.1 ЗДвП
обуславя извода, че задължението по чл.147, ал.1 ЗДвП е за собственика на
автомобила. Допълнителен аргумент подкрепящ извода, че адресат на това
задължението е собственикът на МПС е и обстоятелството, че за извършването на
такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които
притежават единствено собствениците на ППС, което не може да бъде пренебрегнато.
В случая от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че жалбоподателят Б. не е собственик на автомобила, който управлявал при
извършената му полицейска проверка, поради което предвид изложените съображения,
същият не е субект на административнонаказателна отговорност за неспазване на
задължението за представяне на процесното ППС на технически преглед. / В този
смисъл са Решение № 84 от 18.02.2021 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д.№ 398/2020
Решение № 328 от 19.07.2017 г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 408/2017 г, Решение №
1153 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 573 / 2018 г. на Адм.С – Пловдив, Решение № 174 от
10.10.2017 г. на АдмС - Кърджали по к.а.н.д. № 160/2017 г., Решение № 434 от
26.11.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 420/2018 г./
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС,
на което не е собственик, да го представя на технически преглед, районният съд
намира, че е недопустимо на жалбоподателя да се налага наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 ЗДвП.
С оглед горното обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта за нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП, поради неправилно
приложение на материалния закон.
2. По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке.
В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП
време и място, жалбоподателят не е носил свидетелство за регистрация на
управлявания от него автомобил
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че въпреки
изричното поискване на посочения документ от страна на полицейските служители, Б.
не е предоставил свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил, а им
представил копие на това свидетелство, като по този начин не е изпълнил
предвиденото с чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП задължение, чийто адресат е като водач на
автомобила. Не може да бъде приета за основателна поддържаната от жалбоподателя
теза, че с представянето на копие на свидетелството за регистрация Б. е спазил
изискването на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, предвид липсата на предвидена със закона
възможност за представяне копие на посочения официален документ, поради което
направеното разширително тълкуване на тази разпоредба противоречи на волята на
законодателя.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на
вина - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си (че не носи талон за
регистрация на управлявания от него автомобил, въпреки вмененото му задължение),
че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки това е управлявал лек
автомобил.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП с глоба 10,00 лева
5
се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство. Доколкото предвидената за нарушение
глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се явява излагането на
съображения относно нейната индивидуализация.
Така извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН, тъй като обществената му опасност не разкрива различия в сравнение с
типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление, в частта му за
санкционирането на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 100, ал.1
,т.2 ЗДвП.
3. По отношение на нарушението на чл.100, ал.3 ЗДвП
Съгласно чл. 100, ал.3 ЗДвП водачът на моторно превозно средство, което не е
било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон
към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно
стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият
стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на
моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
описаните в обжалваното наказателно постановление време и място, жалбоподателят
Б. е управлявал МПС, което не е било спряно от движение, без на предното стъкло на
автомобила да е имало залепен валиден стикер за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същевременно показанията на
разпитаните свидетели установяват, че автомобилът е имал здраво предно стъкло, като
не е съществувала каквато и да е пречка от обективен характер, препятстваща
залепването на този стикер на определеното от цитираната разпоредба място.
Ето защо в качеството си на водач на МПС жалбоподателят е нарушил
императивно предвиденото с чл.100, ал.3 ЗДвП задължение да залепи в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на управлявания от него автомобил валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
Авторството на нарушението е установено с категоричност на извода от
показанията на свидетелите и съставения АУАН.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма
на вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
управлява МПС, без на предното стъкло на същия да е залепен стикер за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”) и пряко е целял това.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 5 ЗДвП предвижда глоба в размер на 50
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи
валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, съдът не
следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Неоснователно е и възражението за маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 ЗАНН, доколкото същото притежава типичната за нарушения от този вид
обществена опасност.
6
Въззивната инстанция намира за неоснователни въведените с процесуалния
представител на жалбоподателя доводи, че за налагането на наказание на основание
чл. 179, ал. 5 ЗДвП е необходимо да кумулативно наличието на две предпоставки, а
именно – на управляваното МПС да не е залепен валиден стикер съгласно чл. 100, ал.
3 от ЗДвП и водачът да не носи валиден контролен талон от знака, издаден от
Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" , като в
конкретния случай било установено само управление на МПС без поставен валиден
стикер.
При сравнителния анализ на разпоредбите на чл.100, ал.3 ЗДвП, чл.179, ал.5
ЗДвП и чл.183, ал.1, т.2 ЗДвП се установява, че липсата на залепен валиден стикер на
предното стъкло и неносене на валиден контролен талон от знака издаден от
Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането са две отделни
установени задължения, предвидени с чл.100, ал.3 ЗДвП и неизпълнението на всяко от
тях представлява самостоятелно административно нарушение, за което е предвидено
самостоятелно наказание. Липсата на валидно залепен стикер на предното стъкло на
автомобила за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се санкционира на основание чл. 179, ал. 5 ЗДвП, а за неносенето на
валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса
за застраховането се налага административно наказание на основание чл. 183, ал. 1, т.
2 ЗДвП.
В този смисъл са Решение № 619 от 12.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 771/2021 г. и Решение № 704 от 26.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
578/2022 г , в което също изрично е посочено че ирелевантно за съставомерността на
деянието е обстоятелството, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП липсва констатация, че жалбоподателят не е носил валиден контролен талон от
знака издаден от ГФ.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглeд
потвърждаването на наказателното постановление в частта му за наложените глоби за
нарушенията на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.100, ал.3 ЗДвП и отмяната му в частта за
наложено наказание за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Д.С. претендира
присъждане на основание чл. 63д ЗАНН и чл.38, ал.2 ЗА. адвокатско възнаграждение.
За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2 ЗА, като наличието на предпоставките на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване /в този смисъл определение № 885 от
9.12.2014 г. по ч. т. д. № 2934/2014 г., I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
В случая такъв договор е представен и са налице доказателства по делото за
предоставена на жалбоподателя безплатна правна помощ, с оглед на което искането
следва да бъде уважено, като в тежест на ОДМВР- Благоевград следва да бъде
възложена сумата от 75лв. за адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет при съобразяване
потвърждаването на наказателното постановление в частта му за наложените глоби за
нарушенията на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.100, ал.3 ЗДвП и отмяната му в частта за
наложено наказание за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
7
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания хонорар,
доколкото същият е в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР- Благоевград, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1116-000604/17.08.2021г.,
издадено от С. В. А. – началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна
полиция“ в ЧАСТТА МУ, с което на Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.„М.“ № на
основание на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20лв за
нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000604/17.08.2021г.,
издадено от С. В. А. – началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна
полиция“, в ЧАСТТА МУ, с което на Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.„М.“ № на
основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10лв за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.5 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50лв за нарушение на чл.100, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Благоевград на основание чл.63д ЗАНН и чл.38, ал.2 ЗА да
заплати на Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.„М.“ №сума в размер на 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
производството по АНД 264/2022г. на РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8