№ 1127
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502527 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк.Й.М., против определение №
263447/11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 15724/2020 г. на РС Пловдив,
ХVIIІ гр. състав, с което е върната предявената от дружеството искова молба
като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като
е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
7608/2020 г. на РС Пловдив.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение и се настоява от
жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
1
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
Производството пред РС е образувано по предявени от Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против Д. ИВ.
Т., с ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 7608/2020 г. на РС Пловдив.
С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като
недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената
в полза на ищеца заповед за изпълнение. За да достигне до този извод, РС е
счел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и
предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7608/2020 г. на
ПРС.Изложил е съображения, че в заповедното производство търговското
дружество е посочило, че вземането му произтича от Договор за паричен заем
№ 5488695 от 04.12.2018 г., а в исковата молба, че вземането произтича от
Договор за паричен заем № 5488695 от 03.12.2018 г.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.
Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и
признаване по исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в
заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск
трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното
производство.
В настоящия случай не е налице разминаване в обстоятелствата, от
които се твърди да произтича вземането. Разликите в исковото и в
заповедното производство не са съществени, доколкото единственото
разминаване е по отношение на датата на сключване на договора за заем. По
напълно идентичен начин обаче са описани останалите юридически факти, на
които заявителят е основал съществуването на твърдяното от него вземане –
договор за цесия, с която му е прехвърлено вземане по договор за паричен
заем. Съществени елементи от договора за паричен заем са размерът на
2
паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поетото от
заемателя задължение да я върне, както и срокът, до който това трябва да
стане, които съществени елементи са описани по напълно идентичен начин в
заявлението и депозираната искова молба. Напълно идентично са посочени
освен това и номерът на договора, страните, неговия предмет, права и
задължения, настъпилото частно правоприемство по силата на цесия, размер и
период на задължението. По тези съображения може да се възприеме, че
всъщност става дума за едно и също облигационно правоотношение с това,
въз основа на което се претендира дължимостта на сумите в заповедното
производство.
И доколкото в случая заявеното с исковата молба вземане е идентично
по основание с това по заповедта, то обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263447/11.08.2021 г., постановено по гр. д.
№ 15724/2020 г. на РС Пловдив, ХVIIІ гр. състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на
следващите се процесуални действия по гр.д. № 15724 /2020 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3