№ 806
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330201287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от Министерство на земеделието, против наказателно постановление
№ НЯСС-291/ 17.12.2021г., с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000.00 лева, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗВ. В
жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и
неправилно. Счита, че бил налице съществен порок на съставения АУАН
поради издаването му на основание предписание дадено извън компетенцията
на ДАМТН. Излага съображения, че липсвало конкретно описание на
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Органът издал
наказателното постановление не бил проверил неговата законосъобразност и
обоснованост. Предприсанието било издадено въз основа на неизяснена
фактическа обстановка. Следвало да се съберат служебно всички
доказателства. Не била съобразена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 ал.1
т.5 от ЗАНН. Нарушението било маловажно. Сочи, че актосъставителят не
бил оправомощен. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
старши юрисконсулт А.Л., който поддържа подадената жалба. Излага
съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
старши експерт Е.З., която оспорва подадената жалба. Излага съображения.
Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 26.04.2021г. на основание
чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир
„Пясъчник“, находящ се в имоти с идентификатори 44481.3.2, 44481.3.4,
44481.4.4, 44481.3.120 в землището на с. Любен, община Съединение, обл.
Пловдив, имоти с идентификатори 55378.1.52, 55378.1.80, 55378.40.5,
55378.40.223, 55378.40.235, 55378.40.242, 55378.40.252 и 55378.40.253 в
землището на с. Паничери, общ. Хисаря, обл. Пловдив и имот с
идентификатор 03589.68.69 в землището на с. Беловица, община Хисаря, обл.
Пловдив, собственост на МЗХГ съгласно Актове за публична държавна
собственост № 7188/ 13.05.2010г., 7186/ 13.05.2010г, 7189/ 13.05.2010г.,
7187/13.05.2010г, 7191/13.05.2010г, 7196/13.05.2010г, 7192/13.05.2010г,
7198/13.05.2010г, 7194/13.05.2010г, 7195/13.05.2010г, 7197/ 13.05.2010г,
7193/13.05.2010г, 7190/13.05.2010г. За извършената проверка е съставен
констативен протокол № 07-01-85/ 26.04.2021г. Вследствие на проверката,
чрез обход и оглед ня голяма язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията с установено, че контролно-
измервателната система на язовира е компрометирана, вследствие на
2
унищожени и бутнати геодезически репери, т.е. че не е изпълнено
задължителното предписание дадено в констативен протокол № 07-01-126/
19.08.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения
към тях“, а именно „Да се възстанови компрометираната Контролно-
измервателна система“ със срок за изпълнение 25.02.2021г. Прието е, че така
описаното деяние е осъществило фактическият състав на нарушение на
чл.190а ал.2 от Закона за водите, който задължава собствениците на язовирни
стени и съоръженията към тях, да изпълняват предписанията по чл.190а ал.1
т.3 от Закона за водите.
От показанията на свид. А.Ш. актосъставител се установява, че на
26.04.2021г. са извършили планова съвместна проверка на язовир „Пясъчник“
за изпълнение на даденото предписание от предходна проверка, която била от
август месец 2020 г. Предписанието, което следели било да се възстанови
контролно-измервателната система в част реперите, тоест геодезичната
система с указан срок на изпълнение 25.02.2021 г. По време на проверката
установили, че контролно-измервателната система е компрометирана, на
места разрушена. Следователно даденото предписание не било изпълнено.
Язовир „Пясъчник“ бил със стена около 42 метра височина и 750 метра
дължина. Това съгласно чл. 141а от Закона за водите се явявало като голяма
язовирна. Съгласно чл. 141б от Закона за водите язовирът бил класифициран
като първа висока степен на потенциална опасност. Предписанието било да се
възстанови контролно-измервателната система (КИС). По общо казано това
означавало да се възстановят реперите на геодезичната мрежа. Тези репери
служели за няколко неща. Първото нещо било технически мониторинг на
язовирната стена и съоръженията към нея. Чрез този технически мониторинг
в реално време можело много лесно и бързо да се хванат някакви
недопустими явления, случващи се с язовирната стена като слягане,
преместване, хоризонтални и вертикални деформации. Те трябвало да бъдат
възстановени, понеже от предходна било описано, че те били
компрометирани, тоест чрез тези репери, тази КИС система не можело да се
извърши правилно текущия мониторинг. Когато отидохме на проверката тези
репери не били възстановени. Установили, че реперите не били възстановени.
В показанията си актосъставителят потвърждава фактическата обстановка
посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление.
Поддържа изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на
3
показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни,
вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за
предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко
относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава. Не се
установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези
свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля.
От приложената по делото заповед № 276/ 18.05.2021г. на Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор т.60, се
установява, че АУАН е съставен от упълномощено за това длъжностно лице.
Комтетентността на административно наказващият орган произтича от
разпоредбата на чл.201 ал.12 от Закона за водите.
От приложената по делото покана за съставяне на АУАН и обратна
разписка се установява, че същата е получена от жалбоподателя на
06.07.2021г.
От приложения по делото констативен протокол № 07-01-126/
19.08.2020г, се установява, че при извършена проверка е установено, че
Контролно измервателната система е компрометирана и е дадено
предписание да се възстанови в срок до 25.02.2021г. Протоколът от
проверката и дадените предписания е връчен на Л.С.- ** в отдел
„Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ в дирекция „Стопански
дейности, инвестиции и хидромелиорации“ при МЗХГ, надлежно
упълномощен с пълномощно № 2001-236/ 21.06.2021г. на Министъра на ЗХР.
От приложения по делото констативен протокол № 07-01-85/ 26.04.2021г.
се установява, че при извършена проверка е установено, че не са изпълнение
предписанията на ГД НЯСС дадени с констативен протокол № 07-01-126/
19.08.2020г., а именно да се възстанови компрометираната Контролно
измервателна система.
4
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите
в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност,
изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, които в
съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При
непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН
фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради
изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на
доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН, както и
на приложените по делото писмени доказателствени средства- актове за
публична държавна собственост № 7188/ 13.05.2010г., 7186/ 13.05.2010г,
7189/ 13.05.2010г., 7187/13.05.2010г, 7191/13.05.2010г, 7196/13.05.2010г,
7192/13.05.2010г, 7198/13.05.2010г, 7194/13.05.2010г, 7195/13.05.2010г, 7197/
13.05.2010г, 7193/13.05.2010г, 7190/13.05.2010г, заповед № 276/ 18.05.2021г.
на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
покана за съставяне на АУАН и обратна разписка, констативен протокол №
07-01-126/ 19.08.2020г, и констативен протокол № 07-01-85/ 26.04.2021г.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 190а ал.2 от Закона за водите, собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1,
т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
5
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
АУАН е връчен на Л.С.- ** в отдел „Инвестиции, концесии и
хидромелиорации“ в дирекция „Стопански дейности, инвестиции и
хидромелиорации“ при МЗХГ, надлежно упълномощен с пълномощно №
2001-236/ 21.06.2021г. на Министъра на ЗХР.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
6
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че преписанието е
издадено от некомпетентно лице. Съгласно чл. 190а от ЗВ председателят на
7
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право по т. 3
да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата
по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към
чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната
басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. А
именно, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесното
предписание по т. 2. 5 от раздел V на констативен протокол № 07-01-126/
19.08.2020г. контролните органи са излезли извън своята предметна
компетентност съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. С
промените в съдържанието на разпоредбата в ДВ бр. 55 от 2018 г. думата
"задължителни" е заличена досежно предписанията на ДАМТН, тъй като е
създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата й
редакция, с която се въвежда материалноправното задължение за
собствениците на язовирни стени да изпълняват предписанията по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ бр. 55 от 2018 г. се
регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал. 1
не могат да дават предписания – "с изключение на язовирите по приложение
№ 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция". По делото не е спорно, че процесният
язовир попада под т. 35 в приложение № 1, което всъщност е към
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена
компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче кумулативно да са
налице две предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение
към закона, но и предписанието да е за намаляване на водните обеми. В
настоящата хипотеза е налице само първата от двете кумулативни
предпоставки, а именно въззиваемата страна не е адресирала до
жалбоподателя предписание за намаляване на водните обеми, а за
възстановяване на контролно измервателната система. Следователно
процесното предписание не попада в разгледаното изключение. То е издадено
при стриктно съблюдаване на материалната компетентност на постановилите
8
го длъжностни лица. По тези съображения възражението се приема за
неоснователно.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в АУАН и в наказателното постановление не бил
обсъден въпросът за вината на жалбоподателя. С обжалваното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността. Именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и
административнонаказателна отговорност за юридическите лица, то
отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна
отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса, а възражението за нейната
недоказаност е неоснователно.
Неоснователно е и възражението да не са надлежно изпълнени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН към описанието на нарушението. С
Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС е
изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се
съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят
времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за
личността на обвиняемия. В административнонаказателния процес
аналогична функция на обвинителния акт изпълнява АУАН, който очертава
предмета на доказване в процеса. В тази връзка не следва да се поставят по-
високи изисквания към описанието на нарушението в производството по
ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено
престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на
процесното нарушение както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията
9
на актосъставителя, респ. фактическите изводи на наказващия орган за това
какво е конкретното съдържание на направеното предписание, т. е. какво
поведение е задължен да предприеме адресатът на предписанието, какъв е
срокът за неговото изпълнение, в кой акт е обективирано предписанието, кое
е задълженото лице и поради кои обстоятелства отправеното предписание има
задължителен за него характер, посочени са датите на извършените проверки,
както и какво е било насрещното поведение от страна на задълженото лице, с
което си поведение то е осъществило и изпълнителното деяние. Именно това
е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната
квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а
следователно и редовността на описанието на нарушението. Отново съгласно
т. 4. 2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства,
които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението),
могат да се установяват и в хода на съдебното следствие. Самото възражение,
макар и значително по обем, е бедно на конкретика в доводите си и би могло
да послужи като основание за възразяване срещу почти всяко наказателно
постановление. Така и не се посочи за кой елемент от състава на
административно нарушение, за което е наложена санкцията, липсва
фактическо твърдение при описанието на нарушението. В заключение
настоящият съдебен състав намира, че направеното описание на нарушението
отговаря на стандарта, установен от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Всички
възражения на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения се оценяват от съда за неоснователни.
По делото от обективна страна по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Министерство на земеделието, храните и горите е собственик
на процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи
язовир "Пясъчник", находящ се в поземлени имоти с идентификатори:
44481.0.1; 44481.0.2; 44481.0.4; 44481.0.120 – находящи се в землището на с.
Любен, общ. Съединение, имоти с идентификатори: 55378.1.52; 55378.40.5;
55378.40.233; 55378.40.252; 55378.1.80; 55378.40.242; 55378.40.235;
55378.40.253 – находящи се в землището на с. Паничери, община Хисаря и
имот с идентификатор 03589.0.1 – находящ се в землището на с. Беловица,
община Хисаря, за което са издадени актове за публична държавна
собственост, приложени по преписката. Обстоятелството, че именно
10
жалбоподателят е собственик на проверявания обект, не е и спорно между
страните. На следващо място по категоричен начин се установява и фактът на
даденото предписание. Така даденото предписание от правна страна се
квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. То изхожда от
длъжностни лица, надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН,
доказателство за което представлява Заповед № А-276/18.05.2021 г. –
приложена по преписката. На следващо място предписанието е издадено в
рамките на правомощията на контролните органи. Съдът вече изложи
мотивите си защо приема за неоснователно възражението на жалбоподателя
ДАМТН да е надхвърлила нормативно предвидените граници на
компетентността си чрез процесното предписание. Последното е адресирано
до собственика на язовир "Пясъчник", а по съществото си засяга изясняването
на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролиран
обект. Следователно предписанието се ползва със задължителния характер
спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който му
придава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Цитираната разпоредба ясно
посочва адресата на правилото за поведение, който е собственикът, а не
операторът на язовирната стена, поради което жалбоподателят се явява годен
субект на административното нарушение. Съдът намира, че по делото
категорично се доказа, че процесното предписание – такова по чл. 190а, ал. 1,
т. 3 от ЗВ, не е било изпълнено в определения срок до 25.02.2021г., както от
показанията на актосъставителя, така и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка се налага извод, че
предписанието не е било изпълнено нито в срок, нито със забава, а
включително и към момента на приключване на съдебното следствие във
въззивната инстанция, жалбоподателят не е представил анализ за
техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир "Пясъчник". Именно това
му поведение, осъществено чрез бездействие, съставлява изпълнителното
деяние на нарушението. Последното е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние, без
необходимост от настъпване на някакъв съставомерен или вредоносен
резултат. Макар при нарушителите - юридически лица, да не се изследва
наличието на виновно поведение, то за да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца, трябва да се установи,
11
че изпълнението на материалноправното задължение е било обективно
възможно. В тази връзка доказа се, че процесното предписание е било
доведено до знанието на жалбоподателя на 26.09.2020г. когато е връчено на
надлежно упълномощеното лице Л.С..
В заключение съдът приема, че от една страна изпълнението на
предписанието е било обективно възможно, а от друга деянието на
жалбоподателя не е маловажен случай. Основният аргумент за този извод е
продължаващата липса на изпълнение на предписанието, която обхваща един
значителен период от време. Това обстоятелство съществено повишава
степента на обществена опасност на деянието, поради което тя не е по-ниска
в сравнение с обикновените случаи на този вид нарушения. Отстраняването
на последиците от нарушението по собствена инициатива е един от основните
аргументи в практиката за приложение на чл. 28 ЗАНН. Обстоятелствата, че
нарушението е първо по ред за дееца и не са настъпили вредни последици, не
са достатъчни деянието да се квалифицира като маловажен случай. Следва да
се има предвид, че нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ е формално и
констатираните по делото смекчаващи обстоятелства са налични в почти
всеки отделен казус. Тяхното значение е отчетено от съда като смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в по-
нисък размер. Степента на обществена опасност на процесното деяние е с
типичния интензитет за този вид нарушения, поради което не е налице
хипотеза на маловажен случай, а възражението на жалбоподателя в този
смисъл е неоснователно.
Не се споделя и доводът, че предписанието не е изпълнено, тъй като то
било неясно за жалбоподателя. Дори и последният да не е разбрал какъв
точно документ следва да представи в РО "Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях" – Южна Централна България при ДАМТН, то никакво
съмнение не е имало, че до него в качеството му на собственик на язовирната
стена и съоръженията към нея е било адресирано предписание, което е
задължително за изпълнение, както и от кого е изхождало то.
Жалбоподателят обаче по никакъв начин не е сигнализирал, че има нужда от
съдействие или разяснение за изпълнение на предписанието. Липсват данни
да са предприети каквито и да е действия, насочени към изпълнение, било във
вътрешните отношения с оператора или да е поискано разяснение или
12
отсрочване от контролния орган. Вместо това, след като е бил уведомен за
задължението си, жалбоподателят просто е бездействал и то в продължение
на месеци. Това поведение не може да бъде прието за извинително под
претекст, че предписанието не било ясно, тъй като пределно ясен е бил фактът
на възникналото задължение при това за активно поведение. Тогава в тежест
на задълженото лице е било да предприеме действия за изпълнение на
задължението си, включително, както се посочи, да потърси съдействие, ако
това е било необходимо. В случая съдът намира, че предписанието е пределно
ясно по своето съдържание и не поражда никакво затруднение или съмнение
какво е необходимото насрещно поведение.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е
предвидена имуществена санкция от 1 000.00 до 20 000.00 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган правилно е наложил имуществена
санкция в минималния размер на 1000.00 лева, предвид това, че нарушението
е за първи път, и са налице смекчаващи вината обстоятелства.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който изрично е поискал присъждането им. Съгласно чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН възнаграждението в полза на юридическите лица се присъжда в
размер, определен от съда. При определяне на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006
г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към
максималния размер на възнаграждението, т. е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на
посочената максимална горна граница. В настоящото производство
наказващият орган е защитаван от служител с висше юридическо
образование, като по делото е представено пълномощно. Макар длъжността
на процесуалния представител да не е юрисконсулт, то за преценката по чл.
63, ал. 5 от ЗАНН от значение е не формалното наименование на длъжността,
13
а нейният характер и упражняваните правомощия. Да се приеме противното,
би означавало да се поставят в неравноправно положение лицата, защитавани
от служители с юридическо образование, които формално не са назначени на
длъжност юрисконсулт, но по същество изпълняват еднаква като съдържание
трудова функция. Следователно юрисконсултско възнаграждение следва да
се присъжда при благоприятен изход на спора във всички случаи, когато
защитата е осъществена от лице, което отговаря на критериите по Решение №
10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционния
съд, а именно: лицето да има юридическо образование; да е назначено на
трудово или служебно правоотношение в ЮЛ, ЕТ, държавно учреждение или
организация и да е включено в организационната му структура, независимо от
наименованието на заеманата длъжност; лицето да разполага с изрично
пълномощие да осъществява процесуално представителство. В този смисъл е
практиката на Върховния административен съд по чл. 144 вр. чл. 143 от
АПК – така Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело №
5/2009 г. на ВАС; Решение № 2652 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 7832/2019
г. на ВАС; Решение № 3752 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 7075/2017 г. на
ВАС; Решение № 8849 от 06.07.2017 г. по адм. дело № 3415/2016 г. на ВАС;
Определение № 8710 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 6178/2017 г. на ВАС;
Решение № 5139 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 3266/2017 г. на ВАС;
Решение № 10230 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 11280/2019 г. на ВАС.
Следователно страната, представлявана от лице с висше юридическо
образование, ще има право на юрисконсултско възнаграждение независимо от
наименованието на заеманата от процесуалния представител длъжност, а
според нейния характер. В тази връзка разноски се дължат и на въззиваемата
страна, като справедливият размер на възнаграждението е 100 лева, който е
съобразен с извършените по делото следствени действия, конкретната
фактическа и правна сложност, както и с правилата за определяне на
възнаграждението. За заплащане на разноските следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят. По аргумент от § 1, т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да бъдат присъдени в
полза на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а в случая това е Министерсто на земеделието, храните и горите.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-291/
17.12.2021г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен
и техническо надзор, с което на Министерсто на земеделието, храните и
горите, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 55, представлявано от И.И.-**, на основание чл.200 ал.1
т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 от
ЗВ.
ОСЪЖДА Министерсто на земеделието, храните и горите, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“
№ 55, представлявано от И.И.-**, да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и техническо надзор, сумата от 100.00 лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15