Решение по дело №510/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 397
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20194400500510
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 08.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 510 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   С решение 220/19.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2019 г. по описа на ЧбРС е изменен  на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която Н.Д.М. е задължен да заплаща на Д.Н.М., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Д.М.М.,  определена въз основа на решение № 241/17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на РС Червен бряг, като е завишена месечната издръжка  за Д.Н.М. от 160 лв. на 250 лв., считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 300 лв. е отхвърлен искът като неоснователен.Осъден е  на основание чл. 78, ал.6 ГПК Н.Д.М. да заплати по сметка на РС - Червен бряг  сумата от 129.60  лв. държавна такса  по иска по чл.150 СК.Осъден е  на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н.Д.М. да заплати на Д.М.М.   сумата от 175 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК е постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

    Депозирана е въззивна жалба от Н.Д.М., чрез пълномощник, против решение № 220/19.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2019 г. по описа на ЧбРС, което се обжалва в частта, в която е изменен на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която заплаща на сина си Д.Н.М., определена с решение от 2015 г. на ЧбРС по гр.д.№ 651/2015 г. от 160 лв. на 250 лв., считано от 02.04.2019 г.Излагат се доводи, че при постановяване на решението не са съобразени събраните по делото доказателства.Прави се искане да се измени решението в обжалваната му част, като се намали размерът на присъдената издръжка.

            За въззиваемите Д.Н.М. и Д.М.М., чрез пълномощник, е изразено становище да се постанови решение, с което да се остави в сила обжалваното решение изцяло като правилно и законосъобразно.

            Въззивната жалба е процесуално допустима. 

 

 

 

 

  Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът има ли възможност въззивникът да заплаща увеличения с 90 лв. размер на издръжката, считано от 02.04.2019 г.?

 Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна относно доходите на въззивника и неговото здравословно състояние с оглед на доводите, изложени във въззивната жалба.

 Не е спорно и пред настоящата инстанция и се установява от приложената епикриза от 2011 г . от Клиниката по очни болести към УМБАЛ“Д-р Г.Странски“, че въззивникът е лекуван в клиниката с тежка травма на ДО, оттогава окото е сляпо.

 От приложеното удостоверение от 10.04.2019 г. от ДП“НКЖИ“ железопътна секция Враца е видно, че за периода от м.септември 2018 г. до м.февруари 2019 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 4 959.50 лв., а нетният резултат е 4 767.75 лв., т.е. средномесечният нетен резултат за този период възлиза на 794.62 лв.

 От приложените фишове е видно следното: за м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.02.2019 г. и м.03.2019 г. въззивникът е получавал редовен аванс от 200 лв., като след направените удръжки, включително и за присъдената издръжка от 160 лв., получаваната заплата е в размери: 340.99 лв.; 340.98 лв.; 306.06 лв.; 312.47 лв.; 325.99 лв. и 372.93 лв.  или средномесечно е получавал заплата от 533.23 лв. след съответните месечни удръжки.

От приложеното удостоверение от 21.05.2019 г. от НОИ, ТП-Плевен е видно, че през периода м.09.2018 г. - м.05.2019 г. въззивникът е получил средномесечно сумата от 185.34 лв.

Тъй като изменението на издръжката е определено от първоинстанционния съд, считано от 02.04.2019 г., то за предходния месец март 2019 г. средномесечният чист доход на въззивника, включително и след приспадане на сумата от 160 лв. определена издръжка, възлиза на 749.39 лв.

 Въззивникът е сляп с едното око, не притежава МПС и собствено жилище, а живее при родителите си.

 При иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, какъвто е процесния, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.Преценката за това дали да бъде увеличен размерът на вече присъдена издръжка, дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай.

 Поискано е издръжката на детето да се увеличи от 160 лв. на 250 лв. месечно.От доказателствата по делото се установява, че са нараснали нуждите на непълнолетното дете Д.М., тъй като от предходното определяне на издръжката е изминал период от около почти 4 години, той вече е непълнолетен - на 16 години, учи в друго населено място, което налага допълнителни ежеседмични транспортни разходи, заплащане на общежитие с месечна такса 30.18 лв., храни се в ученически стол с месечна такса 80 лв., увеличени са разходите за облекло, храна, за снабдяване с учебници и помагала.Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на Д.М., следва да бъдат отделяни повече средства и за интелектуалното му и социално развитие.

Във връзка с довода във въззивната жалба, че Д.М. тренира лека атлетика и ходи по състезания, но разходите по състезанията се поемат от федерацията, то от събраните по делото доказателства се установява, че Д.М. спортува активно, има добри успехи в спорта.Майката не заплаща път, спане, а му дава само джобни.Тъй като Д. е спортист и ходят по олимпиади в страната и чужбина, трябват допълнително пари - в страната може би по 20 - 30 лв., а извън страната - по 50 лв.

В чл.142, ал.2 СК е посочен само минималният размер на издръжката на едно дете, който не може да бъде под 1/ 4 от МРЗ - 140 лв., тъй като МРЗ е 560 лв., каквито доводи са изложени във въззивната жалба.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Следователно до навършване на пълнолетие правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че за издръжката на непълнолетния Д.М. са необходими средномесечно по 400 лева, които да задоволяват обичайните му нужди, включващи храна, облекло, лекарства, учебни и спортни принадлежности.Част от тази сума, а именно 210 лева, следва да бъде осигурявана от бащата, съобразена е с неговите конкретни финансови възможности с оглед на здравословното му състояние - 50% ТНР, а и с факта, че същият няма задължения спрямо други деца, които да издържа, живее с родителите си в тяхното жилище.Разликата следва да бъде осигурявана от майката, която е родителят, който освен че полага непосредствени и ежедневни грижи за детето и неговото възпитание, посреща всичките му нужди, обитават жилище, собственост на родителите й, получава месечен доход в размер на МРЗ.

Настоящата инстанция въз основа на гореизложеното от фактическа и правна страна приема, че следва да бъде потвърдено решението в обжалваната му част като правилно, в която е изменен на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която Н.М. е задължен да заплаща на Д.М., чрез неговата майка и законен представител Д.М., определена въз основа на решението от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на ЧбРС, като е завишена месечната издръжка на Д.М. от 160 лв. на 210 лв., считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е изменен на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която Н.М. е задължен да заплаща на  Д.М., чрез неговата майка и законен представител Д.М., определена въз основа на решението от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на ЧбРС, като е завишена месечната издръжка на Д.М. за разликата над 210 лв. до 250 лв. месечна издръжка, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 Вместо него в тази му част следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.150 СК за изменение на размера на месечната издръжка, която Н.М. е задължен да заплаща на Д.М., действащ лично и със съгласието на своята майка Д.М., определена въз основа на решението 17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на ЧбРС, за завишаване на месечната издръжка за разликата над 210 лв. до 250 лв. месечна издръжка, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

              Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/19.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд в обжалваната му част, в която e изменен на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща на Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Червен бряг, чрез неговата майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, определена въз основа на решение № 241/17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на РС Червен бряг, като е завишена месечната издръжка  за Д.Н.М. с ЕГН ********** от 160  лева на 210 лева, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТМЕНЯ решение № 220/19.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд в обжалваната му част, в която e изменен на основание чл.150 СК размерът на месечната издръжка, която Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща на Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Червен бряг, чрез неговата майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, определена въз основа на решение № 241/17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на РС Червен бряг, като е завишена месечната издръжка  за Д.Н.М. с ЕГН ********** за разликата над 210 лв. до 250 лв., считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Червен бряг, действащ лично и със съгласието на майка си Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл.150 СК за изменение  на размера на месечната издръжка, която Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща на Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг, чрез неговата майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, определена въз основа на решение № 241/17.12.2015 г. по гр.д.№ 651/2015 г. по описа на РС Червен бряг, за  изменение на месечната издръжка  за Д.Н.М., ЕГН **********, за завишаване на месечната издръжка за разликата над 210 лв. до 250 лв., считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

         Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: