М О Т И В И
по присъда № 14/10.05.2016
година, постановена по НОХД
№ 585/15
година по описа на Софийския окръжен съд
С.о.п.
е повдигнала обвинение пред съда на подс. Е.Д.Б., ЕГН **********, роден на
26.07.2972 г. в гр. К., български гражданин, със средно
образование, безработен, женен, осъждан, за това, че
на 14.04.2014 г. около 10.10 ч. на Митнически пункт К.,
Софийска област е укривал предмети - устройства, изготвени самоделно -
саморъчно, както следва: един брой черен на цвят пластмасов детайл с форма на
входно-изходен отвор за карти на ATM устройство, с инсталирано електронно устройство на
гърба, представляващо: батерии, микроключ, магнитна глава и печатна платка,
представляваща записващо устройство с 32 Mb памет; един брой зелен на цвят пластмасов детайл с форма
на входно-изходен отвор за карти на ATM устройство, с инсталирано електронно устройство на
гърба, представляващо: акумулаторна батерия, микроключ, магнитна глава и
записващо устройство с памет 32 Mb; пластмасов правоъгълен сив на цвят детайл с инсталирано
електронно устройство на гърба, представляващо: записващо устройство с 16 GB памет, микрофон, три акумулаторни батерии; два броя
представляващи интерфейс кабели, изпълнени с чип СР2102, които представляват USB-to-UART Bridge Controller, като от едната страна има стандартен USB конектор, а от другата има ръчно запоени микро куплунги,
като всички могат да бъдат използвани за негласно и нерегламентирано записване
на информация от магнитната лента на банкови карти, за които е знаел, че са
предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 НК –
престъпление по чл.
246, ал. 3, пр. 4, алт. 1, хип. 1, алт. 3 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК.
В съдебни прения представителят на държавното
обвинение – прокурор П. от СОП, счита, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното производство, която подкрепя
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Поддържа се, че
подсъдимият Б. на 14.04.2014 г. се е качил в автобус на фирма „Ю.", който
в 09:00 часа сутринта е отпътувал по направление С.-М., с екипаж И. В. и В. Т.
- шофьори и В. Е. - стюардеса. При качването си, което
сторил като един от първите, подсъдимият носел само ръчен багаж - раница, която
взел със себе си в автобуса, като до тръгването на автобуса слязъл само веднъж
за около 5 минути да изпуши една цигара. Той пътувал на двойна седалка с номера
21 и 22, намираща се зад двойна седалка с места 17 и 18, като не са събрани
доказателства, че на мястото до подсъдимия е пътувало друго лице. Видно от
свидетелските показания на В. Е. и В. В. Т. - втори шофьор на автобуса, по
време на пътуването до пристигането на МП – К. никой от пътниците не е ставал
от мястото си.
При
извършена около 10:10 часа на 14.04.2014 г. на Митнически пункт – К., трасе
„изходящи леки автомобили и автобуси" рутинна проверка на автобуса, между
стената на автобуса и седалка номер 21, намираща се от лявата страна на автобуса
по посока па движението, бил открит сив пластмасов панел със залепени на гърба
му предмети, опакован в прозрачно домакинско стреч фолио. Под седалка номер 17
била открита залепена на металната
конструкция сива „уста за банкомат”, също увита в прозрачно фолио; а на пода
под седалка номер 18 били намерени два пакета, увити в прозрачно фолио, като
единият съдържал зелена на цвят „уста за банкомат", а другия - два USB
кабела. От гласните доказателства – показанията на митническия инспектор и
свидетелката Е. е видно, че в раницата на подсъдимия била намерена използвана
ролка прозрачно домакинско стреч фолио, но нямало храна.
Видът
на инкриминираните вещи и тяхното предназначение са установени посредством техническа
експертиза. Изготвеното експертно заключение по отношение на домакинското стреч
фолио, намерено в раницата на подсъдимия Б., установява, че то е с материя,
сходна на материята на стреч фолиото, с което са увити инкриминираните обекти;
като проведеното морфологично изследване не позволява идентификация на
инкриминираните обекти, а единствено установяване на сходство или различие. При
извършената дактилоскопна експертиза не са проявени и открити годни за
сравнително идентификационно изследване дактилоскопни следи; а според
заключението на извършената трасологична експертиза не е възможно да се
установи дали представените за изследване парчета стреч фолио, с които са били
увити инкриминираните обекти, са част от цяло с представената за изследване
ролка стреч фолио, поради еластичността на материята и възникналите
допълнителни изменения па формата на краищата на парчетата и ролката при
разтягане и смачкване вследствие на късане.
Сочи
се, че установената по делото фактическа обстановка води закономерно до извода,
че инкриминираното деяние - укриването на предмети, предназначени за негласно и
нерегламентирано записване на информация от магнитна лента на банкови карти, е
осъществено, и то именно от подсъдимия Б.. Изводи за авторството на деянието се
правят въз основа на установените със свидетелски показания факти, че той се
качил един от първите в автобуса, пътувал сам на двойна седалка с места 21 и
22, а инкриминираните вещи са били укрити в непосредствена близост до тази
седалка – т.е. подсъдимият е имал
възможност да ги постави незабелязано. Сочи се, че в раницата на подсъдимия е
намерена използвана ролка прозрачно домакинско стреч фолио, сходно с това, в
което са били опаковани инкриминираните вещи – последните предназначени за
негласно и нерегламентирано записване на информация от магнитна лента на
банкови карти, като обектите са
работоспособни, а единият дори вече използван за това (установено от
възстановените записи).
В
подкрепа на извода за авторството на деянието в лицето на подсъдимия се
изтъква, че той се е върнал от М. не три дни по-късно, както твърди в
обясненията си, а веднага, със същия автобус, като обяснил на стюардесата, че
щял да работи в М., но не му станали нещата и затова се връща. Счита се, че
деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Предлага
се на подсъдимия Б. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
около 3 години, което да бъде изтърпяно от него в затворническо общежитие от
закрит тип при „строг режим"; като се изтъква превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства - наличието на предходни осъждания, лоши
характеристични данни и по-висока обществена опасност на деянието, произтичаща
от това, че негов предмет е пълен комплект от оборудване за нерегламентирано източване
на кредитни карти, а не част от такова оборудване.
Веществените
доказателства по делото се предлага да се отнемат в полза на държавата, а
разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.
В реплика към
пледоарията на защитата се сочи, че в тежест на тезата, че подсъдимият Б. не е
пътувал, за да работи, а за да пренесе именно инкриминираните предмети, е това,
че когато човек отива да търси в чужбина работа, обикновено тръгва с не много
пари, поради което поне си носи багаж, който да го осигурява във времето, за
което е трудово ангажиран. Твърди се, че свидетелката Е. е нямало как види дали
подсъдимият в момента на монтажа на инкриминираните предмети около и под
предните на неговата седалки, защото в този момент тя стои с гръб към него - така
е разположено нейното място. Тезата, че именно екипажът на автобуса се е опитал
да пренесе инкриминираните предмети, се счита за абсурдна, защото противно на
всякаква логика е той да ги сложи в средата на автобуса без никакъв надзор и
наблюдение, ако иска да ги съхрани до пристигането им до крайната им точка, а е
логично предметите да бъдат скрити в подходящи тайници, или пък на място,
където представителите на екипажа да могат да ги наблюдават.
Защитникът на подсъдимия Б. - адв. Н. от САК, пледира за
оправдателна присъда. Сочи се от негова страна, че по делото не е установено
нито едно доказателство, което да уличава подсъдимия Б. в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като не са налице дори
достатъчно данни за повдигане на обвинение на подсъдимия – към момента, когато
е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Поддържа се, че държавното
обвинение се позовава единствено на предположения; на подсъдимия се вменява във
вина факта, че е бил един от първите, които са се качили в автобуса, и че
пътувал сам, а вещите били открити наблизо. Подчертава се, че няма значение
къде са открити вещите, след като няма никакви доказателства, че тези вещи са
собственост на подсъдимия; и че те са открити и на други седалки освен неговата
(на които са седели лица, разпитвани в производството като свидетели). Твърди
се, че обстоятелството, че е носел стреч фолио в раницата, не обвинява
подсъдимия в извършването на престъпление; и че да се свързва подсъдимият с
инкриминираното деяние поради обстоятелството, че не носел багаж, е абсурдно.
Сочат се възможностите, които са имали членовете на екипажа, както и други
пътници, да поставят инкриминираните предмети в автобуса, като се изказва
становището, че те са заинтересовани да не бъде установена съпричастността им
към предметите. Задава се въпросът защо след като подсъдимият Б. се е качил
сред първите в автобуса, свидетелката Е. не е забелязала действията му по
укриване на вещите.
Подсъдимият Е.Б. в съдебни прения заявява, че поддържа казаното от
защитника, а в последната си дума пред съда заявява, че очаква да бъде
оправдан, както и че не иска да отговаря за нещо, за което не е виновен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
14.04.2014 г. автобус на „Ю.” с рег. № ****** трябвало да изпълни курс по
редовна линия България – Испания, с начало 9.00 часа. За целта автобусът
пристигнал около 7.30 часа на автогара „С.” в гр. С., шофьорите му –
свидетелите И. В. и В. Т., започнали да товарят багажа на пътниците. Пътниците,
които ползвали багажното отделение, първо се насочвали към него, при което
както на багажа, така и на билета за пътуването и на списъка с пътниците били
поставяни стикери с еднакви номера.
Свидетелката
В. Е. (стюардеса) отбелязвала пътниците в списъка, който й бил предоставен,
като при необходимост добавяла саморъчно в него лицата, които допълнително
закупували билети за пътуването.
Като
пътник, допълнително закупил билет, се качил подсъдимият Е.Б.. Той не носел
багаж за поставяне в багажното отделение на автобуса, а единствено ръчен такъв,
който качил със себе си в автобуса; като подсъдимият бил отбелязан в списъка от
свидетелката Е. под номер 22.
Подсъдимият
седнал на седалка номер 21 (до прозореца), макар в приложения списък да бил
отбелязан на седалка номер 22, като двете седалки се намирали една до друга,
вляво по посока на движението (редицата зад шофьора). Местата пред тази двойна
седалка били с номера 17 и 18, зад нея – с номера 23 и 24. Вдясно от седалката
на подсъдимия по посоката на движението, в редицата след пътеката се намирала
тоалетната на автобуса; а вдясно от седалка с номера 17 и 18 след пътеката се
намирала двойна седалка с номера 19 и 20. На посочените седалки се настанили,
както следва: на номер 17 – свидетелят Б.Б. (сам, тъй като на номер 18 не
седнал никой), на номер 23 седнал свидетелят Б.Д., на номер 24 – Г.П., на номер 19 – свидетелят Т.Т. (сам, тъй
като на номер 20 не седнал никой).
В 09.00
часа автобусът потеглил и около 10.10 часа се явил за излизане от страната на
ГКПП „К.”. По това време на работа дневна смяна бил свидетелят С. С. –
митнически инспектор, който попитал пътниците в автобуса дали имат нещо за
деклариране и те отговорили отрицателно. Тогава свидетелят С. произволно (по
анализ на риска) помолил четирима пътници, между които и подсъдимият Б., да
слязат за извършване на митническа проверка – при което не констатирал
нарушение. След това свидетелят С. приканил и останалите пътници да слязат и
пристъпил към проверка на автобуса, като заедно с него вървяла свидетелката Е..
Между стената на автобуса и седалка номер 21 свидетелят намерил пакет, обвит в
прозрачно стреч фолио; под седалка номер 17 установил залепен за металната
конструкция пакет, обвит в прозрачно стреч фолио; а под седалка номер 18 – два
броя пакети, обвити в прозрачно стреч фолио.
Свидетелят
разгледал съдържанието на пакетчетата и установил наличие на пластмасови
изделия – наподобяващи усти за банкомати, и USB кабели. Тогава той проверил ръчния багаж на всички пътници, настанени
около седалките, под и около които намерил пакетите, при което поискал за
проверка и ръчния багаж на подсъдимия Б. и в него установил ролка прозрачно
стреч фолио.
За
установените вещи свидетелят С. изготвил докладна записка, към която приложил
списък на пътниците, копия на личните документи на проверените от него лица и
снетите от него писмени обяснения във връзка с проверката.
От заключението на извършената комплексна компютърно-техническа,
дактилоскопна експертиза се установява, че намерените от свидетеля С. вещи са,
както следва:
№ 1 –
правоъгълен пластмасов детайл, черен на цвят с размери около 6.2х0.8 см., по
средата с процеп с ширина около 1.5
мм., наподобява входно-изходен отвор за карти за АТМ
устройство, със залепени за задната му част батерии, микроключ, магнитна глава
и печатна платка и монтиран квадратен куплунг;
№ 2 –
зелен пластмасов детайл с форма на входно-изходен отвор за карти на АТМ
устройство с размери 8х2.5х4 см., по средата с процеп с ширина около 1.5 мм., с монтирани от
вътрешната страна акумулаторна батерия, микроключ, магнитна глава и записващо
устройство с памет 32 Mb и монтиран
правоъгълен куплунг за сваляне на информация;
№ 3 –
правоъгълен пластмасов сив на цвят детайл с размери около 33.5х5 см. с отвор с
диаметър около 1 мм.,
с монтирана от вътрешната страна камера и изрязани кухини, в които има залепени
записващо устройство, микрофон и три акумулаторни батерии с 16 GB памет, и
№ № 4 и 5 – 2 брой интерфейс кабел, изпълнен с чип
СР2102, който представлява USB-to-UDRT Bridge Controller, от едната страна има
стандартен USB конектор, а от другата – ръчно запоени микрокуплунги,
които съответстват на обекти № 1 и № 2.
Според
експертното заключение обекти № 1 и № 2 могат да бъдат използвани за негласно и
нерегламентирано записване на информация от магнитна лента на банкови карти;
обект № 3 може да служи за негласно и нерегламентирано записване на пин кодове
и същият е използван, видно от възстановените записи, а обекти № 4 и № 5 служат
за сваляне на информацията, съдържаща се в обекти № 1 и № 2.
Установява се от експертното заключение, че при
изследването на обектите не са проявени и открити годни за сравнително
идентификационно изследване дактилоскопни следи; като се установява сходство на
материята на стреч фолиата, с които са увити инкриминираните обекти, и
представената ролка стреч фолио (намерена в багажа на подсъдимия Б.).
В хода на производството пред първата инстанция е
допусната и изготвена трасологична експертиза, като от заключението на същата и
разпита на вещото лице е видно, че не е възможно да се установи дали
представените за изследване парчета стреч фолио, с които са били обвити
инкриминираните обекти, са част от цяло с представената за изследване ролка
стреч фолио, поради еластичността на материала и възникналите допълнителни
изменения на формата на краищата на парчетата и ролката при разтягане и
смачкване вследствие на късането.
Фактическата
обстановка се установява от гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Б.
и показанията на посочените по-горе свидетели (вкл. приобщените по реда на чл.
281 от НПК); от писмените доказателства, намиращи се в материалите от
досъдебното производство - докладна записка и предаден с нея списък на
пътниците, талон на автобуса, лична карта на шофьора – всички копия – л. 10, л. 12 – л. 16; копия
лични карти и шофьорска книжка - л.
24-26; писмо от МФ, Агенция „Митници”, Митница Столична, МП К., с копия от
рапортна книга, планов график и отчетен график за април 2014 г. – л. 35 – 40;
протокол за доброволно предаване – л.41; протокол за оглед на веществени
доказателства – л. 42-43; фотоалбум към протокол за оглед на веществени
доказателства – л. 44-51; справка за пътуване на лице – л. 110; писмените
доказателства от съдебното производство – схема на места в автобус, уведомление
от „Ю.” ООД, писмо от Агенция Митници, свидетелства за съдимост; и от
заключенията на цитираните по – горе експертизи.
Подсъдимият Е.Д.Б. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********,
с лоши характеристични данни по местоживеене – установено от справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
характеристика.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
На
подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 246, ал. 3, пр. 4, алт. 1, хип. 1, алт. 3 вр. чл.
243, ал. 2, т. 3 от НК.
Настоящият
съдебен състав, при така установената фактическа обстановка, счита, че обвинението срещу подсъдимия Е.Б. не
е доказано по безспорен начин, тъй като не се установява от доказателствата,
събрани на досъдебното или съдебното производство, както
подсъдимият да е участвал в поставянето на процесните обекти на различни места
в автобуса, с който пътувал, така и
изобщо да е знаел за наличието на такива предмети – следователно, не се установява
от обективна и субективна страна подсъдимият Б. да е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място, от събраните по
делото доказателства не се установява кога и по какъв начин са поставени (съответно
закрепени и хвърлени на пода между седалките) инкриминираните предмети - устройства, изготвени самоделно -
саморъчно, както следва: един брой черен на цвят пластмасов детайл с форма на
входно-изходен отвор за карти на ATM устройство, с инсталирано електронно устройство на
гърба, представляващо: батерии, микроключ, магнитна глава и печатна платка,
представляваща записващо устройство с 32 Mb памет; един брой зелен на цвят пластмасов детайл с форма
на входно-изходен отвор за карти на ATM устройство, с инсталирано електронно устройство на
гърба, представляващо: акумулаторна батерия, микроключ, магнитна глава и
записващо устройство с памет 32 Mb; пластмасов правоъгълен сив на цвят детайл с инсталирано
електронно устройство на гърба, представляващо: записващо устройство с 16 GB памет, микрофон, три акумулаторни батерии; два броя
представляващи интерфейс кабели, изпълнени с чип СР2102, които представляват USB-to-UART Bridge Controller, като от едната страна има стандартен USB конектор, а от другата има ръчно запоени микро куплунги,
като всички могат да бъдат използвани за негласно и нерегламентирано записване
на информация от магнитната лента на банкови карти.
От
събраните по делото гласни доказателства по делото се установява единствено, че
първоначално в автобуса са се намирали шофьорите – свидетелите Василев и Томов,
след тях се качила стюардесата – свидетелката Е.; и след това в автобуса се
настанили пътниците, между които и подсъдимият Б.. Не се установява с
категоричност в каква поредност са се качвали и слизали ли са преди началото на
пътуването както пътниците, така и членовете на екипажа на автобуса; какво е
било движението им между седалките преди потеглянето; напускал ли е някой
мястото си по време на пътуването до ГКПП К., и какво е правил през времето на
напускането. Невъзможността за постигане на необходимата за нуждите на
наказателното производство конкретика в тази връзка може да бъде отдадена на
ангажираността на всеки от пътниците с поставянето на багажа и настаняването му
в автобуса; на насочването на вниманието на свидетелката Е. към списъка с
пътници и качващите се лица; и на изпълнението на действия по поставянето на
багажа на пътниците в товарното отделение и
управлението на автобуса от
страна на свидетелите Василев и Томов.
Развитата от представителя на държавното обвинение теза,
че инкриминираното деяние - укриването на
предмети, предназначени за негласно и нерегламентирано записване на информация
от магнитна лента на банкови карти, е осъществено именно от подсъдимия Б., не
се подкрепя от каквито и да било доказателства – нито преки, нито косвени.
Изводи за авторството на деянието, намира съдът, не могат да бъдат правени въз
основа на установените със свидетелски показания факти, че подсъдимият Б. се
качил един от първите в автобуса, че пътувал сам на двойна седалка, а тъй като
инкриминираните вещи са били укрити в непосредствена близост до тази седалка,
то единствено подсъдимият е имал
възможност да ги постави незабелязано там. По подобен начин, въз основа на
изложените факти, могат да бъдат направени изводи в същата насока и досежно
разпитаните свидетели (пътници в автобуса), останалите пътници от разположените
в близост седалки, екипажа на автобуса – който първи се качил в автобуса, а и
за лицата в гаража, подготвили автобуса за пътуването.
Обстоятелството,
че подсъдимият Б. при пътуването не е носил друг багаж освен ръчен, не може да
бъде тълкувано еднозначно, а твърдението на прокурора, че не е логично да не
носи багаж, който да го осигурява за времето, през което ще е трудово
ангажиран, представлява единствено предположение, от което не следва
безспорният извод, че пътуването е предприето именно с цел пренасяне на
инкриминираните предмети.
Експертните изводи,
направени при изследването на инкриминираните обекти, не допринасят за
установяване съпричастността на подсъдимия към тях. Не са проявени и
открити годни за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни
следи. Действително е установено
сходство на материята на стреч фолиата, с които са увити инкриминираните обекти,
и представената ролка стреч фолио (намерена в багажа на подсъдимия Б.), но по
експертен път поради еластичността на материала и възникналите допълнителни
изменения на формата на краищата на парчетата и ролката при разтягане и
смачкване вследствие на късането, не е възможно да се установи дали парчетата
стреч фолио, с които са били обвити инкриминираните обекти, са част от цяло с
ролката стреч фолио. От своя страна свидетелят С. – митническият служител,
извършил проверката в автобуса, заявява, че при извършваните проверки не е нещо
необичайно да бъде намерено найлоново кухненско фолио за пакетиране на сандвичи
за път. Макар свидетелката Е. да твърди, че в практиката й не се е случвало да
вижда друг път такова фолио в багажа на пътниците, предвид естеството на
нейните задължения (да настанява пътниците, а не да извършва проверка на багажа
им) е напълно обяснимо тя да не е запозната с предметите, пренасяни от
пътниците в автобусите – така, както имат възможност да се запознаят
митническите служители в изпълнение на служебните им задължения.
Обстоятелството,
че подсъдимият Б. е лице с обременено съдебно минало, не може да бъде отнесено
към настоящото деяние, доколкото наказателната отговорност е лична и винаги по
отношение на конкретното деяние. Междувпрочем, лице с обременено съдебно минало
е и пътникът Б.Д., при това осъден за деяния по чл. 245 ал. 1, вр.чл. 243, ал.
2, т. 3, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 246, ал. 3, пр 4, вр.чл. 243, ал. 2,
т. 3 от НК, като този пътник седял на седалката с номер 23, находяща се зад
седалката на подсъдимия Б..
Обстоятелството,
че подсъдимият Б. се върнал в Р България не два или три дни по-късно, както
заявява в обясненията си пред съда, а още със същия автобус – установено от
показанията на свидетелката Е., не може
да бъде тълкувано в подкрепа на извод за авторството на деянието, за което е
повдигнато обвинението срещу него. Депозираното от него обяснение, че
пребивавал продължително време преди случая в Кралство Испания, където работил
и впоследствие бил регистриран като активно търсещ работа; че предприетото от
него пътуване е във връзка с обещание за започване на работа, което не било
изпълнено и поради това се върнал в България; и че в период от шест месеца е
получавал месечни помощи за безработица, което налагало полагане на подпис пред
съответната агенция в Мадрид, е житейски логично и правдоподобно, поради което
не може да бъде изключено като недостоверно. Следва да се отбележи, че при
липсата на каквито и да било доказателства, които да свързват подсъдимия Б. с
деянието, предмет на обвинителния акт, даденото от него обяснение за причините
за пътуването и връщането е без правно значение.
Следователно,
обсъдената по-горе в мотивите възможност за поставяне на инкриминираните
предмети в автобуса – осъществимо за кратък период от време, допуска
достигането до извода, че това може да бъде сторено във всеки един момент от
потеглянето на автобуса от гаража до извършване на проверката на ГКПП К., без
при това да бъде изключена възможността поставянето да е извършено от различно
от подсъдимия лице. При извършения от съда анализ на
доказателствената съвкупност не може да бъде отдаден приоритет на нито една от
посочените възможности, нито могат посредством тях да бъдат правени изводи за
съпричастността на подсъдимия към установените предмети.
Настоящият състав
намира, че е изчерпана възможността за допълнително събиране на доказателства,
имащи значение за правилното решаване на делото; а събраните такива не сочат по
несъмнен начин на осъществяване от страна на подсъдимия Б. на инкриминираното
деяние.
Безспорно е, че съдебният акт не може
да почива на предположения и хипотези, на
съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото престъпление,
обективните му и субективни признаци и съпричастността на извършителя, а съдът
признава подсъдимото лице за виновно единствено, когато обвинителната теза е
безспорно доказана.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав прие, че от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, не се установява
по несъмнен начин, че подсъдимият Б. е извършил деянието по чл. 246, ал. 3, пр. 4, алт. 1, хип. 1,
алт. 3 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, поради което призна
подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови веществените
доказателства - един брой бял хартиен плик, съдържащ проби от стреч фолиата на
икнкриминираните обекти и проби от ролката стреч фолио, запечатан с етикет за
изследвано В.Д.; един брой бял хе.артиен плик,съдържащ ролка стреч фолио, два
броя уста за банкомат, един брой сив правоъгълен панел в задната част, с два
броя батерии за мобилен телефон „Нокиа”, една телефонна платка с един USB изход, и два броя USB
изхода с кабели, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената оправдателна присъда осъществените в хода на наказателното
производство разноски следва да останат за сметка на бюджета.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Ан.Игнатова)