Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 09.08.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 140/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на Р.М.Ю. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Решение №1040-21-49/14.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с
което е потвърдено Разпореждане №22645/10.01.2019г. на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО. С разпореждането не се приема за трудова злополуката,
станала с Р.М.Ю. на 27.11.2017г.
Първоначално
по жалбата е било образувано адм. дело № 2650/2019г. на АССГ. С Определение №
2085/15.03.2019г. състав на последния съд е изпратил делото по подсъдност на АС
Ловеч, мотивирайки се с актуалната редакция на чл.133, ал.1 от АПК и постоянния
адрес на жалбоподателя.
В
жалбата си оспорващият твърди, че решението е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано, без изложени мотиви
и при неизяснена фактическа обстановка. Като доказателства в подкрепа на
доводите си сочи удостоверение от ЗАД „Армеец“ за изплатено обезщетение и
протокол на ЛКК, в които е отбелязано, че злополуката е трудова. Твърди се
формално произнасяне на административния орган, без да са анализирани всички
доказателства с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата по казуса. Иска
съдът да отмени оспореното решение и да признае злополуката за трудова, както и
да му присъди направените разноски.
В
открито съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощника си адв. К.-САК поддържа
доводите, изложени в жалбата, като допълва, че безспорно е била установена трудова
злополука, станала по време на изпълнение на възложена от работодателя работа. Претендира
да се отмени оспорения административен акт, както и да му се присъдят разноските
по делото. Подробни доводи излага в представена писмена защита.
Ответникът
по жалбата, Директора на ТП на НОИ София-град, чрез процесуалния си
представител ю.к. К. моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението
като правилно и законосъобразно. В писмени бележки излага подробни мотиви за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Поддържа, че са спазени
административнопроизводствените правила, а Ю. не е представил писмени
документи, че е извършвал работа на обект фонтан Тритон, не могат да бъдат
кредитирани и писмените обяснения на две лица, тъй като не е ясно те какви са.
Заинтересованата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище по жалбата.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Р.М.Ю.
е бил в трудови правоотношения с „АМ Консулт и Трейд” ООД гр. София – трудов
договор на л.60 по адм.д. № 2650/2019г. на АССГ. На 05.10.2017г. между
работника и работодателя било подписано допълнително споразумение към трудовия
договор (л.65 по делото на АССГ), с което дружеството командировало Ю. за
работа на длъжност „арматурист при строителство на сгради” в Малта, с място на
работа „Роккът” ООД, уговорена е дата на започване на работа 06.10.2017г. и
продължителност на работния ден 3 часа. Дружеството имало сключена застраховка
„Помощ при пътуване в чужбина” със ЗАД „Армеец”.
На
27.11.2017г. Ю. претърпял инцидент в гр. Валета, Република Малта – счупване на
левия крак. За инцидента бил изготвен доклад от полицейските служители,
посетили местопроизшествието (л.38 по делото на АССГ), в който е отбелязано, че
на 27.11.2017г. в Полицейско управление – Валета е получен анонимен телефонен
сигнал за жертва на произшествие с наранявания близо до Фонтана с тритоните във
Флориана. Полицията е посетила веднага мястото и е разговаряла с пострадалото
лице Р.М.Ю.. Последният заявил, че ходейки видял движещ се назад ван и
помислил, че ванът няма да спре, върнал се назад, за да го избегне и паднал в
близката шахта. Снети били обяснения от полицейски служител, дежурен за
управлението на трафика, който заявил, че ванът се движел на заден ход,
жертвата не е била удряна от вана, но се е уплашила да не бъде ударена и
паднала в шахтата. Шофьорът на вана дал сведения, че се движел назад с вана и
чул викове, видял пострадалото лице в шахтата, но не си спомня да го е удрял.
Ю. бил
откаран в болница „Матер Дей” във Валета, където претърпял операции и лечение,
след което на 17.01.2018г. бил изписан за продължаване на лечението в домашна
обстановка (епикриза на л.59 по настоящото дело) и през м. април 2018г. се
прибрал в България. Във връзка с възстановяване от претърпените операции, на
лицето били издадени болнични листи от ЛКК към „Медицински център ВИТАМЕД-
На
06.06.2018г. Ю. посетил полицейското управление на Валета и поискал да
актуализира доклада от местопроизшествието от 27.11.2017г. (л.53 по делото на
АССГ), като заявил, че в деня на инцидента е работил на Фонтан Тритон за
дружеството „АМ Консулт и Трейд” ООД като строител, по това време правил
замазка в една малка шахта, като единият му крак е бил в шахтата, а другият
извън нея. Заявил още, че когато ванът дал на заден ход, той не могъл да го
избегне.
След
завършване на лечението в болница „Матер Дей” във Валета, Малта, болничното
заведение подало към „Корис България” – представител на застрахователя ЗАД „Армеец”, документи за заплащане на
разходите. В попълнен въпросник за медицинския случай на Ю. (л.52-54) изрично
било отбелязано, че травмата е получена, като лицето е блъснато от бус по време
на работа, при което е наранен левия прасец и дясната тазобедрена става. От
болницата била издадена фактура от 16.01.2018г. за сумата от 15 251,34
евро (л.55-56). От „Корис България” ООД на 12.02.2018г. било издадено дебитно
известие към ЗАД „Армеец” АД по полица ********** за застраховано лице Р.Ю., за
разходи в размер на 10 000 евро или 19 558,30 лв. (л.57-58).
По
искане на застрахованото лице, от ЗАД „Армеец” било издадено удостоверение (л.9
по делото на АССГ), че по сключен от „АМ Консулт и Трейд” ООД застрахователен
договор за застраховка „Помощ при пътуване в чужбина” № ********** с валидност
05.07.2017г. – 04.07.2018г. е изплатено обезщетение в размер на 10 000
евро, представляващо възстановяване на направени медицински разноски по оказана
на Р.М.Ю. медицинска помощ, вследствие претърпяна трудова злополука на
27.11.2017г. в Република Малта. Посочено било още, че обезщетението е изплатено
чрез асистанс компанията „Корис България”, директно на болница „Матер Дей” в
Малта.
Административното
производство по издаване на обжалваното решение било инициирано от оспорващия с
подаване на Декларация за трудова злополука вх. № 988/17.10.2018г. до ТП на НОИ
София-град (л.49 по делото на АССГ). В декларацията било отбелязано, че Ю.
работи за „АМ Консулт и Трейд” ООД от 06.10.2017г. като арматурист – строител
на сгради, злополуката е станала на 27.11.2017г. в 16:30 ч. при строителство на
фонтан в гр. Ла Валета, Малта, деклараторът е извършвал измазване на шахти и
при движение на заден ход на бус на фирмата чрез удар на задната гума на буса
върху левия крак на работника е била причинена фрактура на ляв крак между
коляното и глезена. В декларацията като работно време Ю. отбелязал: от 08:00 ч.
до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч.
Декларацията
за трудова злополука била регистрирана в системата на НОИ и била резолюирана за
„Разследване на злополуката, разпореждане по чл.60 от КСО” (л.34 по делото на
АССГ). На 01.11.2018г. Ю. подал и жалба до Директора на ТП на НОИ София-град (л.32
по делото на АССГ), в която описал събитията от деня на злополуката и посочил,
че същата е станала, докато е работил на обект Фонтан Тритон във Флориана,
Малта, за фирма „Роккът” ООД Малта, наета от управителя на „АМ Консулт и Трейд”
ООД А.П., като е пострадал на работното си място. Върху жалбата
административният орган поставил резолюция „Г-жа М. В.. За предприемане на
необходимите действия”.
Лицето
по чл.60 от КСО инж. М.В. изпратила писмо до работодателя „АМ Консулт и Трейд”
ООД (л.44 по делото на АССГ), с което изискала същият да представи протокол за
разследване на злополуката, книги и бележка за инструктаж, обяснения на шофьора
на буса и българските работници за злополуката, както и да определи участници в
комисия за разследване на злополуката. Работодателят в отговор депозирал
молба-становище (л.36 по делото на АССГ), в което посочил, че не е получавал
уведомление за трудова злополука, поради което не е изготвял протокол, не може
да представи обяснения, тъй като не знае кой е водача на буса и кои са
българските работници, като е определил за участници в комисията свой
представител и представител на работещите от групата по условията на труд. Към
молбата били приложени част от изисканите документи и полицейския протокол от
Малта. Работодателят изразил становище, че не е налице трудова злополука, като
се обосновал със съдържанието на протокола и с това, че дружеството не е имало
обекти и работни площадки за обект Малта, Валета, фонтан Тритон, а злополуката
е станала след работното време на лицето.
Назначената
от Директора на ТП на НОИ София-град комисия за разследване на злополуката
излязла с Протокол № 79/03.12.2018г. (л.24 по делото на АССГ), в който
направила извод, че членовете на комисията са обективно възпрепятствани да
установят по безспорен начин твърдението на пострадалия за станала с него
злополука на 27.11.2017г. в 16:30 ч. на строителен обект в Малта. Този си извод
комисията мотивирала с извършен преглед на представените от пострадалото лице и
от осигурителя документи, като в протокола възпроизвела тяхното съдържание.
Изразено било становище, че Ю. има правна възможност да предяви искането си към
съда с всички доказателствени средства, включително свидетелски показания под
клетва, каквито комисията няма правомощия да изисква, и че съдът е единствения
компетентен орган и решението му ще бъде определящо по отношение на претенциите
на пострадалия.
С Разпореждане
№ 22645/10.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО инж. М.В. (л.29 по
делото на АССГ), декларираната от Ю. злополука не била приета за трудова, тъй
като не е осъществен сложния фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО. Като
мотиви за отказа длъжностното лице повторило посоченото в протокола за
разследване на злополуката, че комисията е обективно възпрепятствана да
установи по безспорен начин твърдението на пострадалото лице, и отново насочило
Ю. да предяви искането си към съда, който бил единствения компетентен орган.
Недоволен
от разпореждането, Р.Ю. подал жалба против него (л.14 по делото на АССГ) до
Директора на ТП на НОИ София-град. Такава жалба депозирал и до ИА „Главна
инспекция по труда”, която била изпратена по компетентност на НОИ (л.17-18 по
делото на АССГ). Към жалбата били приложени писмени сведения от две лица – Г.Ц.П.
и Г.К.М., в които се твърди, че същите са работили на процесната дата на обект
парк-фонтан в Малта за „Роккът” ООД и са свидетели на злополуката, като се
описва механизма на същата (л.22 по делото на АССГ).
С
оспореното в настоящото производство Решение № 1040-21-49 от 14.02.2019г. на
Директора на ТП на НОИ София-град (л.11 по делото на АССГ), административният
орган оставил без уважение жалбата против разпореждането и потвърдил
последното. В решението били цитирани относимите правни норми за установяване
на трудова злополука, след което като фактически обстоятелства буквално било
повторено съдържанието на протокол № 79/03.12.2018г. на комисията за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, включително правната
възможност на Ю. да предяви искането си към съда, който е единствения
компетентен орган. Направен бил решаващ извод, че от събраните доказателства
несъмнено се доказва, че не са налице предвидените от закона материалноправни
предпоставки на чл.55, ал.1 от КСО за квалифициране на злополуката като
трудова, и правилно и законосъобразно длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е
приело, че декларираната злополука, претърпяна на 27.11.2017г. от Р.М.Ю. не е
трудова. За разлика от протокола на комисията обаче, в решението изобщо не било
коментирано отбелязването в издадения болничен лист и в протокола на ЛКК, че Ю.
е пострадал при трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
За
доказване на твърденията си Ю. е представил по настоящото дело нотариално
заверена декларация от А.С.С. (л.51), в която последното лице излага, че също е
работило в малтийската фирма „Роккът” ООД на обект парк-фонтан и е било
свидетел на злополуката, станала на 27.11.2017г.
По
искане на оспорващия, от работодателя „АМ Консулт и Трейд” ООД са представени
оборотна ведомост и ведомости за изплатени заплати за м. ноември 2017г. на
служителите и работниците във фирмата (л.78-85). В разплащателната ведомост за
м. ноември 2017г. фигурират като работници в дружеството лицата, дали сведения
пред административния орган (Г.Ц.П. и Г.К.М.), както и лицето, попълнило
нотариално заверената декларация на л.51 по настоящото дело (А.С.С.).
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в
законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено лично на Ю. на 21.02.2019г.,
видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена по пощата на 05.03.2019г.,
установено от пощенското клеймо върху плика), пред местно компетентния съд по
постоянния адрес на лицето, от лице с активна процесуална легитимация – адресат
на постановения отказ за признаване на трудова злополука. Решението е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, тъй като
разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е минало задължителния
административен контрол, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира
същата за основателна по следните съображения:
Решението
на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия и при условията на заместване. За установяване
компетентността на издателя е представена Заповед № 1016-40-772/18.07.2017г. на
Подуправителя на НОИ (л.33), с която П.П. – директор на дирекция „Обща
администрация” в ТП на НОИ София-град, е определена да изпълнява правомощията
на Директора на ТП на НОИ София-град при негово отсъствие, както и болничен лист
(л.34), обосноваващ отсъствието на директора на 14.02.2019г. Разпореждането по
чл.60 от КСО също е издадено от компетентно лице, видно от Заповед №
1015-21-143/07.06.2018г. на Директора на ТП на НОИ София-град (л.35).
Решението
е издадено в законоустановената писмена форма и формално съдържа правни и
фактически основания, подписано е от неговия издател. Съдът намира обаче, че по
същество в оспорения акт липсват мотиви защо органът приема, че не са налице
основанията за признаване на злополуката като трудова. Както бе изложено, в
решението буквално е пресъздадено почти цялото съдържание на протокола на
комисията, разследвала злополуката (който от своя страна също няма мотиви, а
само преразказване на документите по преписката). За разлика от протокола на комисията,
в оспорения акт не са коментирани отбелязванията в болничните листи и в
протокола на ЛКК, че злополуката е
трудова по чл.55, ал.1 от КСО, не е обсъдено отбелязването и в попълнения
от болница „Матер Дей” в Малта въпросник за медицинския случай на Ю., че
травмата е получена, като лицето е блъснато от бус по време на работа. Преразказването на съдържанието на документи по
преписката, без да е налице мотивиране защо органът кредитира едни и не
кредитира други, както и липсата на изводи в съответствие с установената
фактическа обстановка по същество представлява липса на мотиви в оспорения акт,
което възпрепятства съда да осъществи адекватен контрол за правилността на
крайния извод на решаващия орган.
По
отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът намира за
неоснователни възраженията на оспорващия за състава на комисията, извършила
разследване на злополуката. В комисията съобразно изискванията на чл.58, ал.1
от КСО и чл.8, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки, са включени представители на териториалното
поделение на НОИ, на Инспекция по труда, на работодателя и на групата по
условия на труд в дружеството, поради което същата е заседавала в легитимен
състав. Спазени са сроковете за произнасяне както на комисията, така и на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. На оспорващия са били връчени
протокола на комисията и разпореждането за отказ за признаване на трудова
злополука и той е обжалвал последното пред Директора на ТП на НОИ София-град.
Независимо
от горното, съдът констатира допуснати от АО съществени нарушения на
процедурата по разследване на злополуката и издаване на крайния акт, които са
самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.
Съгласно
чл.35 от АПК, ИАА се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, а чл.36 от АПК задължава органа да събере служебно,
провери и прецени относимите доказателства. В хода на извършеното разследване
назначената комисия не е събрала релевантни за спора доказателства, свързани с
обясненията на жалбоподателя и с посоченото от него в декларацията за трудова
злополука. Комисията след цитиране съдържанието на документи по преписката единствено
се е задоволила да посочи в протокола, че членовете й са обективно
възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението на пострадалия за
станала с него злополука на 27.11.2017г. в 16:30 ч. на строителен обект в
Малта. Това обаче не я освобождава от задължението да изясни всички спорни
обстоятелства по несъмнен начин преди произнасянето си.
В
случая съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си
за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за
правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и не е изпълнил задължението си да
събере, провери и прецени доказателства за характера на станалата с
жалбоподателя злополука. Комисията е следвало да изиска сведения от
работодателя има ли и други негови работници, които са работили по същото време
в Малта за „Роккът” ООД, за да приобщи техните обяснения като очевидци за
изясняване на фактическата обстановка; да изиска по линия на международното
сътрудничество в рамките на ЕС информация от съответната компетентна институция
в Република Малта за фирма „Роккът” ООД – на неин обект ли е работил Ю. в
процесния ден, кой е този обект, какво е било работното му време, имало ли е и
други български работници на този обект; ако е необходимо, да изиска подробна
информация и от полицейските служби на Валета при злополуката имало ли е други
българи на мястото и какво са извършвали същите, след като е имало очевидец на
произшествието – полицейски служител. Не са взети предвид и изобщо не са обсъждани отразеното в
болничния лист и в протокола на ЛКК, че злополуката е трудова по чл.55, ал.1 от КСО, както и отразеното в попълнения от болница „Матер Дей” в Малта
въпросник за медицинския случай на Ю., че травмата е получена, като лицето е
блъснато от бус по време на работа. Описаните нарушения са пренесени както в
разпореждането на длъжностното лице по чл.60 от КСО, така и в оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ София-град, които изключително формално са приели, че
не е осъществен състава на чл.55, ал.1 от КСО, без да изложат съответни мотиви
в подкрепа на извода си. Тези нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, при събраните
по делото косвени доказателства за това, че злополуката може да е настъпила по
време на осъществена трудова дейност от Ю., административният акт можеше да
бъде издаден с положителен резултат за оспорващия.
Отделно от горното, при
разследването на злополуката не е спазено и изискването на чл.58, ал.4 от КСО
да се осигури правото на пострадалия да присъства или да посочи да присъстват
негови представители. Ю. не е уведомен за назначаването на комисията, за
разследването на злополуката, не са му изискани допълнителни доказателства,
нито са му дадени указания от административния орган да представи доказателства
в подкрепа на твърденията си.
С оглед на горните факти съдът
намира, че в хода на административното производство по издаване на оспореното решение
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя
страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена от законодателя в чл.55, ал.1 от КСО, „Трудова
злополука” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
В
случая е безспорно, че Ю. е претърпял внезапно увреждане на здравето и това е причинило
временната му неработоспособност. Спорният въпрос по делото е не правен, а
фактически и той е през време и във връзка или по повод на извършваната работа в
интерес на предприятието ли е пострадал Ю. на 27.11.2017г., оттам може ли да се
квалифицира злополуката с него като трудова.
Съгласно
чл.58, ал.1 от КСО, единствено в компетенциите на териториалното поделение на
НОИ съвместно с другите изброени в нормата институции и лица е да разследва
злополуките, за които има основание да се предполага или се твърди, че са
трудови. Разследването на трудова злополука трябва да установи: 1. причините и
обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3.
други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на
злополуката (чл.58, ал.3 от КСО).
Във
връзка с цитираните разпоредби несъстоятелно е посоченото в протокола на
комисията за разследване на злополуката, в разпореждането на длъжностното лице
по чл.60 от КСО и в оспореното решение, че съдът е единствения компетентен
орган да определи дали една злополука е трудова или не. Съгласно чл.118, ал.1 и
ал.3 от КСО във вр. с чл.146 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт, включително правилното приложение на материалния закон, но
не извършва разследване по смисъла на чл.58, ал.1 и ал.3 от КСО. Противно на
посоченото в горните административни актове, в прерогативите на комисията по
чл.58 от КСО е и да събира и изисква сведения, които ще подпомогнат ТП
на НОИ да се произнесе за характера на злополуката (арг. от чл.58, ал.3, т.3 от КСО).
Настоящият
състав категорично не споделя и извода на АО в оспореното решение, че от
събраните в преписката доказателства несъмнено се доказвало, че не са налице
предвидените от закона материалноправни предпоставки за квалифициране на
злополуката като трудова. В случая действително не са приобщени категорични
доказателства в подкрепа на твърденията на Ю., но такива е можело да бъдат
събрани от АО преди произнасянето му. В административната преписка и по делото
има достатъчно косвени данни за това, че той е претърпял злополуката по време и
във връзка с извършвана от него трудова дейност за работодателя си. Именно за изясняване
на последното административният орган и неговите помощни органи е следвало да
съберат доказателства, а не да твърдят, че са обективно възпрепятствани да го
установят по безспорен начин и да предоставят компетентността си на съда.
Видно
от допълнителното споразумение между „АМ Консулт и Трейд” ООД и Р.Ю.,
последният е бил командирован за работа в Република Малта, във фирма „Роккът”
ООД. Именно последната фирма е посочена като непосредствен работодател на Ю. и в
дадените от него писмени обяснения, както и в жалбата му до Директора на ТН на
НОИ София-град, включително че е работено на неин обект Фонтан Тритон. В
сведение на „АМ Консулт и Трейд” ООД, дадено пред административния орган,
дружеството твърди, че не е имало обекти и работни площадки на Фонтан Тритон
във Валета, Малта на 22.11.2017г. След като обаче Ю. е бил командирован от „АМ
Консулт и Трейд” ООД на работа за малтийската фирма „Роккът” ООД, неизяснен е
останал въпросът последната фирма
имала ли е строителни обекти в близост до фонтана и наетите от нея работници
изпълнявали ли са дейности по тези обекти на 22.11.2017г., колко от тези
работници са били българи и Р.Ю. сред тях ли е бил. Именно това са релевантните
факти, които при положителен отговор биха дали основание за квалифициране на
злополуката като трудова, и тези факти следва да се съберат от комисията по
чл.58 от КСО.
Горната
информация органът е могъл да изиска както от българския работодател, така и от
съответната компетентна осигурителна институция в Малта. Република Малта е член
на Европейския съюз от 2004г. и информацията може да бъде изискана чрез
службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори –
Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към ЦУ на НОИ София, в
съответствие с чл.76 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност.
На
следващо място, пред административния орган са представени саморъчни писмени
обяснения от две лица, които твърдят, че са работили на същия обект на
процесната дата заедно с Ю. и са свидетели на злополуката. Действително
обясненията не са подписани, но лицата са посочени с три имена и адреси. Пред
съда е представена и нотариално заверена декларация от трето лице, което също
твърди да е работило на процесния обект на 27.11.2017г. заедно с Ю. и да е
свидетел на злополуката. След съпоставка с представената от „АМ Консулт и
Трейд” ООД на л.78 и л.80 по делото ведомост за работни заплати за м. ноември
2017г. се установява, че и трите лица са
работили за дружеството през този месец и са получили възнаграждение за това
– Г.Ц.П. като арматурист, Г.К.М. като арматурист и А.С.С. също като арматурист.
Следователно при наличието на явни индиции, че тези лица са очевидци и свидетели
на злополуката и могат да внесат яснота по спорните въпроси, в прерогативите на
административния орган и по-специално на комисията за разследване на
злополуката е да установи действително ли тези лица са работили във Валета,
Малта на 27.11.2017г. за „Роккът” ООД чрез работодателя им „АМ Консулт и Трейд”
ООД, свидетели ли са на злополуката и по време на изпълнение на работните си
задължения ли е получил уврежданията Ю..
Допълнителна
индиция за определяне на злополуката като трудова е и обстоятелството, че в
издадените на лицето болнични листи като причина за увреждането на здравето и
за неработоспособността е посочено „Злополука – трудова по чл.55, ал.1 от КСО”.
В протокола на ЛКК при „Медицински център ВИТАМЕД-
Игнорирано
и необсъдено от органа е и отбелязването във въпросника за медицинския случай
на Ю., попълнен в болница „Матер Дей” във Валета, Малта, при искането към
застрахователя за заплащане на медицинските разходи за лечение, че травмата е
получена, като лицето е блъснато от бус по
време на работа, при което е наранен левия прасец и дясната тазобедрена
става. След като в документ, издаден от лечебното заведение в Малта, лекувало Ю.,
злополуката също е определена като трудова (блъснат от бус по време на работа –
„run over by a bus at work”),
този факт също следва да бъде взет предвид от административния орган или да се
изложат обосновани мотиви защо това изявление не се кредитира. По искането на
болница „Матер Дей” към българския застраховател, от ЗАД „Армеец” е изплатено
обезщетение по застрахователната полица в размер на 10 000 евро, като
застрахователят също е удостоверил, че сумата представлява „възстановяване на
възникнали медицински разноски по оказана на Р.М.Ю. медицинска помощ,
вследствие претърпяна трудова злополука
на 27.11.2017г. в Република Малта”.
По този
начин административният орган е постановил акта си в нарушение и на приложимите
материалноправни разпоредби – разпореждане по чл.60 от КСО да се издава при
събрани достатъчни и категорични доказателства за причините и обстоятелствата
за възникване на злополуката, въз основа на които да обоснове разпореждането си
за приемане или неприемане на злополуката за трудова. В случая от четирите
материалноправни предпоставки за обявяване на злополуката като трудова, три
безспорно са налице (внезапно увреждане на здравето; причинена временна неработоспособност;
причинна връзка между увреждането и неработоспособността), а за четвъртата има
достатъчно косвени данни, че също е налице, и единствено следва да се съберат
категорични данни по време на работа ли е станала злополуката, или не, като
едва тогава да се постанови мотивирано разпореждане по чл.60 от КСО.
По
изложените съображения настоящият състав на АС Ловеч намира, че обжалваното решение
е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
неговата цел. Следва оспорването на Р.Ю. да бъде уважено и атакуваното решение
на Директора на ТП на НОИ София-град да бъде отменено като незаконосъобразно. Тъй
като въпросът не позволява решаването му от съда по същество поради
неизяснената фактическа обстановка и в тази връзка необходимостта от събиране
на допълнителни доказателства, вкл. от компетентните институции на Република
Малта, както и поради предоставената от закона изрична компетентност на
съответното ТП на НОИ да обяви дали една злополука е трудова или не, делото
следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново
произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и
прилагането на закона. Съгласно чл.117, ал.3, изр. второ от КСО, с решението си
ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането
и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
При
този изход на спора съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, които са своевременно поискани,
реално направени и доказани по основание и размер. Следва ТП на НОИ София-град
да бъде осъдено да заплати на Р.М.Ю. направените по делото разноски в общ размер на 782,40
лева (седемстотин осемдесет и два лева и 40 стотинки), представляващи адвокатско
възнаграждение от 600 лева, договорено и внесено в брой съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 829431/27.02.2019г. (л.7), и разноски за официален
превод на документи по делото в размер на 182,40 лева (фактура на л.129). Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото се отличава с фактическа
и правна сложност, адвокатът на оспорващия е изготвил жалбата до съда, явявал
се е от гр. София в гр. Ловеч в насрочените три открити съдебни заседания, правил
е доказателствени искания, ангажирал е становище по доказателствата, представил
е и писмена защита, с което е осъществил в пълен обем договореното с клиента си
да му окаже правна защита и съдействие.
Водим
от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
№1040-21-49/14.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено
Разпореждане №22645/10.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на Директора
на ТП на НОИ София-град за ново произнасяне по жалбата на Р.М.Ю. против Разпореждане
№22645/10.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК двуседмичен срок за произнасяне на Директора на ТП на НОИ
София-град, считано
от получаване на преписката.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ София-град с адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа” №2, да заплати на Р.М.Ю.
с ЕГН ********** и адрес ***, разноски за водене на делото в размер на 782,40
лева (седемстотин осемдесет и два лева и 40 стотинки).
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: