Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Мирослав Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1253/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ОД на
МВР – Варна, депозирана чрез юрисконсулт Л.-А., против решение № 516 от 14.04.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200689/2022 г., 5-ти състав, по описа на
ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 433а-11 от 15.06.2021
год. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на П.К.К., с ЕГН **********, на
осн. чл. 209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и с което нарушителят К. е предупреден,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
В касационната
жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение с
разпоредбите на материалния закон. Счита, че нарушаването на
противоепидемичните мерки, приети на осн. чл. 73 от АПК, особено в условия на
извънредно положение и по отношение на която е допуснато предварително
изпълнение, по презумпция не би могло да бъде маловажен случай. Сочи се,
че нарушението е извършено на оживено
място – „Колхозен пазар“ – Варна, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на К., не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. С
оглед изложените аргументи намира, че в конкретната хипотеза е неприложим
института на „маловажния случай“, поради което моли да се отмени оспореното
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП. За с.з.
касаторът - редовно призован, не изпраща представител. В депозирани писмени
бележки поддържа жалбата, моли да се отмени решението. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна в случай, че съдът
отхвърли касационната жалба като неоснователна, и моли такива да бъдат
присъдени в минимален размер съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната
страна, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира
за правилен извода на Районен съд – Варна, че констатираното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Моли касационната
инстанция да отхвърли жалбата, а решението на ВРС да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за неоснователна, поддържа, че
въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна, по следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на П.К.К. против наказателно
постановление № 433а-11 от 15.06.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето на П. К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
При постановяване
на решението въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа
обстановка: на 02.01.2021 г. С. Ц. Д. - полицейски инспектор в група OOP в
Първо РУ при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия АА бл.№ 541738/02.01.2021 г. № 433а-11 на П. К.. К. за това, че на същата
дата - 02.01.2021 около 14:00 часа в гр. Варна, на Колхозен пазар, не носи
защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата, кърпа, шал, шлем и други на пазари, тържища и базари на открито
и закрито. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по т. 16, изречение 2-ро
от Заповед № РД-01-677/25.11,2021 г. на министъра на здравеопазването и на
основание чл.63 ал.4 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Въз
основа на съставения АУАН на 15.06.2021 г. А С М - директор на ОД на МВР Варна, в
качеството на административно- наказващият орган, издал оспореното Наказателно
постановление № 433а-11. В него изцяло са възприети обстоятелствата, отразени в
АУАН, а нарушението е квалифицирано като такова по чл.209а ал.1 от Закона за
здравето, за което на нарушителя е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева на основание същата разпоредба от ЗЗ.
За да отмени НП,
ВРС приел, че АУАН и НП са издадени в сроковете и при спазване на процедурите,
предвидени в ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че нормата на чл.209а ал.1 от Закона
за здравето съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило, поради което и посочването ѝ е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването
за квалифициране на деянието е изпълнено. Въпреки тези изводи, решаващият
състав е приел, че нарушението, за извършване на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, представлява
„маловажен случай“ по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл.
93, т.9 от Наказателния кодекс. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че
разглежданият случай е с по-ниска степен на обществена опасност на деянието с
оглед на обстоятелството, че на Колхозен пазар в близост до нарушителя К. не е
имало други лица и в този смисъл с поведението си той не е създал непосредствена
опасност за здравето на никого. Като е взел предвид, че К. признава вината си, както и това, че
липсват данни да е извършвал и други нарушения от същия вид, на основание чл.
63, ал.2, т.2 от ЗАНН решаващият състав е отменил оспореното НП и едновременно
с това е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Разгледана
по същество, жалбата против решението е основателна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84
от ЗАНН.
Съдът
споделя доводите на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган - Директора на
ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му, отразени в чл. 209а, ал. 4 от
ЗЗ. Правилно въззивния съд е преценил,
че НП и АУАН, въз основа на който същото е издадено, отговарят на законовите
изисквания за форма и съдържание. Правилни са изводите, че е налице
кореспонденция между установените факти и правната квалификация на деянието, за
извършване на което е ангажирана отговорността на П. К..
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето, при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион. С Решение на Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е
издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-677/25.11.2020г., в т.16 от
която е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно, че
на всички пазари, тържища, базари и изложения се създава организация за
еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между
посетителите(изречение І-во). Работещите и посетителите са длъжни да носят
защитна маска за лице (изречение 2-ро). Между страните в производството, както
пред първата инстанция, така и пред настоящата липсва спор досежно
обстоятелството, че към момента на констатиране на нарушението, посочената в НП
заповед е била в сила и същата е създала
задължения и непосредствено е засегнала права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица. Заповедта на
Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.4,
ал.11 от Закона за здравето. Заповедта е общ административен акт, съгласно чл.
63 ал.11 от Закона за здравето.
Посочената заповед не урежда
абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни
причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди
възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази
връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването
са издадени като общи административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК,
който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи
без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. АПК не предвижда обявяване на общите административни актове в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването
са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата
за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата
на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото
не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.
Съгласно
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв. Видно от нормата
тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило, както правилно е посочил в мотивите на решението
първостепенният съд.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че К. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по
делото, че на посочената дата – 02.01.2021 г. наказаното лице е било на открито
обществено място – Колхозен пазар на гр. Варна, и не е носело защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата, в нарушение на т.16, изречение 2-ро от заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г.,
изменена и допълнена с последваща заповед №РД-01-718 от 18.12.2020г. на
министъра на здравеопазването. Нарушението е безспорно установено, същото е
правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава
и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства, доколкото за изхода на настоящия правен спор са ирелевантни причините за не поставянето
на защитна маска и същите са извън съставомерността на нарушението. В този смисъл настоящият тричленен състав на
АС – Варна намира за неправилен извода на ВРС, че случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като при решаване на този въпрос във всеки конкретен
случай следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността и вида на вредата, кръга
и естеството на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта
на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на
нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното
приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното НП. В разглеждания случай наложеното наказание
е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата
специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното
нарушение, и е съобразено с целите на индивидуалната и генералната превенция,
закрепени от законодателя в чл.12 от ЗАНН. Обстоятелствата, отчетени от ВРС, за
да приеме случая за маловажен, са обстоятелства, смекчаващи отговорността на
дееца, и същите са отчетени от АНО при индивидуализиране размера на наложеното
наказание – глобата е в размер на предвидения в закона минимум (300,00 лева). В
случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване. Обект на увреждане или засягане от нарушението
са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.
Обстоятелството, че П. К. не съобразява поведението си с тежката пандемична
обстановка и застрашава собствения си живот и този на другите граждани не
обосновава маловажност на нарушението. Правилно и законосъобразно с оглед
обществената опасност на извършеното деяние от АНО е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Фактическата обстановка е ясно и недвусмислено
посочена в НП и АУАН. Не се установява да са били налице обективни причини за
несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани
на територията на страната мерки. Именно поради това, настоящата инстанция
счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Изрично в
процесното НП при посочване на правната
квалификация на нарушението, е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето и т.16, изречение 2-ро от заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г. ,
изменена и допълнена със заповед №РД-01-718 от 18.12.2020г. на министъра на
здравеопазването“, които са били действащи към момента на извършване и
установяване на нарушението.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 516
от 14.04.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД №20223110200689/2022 г., 5-ти
състав, по описа на ВРС, с което е
отменено наказателно постановление № 433а-11 от 15.06.2021 год. на Директора на
ОД на МВР - Варна, с което на П.К.К., с ЕГН **********, на осн. чл. 209а, ал.4
от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. и с което П. К. К. е предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 433а-11 от 15.06.2021 год.
на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на П.К.К., с ЕГН **********, на осн.
чл. 209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: