Номер 93010.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20203100502148 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Н. Ж. срещу решение № 2850
от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1392 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна,
двадесет и четвърти състав, с което са отхвърлени предявените и от въззивника против "К.
комерс" ЕООД - Варна искове за отмяна като незаконно уволнението, извършено със
заповед № 6 от 03.12.2019 г. и заповед № 7 от 03.12.2019 г., за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност "специалист с контролни функции, търговия" и за заплащане
на сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението, считано от 03.12.2019 г., но не за повече от 6 месеца, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба /03.02.2020 г./ до окончателното изплащане
на задължението, на основание член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ; както и е осъден Ж.
да заплати на дружеството сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото пред
първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът
е достигнал до неправилния извод, че служебният автомобил е предоставен само и
единствено за изпълнение на служебните задължения, като е базирал съжденията си на
свидетелски показания, които са недостоверни. Също така намира, че първоинстанционният
съд е избрал факти, които подкрепят тезата на работодателя, без да анализира всички
събрани по делото доказателства. Твърди си, че не са налице нарушения на трудовата
дисциплина, доколкото не е определен чрез заповед редът на използване на служебния
автомобил. Не е доказано по делото, че са настъпили вреди за работодателя. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
1
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността
„специалист с контролни функции, търговия“ въз основа на сключен на 18.03.2019 г. трудов
договор с уговорено брутно трудово възнаграждение от 600 лева. На 03.12.2019 г.
работодателят прекратил трудовото правоотношение с Ж. със заповед № 7 от същата дата на
основание член 330, алинея 2, точка 6 от КТ, тъй като на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ заради това, че на 16, 17, 23, 24 и 26 ноември 2019 г.
е използвал поверения му служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474 НН –
собственост на дружеството – в извънработно време за задоволяване на лични цели, на
основание член 190, алинея 1, точка 4 от КТ. Ищецът счита издадените заповеди за
незаконосъобразни, защото актът на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ не е мотивиран поради непосочване на конкретна хипотеза на цитираната
разпоредба, а отделно от това наложеното наказание не съответства на извършеното
нарушение. Излага се, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина – през месец
април 2019 г. получил от работодателя служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В
9474 НН за изпълнение на служебните си задължения /извършване на мониторинг и
контролни функции на пазара в областта на туризма и ресторантьорството/, като
използването му не било строго регламентирано с оглед период на ползване и лимит на
изминати километри; в знак на добра воля и допълнително стимулиране работодателят
позволил автомобила да бъде ползван от-до дома на служителя и в почивни и празнични
дни; на посочените дати посетил многократно различни търговски обекти. Освен това
работодателят преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание му предложил да
прекрати трудовото правоотношение поради съкращение на щата, а впоследствие – по
взаимно съгласие, поради което и намира, че е налице злоупотреба с право.
В срока по член 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в
който не оспорва предоставянето на посочения служебен автомобил за изпълнение на
задълженията му по длъжностна характеристика, но оспорва, че ищецът е можел да ползва
автомобила за задоволяване на лични нужди в почивни и празнични дни и по време на
платен годишен отпуск. Твърди, че на 16 и 17 ноември 2019 г. /почивни дни/ автомобилът се
е намирал в град Б., където дружеството няма търговски обекти, които обслужва; на 23 и 24
ноември 2019 г. /почивни дни/ отново автомобилът е използван за лични нужди; при
2
отправена забележка относно ползването на автомобила Ж. е заявил ползване на платен
годишен отпуск, по време на който е продължил да си служи с него за лични цели,
придвижвайки се до град София.
Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3
от КТ. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154 от
ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на иска
ищецът следва да докаже пълно и главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение
с ответника, по силата на което е заемал посочената длъжност "специалист с контролни
функции, търговия", отправено от него и получено изявление от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, включително, че са били
налице предпоставките да упражни това свое право и то е било добросъвестно упражнено.
При успешното доказване на тези обстоятелства ответната страна следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване законосъобразно упражнено право на
дисциплинарно уволнение, наложено при спазване на всички предпоставки, визирани в КТ,
както и, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че между страните е имало сключен трудов договор с твърдяния предмет и
уговорено БТВ;
2/ Че на ищеца е бил предоставен служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В
9474 НН – собственост на дружеството.
Разпоредбата на член 195, алинея 1 от КТ изисква заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, което означава да съдържа данни за
нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. От заповед № 6 от 03.12.2019 г. е видно, че
дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание член
190, алинея 1, точка 4 от КТ в изискуемата от закона писмена форма; заповедта е подписана
от Г. К. - управител на „К. комерс“ ЕООД; описано е в какво се състои нарушението и как е
установено; посочен нарушителят – Р. Ж. -, нарушението и времето на неговото извършване
– използване на служебен автомобил в извън работно време с вписване на датите. При това
положение от формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона.
Преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани и получени на 29.11.2019
г. писмени обяснения от Ж. във връзка с използването на автомобила на посочените дати,
който е посочил, че „с оглед на извършването на по-прецизен анализ на пазара, интензитета
в съответната търговска мрежа и обект е необходимо да бъде наблюдаван и в почивните
дни“, поради която причина на посочените дати е посетил различни търговски обекти, като е
добавил, че автомобилът не само, че не се използва за лични цели, а е имало случаи, в които
служителят е зареждал гориво с лични средства.
3
Член 190, алинея 1, точка 4, предложение първо от КТ визира като основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ злоупотреба с доверието на
работодателя, тоест предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение по посочения текст съобразно фактическите основания,
изложени в заповедта за уволнение.
Работодателят по трудов спор, в съответствие със правилата за разпределение на
доказателствената тежест според разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК, следва да
докаже извършването на изброените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
нарушения.
В съдебната практика се приема, че за да е налице злоупотреба с доверието на
работодателя, не е необходимо да е установено извличане на материална облага за
служителя или негов близък. Злоупотребата е налице и в случаите, когато, без да е
извлечена имотна облага, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие, независимо дали действията са извършени умишлено. Ако е налице умисъл, това
утежнява нарушението и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но
липсата му не дисквалифицира нарушението като „злоупотреба с доверието на
работодателя”. Не е елемент от състава на нарушението и причиняването на имуществена
вреда на работодателя. Ако такава е настъпила, работникът носи и отговорност за
обезщетение, но липсата на вреда не изключва дисциплинарната отговорност.
Р. Ж. не оспорва, че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ дати /16 ноември, 17 ноември, 23 ноември, 24 ноември и 26 ноември
2019 г./ е използвал поверения му служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474
НН в извънработно време. Твърди обаче, че го е използвал във връзка с вменените му от
работодателя трудови задължения. Тази негова позиция обаче се опровергава изцяло от
събраните по делото доказателства. Автомобилът е използван във всеки един от посочените
дни, като данните сочат, че на 16.11.2019 г. /събота/ и 17.11.2019 г. /неделя/ автомобилът е
използван на територията на град Б., а на 23.11.2019 г. /събота/ и на 24.11.2019 г. /неделя/ - в
град Варна; на 26.11.2019 г. /вторник/ служителят е ползвал платен годишен отпуск, в който
ден е пътувал от Варна до София. Въпреки декларираното от Ж. в обясненията му по член
193, алинея 1 от КТ, не са налични конкретни твърдения, че в посочените дни е използвал
автомобила при изпълнение на служебните задължения на територията на Б., Варна и
София. Ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. С. /служител на
ответното дружество/ само затвърждават установеното посредством разпечатката от GPS
системата, тъй като работодателят обслужва обекти във Варна, Шумен, Добрич, Разград и
Търговище, а през летните месеци и такива, намиращи се в КК ”Златни пясъци” и КК
„Слънчев бряг“.
Свидетелката установява също така и, че правилата за използване на фирмените
автомобили са еднакви за всички служители - използват се през работно време от 09 часа до
4
18 часа в дните от понеделник до петък, не си служат с тях за лични цели освен, ако
работодателят не разреши това. Автомобилът, използван от ищеца, е нощувал пред дома на
служителя, за което работодателят е дал разрешение, тъй като Ж. живеел извън Варна и не
разполагал с личен автомобил. По време на оперативки, една от които в края на лятото или
началото на есента, към ищеца са отправени забележки да преустанови ползването на
автомобила без разрешение.
Като краен извод се налага, че работодателят е позволил на служителя да използва
предоставения му служебен автомобил само за изпълнение на трудовите му задължения,
както и да се придвижва с него от и до дома си, поради местонахождението му извън града и
отсъствие на лично моторно превозно средство. Въпреки отправените предупреждения да
преустанови използването на автомобила в извънработно време за лични цели, Ж. е
продължил да ползва МПС, включително на процесните дати, явяващи се почивни дни и по
време на ползван платен годишен отпуск. Поради това ищецът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя, защото
действията му са компрометирали оказаното му доверие.
Наведеният довод от въззивника за злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй
като му е отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на друго
основание – съкращение на щата, а след това и по взаимно съгласие, за постигане на една
неправомерна цел, е изцяло несъстоятелна. На първо място, тъй като работодателят е
използвал законно допустими средства, а на второ – правните последици са по-благоприятни
за ищеца, въпреки че в първия случай /съкращаване на щата/ работодателят би нарушил
редица други нормативни актове, водещи до тежки за него последствия.
Ищецът е въвел твърдение, че уволнението е извършено в нарушение на член 189,
алинея 1 от КТ за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на
допуснатото нарушение и на обстоятелствата при които е извършено. При извършената
преценка от страна на съда на поведението на работника по допуснатото нарушение и с
оглед цялостното му отношение към трудовите задължения, спецификата на трудовите
задължения и последиците от допуснатото нарушение, се налага заключението, че доводът в
тази насока е неоснователен. Нарушението на трудовата дисциплина е тежко, извършено е
нееднократно и то след изрично предупреждение от страна на работодателя да не ползва
служебния автомобил в извънработно време, липсата на самокритичност, настъпилите вреди
за ответника в размер на разходите за гориво и амортизация на автомобила.
Искът за отмяната на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, то решението следва да бъде потвърдено.
5
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените пред настоящата
инстанция разноски, които съобразно представеният списък по член 80 от ГПК и
доказателства за плащането им са в размер на 600 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2850 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1392 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА Р. Н. Ж. ЕГН ********** от *** да заплати на „К. комерс” ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна – ул. „Христо Самсаров“ № 13,
представлявано от Г. И. К., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени по
делото пред въззивната инстанция съдебно–деловодни разноски, на основание член 78 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6