Решение по дело №624/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 776
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040700624
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  776                  дата  27 май  2021 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІII-ти състав,

в публично заседание на 12 май 2021 год. в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  Ч. ДИМИТРОВ

                                         

Секретар: И.Л.

Прокурор: А.Ч.

 

разгледа адм. дело № 624 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата претенция на Г.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес ***, против Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК,  с цена на иска 20 000,00 лева неимуществени вреди и законна лихва, считано от датата на отмяна като незаконосъобразна от състав на АС Бургас на Заповед за дисциплинарно уволнение №1-2134 от 10.05.2018г.  на главния директор на ГДИН с постановен съдебен акт по адм.д. №1628/2018г. по описа на АС Бургас, сочени като причинени от незаконосъобразния характер на отменената заповед и представляващи унижение, психически и физически дискомфорт и страдание за времето от постановяване на заповедта  - 10.05.2018г. до влизане в сила на съдебния акт за нейната отмяна - 16.10.2019г.

В исковата молба се сочи, че с Решение № 449/12.03.2019г. по адм.д. № 1628/2018г. по описа на Административен съд Бургас е отменена Заповед № 1-2134/10.05.2018г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като е било прекратено служебното му правоотношение, считано от 21.05.2018г. Твърди се, че от незаконосъобразните действия на Главния Директор на ГДИН София на ищеца били причинени неимуществени вреди. След незаконното уволнение същият изпаднал в състояние на невъзможност да изплаща навреме месечните вноски по кредита си. Това обстоятелство ведно с липсата на постоянна работа и стабилен доход предизвикали у него притеснения и силна тревога как ще изплаща занапред задължението си към банката и как ще се справя без средствата, които получавал като служител в затвора. По-натам обяснява, че това довело до невъзможност да заплаща таксите си в университет проф. д-р Асен Златаров, където се обучавал в специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, поради което прекъснал образованието си. Тези обстоятелства ведно с чувството на обида и огорчение от неправомерното му уволнение оказали негативно влияние върху личността му. Чувствал се несигурен, подтиснат, нервен и притеснен. Затворил се в себе си и ограничил контактите си с други хора. Притеснявал се за бъдещето си и не можел да приеме несправедливостта, която се е случила с него. Това състояние продължило около година и половина ( до отмяна на незаконното му уволнение).

Претендираните неимуществени вреди се оценяват на 20 000 лв, като се твърди, че същите са пряка и непосредствена последица от постановяването на незаконосъобразния административен акт.

По изложените съображения се иска да бъде осъден ответника да изплати на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.05.2018 г. до 16.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/– гр.София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, вкл. и по размер, и моли да бъде отхвърлена. Обяснява липсата на втората и третата предпоставка от фактическия състав на отговрността по ЗОДОВ, а именно липсата на доказани вреди, както и на пряка причинноследствена връзка между отменената заповед и твърдяните ( макар и недоказани) като претърпени вреди. Обяснява, че за разлика от отстраняването от длъжност, където служителят няма възможност да започне нова работа, след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е могъл да реализира доходи от други трудови правоотношения. Споменава заплатеното обезщетение от страна на ответника след отмяна на уволнението на ищеца и възстановяването му на работа, както и това, че претенцията от 20 000,00 лева надхвърля многократно размера на служебното възнаграждение, което би получил за същия период.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира за доказана предпоствката за предявяване на иска - отменен административен акт, но самата искова молба за недоказана, поради липсата на доказателства за претърпяване на самите неимуществени вреди, както и за размерът им. Предлага искът да бъде отхвърлен, а поради липсата на фактическа и правна сложност адвокатският хонорар да бъде намален като прекомерен, в случай на частично уважаване на исковата претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че с Решение№ 449/12.03.2019г. по адм.д. № 1628/2018г. по описа на Административен съд Бургас е отменена Заповед № 1-2134/10.05.2018г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като е било прекратено служебното му правоотношение, считано от 21.05.2018г.  Решението, отменящо посочената заповед е влязло в сила на 16.10.2019г. , когато с Определение № 13763/16.10.2019г. по адм.д. № 10341/2019г. е било оставено в сила Определение №8091 от 30.05.2019г. по адм.д. № 5933/2019г. по описа на ВАС, с което състав на пето отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на ГД „ИН“  София при Министерството на правосъдието на Република България.  

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на единствения свидетел И.А.Т.. Същият сочи, че е бил колега на ищеца от назначаването на последния на длъжност в Затвора Бургас, като е напуснал работата си преди ищецът да бъде уволнен. Обяснява, че многократно се е чувал с ищеца след уволнението и се се срещал с него доста пъти, като М. е споделял, че е изпитвал притеснения свързани с финансовото му състояние, заради невъзможността да си изплаща кредита от банката, поради която причина е искал и пари от него.

При такаустановената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – заповед за налагане на дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебно правоотношение. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, към което юридическо лице принадлежи издалият отменената Заповед № 1-2134/10.05.2018г. главен директор на Главна Дирекция Изпълнение на наказанията, поради което искът е допустим.

 

По основателността и доказаността на предявения иск съдът намира следното:

 

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията й: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че Заповед № 1-2134/10.05.2018г. на Главния Директор на ГДИН, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, е отменена с влязло в законна сила съдебно решение, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Доказаността на някои от елементите от фактическия състав на отговорността не сочи, че за останалите елементи доказателства не следва да се събират. В този смисъл установената в хода на производството незаконосъобразност на оспорен чрез проведено предходно съдебно производство административен акт, не презюмира наличието на вреди от него, за разлика от правната конструкция уредена с разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, където настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Вредите са основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване наред с останалите елементи. Липсата на доказателства за тях води до неоснователност на исковата претенция. Върховният административен съд безпротиворечиво приема, че недоказаността на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост.

По конкретното дело не се доказва, че в резултат незаконосъобразния административен акт на ищеца действително са причинени твърдените неимуществени вреди изобщо, а още по-конкретно с предявената продължителност и интензитет.

За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Допустими са както писмени така и гласни доказателствени средства, които свидетелстват основно за външните проявления на вътрешните преживявания на ищеца.

Във връзка с твърденията си за настъпили неимуществени вреди в резултат на незаконното му уволнение, ищецът ангажира гласни доказателства. От същите обаче по никакъв начин не се установяват посочените в исковата молба в тази връзка обстоятелства. Показанията на разпитания по делото единствен свидетел са лаконични, не съдържат необходимата конкретика и обстоятелственост. Те свидетелстват по-скоро за наличето на данни за изпитвани притеснения от страна на ищеца за невъзможността да заплаща кредитните си задължения, а не и за твърдяните потиснатост, нервност и несигурност от страна на същия пряко причинени от незаконосъобразния административен акт.

Тук следва да бъде отчетено обстоятелството, че в лични обяснения на ищеца в о.с.з. същият обяснява, че е бил регистриран в Агенцията по заетостта като активнотърсещ работа, получавал е обезщетение, т.е. разполагал е с парични средства, като не представя доказателства същите да са били недостатъчни за покриване на твърдените, но недоказани кредитни разходи. Всъщност липсват доказателства и за това, че същият е изпаднал в забава по кредита си, както и за това, че е напуснал университета, но дори и такива да бяха налични, същите сами по себе си не се доказа да са в пряка причинноследствена връзка с незаконното уволнение, доколкото забава в кредитните задължения и отписване от университета могат да се дължат и на множество различни от спорния проблем обстоятелства.

Не се установява например ищецът да е кандидатствал за работа и кандидатурите му да са били отхвърляни и то поради дисциплинарното му уволнение от системата на ГДИН или то да е оказало негативно влияние върху отношението към него в университета или на неговото отношение към образованието, резултирало в напускането му.

От такаизложените свидетелски показания не става ясна и продължителността и интензитета на твърдените психически терзания от страна на ищеца.

Предвид гореизложеното съдът счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства, с които се обосновава настъпването на неимуществени вреди, в случая не се доказват. Недоказаността на твърдените неимуществени вреди прави безпредметно обсъждането налице ли е причинна връзка между тях и отменения административен акт. Въпреки това следва да се изтъкне, че доказателства в тази насока липсват по делото.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан. В тази връзка и поради акцесорния й характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума за неимуществени вреди.

При този изход на спора, в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски.

На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК на ответника се дължи поисканото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.8 изр.2 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПП, съдът определя същото в размер на 100.00 лв.

 

Воден от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** иск, против Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК,  с цена 20 000,00 лева неимуществени вреди и законна лихва, считано от датата на отмяната като незаконосъобразна от състав на АС Бургас на Заповед за дисциплинарно уволнение №1-2134 от 10.05.2018г. на главния директор на ГДИН с постановен съдебен акт по адм.д. №1628/2018г. по описа на АС Бургас до окончателното им изплащане, сочени като причинени от незаконосъобразния характер на отменената заповед и представляващи унижение, психически и физически дискомфорт и страдание за времето от постановяване на заповедта  - 10.05.2018г. до влизане в сила на съдебния акт за нейната отмяна - 16.10.2019г.

 

ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: