Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47
гр. Сливен, 10. 04.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и втори
март, две хиляди
и седемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Р.Ж., като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 318 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Ж.Г.А. с ЕГН: **********, от гр.
Сливен, със съдебен адрес:***, пл. „Х.Д.” № .– чрез адв. Х.Х. ***, подадена против
Заповед № 1670з-284 от 23.11.2016 г. , издадена от Началника на Районно
управление /РУ/ – Сливен при Областна дирекция /ОД/ на МВР – Сливен, с която на
оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с процесуалния и
материалния закон. Счита, че са нарушени изискванията за форма на оспорения
акт, тъй като не е посочено наименованието на издателя, има ли съответните
правомощия и какъв ръководен орган е. Изразява несъгласие с описаната в заповедта
фактическа обстановка. Твърди, че допуснатото ПТП е в резултат на внезапно
възникнала техническа неизправност на автомобила и че съобразявайки се с
нормативно определените правила за движение и ситуацията на пътя, е предприел
единственото правилно решение, за да не бъдат блъснати хора, да се удари в
дърво в съседство с тях. Позовава се на т. 18 и т. 30 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Моли оспорената заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и счита, че оспорената заповед е законосъобразна. В представена
писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: от
събраните доказателства е установено извършено нарушение от оспорващия;
действията му не могат да бъдат определени като предприета спасителна маневра
от негова страна; разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението; обстоятелството, че автомобилът е бил със специален режим на
движение не освобождава водача от задължението по чл. 92, ал. 2 от ЗДвП да
управлява по безопасен начин; не е подкрепено с доказателства твърдението, че
ПТП е настъпило поради техническа неизправност на автомобила.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Ж.Г.А. е служител в МВР от 01.11.2012 г.
Към датата на издаване на оспорената заповед е м.и. на дл. с. п. в Г. „О. на о.
р.”, С. „О. п.” в РУ – Сливен при ОД на
МВР – Сливен. По време на службата си в МВР е награждаван с Писмена похвала от
Директора на ОД на МВР през
От приложената
по делото длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност е
видно, че едно от предвидените в нея длъжностни задължения е спазване на
изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Оспорващият е запознат с длъжностната характеристика на 22.01.2016 г. /л.83/, а
с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – на 08.09.2014 г.
/л.33/.
Повод за образуване на дисциплинарно производство
срещу оспорващия е Докладна записка до Началника на РУ–Сливен–УРИ 1670р-23161
от 24.10.2016г., подадена от с. и. П. Х. – Началник Група ООР, за наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение от с. п. Ж.А. при управление на
служебен автомобил и настъпило ПТП /л.30-л.31/. В докладната записка е
посочено, че при извършена проверка във връзка с настъпило ПТП със служебен
автомобил на РУ Сливен – с Рег. № СН **** НС, е констатирано, че: на 24.09.2016
г. около 17,50 ч. в ОДЧ на РУ Сливен е получен сигнал за паднало лице от третия
етаж на бл. 10 в кв. „Сини камъни” в гр. Сливен; на място е изпратен автопатрул
*** на РУ Сливен в състав: м. и. И.Ж.И. – ст. на екипа и м. и. Ж.Г.А. – водач
на служебния автомобил; по време на придвижването, използвайки специален режим
на движение, водачът А., управлявайки автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост, извършвайки завой на ляво в посока бл. 14 в кв. „Сини самъни”,
е изгубил управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът е
напуснал пътното платно в посока дясно от пътя и се е блъснал в дърво на
тротоара; служителите са докладвали незабавно в ОДЧ за настъпилото ПТП; на
място е изпратен автопратрул; водачът А. е изпробван за алкохол – уредът е
отчел 0 промила; на водача е съставен АУАН, протокол за ПТП и е издаден талон
за медицинско изследване, съгласно което в кръвната проба на А. не е установено
наличие на етилов алкохол; при възникналото ПТП на автомобила са нанесени
материални щети: ударени предна броня, преден капак, ляв фар, маска и радиатор,
щети по предния мост и окачване на автомобила.
Във връзка с горепосочената докладна записка, със
Заповед № 1670з-248 от 26.10.2016 г. на Началника на РУ – Сливен, е разпоредено
извършване на проверка на постъпилите данни за дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР срещу м. и. Ж.Г.А..
Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и изготви
писмена справка за резултата в срок до 23.11.2016 г. /л.35-л.36/. Оспорващият е
запознат с горепосочената заповед на 28.10.2016 г.
Определената комисия е извършила възложената проверка,
по време на която са разгледани постъпилите предварителни данни за
дисциплинарно нарушение, както и събраните писмени материали.
В изготвена Докладна записка от с. п. И.Ж.И. ***70р-20653
от 26.09.2016 г., е описано, че: на 24.09.2016 г. за времето от 7,00 ч. до
19,00 ч. съвместно със с.п. Ж.А. са изпълнявали ППД като АП ***; около 17,50 ч.
са получили сигнал от ОДЧ за паднало лице от третия етаж на бл. 10 в кв. „Сини
камъни”; незабавно са се отправили към местопроизшествието, като водачът А. е
включил специалния режим на движение на автомобила – звуков и светлинен сигнал;
преминавайки пред вход А на блок 10 и спускайки се надолу към магазин за лов и
риболов, А. е направил опит да намали скоростта, за да завие наляво, но
автомобилът не е искал да спира, въпреки усилията на водача; И. е разбрал, че
няма да могат да спрат и е имал възможност да се подготви за удара, който е
последвал; и двамата служители са останали невредими /л.29/.
В образуваното дисциплинарно производство са дадени
писмени обяснения от оспорващия до Началника на РУ– Сливен– Рег. № 1670р-25508
от 17.11.2016 г. /л.32/, приети на 17.11.2016 г., в които служителят описва
подробно причините за настъпилото ПТП с управлявания от него служебен автомобил,
изразяващи се във възникнала по време на движение извънредна ситуация – повреда
на спирачките и необходимост да избегне удар с хора.
За резултата от извършената проверка Комисията е
изготвила Справка УРИ 1670р – 25524 от 17.11.2016 г. до Началника на РУ Сливен
/л.21-л.26/. В Справката е констатирано, че: М. и. Ж.Г.А., назначен в дежурство
– на смяна в състава на автопатрул 648, на 24.09.2016 г. около 17,50 ч. в кв.
„Сини камъни” в гр. Сливен, на път, намиращ се между бл. 10 и бл. 9, посока
заведение „Алпина”, е управлявал служебен автомобил на РУ Сливен о. „А” с Рег.
№ СН **** НС с несъобразена с пътните условия скорост и извършвайки завой наляво
посока бл. 14, е изгубил контрол над автомобила, в резултат на което автомобилът
се е блъснал в дърво в дясно по посока на движението си и е настъпило ПТП с
нанесени значителни материални щети по автомобила, с което А. е нарушил чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и допускайки това нарушение на ЗДвП, е нарушил т. 28, б. „а” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Комисията е приела,
че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е предложила на А. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
На 21.11.2016 г. оспорващият е запознат с
горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде
допълнителни обяснения или възражения /л.26, л.27/.
Началникът на РУ – Сливен е запознат с горепосочената Справка
и със събраните материали на 17.11.2016 г.
Със Становище от Комисията до Началника на РУ – Сливен
– УРИ 1670р– 25783 от 22.11.2016 г., е изразено становище за наличие на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Ж.А., като му се
наложи дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца /л.15-л.20/. Началникът
на РУ – Сливен е запознат със становището на 22.11.2016 г.
Дисциплинарно наказващият орган – Началникът на РУ при
ОД на МВР– Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка
и с писмените обяснения на А., и е приел, че А. е извършил дисциплинарно
нарушение, е издал оспорената Заповед № 1670з-284 от 23.11.2016 г. С нея, на
основание чл. 204, т. 4 и чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР, на оспорващия Ж.А. е наложено дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от шест месеца. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият
орган е приел за установено, че А., назначен в дежурство – на смяна в състава
на автопатрул 648, на 24.09.2016 г. около 17,50 ч. в кв. „Сини камъни” в гр.
Сливен, на път, намиращ се между бл. 10 и бл. 9, посока заведение „А.”, е
управлявал служебен автомобил на РУ Сливен о. „А.” с Рег. № СН ***НС с
несъобразена с пътните условия скорост и извършвайки завой наляво посока бл.
14, е изгубил контрол над автомобила, в резултат на което автомобилът се е
блъснал в дърво в дясно по посока на движението си и е настъпило ПТП с нанесени
значителни материални щети по автомобила, с което А. виновно е нарушил чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и допускайки посоченото нарушение на ЗДвП, е нарушил т. 28, б.
„а” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР
– неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 24.11.2016
г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на съда на 08.12.2016 г.
В преписката по издаване на оспорената заповед се
съдържат и: Протокол за ПТП от 24.09.2016 г. /л.41/; АУАН № 1913 от 24.09.2016
г., съставен против Ж.Г.А. /л.42/ и издаденото въз основа на АУАН Наказателно
постановление № 16-0804-001913 от 19.10.2016 г. на Началника на Група в Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на А. за нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева /л.43/. От служебно извършена
справка в интернет страницата на Висшия съдебен съвет е видно, че посоченото
Наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 82 от
10.03.2017г., постановено по АНД № 1615/
В хода на съдебното дирене по делото са представени и:
копия на снимки от ПТП на 24.09.2016 г. /л.66-л.68/; Удостоверение за
техническа изправност на процесния автомобил, видно от което на автомобила е
извършен преглед на 05.05.2016 г. /л.69-л.70/; Писмо на Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен от 02.03.2017 г., в което е
удостоверено, че с процесния автомобил са регистрирани два броя ПТП през
По делото са събрани и гласни доказателства:
показанията на свидетелите: И.Ж.И. /м. и., включен в състава на автопатрул 648
на процесната дата – с. на е./, Г.Ц.Г. /м. а.р – а. на АУАН № 1913 от 24.09.2016 г./, П.Д.В. /м. а. – с. при
съставяне на АУАН № 1913 от 24.09.2016
г./ и Ц. К. К. /с. п. – водач на процесния автомобил/.
Свидетелят И. свидетелства, че: на 24.09.2016 г. в
екип с А. са изпълнявали ППД с процесния автомобил; към 17,45 ч. са получили
сигнал за паднало лице от тераса на етаж в блок № 10 в кв. „Сини камъни”;
незабавно са потеглили към мястото на инцидента; водачът А. е включил звуков и
светлинен сигнал и до пристигането автомобилът е бил със специален режим на
движение; в кв. „Сини камъни” при преминаване покрай бл. 10 водачът е намалил
скоростта; по средата на блока А. е споделил, че автомобилът не спира; И. е
усетил същото, въпреки че А. се е опитвал да спре; при влизане в кръстовището и
за да избегне удар в хора пред заведение „А.”, водачът е свил в дясно и е
предпочел да се удари в бордюра и дървото; автомобилът не се е движил бързо;
водачът го е предупредил, че няма да може да спре и И. е бил готов за удара – хванал
се е за дръжката на дясната врата, а с лявата ръка се е подпрял на таблото;
предупреждението на водача е предпазило двамата служители от травми и контузии;
невисоката скорост е предпазила служителите от сериозни последствия.
Свидетелите Г. и В. свидетелстват, че: на 24.09.2016
г. са били изпратени в кв. „Сини камъни” бл. 10 във връзка с настъпило ПТП със
служебен автомобил; отишли са на място и са установили, че патрулният автомобил
е бил блъснат в дърво; тъй като не е имало друг автомобил, който да е участник
в ПТП и вероятно колегите им са бързали във връзка със сигнал за възрастна жена,
паднала от тераса на блок 10, смятат, че причината за ПТП е несъобразена
скорост; колегите им не са имали травми.
Свидетелят К. свидетелства, че: същият е водач на
процесния автомобил в неговата смяна, когато е станало ПТП – на пътя е имало
фракция, автомобилът е поднесъл и се е ударил в канавката; автомобилът е бил
ремонтиран, след което не е имало технически проблеми с него; свидетелят не е
санкциониран за настъпилото ПТП, не е наказан дисциплинарно.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м.и. в структурата на Сектор „О. п.” в РУ Сливен при ОД на
МВР – Сливен, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника РУ Сливен при ОД
на МВР – Сливен. На основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията по чл. 197,
ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности, какъвто в разглеждания случай е Началникът на РУ
Сливен при ОД на МВР – Сливен.
Спазена е установената форма. Възраженията на
оспорващия, че са нарушени изискванията за форма, са неоснователни. Заповедта е
писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Посочени са имената на издателя, неговото звание и заемана
длъжност, която е ръководна длъжност, съобразно Класификатора на длъжностите в
МВР.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на
оспорващия, че заповедта е издадена в противоречие с процесуалния закон, са
неоснователни. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1
от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените
обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност
да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да
представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Оспореният административен акт е издаден при наличие
на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
На оспорващия е наложено дисциплинарно наказание за
нарушение на т. 28, б.”а” от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, за това че е управлявал служебен автомобил с несъобразена с
пътните условия скорост, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети,
с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В чл. 28, б.”а” от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, е предвидено, че държавният служител независимо от
заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на
нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено неизпълнение от
страна на оспорващия на нормативно определените правила за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Но от събраните доказателства не е установено по несъмнен начин,
че ПТП е настъпило в резултат на несъобразена с пътните условия скорост. В тази
връзка в оспорената заповед и в материалите по дисциплинарната проверка не е
изложено въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства наказващият орган
е приел, че служителят е управлявал с несъобразена скорост. По делото е
установено, че: оспорващият А. е бил на смяна в състава на автопатрул; екипът е
получил сигнал за паднало лице от трети етаж на блок и е бил изпратен на
мястото; по време на придвижването на автопатрула до местопроизшествието автомобилът
е бил със специален режим на движение – подадени едновременно светлинен сигнал
и специален звуков сигнал; при навлизане в кръстовище и по време на извършване
на ляв завой, автомобилът се е блъснал в дърво на тротоара в посока дясно от
пътя; настъпило е ПТП с материални щети по автомобила, за което служителите са
докладвали незабавно; водачът е изпробван за алкохол и пробата е отрицателна.
От установените факти може да се изведе предположение, че автомобилът се е
движил с по-висока скорост, с оглед необходимостта екипът да пристигне възможно
най-бързо на местопроизшествието по сигнала и да окаже помощ на лице в
опасност. Но от това не следва еднозначно, че настъпилото ПТП е в резултат на
несъобразена скорост. В тази връзка съдът съобрази и показанията на свидетеля И.–
очевидец на случилото се, които са в съответствие с докладната записка на този
служител до Началника на РУ – Сливен. Свидетелят-очевидец е категоричен, че: преди
настъпване на ПТП водачът е намалил скоростта и автомобилът не се е движил
бързо; въпреки усилията и опитите на водача да спре автомобила, „на автомобила
не се убиваше скоростта”; водачът е предупредил колегата си, че няма да може да
спре и И. е бил готов за удара; предупреждението на водача и невисоката скорост
е предпазило двамата служители от травми и контузии. Показанията на с. Г. и В.
не променят установените по делото факти. Тези служители не са очевидци,
изпратени са във връзка с настъпилото ПТП и са установили, че патрулният
автомобил е бил блъснат в дърво. От същите е изразено, че причината за ПТП е
несъобразена скорост, тъй като не е имало друг автомобил, който да е участник в
ПТП и вероятно колегите им са бързали във връзка със сигнал. Така изразеното
настоящият съдебен състав възприема като предположение, въз основа на което не
може да се приеме за установено извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
При наличие на свидетелски показания за настъпила по време на движение повреда
в спирачната система, която не е позволила на водача да намали скоростта и да
спре, съдът намира за неустановено приетото от наказващия орган, че служителят е
управлявал автомобила с несъобразена скорост. Още повече че, съобразно
показанията на свидетеля – очевидец, водачът е направил необходимото, за да
осигури безопасността на намиращите се в близост до кръстовището хора.
Гореизложените съображения не се променят от
останалите събрани по делото доказателства. От представената разпечатка от GPS система е видно, че около три минути преди часа,
посочен в оспорената заповед, процесният автомобил е маневрирал и е развил
максимална скорост
От гореизложеното следва, че по делото не са
представени доказателства /въпреки указаната на административния орган
доказателствена тежест/ за извършено от А. нарушение, което да е довело до
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР. Следователно не са представени доказателства за извършено от А.
дисциплинарно нарушение във връзка с настъпилото ПТП, поради което настоящият
съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
издаденото на оспорващия А. наказателно постановление за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП е отменено с решение на Районен съд – Сливен, за което няма данни
относно влизането му в сила.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1670з-284 от 23.11.2016 г. , издадена от
Началника на Районно управление – Сливен при Областна дирекция на МВР – Сливен,
с която на м.и. Ж.Г.А. – с. п. в Г. „О. на о. р.”, С. „О.а п.” при Районно
управление Сливен при ОДМВР Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от шест месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: