РЕШЕНИЕ
№ 163 17.06.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №135 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №418/12.12.2019г., постановено по гр.д.№1503/2018г. по описа на РС-
Велинград са отхвърлени предявените от „Адвокатска колегия“- П., Булстат
*********, с адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“, №28, с представляващ адв. К.А.-
Председател и съдебен адрес:***, офис 10, против И.Г.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.49, ал.1 от ЗА, с
които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи
на ищеца сумата от общо 600лв., представляваща дължими 30 неплатени месечни
вноски всяка по 20лв. към ПАК, за периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
02.07.2018г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 31.07.2018г., по ч.гр.д.
№1050, по описа на РС- П. за 2018г.
Осъдена е „Адвокатска колегия“-
П., Булстат *********, с адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“, №28, с представляващ адв.К.А.-
Председател и съдебен адрес:***, офис 10,
да заплати на И.Г.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 360лв., представляваща разноски в производството.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Адвокатска колегия П., със законен представител: адв.К.А.-
Председател, чрез адв.П.М..
Твърди се, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че при правилно
разпределена от съда доказателствена тежест, ответникът в хода на
производството пред първата инстанция не е доказал, че е информирал
ръководството на АК- П. за обстоятелства, съставляващи пречка да е член на
колегията, възникнали след вписването му в нея.
Визира се, че решението е
постановено при противоречие с чл.22, ал.2
и чл.48 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като игнорирани са събрани по
делото доказателства, а други са тълкувани превратно.
Твърди се, че не са налице
незаконосъобразни действие на ищецът. В тази насока се сочи, че същият не е бил
в състояние да се произнесе с решение и да отпише ответника от колегията при
липса на категорични доказателства за наличие на несъвместимост. Налице са само
предположения, въз основа на които колегията не може да формира решение. Липсва
каквото и да е било писмено уведомяване на колегията от страна на ответника или
от трети лица за наличие на обстоятелство за несъвместимост.
Сочи се, че обстоятелството,
дали ответникът работи по трудово правоотношение и е налице основание за
отписването от регистрите на колегията не го освобождава от задължението да
плаща членски внос до настъпване на това отписване, която съгласно чл.48 от
Закон за адвокатурата може да настъпи след внасяне на дължимите вноски към
адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет.
В тази насока се излагат
съображения.
Искането е за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
В
срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в
процеса- И.Г.Ц., чрез пълномощника си адв.М.П..
В него се излагат подробни
доводи, в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания.
Искането е за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и справедливо,
като се моли за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В
съдебно заседание, жалбоподателят „Адвокатска колегия“- П., редовно призован,
законен представител не се явява. Същият се представлява от адв.М., редовно упълномощена.
От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли
същата да бъде уважена по посочените в нея възражения. В този смисъл излага
съображения. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата- И.Г.Ц.
се явява лично и с упълномощения от него адв.П.. Последната моли да се остави
без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно. В тази връзка поддържа съображенията си
развити в писмения отговор. Моли за присъждане на разноски, съобразно
представения списък.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена по искова молба от „Адвокатска колегия“- П.,
с представляващ адв.К.А.- Председател, чрез адв.П.М., против И.Г.Ц., с която са
предявени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.49, ал.1 от ЗА,
с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от общо 600лв., представляваща дължими 30 неплатени
месечни вноски всяка по 20лв. към ПАК, за периода от 01.06.2015г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда- 02.07.2018г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2018г., по
ч.гр.д.№1050, по описа РС- П. за 2018г.
Твърди се, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение от 31.07.2018г., по ч.гр.д. №1050/2018г.,
по описа РС- П.. В срокът по чл.414 от ГПК, ответника Ц. възразил срещу
дължимостта на сумите, поради което се приема, че е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск.
Визира се, че
ответникът И.Ц., е встъпил в длъжност като адвокат в състава на Адвокатска
колегия- П. с Акт за встъпване в длъжност от 11.01.2007г., по протоколно
решение №15/14.12.2006г. на АК- гр.П., с личен №**********.
Сочи се, че от
01.06.2015г., ответникът Ц. спрял да заплаща дължимите от него вноски към ПАК,
поради което дължи заплащането на 30 ежемесечни вноски, всяка от по 20лв., за
периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017г. вкл., или общо в размер на 600лв.
Твърди се, че с
Решение №7 от 04.12.2017 г. на основание чл.22, ал.1, т.1 от Закона за
адвокатурата, адвокат Ц. е отписан от Регистъра на адвокатите на АК- П.,
считано от 04.12.2017г. и е заличен от регистъра на адвокатите на Адвокатска
колегия П., считано от 04.12.2017г., поради което след тази дата не дължи
месечни вноски към колегията.
Твърди се, че с
решение по протокол №8 от 29.10.2004г. членският внос към ВАС е определен на
10лв., считано от 01.01.2005г., а с протоколно решение на АК- П. месечната
вноска, дължима от адвокатите в колегията, е определена в размер на 20лв., от
които 10лв. за ВАС, считано от 01.01.2005г.. Вноските към Висш адвокатски съвет
се превеждат ежемесечно от бюджета на АК- П., поради което ответникът дължи
сумите на последната.
Искането е предявените
искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.
В срокът по чл.131
от ГПК, ответникът И.Ц. е подал писмен
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Визира, че на
11.01.2007г. е вписан като адвокат в АК- П., но твърди, че не е упражнявал
адвокатска професия в процесния период, тъй като през него, а и преди това,
считано от 10.04.2012г. е работил по трудово правоотношение на длъжност
„юрисконсулт“ в ТП ДГС- П..
Сочи, че още
през м.април 2012г. е подал писмено заявление за спиране упражняването на
адвокатската си дейност, а месец- два, по- късно е подал и заявление за
отписването му от АК- П..
Приема, че ако
тези обстоятелства не са били вписани в Регистър, то това е станало по вина на
ищеца, въпреки че съгласно чл.22 от ЗА, последният е бил длъжен да постанови
решение в този смисъл, тъй като е знаел за обстоятелството, представляващо
основание за отписването му.
Твърди, че
считано от възникване на несъвместимостта, по силата на закон е загубил правото
да бъде адвокат, респ. и член на адвокатската
колегия, поради което задължението му за заплащане на дължими вноски към
ПАК е отпаднало.
Искането е за
отхвърляне на предявените искове.
Претендира
разноски.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от
материалите по ч.гр.д.№1050/2018г. по описа на РС- П. е издадена Заповед
№356/31.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която е разпоредено
длъжникът И.Г. Цуурев, да заплати на Адвокатска колегия- П., с ЕИК *********
следните суми: сумата от 680лв., представляваща дължими и неплатени суми по
чл.49 от Закона за адвокатурата за периода от 01.06.2015г. до 31.03.2018г.,
включително или 34 неплатени месечни вноски от по 20лв., ведно със законната
лихва, считано от 02.07.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените съдебно- деловодни разноски в ощ
размер от 175лв., от които 25лв. за платена държавна такса и 150лв.- адвокатски
хонорар.
Във връзка с
подадено Възражение с вх.№4792/03.09.2019г. от страна на И.Г.Ц., с което е
направено изявление, че не се дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед е разпоредено на заявителя да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, което е и
реализирано от страна на АК- П. с подадената от него искова молба с
вх.№5534/12.10.2018г.
Видно от Акт за
встъпване в длъжност от 11.01.2007г., по протоколно решение №15/14.12.2006г. на
АК- П., ответникът И.Ц. е встъпил в длъжност като адвокат в състава на
Адвокатска колегия- П.. В тази насока е и Удостоверение изх. №258/20.09.2018г.
Видно от Трудов
договор №2/10.04.2012г. се установява, че ответникът е бил в трудово
правоотношение с ТП ДГС- П., на длъжност „юрисконсулт“. Към 30.07.2018г. същият
е продължавал да изпълнява тази длъжност, видно от Допълнително споразумение
към трудовия договор от 10.04.2012г.
От Заявление до
САК- П., с вх.№244/25.10.2012г. подадено от И.Г.Ц. е поискано от последния, на
основание чл.23, ал.1 от Закона за адвокатурата, да му бъде разрешено временно
да преустанови упражняването на адвокатска професия поради семейни причини,
налагащи промяна на местоживеенето, като за времето на преустановяване на
дейността да бъде освободен от заплащане на вноските на АС и ВАС. Поискано е на
основание чл.23, ал.2 от ЗА временното преустановяване на упражняването на
адвокатската професия да бъде вписано в регистъра на АК.
Видно от
Протокол №10/06.11.2012г. от заседание на Адвокатския съвет при Адвокатска
колегия- П. се установява, че цитираното по- горе заявление е докладвано от адв.К.-
Председател на АК. Отразено е в същия този документ, че е взето решение, на
основание чл.23, ал.1 от Закона за адвокатурата да бъде временно преустановено
упражняването на адвокатската професия на адв.И.Ц., като същия не е освободен от
заплащане на вноски към АС и ВАС, тъй като това се разрешава единствено в
случай на преустановяване поради болест.
От Молба с
вх.№99/27.04.2017г. на И.Г.Ц. *** се установява, че първия е посочил, че е спрял
дейността си като адвокат в АК- П. през 2012г. Посочено е, че поради отпадане
на основанието за спиране на дейността му като адвокат моли, отново да бъде
вписан като адвокат в АК- П., което да бъде отразено в съответния регистър.
Видно от Протокол
от 27.04.2017г. от редовно заседание на АС на АК- П., тази молба е докладвана,
като след запознаване със същата е взето решение да бъде вписан в регистъра на
адвокатите, възобновяване на адвокатската професия от адв.И.Г. Ц..
От Писмо с
вх.№167/27.07.2012г., във връзка с чл.22, ал.1 от Закона за адвокатурата до ТД
на НАП е поискано от Секретаря на Адвокатската колегия- П.- адв.Г.Д. да бъде
предоставена данни за регистриран трудов договор по чл.62, ал.5 от КТ с лицето И.Г.Ц..
Видно от Писмо с
изх.№23674/01.08.2012г. до АК- П. изпратено от ТД на НАП- гр.П. се установява,
че във връзка със запитването исканата информация не може да бъде предоставена.
От Единен
регистър на Адвокатите, Адвокатски съвет- П., Справка за актуално състояние се
установява, че по отношение на И.Г.Ц., същия е първоначално вписан на
09.04.2010г. с Решение на АС №3/11.03.2010г., временно му е преустановена
дейността поради несъвместимост от 06.11.2012г., с възобновена дейност е от
27.04.2017г., като е отписан от Адвокатския съвет по причина- молба.
Видно от
Заявление с вх.№259/22.11.2017г. от И.Г.Ц. *** е поискано от същия, на
основание чл.22, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата да бъде отписан от
Адвокатска колегия- П., като отписването му бъде вписано в регистъра на
адвокатската колегия.
В показанията си,
св.Кожухаров визира, че в периода
2015г.- 2017г. е бил член на Адвокатска колегия- П.. В този период от
време, същия е бил определен да прави вписванията по партидите на адвокатите в
електронните досиета. Визира че, тези вписвания стават единствено и само с
решение на адвокатския съвет, като ако няма номер на решението, системата не
допуска вписване. Знае, че Ц. е извършвал някаква дейност, но с какъв тип
договор- граждански или трудов не знае.
В показанията си
св. К. сочи, че смътно си спомня за решение, което е било по молба на Ц. за
временно преустановяване на членството му. Не си спомня по какви причини е
било, но е била уважена молбата му. Не си спомня, Ц. да е работил по трудов
договор накъде.
Видно от
заключението на финансово- счетоводна експертиза се установява, че за 2015г.,
2016г. и 2017г. срещу името на ответника в „Имуществените книги“ няма внесени
суми, а само забележка „Замразено членство“. Общия размер на дължимият се
членски вноски за тези три години възлиза на 720лв.
Размерът на
задължението на ответника произтичащо от невнесени месечни вноски за периода от
01.06.2015г. до 30.11.2017г. за всеки месец поотделно в размер на 20лв. и в общ
размер възлиза на 600лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а въззивната жалба е
основателна.
В конкретният
казус, настоящата инстанция не споделя правните изводи изложени от първата
инстанция. В тази връзка последната е приела, че ищеца не е изпълнил
задълженията си, съгласно закона и подзаконовите нормативни актове, а именно
при наличие на обстоятелство, водещо до отписване на ответника от адвокатската
колегия да издаде решение в този смисъл, което да бъде вписано в съответния регистър.
Следователно, единствено поради неговото незаконосъобразно действие и
бездействие се е стигнало до издаване на решение за временно преустановяване
упражняването на адвокатска професия от ответника, вместо до постановяване на
решение за отписването му. Позовала се е на основен принцип в правото, че никой
не може да черпи права от незаконосъобразните си действия и бездействия.
Следователно от липсата на постановено решение за отписване на ответника, при
условие, че са налице предпоставките за това не може да се направи извод, че по
отношение на него са възникнали процесните задължения. В този аспект е
посочено, че след като не е спазена законоустановената процедура в чл.22, ал.2
от ЗА, макар да са били налице предпоставките за това, ищецът не може да
претендира от ответника заплащане на членски внос за периода от възникване на
обстоятелствата за отписването му- 10.04.2012 г. до отпадане на съответната
пречка и новото му вписване. Налице е позоваване със съдебната практика, съгласно
която разпоредбата на чл.22, ал.1, т.2 ЗА задължава съответната АК при наличие
или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл.5 ЗА
да отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това
обстоятелство, като преценката за наличието на обстоятелства по чл.5, ал.1, т.1
от ЗА се извършва към момента на приемане на решението. В този смисъл са
цитирани- Решение №6 от 17.02.2015г. на ВКС по гр.д.№6614/2014г., IVг.о.,
Решение №185 от 11.07.2014г. на ВКС по гр.д. №3156/2014г., III г.о., ГК и др.
В конкретният
казус, както е и прието от районният съд, за основателността на предявения иск,
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е вписан като адвокат в състава на Адвокатска колегия- П., през
процесния период и размера на задължението му към ПАК. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
Не може да бъде
спорно по делото от приложените материали в личното досие на И.Ц. ***, че същия
е вписан надлежно като адвокат към тази колегия.
От заключението
на приетата по делото финансово- счетоводна експертиза в неговата констативно-
съобразителна част се установява, че плащанията от страна на И.Ц. *** са преустановени
след 01.06.2015г., което не се оспорва по делото.
Спорният момент
в случая се явява правоотношенията между ищец и ответника в процесния период от
време, предмет на исковата молба.
Възраженията на
последния и неговата защита в тази връзка, че същия не дължи плащане за
претендирания период от време са в насока, че ответникът е работил по трудово
правоотношение, което води до несъвместимост с адвокатската професия и този факт се знаел, което е основание за отписването
му.
Същите в случая
не могат да бъде приети за основателни.
Категорична е
разпоредбата на чл.22, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която,
адвокатът се отписва от адвокатската колегия при настъпване на което и да е от
посочените в чл.5 от ЗА обстоятелства, всяко едно от които съставлява пречка
едно лице да бъде адвокат.
Съгласно чл.5,
ал.2, т.3 от ЗА, не може да бъде адвокат лице, което работи по трудово
правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше
училище или научна организация.
Действително, безспорно
се установява, че ответникът е бил в трудово правоотношение с ТП ДГС- П., на
длъжност „юрисконсулт“, което се установява от представения по делото Трудов
договор №2/10.04.2012г., допълнително споразумение към него и трудовата му
книжка, като не е заемал академична длъжност
Чисто формално,
при такава констатация към настоящия момент, би следвало да се приеме, че към
датата- 10.04.2012г. по отношение на И.Г.Ц. следва да се счете, че е възникнало
обстоятелство съставляващо пречка да упражнява адвокатска професия и водещо до
отписването му от адвокатската колегия към момента на настъпването му.
В случая обаче,
настоящата въззивна инстанция не може да приеме такава констатация и да изведе
извод, че АС на АК- П. е извършила незаконосъобразни действия, които да са
пречка същата да претендира процесните суми.
Същата се
позовава именно на цитираната практика от районния съд- Решение №6 от
17.02.2015г. на ВКС по гр.д.№6614/2014г., ІVг.о., Решение №185 от 11.07.2014г.
на ВКС по гр.д.№3156/2014г., ІІІг.о. и др., според която, разпоредбата на
чл.22, ал.1 от ЗА е императивна, тъй като задължава съответната АК при наличие
или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъл на чл.5 от
ЗА да отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това
обстоятелство, като преценката за наличието на обстоятелства по чл.5, ал.1 т.1
от ЗА се извършва към момента на приемане на решението на АС- за отписване на Ц.,
тъй като това е релевантния момент към който е реализиран фактическия състав
по чл.22, ал.1, т.2 от ЗА, подлежащ на
контрол.
Т.е.
същественият момент в конкретния казус е какви действия е предприел Ц. от
2012г., след като е започнал трудово правоотношение на 10.04.2012г. и
впоследствие след вземането на решение на АС на АК- П. за временно
преустановяване на неговата дейност.
Категорично в
случая са установени следните негови действия, а именно: Същият е сключил
трудов договор с ТП ДГС- П. на 10.04.2012г., като от тази дата е в трудово
правоотношение с последното.
Към тази дата и
впоследствие, същият бездейства, като едва след близо 6 месеца, с молбата му
подадена до САК- П. на 25.10.2012г. с вх.№244, същият вместо да информира, че е
в трудови правоотношения, което е пречка по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗА,
моли да му бъде разрешено временно да преустанови упражняването на адвокатска
професия, поради семейни причини, налагащи промяна на местоживеенето, като
съответно е поискали да бъде освободен от заплащане на вноските към АС и ВАС. В
тази молба, реално никъде не се визира от молителя, че в предишни месеци е
искал на по- голямо основание, започване на трудово правоотношение, да бъде
отписан от АК, като последната да е бездействала.
Действително АС
на АК- П. формално не е изпълнила изискването на чл.27, ал.1 и ал.2 о Наредба
№3 от 29.10.2004г. за водене и съхранение на регистрите на адвокатските съвети,
а именно да укаже съдействие при попълване на заявлението изискуемо се по тази
наредба и да провери съответствието на заявените за вписване обстоятелства.
Т.е. на практика не са събрани данни, какви са причините за т.нар. семейни
причини, налагащи промяна на местоживеенето визирани от Ц.. Въззивният съд
приема, че при така заявеното от последния в молбата му за временно преустановяване
дейността му като адвокат не е било задължителна такава проверка, което да води
да цялостната незаконосъобразност на извършената процедура. В тази връзка
следва да се посочи, че факт е, че на същия молбата е уважена в първата й част,
за временно преустановяване, като не е уважена за освобождаване от заплащане на
месечните вноски към АС и ВАС. Впоследствие от И.Ц. е подадена молба с
вх.№99/27.04.2017г., в която последния изрично отбелязва, че е спрял дейността
си, като адвокат в АК- П. през 2012г. Сочи, че е отпаднало основанието за
спиране на дейността му като адвокат, с оглед на което моли да бъде отново
вписан, като адвокат в АК- П., което да бъде отразено в съответния регистър,
което е и направено. Отново и в тази
молба няма никакви твърдения от негова страна, че същия някога е искал
отписване. Тези установени данни категорично дават отговор, че И.Ц. никога не е
подавал молба за отписването си от АК- П., с основание, че е започнал работа по
трудово правоотношение. Ако се приеме, че той е подавал такава молба, за
каквато твърди в подадения от него писмен отговор на исковата молба на ищеца,
то данни за това на практика би имало в досието му. Районният съд приема, че
досието му е непълно, но такава теза не може да се приеме именно от данните
изложени в двете му молби от 2012г. и 2017г. за временно преустановяване
дейността му, както и впоследствие, че
иска отново вписване, тъй като основанието му за спиране е отпаднала. Същият не
визира в тези молби, че някога е искал отписване. Нещо повече, факт е, че Ц. е
плащал вноски към АС и ВАС до месец юни 2015г., което също е индиция, че не е
искал никога отписването си.
В случая е
налице решение на Съвета на АК- П., именно по подадена молба на Ц. за временно
преустановяване на дейността му като адвокат, което е и вписано в регистъра.
Констатира се по
делото, че действително налице е искане от страна на Секретаря на Съвета на АК-
П. през месец юли 2012г. за наличие на трудов договор обективирано в писмо до
ТД на НАП- П., но този документ не е достатъчно основание да се приеме, че е
взето решение за такава проверка, още повече във връзка с подадена молба от Ц.
за отписването му като адвокат. Самите негови действия обективирани в
подаваните от него молби не визират, че същия е желаел да бъде сведено до
знанието на Съвета на АК неговото възникнало трудово правоотношение с ТП ДГС- П..
Тези констатации не могат да бъдат опровергани и от Придружително писмо от
същия приложено към заявлението му за отписване през 2017г., което е без номер
и дата до Председателя на САК- П. и в което същия визира, че е и искал и
отписване, тъй като не кореспондира с събраните по- горе и обсъдени
доказателства.
Въззивният съд
не може да приеме констатациите на първата инстанция, че от страна на АС на АК
се е знаело, че Ц. работи по трудово правоотношение и е следвало да бъде
отписан, но на практика има единствено и само предположения изразени от
свидетелите, без да има категоричност от страна на същите, като това не може да
се приема, че именно към момента на взимане на решението през 2012г. се е
знаело категорично този факт.
В подкрепа на
горните изводи е и разпоредбата на чл.48 от Закона за адвокатурата, съгласно
която „При напускане на колегията адвокатът или адвокатът на Европейския съюз е
длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка,
след внасяне на дължимите вноски към
адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по
който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела.
Едновременно с уведомлението адвокатът или адвокатът на Европейския съюз връща
адвокатската си карта.
С оглед несъвпадане
на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния съд,
решението на първия следва да се отмени изцяло, в т.ч. и за присъдените
разноски, а въззивната жалба, като основателна да се уважи.
С оглед изхода
на делото, в тежест на И.Ц., следва да се присъдят направените от страна на Адвокатска
колегия- П., съдебно- деловодни разноски, съобразно представените доказателства,
а именно: пред въззивния съд в общ размер на 325лв., от които- 300лв.-
адвокатско възнаграждение и 25лв.- държавна такса, а пред първоинстанционния
съд и заповедно производство в общ размер от 1050лв., от които 300лв.-
адвокатско възнаграждение, 400лв.- допълнително адвокатско възнаграждение,
25лв.- ДТ, 150лв.- адвокатско възнаграждение и 25лв. разноски от заповедното
производство, за експертиза- 150лв.
Настоящата
инстанция не намира, че има основания на база представената Справка за
изплатени суми от 08.11.2019г., че следва да присъди и претендираните разходи
за командировъчни в размер на 310лв., тъй като в същата липсва конкретика какви
са точно действията на процесуалния представител на посочените дати във връзка
с реализираната от него защита по процесното дело.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №418/12.12.2019Г., постановено по гр.д.№1503/2018г. по описа на РС-
Велинград, вместо което, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на „Адвокатска колегия“- П.,
Булстат *********, с адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“, №28, с представляващ адв.К.А.-
Председател и съдебен адрес:***, офис 10, против И.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес
***, с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.49, ал.1 от ЗА, че И.Г.Ц., с ЕГН
**********, с адрес *** дължи на ищеца „Адвокатска колегия“- П., Булстат
*********, с адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“, №28, с представляващ адв. К.А.-
Председател и съдебен адрес:***, офис 10, сумата от общо 600лв., представляваща
дължими 30 неплатени месечни вноски всяка по 20лв. към ПАК, за периода от
01.06.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда- 02.07.2018г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
31.07.2018г., по ч.гр.д. №1050, по описа на РС- П. за 2018г.
ОСЪЖДА И.Г.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да ЗАПЛАТИ на Адвокатска колегия“- П.,
Булстат *********, с адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“, №28, с представляващ адв.К.А.-
Председател и съдебен адрес:***, офис 10,
съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в общ размер от 325лв.-,
от които 300лв.- адвокатско възнаграждение и 25лв.- държавна такса, а пред първоинстанционния съд и
заповедно производство в общ размер от 1050лв., от които 300лв.- адвокатско
възнаграждение, 400лв.- допълнително адвокатско възнаграждение, 25лв.- ДТ,
150лв.- адвокатско възнаграждение и 25лв. разноски от заповедното производство,
за експертиза- 150лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.