Решение по дело №82/2016 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 129
Дата: 19 септември 2016 г. (в сила от 31 юли 2017 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20167220700082
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 133

гр. Сливен, 19.09.2016  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публичното заседание  на двадесет и девети август

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                         Н.Й.                               и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от                 съдията            административно  дело № 82    по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.124 от ЗДСл във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на С.В.И. против Заповед № ЧР 12-11 от 07.03.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Сливен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със С.В.И. на длъжност „с.е." с придобит ранг III младши с място на работа Областна дирекция „Земеделие" - Сливен, Главна дирекция „Аграрно развитие", считано от 07.03.2016 г. и е определено да му бъдат изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл. 106, ал. 2 и по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Счита, че е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с целта на закона и при превратно упражняване на власт. Счита, че не са налице нито фактическите, нито правните основания за прекратяване на служебното правоотношение, като административният орган не е спазил предвидения в правните норми ред за издаване на оспорената заповед и с това е допуснал съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

В с.з. оспорващият лично и чрез пълномощника си адв.С.Р. поддържа жалбата. Заявява, че основните задължения на оспорващия по длъжностна характеристика били изпълнение на функции по чл. 27 от ЗСПЗЗ, във връзка с уреждането на собствеността върху бивши стопански дворове, застроени, съответно незастроени земи. Тази дейност продължавала да фигурира в Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие” и тя не била отпаднала като тяхно задължение. След като изрично тази функция била предвидена в Устройствения правилник, а и правомощията по ЗСПЗЗ били запазени за Областните дирекции „Земеделие” би следвало да има конкретно задължение на служител или служители, които да извършват тази дейност и пак поради това, че разпоредбата на чл. 27 от ЗСПЗЗ не е отпаднала, тази дейност ще продължавало да бъде извършвана от Областна дирекция „Земеделие”, най-вероятно под формата на вписването в длъжностната характеристика на сега работещите служители други служебни задачи, изпълнявани на територията на областта. След извършеното съкращаване в щата, числеността на Областна дирекция „Земеделие” не само не намалявала, а дори се увеличавала, от което следвало, че оспорващия е освободен от работа не с оглед изпълнението на неговата конкретна работа, не с оглед оптимизиране структурата и дейността на Областна дирекция „Земеделие”, а с оглед неговата личност, което противоречало на целта на закона и на принципите в АПК. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган, чрез пълномощника си адв. С.Г. в съдебно заседание и в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съобразно материалния закон, тъй като числеността на длъжността „с.е." в Дирекция „Аграрно развити" при ОДЗ - Сливен, е намалена от 8 на 7 щатни бройки. Оспорената заповед била издадена в съответствие с целта на закона, тъй като смисълът на съкращението в щата било да се оптимизира работата, по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малък брой служители. С издаване на процесната заповед не бил нарушен принципа на стабилитет, предвиден в чл.18 от ЗДСл и служебното правоотношение със жалбоподателя не било прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване дейността на съответната администрация. В оперативната самостоятелност на органа по назначаването било да прецени кои държавни служители да бъдат съкратени и тази преценка не подлежала на съдебен контрол. Органът по назначаването нямал задължение да извършва подбор. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от оспорващия.  

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият С.В.И. е назначен по трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 2352г ПРК/15.09.1995г. в ОПК - Сливен (сега Областна дирекция „Земеделие" - гр. Сливен) на длъжност "с." до завръщане на титуляра. С допълнително споразумение от 24.06.1996 г. е назначен на длъжност „с." в ОПК - гр. Сливен. Със заповед № РД-44-1136/01.04.2004г. на Министъра на земеделието и храните жалбоподателят е назначен на държавна служба на длъжност „м. е." с ранг V младши. Със заповед № РД-20-93 / 04.11.2010 г. на Директора на ОД „3емеделие“ - гр. Сливен след проведен конкурентен подбор жалбоподателят е преназначен на длъжност „с.е.".

Числеността на персонала на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Сливен съгласно Устройствения правилник на Областните Дирекции „Земеделие“ в сила от 26.01.2010 г., издаден от Министерството на земеделието и храните (обн. ДВ. бр.7 от 26.01.2010г., изм. ДВ, бр.9 от 02.02.2010г., изм. ДВ, бр.60 от 03.08.2010г., изм. ДВ, бр.73 от 17.09.2010г., изм. ДВ, бр.32 от 19.04.2011г., изм. ДВ, бр.21 от 13.03.2012г.), действал преди прекратяването на правоотношението на жалбоподателя, е била организирана както следва - директор, главен секретар, Обща администрация с една дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси", Специализирана администрация с Главна дирекция „Аграрно развитие" и Териториални звена „Общински служби по земеделие" - Сливен, Котел и Нова Загора. Обща численост на персонала в областната дирекция към този момент е била 42 човека.

Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" се състои от 6 души, Главна дирекция „Аграрно развитие" - от 12 човека, а териториалните звена „Общински служби по земеделие" - от 22 бройки.

С изменението на Устройствения правилник (обн. ДВ, бр.12 от 12.02.2016 г.) числеността на персонала на областните дирекции „Земеделие" е променен, като за Областната дирекция „Земеделие"- гр. Сливен е променена на 50 човека, като са запазени структурните звена. Числеността на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" е увеличен на 8 щатни бройки, числеността на Главна дирекция „Аграрно развитие" - е 13 щатни бройки, а на териториалните дирекции - 27 бройки.

Съгласно длъжностното разписание, утвърдено със Заповед № РД-10-051/07.03.2016г., в сила от 07.03.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“, длъжността „с.е.", заемана от оспорващия, продължава да съществува като наименование (нормативно определена позиция). За тази длъжност в длъжностното разписание в сила от 07.03.2016 г. са предвидени общо 21 щатни бройки. Същите са разпределени по следния начин - в Главна дирекция „Аграрно развитие"- 7 щ.бр., в Териториалните звена „ОСЗ" - 11 щ.бр., а в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" са предвидени 3 щ.бр. за длъжността, от които двете са незаети.

Съгласно длъжностното разписание, действало преди прекратяване на правоотношението на оспорващия, в сила от 12.01.2016 г., длъжността му - „с.е." е съществувала като наименование (нормативно определена позиция). За нея в цялата дирекция са били предвидени 20 щ.бр. , разпределени както следва - в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ – 1 щ.б., в Главна дирекция „Аграрно развитие" - 8 щ.бр. и в Териториалните звена „ОСЗ" - 11 щ.бр.

Вещото лице е извършило сравнителен анализ като система, функции и задължения между длъжността, която е заемал оспорващият, и сега съществуващите длъжности в Областна дирекция „Земеделие" - гр. Сливен за „с.е.", при което е констатирал, че най-голямо сходство между преките задължения, определени с длъжностната характеристика, се наблюдават между жалбоподателя и В. Й., като в процентно изражение нейните задължения представляват около 54 % от тези на С.И.. Имало обаче съществени различия между изискванията за заемане на длъжността „с.е.", заемана от жалбоподателя, и тази, заемана и към настоящия момент от В. Й. и по-конкретно в т. 10.3. от длъжностната характеристика „Професионална област". За жалбоподателя е определена професионална област - агрономство, техническо образование - инженер, агроикономика, зооинженерство. За В. Й. изискванията са - агрономство, зооинженерство, ветеринарна медицина, геодезия, икономика, стопанско управление, право, техническо образование -инженер.

Вещото лице е извършило и повторен преглед на длъжностните характеристики в Областна дирекция „Земеделие", при който е установило, че са утвърдени седем нови длъжностни характеристики. Те се отнасят до следните длъжности - „главен експерт" ГД "Аграрно развитие", „с.е." - 2 щ.бр. в Д „АПФСДЧР", „главен инспектор" в ГД „Аграрно развитие", „главен експерт" в „ОСЗ" - Сливен, „главен експерт" в „ОСЗ"-Нова Загора. За длъжността „главен експерт" в ГД „Аграрно развитие" при ОД "Земеделие", заемана от Н. Д. К., има утвърдена нова длъжностна характеристика на 13.04.2016 г., като е връчена на същата дата. Всички останали длъжностни характеристики са утвърдени на 07.03.2016г.

След цялостен сравнителен анализ на преките задължения на длъжностите, за които са предоставени и новоутвърдените длъжностни характеристики в цялата Областна дирекция „Земеделие", вещото лице установило, че функциите и задачите, които е изпълнявал жалбоподателя не са пренасочени към нито една длъжност и нито един служител. Няма направено и преразпределение на функциите на жалбоподателя между няколко други длъжности.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Жалбата е допустима, оспорената заповед е връчена на оспорващия на 07.03.2016 г., а жалбата е подадена на 21.03.2016 г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат на акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е валидна, като изхождаща от компетентен орган. Съгласно чл.3 ал.3 т.8 от Устройствен правилник на ОДЗ, Директорът на последната назначава държавните служители, изменя и прекратява правоотношенията с тях.

 Заповедта, предмет на обжалване, е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а посоченото правно основание за издаването й- чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е достатъчно да мотивира административния акт, тъй като съвпада с фактическото. При издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като макар в подадената жалба да е формулирано оплакване в тази насока, то същото не е обосновано.

Административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните основания за издаването му. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл.3, ал.3, т.6 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие", Директорът на областна дирекция "Земеделие" Сливен е утвърдил на 07.03.2016 г. длъжностно и поименното разписание на дирекцията, съобразно организационната структура на ОДЗ, определена в посочения Устройствен правилник. При съпоставка между предвидената към датата на издаване на оспорения административен акт структура на ОДЗ Сливен и предходната структура на дирекцията, и при анализ на действащите към 12.01.2016 г. и 07.03.2016 г. поименни разписания на длъжностите в ОДЗ Сливен, се извежда фактическият извод, че преди утвърждаването на сега действащото длъжностно разписание, жалбоподателят е изпълнявал длъжността „с.е.“ в Дирекция „Аграрно развитие“ на ОДЗ Сливен, за която в цялата дирекция са били предвидени 20 щ.бр., от които в Главна дирекция „Аграрно развитие" - 8 щ.бр. Поради извършената промяна в организационната структура на дирекцията, без да се засяга съществуването на последната, считано от 07.03.2016 г.. В Дирекция „Аграрно развитие“ на ОДЗ Сливен, са предвидени 7 щ.бр. за длъжността „с.е.“.

За да възникне основанието, посочено в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Именно този факт се установи от събраните по делото доказателства, като е намален броя на длъжностите „с.е.“ в Главна дирекция „Аграрно развитие" към ОДЗ Сливен. Действително част от изпълняваните от оспорващия служебни функции са идентични с тези осъществявани и от друг служител в отдела, но при установеното намаляване на числеността, действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е смисълът на съкращението.

Наред с това по делото се установи, че функциите и задачите, които е изпълнявал жалбоподателя не са пренасочени към нито една длъжност и нито един служител. Няма направено и преразпределение на функциите на жалбоподателя между няколко други длъжности. Обстоятелството, че оспорващият е осъществявал дейност по подготовка на преписки за процедура по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, която дейност е останала във функциите на Главна дирекция „Аграрно развитие" към ОДЗ Сливен, съгласно чл.14 т.59 от Устройствения правилник на ОДЗ, не може да се разглежда, като неотменимо условие за запазването на заеманата от държавния служител длъжност. В оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да прецени, какъв е обема на работа, която ежегодно осъществява администрация и с която е ангажиран държавния служител и с оглед това да прецени, дали длъжността му е реално необходима за функционирането на администрацията.

Следователно налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая оспорения административен акт е съобразен с целта на закона, тъй като е оптимизиран броя на служителите в Главна дирекция „Аграрно развитие" към ОДЗ Сливен, като по този начин със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се постига резултат, който се обхваща от разума на законовата норма. Право на органът е да организира структурата си по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, което обаче е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С намаляването на бройките за длъжността са осъществени материалноправните основания на  чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Системата от функции, който са свързани с изпълняваната от оспорващия длъжност не е запазена, като освен това е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.

При липсата на нормативно установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и съща длъжност, ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат прекратени, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначението и не може да бъде контролирана от съда. (Решение № 8246 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2013 г., V о.)

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните правила по издаването му и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изхода на спора искането на оспорващия за присъждане на разноски се явява неоснователно. На основание чл.143, ал.4 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв..

Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.И., ЕГН **********,***, против Заповед № ЧР 12-11 от 07.03.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Сливен.

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция „Земеделие" – Сливен, направени по делото разноски в размер на сумата 696 (шестстотин деветдесет и шест) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: