Решение по дело №1538/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Сикретс Тийм“ ООД, ЕИК *********, със служебен адрес в гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ №4, ет.1, офис 7, чрез представител по пълномощие адв. А.И., е оспорил решение № 110/21.06.2023г. постановено по АНД № 109/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с която е изменено наказателно постановление № 22-2200481/30.12.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.София, като е намален размерът на имуществената санкция от 3000 лева на 1500 лева, а в останалата част наказателното постановление е потвърдено.

С наказателното постановление, на „Сикретс Тийм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Дякон Игнатий“ №4, ет.1, офис 7, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ).

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството се явява работодател на лицето Александра Костадинова, тъй като между тях бил сключен граждански договор от 04.08.2022г., който покрива характеристиките на договор за изработка по чл.258 от ЗЗД. В същия липсвало установено работно време и трудово възнаграждение, платимо периодично за престирания труд, поради което следва да се приеме, че не са налице елементите, характеризиращи правоотношението като трудово. Отделно от това се сочи, че наказателното постановление било издадено от териториално некомпетентен орган, тъй като в нормативната уредба липсвало изрична възможност за изпълнителния директор на ИАГИТ да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. Твърди се още, че не била извършена преценка за приложението на чл.28 ЗАНН за маловажност на нарушението. Според касатора АУАН бил връчен на лице без надлежно учредена представителна власт. Иска решението да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

В представена писмена молба, чрез представител по пълномощие адв. И., касаторът не възразява да бъде даден ход в отсъствието му, поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

С молба, ответникът по касация – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Мирослав Тодоров, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила в частта, относно наложената административна санкция. Иска съдът да измени решението в частта относно присъдените в полза на дружеството разноски, като същите бъдат редуцирани до 200 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде потвърдено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

„Сикретс Тийм“ ООД е наказано за това, че в качеството си на работодател, към 08.08.2022г. в обект питейно заведение „Сикрет“, находящо се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, не е сключил писмен трудов договор с Александра Пламенова Костадинова с ЕГН **********, като не е уредил отношението по предоставянето на работна сила от нея като трудово правоотношение. Нарушението е установено на 08.08.2022г. при извършена в горецитирания обект проверка от служители на отдел „Оперативни дейности“, ГДФК, ЦУ на НАП, в хода на която лицето било заварено да полага труд като сервитьор в питейното заведение. Нарушението е констатирано на 04.10.2022г. от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София на 04.10.2022г. при преглед на представените документи.

Александра Костадинова попълнила декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение. В декларацията тя саморъчно посочила, че работи в предприятие/фирма - „Сикретс Тийм“ ООД, от 24.07.2022г., на длъжност сервитьор, в обект „Сикретс“ в к.к. „Слънчев бряг“, с работно време от 22:00ч. до 06:00 ч., като получава трудово възнаграждение в размер на 800 лева месечно.

С призовка по чл.45, ал.1 от АПК било изискано от „Сикретс Тийм“ ООД в срок до 15.09.2022г. да представи документи по 10 точки, сред които по т.1 са изискани заверени копия от трудовите досиета на работещите на обекта лица.

В хода на проверката в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София е представен граждански договор №00000002 от 04.08.2022г., сключен между „Сикретс Тийм“ ООД и Александра Пламенова Костадинова, но не е представен сключен трудов договор между тези лица.

Затова административнонаказващият орган е приел, че „Сикретс Тийм“ ООД е нарушил чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, според които трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП със заповед №З-0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, заповед №ЧР-1744/20.12.2022г. на изпълнителния директор на ИАГИТ и длъжностна характеристика. В мотивите на решението е посочено, че не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение при връчването на АУАН, тъй като качеството на получилото призовката лице /негов служител/ е надлежно удостоверено. Според съда представения от касатора граждански договор, сключен между него и лицето Александра Костадинова, не отразява действителното правоотношение, съществувало към датата на проверката – 08.08.2022г. Правната уредба на договора за изработка не изисква сключването му в писмена форма за действителност, т.е. писмената форма е само за доказване на правоотношението. Попълнените от Костадинова данни в декларацията водят до извод, че в задълженията й не е влизало изработване на краен резултат, а полагане на работна сила с трудови функции на сервитьор, което доказва наличието на характеристиките на трудово правоотношение. При определяне размера на наказанието районният съд е счел, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства, конкретно липса на данни за други нарушения на трудовото законодателство, справедливото наказание за дружеството е в размер на 1500 лева. С тези мотиви районният съд е изменил наказателното постановление в частта относно размера на наложеното наказание, а в останалата част е потвърдено.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Изложените в касационната жалба твърдения, че в процесния случай се касае за гражданскоправни отношения, които са имали за предмет Александра Костадинова да промотира украси с балони за събития, организирани в дискотеката, не намират подкрепа в събраните доказателства. В попълнената от самото лице декларация изрично е записано, че нейната длъжност е сервитьор, а за разграничаване на непосредствените задължения, които лицето е имало, не е нужно то да има юридическо образование. Между задълженията, свързани с дейността на сервитьора и задължението да промотира украси с балони на събитие, организирани в дискотеката, няма допирни точки. При проверката не е било установено лицето да е извършило такава дейност, какво се твърди с касационна жалба. Разминаване с фактите, установени по делото, има и по отношение на договореното възнаграждение. В административно наказателната преписка се съдържат данни, че се касае за месечно възнаграждение от 800 лв. Това твърди в декларацията и и самото лице. Касаторът в жалбата, сезирала настоящия съд, твърди, че се е задължил да изплати на лицето 150 лв., ако извърши в срок работата по промотиране на украсата. Доказателства по делото за това отсъстват. В декларацията, попълнена от Александра Костадинова, се съдържат факти, които пряко се отнасят към реквизитите на един трудов договор – конкретния обект, в който се работи, работно време, месечно трудово възнаграждение, заемана длъжност, както и обстоятелството, че възнаграждението вече веднъж е платено от управителя. Тези данни не са опровергани от касатора с надлежни доказателства.

На следващо място настоящият съдебен състав не споделя разбирането, изложено във втората част на касационната жалба, че към датата на изготвяне на заповед № 3-0890/10.08.2017 г. и заповед № 3-0693/15.08.2022г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не е притежавал правомощието да определя и променя териториалната компетентност на контролните органи. Този съдебен състав счита, че такова правомощие изпълнителният директор е притежавал и преди приемането на новия Устройствения правилник с ПМС № 313/05.10.2022г., обн. в ДВ бр.81/11.10.2022г., а с това изменение правомощието изрично е уточнено именно поради разнопосочната съдебна практика, част от която касаторът цитира. Настоящият съдебен състав никога не е имал такава практика и винаги е приемал, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ може за даден период да променя териториална компетентност на контролните органи с изричен акт и това произтича именно от разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник (Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г., бр. 34 от 3.05.2022 г., в сила от 3.05.2022 г., отм., бр. 81 от 11.10.2022 г.), която е предвиждала, че изпълнителният директор ръководи агенцията и определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Както се вижда в тази разпоредба никъде не се съдържа индиция за отсъствие на възможност изпълнителният директор да делегира на инспекторите по труда различна от обичайната им териториална компетентност с оглед местоработата. В термините „обхват на дейност“ и „компетентност“ не се съдържа разбирането само за материална компетентност, както е възприела част от цитираната съдебна практика, а се касае за всички аспекти на понятието компетентност, в т.ч. и териториална такава. Затова съдът приема чл.5, ал.2, т.10 от Устройствения правилник приет с ПМС № 313/05.10.2022г., обн. в ДВ бр.81/11.10.2022г., цитирано в касационната жалба като уточняване на правомощията на изпълнителния директор по отношение териториалната кампетенстност, с оглед разнопосочната до този момент съдебна практика.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние е типичен случай на такова нарушение, то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

На последно място неоснователно е възражението относно връчването на АУАН. Съществено би било нарушението, ако актът за установяване на административно нарушение не беше връчен, тоест не е достигнал до знанието на лицето, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай, макар АУАН да не е връчен на Гроздан Калинов – управител и законният представител на наказаното дружество – работодател, а е връчен на Румяна Гургутова на адреса, който е седалище и адрес на управление на дружеството. Дори да се приеме за процесуално нарушение, то при всички случаи не е съществено, тъй като очевидно АУАН е стигнал неговия адресат. Тоест, чрез така допуснатото нарушение не се накърнява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност субект, нито пък ако не беше допуснато нарушението, това би довело до друг правен резултат по отношение на ангажиране на отговорността на дружеството-работодател.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

Недопустимо е искането на пълномощник на ответника, изложено в молба вх.№ 10479, депозирана по делото на 18.10.2023г. за изменение на обжалваното решение в частта, относно присъдените разноски в полза на „Сикретс Тийм“ ООД, като техният размер да бъде намален. В тази част решението е в полза на „Сикретс Тийм“ ООД и не е обжалвано от ответника за да подлежи на ревизия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/21.06.2023г. постановено по АНД № 109/2023г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: