Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
Гр. Перник, 29.10.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова КАНД № 589 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите (ТДНАП) – София, чрез гл.
юрисконсулт М.К., пълномощник на изпълнителния директор на НАП, срещу решение №
314 от 21.07.2020 година, постановено по АНД № 00660/2020 година по описа на
Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № F538250 от 06.04.2020 година на
директора на ТДНАП – София. С последното на „****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от С.Б.С. - Т.– управител, за извършено
административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/29.12.2005 г.) (отм. ДВ, бр. 1 от
03.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), и за извършено административно нарушение по чл.
3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.,
в сила от 3.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО, са наложени две
имуществени санкции, всяка в размер на 500 (петстотин) лева.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно
решение е незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на районния съд за
прилагане към процесните две нарушения на отменен нормативен акт. Пледира към
датата на извършване на нарушенията – месец октомври 2019 година, Наредба № Н-8/29.12.2005 г. да е действащ
нормативен акт, отменен, считано от 03.01.2020 г., съответно приложен на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Допълва, че същевременно в сега действащата Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, съответно ал. 3, т. 1, са напълно идентични
с разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 1, и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., тъй като новите разпоредби също регламентират подаването на
декларации образец № 6 и образец № 1, като включително в чл. 4 от Наредбата са
предвидени същите срокове за подаване на този вид декларации. В жалбата се
изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение поради посочване в съставения за двете
нарушения акт, да е посочен друг период, за който не е подадена декларация
образец № 6, като се пледира този порок да е несъществен предвид цялостното
описание на нарушението, а същият е саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на
касационна проверка, като постанови друго, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт М.К., пълномощник на изпълнителния директор на НАП. Поддържа
жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба „****“ ЕООД, гр.
Перник, се представлява от адвокат Я.С. ***, пълномощник на управителя на
дружеството. Поддържа доводите си, изложени в отговора по касационната жалба.
Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник счита
касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С решение № 314 от 21.07.2020 година,
постановено по АНД № 00660/2020
година по описа на Районен съд Перник, е отменено наказателно постановление № F538250 от 06.04.2020 година на директора на ТД на НАП
– София, с което на „****“ ЕООД, гр. Перник, са наложени две имуществени
санкции, всяка в размер на 500 (петстотин) лева, за извършени две административни
нарушения – по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) ,във връзка
с чл. 355, ал. 1 от КСО и по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
(отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните по
делото доказателства, и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност,
е приел за установено от фактическа страна отразеното в съставения за
процесното нарушение акт, а именно: че на 14. 02. 2020 г. в ТД на НАП София,
офис Перник, при извършена проверка по в информационния масив на НАП във връзка
с приемане на Декларация Образец № 1 за м. септември 2019
г. по задължителни предписания на ТП на НОИ Перник №-ЗД-1-13-00708996/24. І.
2020 г., органът по приходите е установил: че от името на „****“ ЕООД, гр.
Перник – работодател и осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, не са подадени в
законоустановения срок – до 25.10.2019 г., в компетентната ТД на НАП (в конкретния
случай ТД на НАП – София, офис Перник) декларация образец № 1 към чл. 2, ал. 1
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.
ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) за м. септември, 2019 и декларация образец №
6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) за м. септември, 2019 г. Въз
основа на тези констатации актосъставителят приела, че са осъществени
административнонаказателните състави на две нарушения – по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал.
1 от КСО и по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1
от 03.01.2020 г.),във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО. На
06.04.2020 г., на база събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и издал процесното наказателно постановление.
При така установените факти районният съд приел от правна страна, че при
съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността на производството и
обосноваващи отмяна на НП. Прието от решаващия първоинстанционен състав е, че жалбоподателят
е санкциониран за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1. б. „а“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., която разпоредба е отменена към датата на съставяне на АУАН
на 17.02.2020 г. и НП на 06.04.2020 г., с което наложена е санкция за нарушение,
което е било „отменено“, като въпросната разпоредба, видно от датата на
извършване на проверката, не е съществувала. Прието е на следващо място в
решението, че с оглед посочената фактология в АУАН – посочени различни времеви
интервали за подаване на съответните декларации, които се различават до години
(2019 и 2017 г.), и въпреки че е възможно това да е техническа грешка, предвид
факта, че конкретният интервал е част от императивното правило за подаване на
съответните декларации, а разликата във фактологията касае близо 2 години, този
порок съществено накърнява правото на защита. Така приетото от правна страна е
обосновало извод за несъставомерност на нарушението, съответно следващо
основание за отмяна на НП.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Решението е
неправилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд, правилно и въз основа на събраните
доказателства, е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция не
споделя направените от районния съд правни изводи.
Основателно е възражението на
касатора, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. Не се спори по делото, че към
м. септември 2019 г. наказаното дружество е притежавало качеството
„работодател“, както и „осигурител“ по смисъла на чл. 5, ал. 1, респ. ал. 4 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите и
работодателите периодично представят в НАП данните по т. 1. и т. 2. Към същия
този момент, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване
на декларациите по ал. 4 о КСО са регламентирани от разпоредбите на Наредба № Н-8/29.12.2005 г.,
издадена на основание чл. 5, ал. 6 от КСО. Към този момент наказаното дружество
и в посоченото му качество, е било задължено по силата на разпоредбите на чл.
3, ал. 1, т. 1, б. „а“, респективно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата, да подаде
данни за м. септември, 2019 г. в срок до 25.10.2019 г., посредством подаването
на декларации съответно образец № 1 и образец № 6. Такива декларации, безспорно
е установено пред районния съд, не са подадени от настоящия ответник в срок до
25.10.2019 г., с което на 26.10.2019 г. са извършени две административни
нарушения, като съставляващи неизпълнение на нормативно установено задължение
към държавата в нормативно определен срок. Следователно и във връзка с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН това е нормативният акт, неизпълнението на
чиито разпоредби обосновава налагането на, в случая, имуществена санкция на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО. Разпоредбите
на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. действат до отмяната на нормативния акт с § 4 от
ПЗР на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, (обн. ДВ, бр. 1
от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.). Т. е. това е приложимият към
26.10.2019 година материален закон, приложен и от административнонаказващия
орган в процесното административнонаказателно производство. И това, независимо
от съставянето на АУАН на 17.02.2020 година, съответно издаване на процесното
НП на 06.04.2020 г. с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
От друга страна, както с основание се
сочи в касационната жалба, разпоредбите на сега действащата Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, в чл. 4, ал. 1, т. 1, съответно ал. 3, т. 1, са напълно идентични с
разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 1, б. „а“ и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. Действащите и към настоящия момент нови разпоредби също
регламентират подаването на декларации образец № 6 и образец № 1, от същите
лица, като в чл. 4 от Наредбата са предвидени същите срокове за подаване на
този вид декларации. Следователно към момента на издаване на процесното НП
правилно е съобразена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Нито към момента на
постановяване на първоинстанционния съдебен акт, нито към настоящия момент, по
отношение на невлязлото в сила НП е налице основание за приложението на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН. Новата Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. не е „по – благоприятен
закон“.
Касационният състав не споделя и изводите в
решението за същественост на допуснатата очевидно фактическа грешка в обстоятелствената
част на съставения за процесните нарушения АУАН, каквото е възприето и в
решението, що се отнася до еднократното посочване в акта, че декларация образец
№ 6 е била дължима за м. юни, 2017 г. Видно е от останалата част от
съдържанието на АУАН, без съмнение предмет на неизпълненото задължение е
неподаването в срок до 25.10.2019 г. на декларация образец № 6 за м. септември,
2019 г. Нередовност с такъв характер е
преодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, каквото е и сторено, тъй като
безспорно установени са в производството извършването на нарушението и неговото
авторство, без да с това да е ограничено правото на защита на наказаното
дружество.
По изложените съображения настоящият касационен
съдебен състав приема, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, постановено при неправилно приложение на закона.
Делото е изяснено от
фактическа страна, като районният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения, които да са основание за
връщането му за ново разглеждане.
От фактическа страна, като
безспорно е и основано в доказателствата, че на 14.02.2020 г. при извършена
проверка от контролни органи в информационния масив на НАП е установено, че от
името на „****“ ЕООД, гр. Перник – работодател и осигурител по смисъла на чл. 5
от КСО, не са подадени в законоустановения срок – до 25.10.2019 г., в
компетентната ТД на НАП (в конкретния случай ТД на НАП – София, офис Перник)
декларация образец № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) за
м. септември, 2019 и декларация образец № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1
от 03.01.2020 г.) за м. септември, 2019 г., дължимо да бъдат подадени съответно
до 25.10.2019 г., съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) и на чл. 3, ал.
3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.). С
това осъществени са административнонаказателните състави на две нарушения – по
чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от
03.01.2020 г.) във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО и по чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г.) във вр. с чл.
355, ал. 1 от КСО, за които, за всяко от тях, предвидено е налагането на
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размери от
500 до 5000 лева. Наложени са имуществени санкции в минимален размер, като е
взето предвид обстоятелството, че нарушенията са за първи път. По отношение и
на двете нарушения, формални по своя характер, по делото не е установено да са
били налице обстоятелства, които да ги отличат от обикновените случаи на
нарушения от същия вид, като такива – с по – ниска степен на обществена
опасност, поради което и не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.
По
изложените доводи наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно
Относно разноските:
С оглед изхода на делото,
направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати в полза
на административнонаказващия орган сума в размер на 100.00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото
претендираното от ответника по делото присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 314 от 21.07.2020 година, постановено по АНД № 00660/2020 година по описа
на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № F538250
от 06.04.2020 година на директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите София, с което на „****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от С.Б.С. - Т.–
управител, за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020
г., в сила от 3.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) и за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 3, т.
1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
3.01.2020 г.), във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО са наложени две имуществени
санкции, всяка в размер на по 500 (петстотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА
„****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от С.Б.С. - Т.– управител, да заплати на Национална
агенция за приходите, сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/