Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,
второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 27.01.2021 г., при участието на секретаря Галина Владимирова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1703/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението
на чл. 168 от ЗДвП.
Образувано
по искова молба, депозирана от Р.К.К. ***, срещу наложена му по реда на чл. 171, т.5, б.“б“,
ал.5 от ЗДвП ПАМ от „ТЕТ 61“ ЕООД А.С. и Г.А.. Претендира се нищожност, а при
условие на евентуалност – незаконосъобразност на наложената ПАМ, като е формиран петитум, с искане
съдът да обяви действията на служителите на „ТЕТ 61“ ЕООД за нищожни,
или да ги отмени като незаконосъобразно
извършени.
Пред
настоящия състав на съда делото е образувано по силата на Решение 9571/14.07.2020 г., постановено
състав на седмо отделение на ВАС по адм. д. №8001/2019 г., с което е обезсилено постановеното при
първоначалното разглеждане на делото
решение №22/10.01.2019 г., постановено по адм.д.№ 1558/2019 г. по описа на Адм. съд
Варна и същото е върнато за ново разглеждане.
Искането
за нищожност се основава на твърдение за липса на компетентност на органа,
разпоредил налагането на ПАМ, т.е. на конкретно посочените служители на „ТЕТ
61“ ЕООД.
Твърди
се и незаконосъобразност на действията
по репатриране на процесния автомобил, поради липсата на предвидените в закона
основания за осъществяването им – ищецът изтъква, че не автомобилът не бил
неправилно паркиран, а мястото на паркиране не било обозначено със знаци В27 и
В28, както и с указателна табела за принудително преместване.
Формиран
е петитум с искане съдът да обяви
действията на служителите на „ТЕТ 61“
ЕООД по налагане на ПАМ за нищожни, въведено е и алтернативно такова за отмяната им като
незаконосъобразни, извършени в нарушение
на материалния закон.
Ответниците,
в представен по делото писмен отговор считат
жалбата за неоснователна, твърдят че наложената на оспорващи ПАМ е издадена от компетентен орган в рамките на
изрично очертаната му компетентност
, при спазване на изискванията на
материални закон и на процесуалните правила.
В
останала част досежно претендираната от ищеца нищожност на наложената ПАМ поради липса на компетентност, считат я за неоснователна, като твърдят
наличието на такава. Тезата си обосновават
с довода, че „всички пътища/алеи
и паркинги в к.к.“Зл.пясъци“ са
собственост на дружествата „П. –Зл.
Пясъци“ ООД и „Зл.пясъци“ АД, като повечето от тези отворени за обществено ползване са собственост на първото
дружество“.
Според
ответниците в тази територия се включва и
пътищата/алеите около х-л „Мелия Ризорт“, в частност – уширението пред офиса на кабелна телевизия „Зл.пясъци“, което било видно от приложената по
делото извадка от КК и КР на процесния
участък
С уточняваща молба представляващият
дружеството – работодател на ответниците
посочва, че тяхната компетентност е въз основа на Договор № 06/28.03.2018 г., сключен между „П.-З.п.“ и „ТЕТ 61“ЕООД и заповеди № 06/28.03.2018 г.
и № 18/28.03.2018 г. Твърди, че УПИ №
10135.513.*с площ от 5286 начин на
трайно ползване за второстепенна улица е
собственост на „П. - Зл.пясъци“ от 2002
г., уширението пред Кабелна телевизия
„Зл.пясъци“ е част от пътя. Твърди и че в процесния участък били поставени знаци В27
и Т 17, съгласно одобрен през 2009 г. ГПОД, актуализиран през 2010 г.
Въз
основа на изложеното ответниците считат, че не е налице нищожност на оспорената
ПАМ, поради което пледират за отхвърляне на жалбата в тази и част.
Съдът
като съобрази доводите на страните с относимата към случая правна уредба, прие
следното:
По
допустимостта:
Видно
от доказателствата по делото оспорената ПАМ е била наложена на 13.05.2018
г., от която дата започва да тече
14-дневния срок за обжалване, като последният ден същият изтича на 27.05.2018г.
неделя.
Жалбата
е депозирана в деловодството на Административен съд Варна на 28.05.2018 г. –
понеделник. Предвид разпоредбата на чл.
60, ал.6 от ГПК жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок, с
оглед на което допустима за разглеждане по същество
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По
фактите:
На
13.05.2018 г. на Р.К.К. ***, на основание чл. 171, ал.1, т.5 , б. „Б“, по реда
на чл. 168,ал.1 от ЗДвП е наложена ПАМ –
принудително без негово знание, собственият му автомобил марка Нисан Кашкай“ с
рег.№ 8743 НС е репатриран от мястото на паркиране –уширение близо до х-л“
Адмирал „в КК „Зл.пясъци“ до наказателен паркинг „Ривиера“. Преместването е извършено от А.С.Й. и от
Г.Г.А. със специализирано превозно средство тип „Паяк“. И двамата са
служители на „ТЕТ 61“ЕООД, назначени с трудови договори №№378 и 379 от 03.04.2018
г., заемат една и съща длъжност „Водач
открита платформа с повдигащо устройство“
с код 83442001 съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите в
Република България – 2001.
Издаден
е Фирмен констативен протокол, като в него е записано за местоположение на МПС
: до х-л Мелия пред кабелна телевизия,
върху маркировка М 14.
Представени
са две цветни снимки, от които обаче не
е възможна точна преценка за мястото на паркиране. От първата е напълно невъзможно да се направи извод,
че на изображението в нея един от
заснетите автомобили е процесният, марка и регистрационен му номер не се виждат.
Освен горното на изображението се виждат
два успоредно паркирани автомобила –
червеният е плътно до бордюр, белият – по средата на платното. На втората снимка белият автомобил , с видими марка и номер – Нисан , рег.№ 8743 НС е заснет в друга позиция, без
обаче ясно да се отграничават параметрите на хоризонталната маркировка, за която във Фирмения протокол е
посочено „ М 14“.
Преценка
за точното място на паркиране на
процесния автомобил, съответствието му с
посоченото във фирмения протокол и
това, заснетото на снимката не е
възможна. Неяснотата произтича и от
описанието, дадено в него „ до х-л
Мелия; пред кабелна телевизия..“
Не
е ясно, нито е видно от изображението и къде точно са поставени пътни знаци В
27 и Т17.
Представени
са Договор №06/28.03.2018 г., сключен
между „П.-Зл.пясъци“ ООД (възложител) и „ТЕТ 61“ ЕООД (изпълнител), според
който на изпълнителя е възложено
извършването на дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за
движение ППС, създаващи опасност или
затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването
на другите участници в движението, както и на ППС, паркирани в парцели за
озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари. Договорът е предхождан от
Заповед № 05/28.03.2018 г. и №
17/28.03.2018 г. със същото съдържание. Издадени съответно от управителя на „П.-Зл.пясъци“
ООД и от ИД на „З.п.“ АД. С други
заповеди съответно № 6 и № 18 и двете издадени на 28.03.2018 г.
със същите издатели, А.С. и Г.А.
се „оправомощават“ за налагане на ПАМ по чл. 171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Със
заповед № 28/01.04.2018 г. издадена от работодателя – ТЕТ 61 ЕООД, служителите на ППС тип „паяк“ са упълномощени
да определят кои автомобили са паркирани
неправилно в нарушение на ЗДвП, както и в площи, отредени за озеленяване
и на тротоарите на територията на КК
„Зл.пясъци“.
Представена
е заверена за вярност графична извадка
от ГПОД, чиято последна актуализация е
през 2010 г. – факт , който е изрично посочен в уточняващата молба на
представляващия „ТЕТ 61“ЕООД.
Видно
от съдържанието на писмо , подписано от директора на дирекция Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ при община Варна , отделни улични участъци са собственост на
община Варна. Ведно с писмото за приложени три графични извадки - първата е от ГПОД , одобрен от кмета на община Варна със Заповед № 1424/17.04.2018 г. изготвен от
„Трафик Холдинг“, с възложител община Варна, останалите две - от ГПОД изработен от ЕТ „Инжпроект – У-Л. У.“ през 2009 г.,
последно актуализиран с решение на ЕСИИ № 13/13.05.2010 г.
Съпоставката
на трите графични изображения показва различно съдържание относно
местоположението на пътните знаци в
обхват ПИ 10135.5013.441, както и различно ситуиране на включените в него кадастрални единици.
Преценката
за наличието или липсата на компетентност на лицата, наложили ПАМ изисква
детайлно изследване на въпроса за собствеността (собственика!) на територията,
върху която се твърди, че е мястото на
паркиране на процесния автомобил.
Според
ответниците това място е уширение на
пътя- част от ПИ 10135.5013.441, а според изготвения от тях Фирмения протокол - до х-л Мелия, пред кабелна телевизия.
Липсват доказателства, от които да ясно и да е видно къде точно се намира кабелната
телевизия, на какво отстояние е от х-л Мелия, с кои от тези
обекти граничи т.н. уширение, част ли е от ПИ 10135.5013.441, има ли хоризонтална пътна маркировка, в коя
негова част.
Горното
води до извод са противоречие относно
конкретното място на паркиране на автомобила, от което е бил репартиран.
Относно
въпроса за собствеността:
Видно
от данните, съдържащи се в представената извадка от КККР, ПИ 10135.5013.*е вписан като собственост на „П.
– Зл.пясъци“ въз основа на посочения в
регистъра документ „Съдебно
решение, постановено по чл. 14,
ал.4 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост“.
Съдът
в настоящото разглеждане на спора изиска представянето на цитираното в КР
съдебно решение от третото неучастващо по делото лице – „П. – Зл.пясъци“ ООД.
С
писмо с.д. № 14785/25.11.2020 г. представляващ дружеството заявява изрично, че
в полза на същото не е постановявано
подобно решение. Приложено е Решение от 29.10.2002 г. на ФОС фирмено
отделение за вписване на дружеството в ТР №1, воден във ВОС, ведно
с протокол опис на имуществото, отделено от „Голдън сървиз“ ООД в новоучреденото дружество.
При
първоначалното разглеждане на спора е приложено и решение на ФО на ВОС от 03.12.2002 г., но то също не
внася категорична яснота относно собственика на ПИ
10135.503.441.
Анализът
на представените протоколи за разпределение на имущество, даденото в тях оскъдно описание на разпределеното в собственост на „П.-Зл.пясъци“
ООД движимо и недвижимо имущество не позволява идентифицирането на ПИ
10135.503.*с нито един от изброените там урегулирани поземлени имоти.
Горното,
на фона на констатираното противоречие относно точното място на паркиране на
процесния автомобил, предвид и изричното изявление на община Варна в
коментираното по-горе писмо на директора на дирекция „ИИБ“ , че отделни улични участъци от територията на к.к
„Зл.пясъци“ са собственост на общината,
води до извод за липсата на категорични доказателства, че собственик на
процесния ПИ 10135.503.*е „П.- Зл.пясъци“ ООД. Този въпрос е от съществено
значение при преценката доколко този
конкретен собственик има компетентността да възлага на конкретно длъжностно
лице прилагането на ПАМ по ЗДвП.
Относно
компетентността:
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се
дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им.
При
извършване на съдебна проверка съдът е длъжен
да съпостави установеното от фактическа страна с изискванията на чл.
146 от АПК за законосъобразност, като на
първо място стои преценката относно компетентността на органа, издал акта.
Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП,
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за
отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното полицейско управление.
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят е
изключил задължителната писмена форма за мярката по чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо
волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие
– фактическо преместване. След като в закона не е посочено изрично кой е административният
орган
– едноличен или колективен,
оправомощен да наложи такава ПАМ, същият следва да е от кръга на субектите по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП ( в относимата му редакция ДВ бр. 43 от
2002 г.), а именно: определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
Предписанието е императивно и при наличие на
визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Преценката относно
наличието на компетентност у наложилите
процесната ПАМ лица, С. и А. изисква
проверка за наличието на всяка една
изчерпателно посочените от законодателя
предпоставки на цитираните по горе норми
от ЗДвП, с критериите, заложени в правната уредба и възприети от
правоприлагането и съдебната практика.
Съгласно законово
регламентираното изключение на
разпоредбата на чл. 168 от ЗДвП, мярката да се налага от субект извън
системата на административните органи, а
съобразно с §1, т.1 от АПК такъв частноправен субект в случая ще е
собственикът на пътя – само той може да определя длъжностни лица, които да
прилагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени длъжностни
лица прилагат мярката те действат като административен орган ( Така в Решение № 1218/29.011.2021 г. постановено от
състав на седмо отделение на ВАС по адм. д.№ 7062/2020 г.)
Предвид констатациите на
съда относно обстоятелствата и фактите във връзка със собствеността и собственика на територията,
включваща уличната мрежа на КК
„Зл.Пясъци“ , включително и относно конкретния участък, приети въз основа подробния анализ и съпоставка на доказателствата, представени от ответниците и от трети
неучастващи в спора страни, съдът достигна
до следния краен извод:
„П.-Зл.пясъци“ ООД - оправомощило „ТЕТ 61“ ЕООД
да налага предвидената в 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП ПАМ чрез свои служители, не се легитимира
като собственик на конкретния участък от
пътя (ПИ 10135.5013.441), върху който се твърди да е паркирало процесното МПС, т.е. няма качеството на
частноправен субект по смисъла на цитираните по-горе правни норми. След като
това е така, то ответниците са упражнили
действия по налагане на ПАМ при възложена им не от собственик на пътя компетентност, т.е. от ненадлежен правен субект.
Компетентността в
административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които
административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с
които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от
изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му
възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се
установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните
компетентни по-долустоящи органи. Компетентността бива материална, по степен и по място. Съгласно утвърдената
съдебна практика всяка некомпетентност води
до нищожност.
Изложеното води до
безспорния извод за липса на компетентност у ответниците да налагат ПАМ на
основание чл. 171,ал.1, т.5 б.“б“ от ЗДвП
по реда, предвиден в чл. 168 от същия
закон.
Макар изложеното да е
достатъчно за прогласяване нищожността
на наложената на Р. К. ПАМ, съдът намира
за необходимо да коментира и друг съществен за правилното прилагане на
средствата на държавна принуда въпрос.
Според
разбирането на ответниците, качеството „длъжностно лице“ което трябва да
притежават съгласно закона, не е
необходимо те да са същински длъжностни лица по смисъла на НК, тъй като законодателят
е имал предвид под употребеното понятие в чл.168 от ЗДвП лицата, които са
изрично поименно оправомощени от собственика и за това те могат да извършват
валидни действия и да налагат ПАМ без да е необходимо да са същински длъжностни
лица.
Това
тълкувание на законодателната воля, изрично
и ясно обективирана в многократно цитираната норма на чл. 168, ал.1 от ЗДвП е неправилно.
Анализът
на понятието административен орган в контекста на цитираната норма очертава две
алтернативни хипотези - относима за
случая е втората „.. упълномощено от собственика на пътя длъжностно
лице..“
Граматическото
тълкуване на цитираната правна норма, установява, че езиковият смисъл,
използваните правни термини и връзките между тях, са пределно ясни и точно
формулирани, водят именно до този извод.
Нормата на чл.
168, ал. 1 ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
Волята
на законодателя, обективирана в
коментираната норма на чл. 168, ал.1 от ЗДвП е изключително ясна,
предвид конструкцията на нормата и
употребата на словосъчетанието „длъжностно лице“.
Липсата
на самостоятелна дефиниция в ЗДвП и на изрична препратка на към легалната
дефиниция, дадена с чл. 93 на НК не въвежда забрана за прилагането и
позоваването на същата. Още повече, че с нормата на чл. 46,ал.1 от ЗНА, законодателят е създал
процесуален инструмент за преодоляване на подобна празнота,
от което следва, че на понятието “длъжностно лице“ не трябва да
търси или влага друго съдържание, извън придаденото му от законодателя, т.е. това не изключва, не забранява и не
препятства прилагането на дадената в НК дефиниция, напротив – налага я.
Дори
и само граматическото тълкувание на израза води до заключението, че се става
дума за лице с длъжностни функции, не с друго извън тази категория, само с изпълнителски
такива.
Ако
законодателят е имал предвид не длъжностно, друго лице, то би го посочил изрично като „..служител/работник на собственика или на
администрацията, управляваща пътя.“
При
тълкуванието на понятието „длъжностно лице“ във връзка с преценката на качеството на
ответниците по настоящия случай, съдът не намира за коректно единствено
позоваването на даденото в тълковния речник съдържание, тъй като има
Националната квалификация на длъжностите
и професиите в Република България -2011, която определя професионалната и
длъжностната структура в Република България
Според
дадената там дефиниция „Длъжност“ е съвкупност от функции и задачи, които едно
лице изпълнява на работното си място.
Така
според този класификатор заеманата от С.
и от А. длъжност „водач открита платформа с повдигащо устройство“ е с код 8344-2001.
Според методологичните бележки към НКПД петият знак указва минималното
образователно и квалификационно ниво за длъжността (в случая този знак е „2“ – втора степен на
професионална квалификация и/или завършен Х клас.)
Клас
8 е предпоследния от националния
класификатор, за който е предвидено изискване наличие на специална
квалификация.
Длъжностите в него са изцяло с
изпълнителски функции, при това строго ограничени . Съгласно обяснителната част на НКПД, в подклас
8344 „ Оператори на подемно-транспортни съоръжения“, към който се включва и
длъжността „водач открита платформа с повдигащо устройство“ заемащите я лица: управляват, обслужват и
наблюдават устройства за транспортиране, повдигане и подреждане на палети със
стоки; обслужват и наблюдават подемно-транспортни съоръжения за товарене,
разтоварване, транспортиране, повдигане и подреждане на стоки и палети на гари,
пристанища, складове, фабрики и други подобни места; поставят повдигащи
устройства под, над или до натоварени палети и платформи, осигуряват безопасно
транспортиране на материали или продукти; преглеждат съоръжения за установяване на
износване и повреди; изпълняват рутинна
поддръжка на съоръжения; поддържат
дневници за извършена работа и повреди на съоръжения.
Включените
в длъжностната характеристика други,
различни от определените в НКДП функции за длъжността „водач/оператор открита
платформа с повдигащо устройство - не
придават на ответниците качеството АО „длъжностно лице“ по смисъла на закона, не могат да ги приравнят с компетентен да
налага държавна принуда административен
орган.
Това
е така именно поради обективното национално класифициране на изпълняваната и от
двамата длъжност с изцяло изпълнителски функции. Класът в който е поставена тази професия, съобразно
и Международната стандартна класификация на професиите изключва каквито и да е функции, изискващи самостоятелна
преценка, вземане на решение и издаване на ИАА какъвто е характерът на
наложената ПАМ.
Тази
професия (длъжност) е само с изпълнителски функции.
Използваното
от законодателя понятие „длъжностно лице“
в коментирания смисъл не се
покрива по съдържание с лице (работник или служител), което по
длъжностна характеристика има само изпълнителски функции, изпълнява ограничени и точно разписани в
длъжностна характеристика задачи, не разполага с право да взема самостоятелни
управленчески или други решения.
Такава
е неговата „длъжност/професия“ – понятие, различно от „длъжностно лице“.
Такава е и длъжността „водач/оператор
открита платформа с повдигащо устройство“.
Издадените заповеди за оправомощаване и
съответно за упълномощаване не променят горния извод.
Целта
на закона е спазване на правилата за движение и гарантиране безопасността на
всички участници в него. За нарушаването им законодателят е предвидил съответна санкция
и/или ПАМ. Законосъборазното налагане на ПАМ, изисква даване на нареждане,
когато то липсва но преместването е осъществено, то е незаконосъобразно. Когато
обаче нареждането е дадено от некомпетентно лице, то наложената ПАМ е нищожна.
Горното
налага извод за липса и на материална компетентност на лицата, наложили
процесната ПАМ. Дейността по преместване на паркирани превозни средства
– изрично формулирана като такава в предмета на Договор № 06/28.03.2018 г. не
може да доведе до надлежно прехвърляне или предоставяне на правомощия-
Юридическото лице "ТЕТ 61"
ЕООД няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно натоварено
с посочените административни правомощия от собственика на пътя, в съответствие
с предвидената в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП възможност.
Обстоятелството,
че съгласно б. Б, т. 2 от договора изпълнителят се задължил да осигури за
извършване на възложената му дейност шофьори за автомобила тип
"паяк", не означава, че на изпълняващите посочената дейност лица –
шофьорите А.С. и Г.А. - е възложено и
правомощието на административен орган - да
разпореждат, т.е. да вземат административно решение за преместването на автомобили, чрез ПАМ по чл.
171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Наличието
на компетентност на органа, който я налага, или нарежда налагането и, е
предпоставка за действителност на акта от категорията на абсолютните, като
липсата и винаги води до нищожност.
Нищожният
административен акт не поражда правните последици, към които е насочен и не може да бъде годно правно
основание за изменение на едно фактическо положение.
В
случая, който съвсем не е изолиран такъв, а е обичайна практика за територията
на КК „З.п.“, за която съдът има наблюдения, такива фактически положения са изменявани не по установения законов ред, т.е. самоволно.
Предвид
изложеното наложената на Р.К.К. принудителна административна мярка по чл.171,
т.5, б.”б” от ЗДвП е нищожна и следва да се прогласи за такава.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно претендираното
от ищеца искане за присъждане на
разноски съдът намира същото за основателно и доказано, следва да се уважи.
Мотивиран
и на основание чл.172, ал.2
от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на ПАМ - – „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач”, наложена на Р.К.К. *** на основание чл. 168,ал.1 във връзка с чл.171, т. 5, б. "б" от ЗДвП,
от А. С.Й.
и Г.Г.А. - заемащи длъжност
„водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“- служители на ТЕТ 61
ЕООД
ОСЪЖДА А. С.Й.
ЕГН ********** и Г.Г.А. ЕГН ********** - заемащи длъжност
„водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“- служители на ТЕТ 61
ЕООД ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА Р.К.К. ***, ЕГН ********** сторените по делото разноски
в общ размер от 1010 (хиляда и
десет) лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от
обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА