Определение по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба на К. Г. Г. съответно срещу Решение № ***/12.06.2009 г. и Допълнително решение № ***/15.07.2009 г., и двете постановени по Г. д. № ***/2008 г. по описа на РС – Г. З..

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното решение. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно е определил правното основание на предявените искове, като е приел за правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 280 от ЗЗД, вместо неоснователно обогатяване, тъй като договорът за правна защита и съдействие не е договор за поръчка и няма за предмет нито труд, нито трудов резултат, а представлява съглашение за извършване на услуга. На следващо място е посочено, че районният съд неправилно е приел, че между страните по делото има сключени договори за правна защита и съдействие, тъй като твърдения за наличието на такива договори няма, които твърдения не се оспорват от насрещната страна и не се опровергават от събраните доказателства, а следователно и давност не може да тече, тъй като претендираните вземания не са определени по вид и размер и не са станали изискуеми. Изложени са аргументи, че давностният срок за вземания от неоснователно обогатяване, каквито са вземанията – предмет на делото, е 5-годишен, а не 3-годишен и е направено искане за отмяна на атакуваното решение, уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.

С допълнителната въззивна жалба са наведени доводи за неправилност на допълнителното решение, тъй като първоинстанционният съд не е отчел факта, че претендираната сума не е погасена по давност, защото същата не е определена по размер и не е станала изискуема. Изложени са аргументи, че в исковата молба са инкорпорирани два отделни иска, които са обективно съединени с оглед процесуална икономия, а именно: за определяне по размер на дължимите вземания за извършените правни услуги и за присъждането им. На следващо място е посочено, че предявената покана касае покана за преговори и договаряне на размера на адвокатските хонорари, както и за определяне на срока за плащането им. Направен е извод, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, независимо за кого е осъществен – за своя кауза или за трето лице. Въззивникът моли за отмяна на атакуваното допълнително решение, уважаване на исковата претенция и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на самонаемане.

В предвидения от закона срок не е постъпил отговор от въззиваемия – “******* - З.” , Г. З. досежно въззивните жалби.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивните жалби, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът – въззивник в качеството си на адвокат е осъществявал правна защита на дружеството – въззиваем в съдебните производства, по които последното е било страна. По всички дела, предмет на възникналия правен спор, липсва изричен договор между К. Г. и „. - З.” , Г. З. досежно правното обслужване и защита по тях, а в депозираният Договор за текущо и правно обслужване на юридическо лице от 21.12.2001 г., сключен между страните по делото, е посочено, че за защита по дела на възложителя се дължи отделно възнаграждение от възложителя на изпълнителя, съгласно договор за правна помощ, който се сключва между тях за всяко едно отделно дело.

С Покана от 17.06.2005 г. до прокуристите на „. – З.” , Г. З. ищецът – въззивник е предложил на 24.06.2005 г. да се проведат преговори помежду им за извънсъдебно решаване на въпроса за дължимите и неплатени от дружеството адвокатски възнаграждения в размер на около 100 000 лв. Доказателства за връчване на поканата не са представени, но с Писмо изх. № 92-00-482/20.09.04 г. „. - З.” – Г. З. е поискал от К. Г. да внесе писмена справка, от която да е видно по кои граждански и изпълнителни дела е пълномощник на дружеството, коя е другата страна, в кой съд са образувани делата и за кога са насрочени. В отговор ищецът – въззивник е уведомил ответника - въззиваем, че не може в толкова кратък срок да предостави такава справка.

Към изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. е приложено пълномощно от 05.02.2003 г., с което адв. К. Г. е упълномощен да представлява „. - З.” и въз основа на него същият е депозирал няколко молби. По изп. д. № 73/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. са представени две пълномощни в полза на адв. К. Г. – от 28.08.2002 г. с право да прави справки по всички изпълнителни дела на дружеството и от 05.02.2003 г. – с право да представлява дружеството както по изпълнителното дело, така и при обжалване на действията на съдия-изпълнителя /а именно по в. Г. д. № ***/2003 г. по описа на ОС – Г. Смолян/. Видно от приложеното изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З., към същото не е представено пълномощно за адв. К. Г.. По изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. адв. К. Г. е изготвил и депозирал молба и е правил справки, въз основа на пълномощно от 25.08.2003 г. Към изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали е приложено пълномощно от 31.07.2003 г., а към изп. д. № ***/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – пълномощно от 13.02.2004 г. за представителство при внасяне на молба за започване на изпълнително производство и по изпълнителното дело, образувано по тази молба. По изп. д. № 154/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. са представени две пълномощни в полза на адв. К. Г. – от 28.08.2002 г. с право да прави справки по всички изпълнителни дела на дружеството и от 08.11.2002 г. – с право да представлява дружеството, въз основа на които процесуалният представител е депозирал молба и възражение по делото. Към изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. е представено пълномощно от 12.12.2002 г., въз основа на което адв. К. Г. е изготвил жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Представителната власт на адв. К. Г. по изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали е обективирана в пълномощно от 15.08.2003 г., а по изп. д. № ***/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – в пълномощно от 13.02.2004 г. с право да представлява дружеството при внасяне на молба за започване на изпълнително производство и по изпълнителното дело, образувано по тази молба, за разлика от изп. д. № 10/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З., към което не е приложено пълномощно. Към изп. д. № */2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. е представено пълномощно от 05.02.2003 г. в полза на адв. К. Г., а по изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. същият е упълномощен на 13.02.2004 г. с право да представлява дружеството при внасяне на молба за започване на изпълнително производство и по изпълнителното дело, образувано по тази молба. По изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. е приложено пълномощно от 08.02.2002 г., за разлика от изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З., към което няма доказателства за упълномощаването на адв. К. Г.. Въпреки изготвеното на 08.11.2002 г. пълномощно по изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З., въззивникът в настоящото производство не е предприел действия по изпълнителното дело, както и по изп. д. № ***/20002 г. по описа на СИС при РС – Г. З., към което обаче не е приложено и пълномощно. По изп. д. № ***/1999 г. по описа на СИС при РС – Г. З. са депозирани две пълномощни – от 28.08.2002 г. с право да прави справки по всички изпълнителни дела на дружеството и от 11.02.2002 г. – с право да представлява дружеството. Адв. К. Г. е изготвил жалба срещу действията на съдия-изпълнителя по изп. д. № **/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З., във връзка с издаденото му пълномощно от 12.12.2002 г. По изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. липсват данни за упълномощаване на адв. К. Г., както и за предприети действия по делото от негова страна. Същият е представлявал дружеството по изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и по в. Г. д. № */2003 на ОС – Г. Смолян, въз основа на пълномощни от 28.08.2002 г. с право да прави справки по всички изпълнителни дела на дружеството и от 13.12.2002 г. – с право да го защитава, както и по изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З., съгласно пълномощно от 05.02.2003 г. Адв. К. Г. е упълномощен на 13.02.2004 г. по изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. с право да представлява дружеството при внасяне на молбата за започване на изпълнително производство и по изпълнителното дело, образувано по тази молба. Представителната власт на адв. К. Г. по изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. произтича от извършеното на 04.06.2002 г. упълномощаване, а по изп. д. № **/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. - от пълномощното от 05.02.2003 г. Осъществената от него защита по изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и по в. Г. д. № ***/2002 на ОС – Г. Смолян е въз основа на пълномощно от 30.10.2002 г., а по изп. д. № **/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и Г. д. № ***/2002 г. на същия съд липсва упълномощаване.

Ищецът – въззивник в настоящото производство е предявил 35 обективно съединени иска при условията на кумулативност за дължимите и неизплатени адвокатски хонорари, ведно с акцесорните претенции за присъждане на мораторна лихва върху тях както следва: за изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 134.40 лв.; за изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и за в. Г. д. № ***/2003 г. по описа на ОС – Г. Смолян – сумата от общо 162.31 лв.; за изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 74.04 лв.; за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 88.34 лв.; за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – сумата от 104.88 лв.; за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 20 лв.; за изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 407.38 лв.; за изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 310 лв.; за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – сумата от 20 лв.; за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 20 лв.; за изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 87.35 лв.; за изп. д. № */2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 860 лв.; за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 40 лв.; за изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и за Г. д. № **/2002 г. на същия съд – сумата от общо 1 242.78 лв.; за изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 20 лв.; за изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 77.84 лв.; за изп. д. № ***/20002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 620 лв.; за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. е налице оттегляне; за изп. д. № ***/1999 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 495.52 лв.; за изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и образуваното във връзка с него пред ОС – Г. Смолян дело по повод обжалване действията на съдия изпълнителя – сумата от общо 336.28 лв.; за изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 115.10 лв.; за изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и в. Г. д. № */2003 на ОС – Г. Смолян – сумата от общо 375.09 лв.; за изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 71.45 лв.; за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 79.44 лв.; за изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и Г. д. № ***/2002 г. на същия съд – сумата от общо 228.39 лв.; за изп. д. № **/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 40 лв.; за изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и в. Г. д. № ***/2002 на ОС – Г. Смолян – сумата от общо 562.50 лв.; за изп. д. № **/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и Г. д. № ***/2002 г. на същия съд – сумата от общо 205.19 лв., ведно с мораторната лихва в размер на 2 695.66 лв. върху главниците за периода 25.07.2005 г. – 25.07.2008 г. и законната лихва върху главниците от завеждането на исковата молба /25.07.2008 г./ до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

Районният съд с две решения – първоначално и допълнително, представляващо по своята същност решение за поправка на явна фактическа грешка, е отхвърлил исковете, като ги е квалифицирал по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 280 от ЗЗД. В мотивите на решението е посочено, че по някои от делата – конкретно изброени, липсват доказателства за надлежното упълномощаване на адв. К. Г., а по останалите дела същият е осъществил правни услуги, като неговият труд не е бил заплатен. Изложени са аргументи, че разглежданите искови претенции касаят правоотношения по договор за поръчка, тъй като в полза на адв. К. Г. са издавани пълномощни да представлява дружеството по конкретните дела, въпреки че липсват сключени договори за адвокатска защита. Районният съд е направил извода, че претендираните вземания са погасени по давност, с оглед релевираното от ответното дружество възражение, тъй като изискуемостта им настъпва на съответната дата на упълномощаване по всяко отделно дело и приложимият в случая тригодишен давностен срок, по аргумент на чл. 111, б. “а” от ЗЗД, е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.

Оспорените решения, предмет на настоящата проверка, са валидни и допустими – постановени са от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвени са в писмена форма и са подписани. Депозираните срещу тях въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите се явяват частично основателни, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд погрешно е определил правната квалификация на предявените искове - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 280 от същия закон. Договорът за правна защита и съдействие, не представлява договор за поръчка, а договор за услуга. В направения доклад на делото районният съд е посочил, че е предявен иск за неизпълнение на договор за поръчка досежно неизплатено адвокатско възнаграждение във връзка с извършване на правни услуги, следователно е разгледал предявените искови претенции, което не обуславя обезсилване на постановените решения и връщане на делото за разглеждането им.

Правната квалификация на обективно съединените искове е чл. 9, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от същия закон. В Договора за текущо правно обслужване на юридическо лице от 21.12.2001 г. със срок на действие до 01.10.2002 г. страните по делото са уговорили, че дружеството – възложител ще възлага на адвоката – изпълнител защитата по дела, когато прецени, че такава е необходима, като за тези услуги се дължи отделно възнаграждение, съгласно договор за правна помощ, който се сключва между тях за всяко едно отделно дело. От обективираните в договора за текущо правно обслужване насрещни волеизявления на страните е възникнало правоотношение за осъществяване на адвокатска услуга, при необходимост от възлагането й. Освен това, с издаването на изрични пълномощни за повечето от посочените по-горе дела акционерното дружество е изразило съгласие да бъде защитавано от адв. К. Г., който е осъществявал съответните правни действия. Това от своя страна също обуславя наличието на договорни отношения помежду им, дори и след изтичането на срока на действие на договора за текущо правно обслужване. Следва да се има предвид, че договорът за адвокатска услуга е неформален и писмена форма за неговата действителност не е необходима. Налице е изявление на възложителя на услугата, обективирано в пълномощно и мълчаливото му приемане от адв. К. Г. с осъществяване на действия по процесуално представителство. Изявлението и приемането му имат за последица възникване на договор. Затова правната квалификация на ищеца относно произхода на вземанията му като неоснователно обогатяване е неправилна. Твърденията му в исковата молба следва да се схващат в смисъл, че липсват писмени доказателства за сключени договори за правна помощ с ответника, а не и че липсват договорни отношения въобще.

Безспорно е, че отделни договори за правна защита и съдействие по делата, предмет на възникналия правен спор не са били сключени. Липсата обаче на конкретно уговорени размери на дължимите адвокатски възнаграждения не освобождава „. З.” , Г. З. от задължението му да заплати извършената услуга. В разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за адвокатурата /отм./, който е бил в сила към момента на упълномощаването по всяко от делата и осъществяването на защитата, е предвидено, че при липса на писмен договор размерът на възнаграждението се определя съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет. Следователно дължимите адвокатски хонорари се определят по минималните размери, предвидени в наредбата за съответния вид работа, тъй като и при наличие на изричен договор е недопустимо уговарянето им под тези минимални размери. Или в случая липсата на съгласие относно размера на възнаграждението се заменя от повелителна норма на закона, според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Възникването на задълженията за плащане на възнагражденията настъпва на датата на упълномощаването, представляваща началния момент, от който започва да тече погасителната давност. Релевираното от ответника – въззиваем възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде преценено при разглеждане на делото по същество. Настоящият състав приема, че приложимата в случая давност е 5 години, по аргумент на чл. 110 от ЗЗД, тъй като възнаграждението за адвокатска услуга не е възнаграждение за труд и не е налице друга специална давност.

Ето защо, претенциите за осъждане на дружеството – въззиваем да заплати на въззивника дължимите адвокатски възнаграждения, съгласно предвидените в наредбата минимални размери, се явяват погасени по давност по следните дела: изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 05.02.2003 г. /с изтекла давност на 05.02.2008 г./, изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и в. Г. д. № ***/2003 г. на ОС – Г. Смолян при издадено пълномощно на 05.02.2003 г. /с изтекла давност на 05.02.2008 г./, изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 08.11.2002 г. /с изтекла давност на 08.11.2007 г./, изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 12.12.2002 г. /с изтекла давност на 12.12.2007 г./, изп. д. № *9/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 05.02.2003 г. /с изтекла давност на 05.02.2008 г./, изп. д. № ***/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и Г. д. № **/2002 г. на същия съд при издадено пълномощно на 08.02.2002 г. /с изтекла давност на 08.02.2007 г./, изп. д. № 252/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 08.11.2002 г. /с изтекла давност на 08.11.2007 г./, изп. д. № ***/1999 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 11.02.2002 г. /с изтекла давност на 11.02.2007 г./, изп. д. № **/2000 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 12.12.2002 г. /с изтекла давност на 12.12.2007 г./, изп. д. № ***/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и по в. Г. д. № */2003 на ОС – Г. Смолян при издадено пълномощно на 13.12.2002 г. /с изтекла давност на 13.12.2007 г./, изп. д. № **/2002 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 05.02.2003 г. /с изтекла давност на 05.02.2008 г./, изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и Г. д. № ***/2002 г. на същия съд при издадено пълномощно на 04.06.2002 г. /с изтекла давност на 04.06.2007 г./, изп. д. № **/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 05.02.2003 г. /с изтекла давност на 05.02.2008 г./, изп. д. № ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и по в. Г. д. № ***/2002 на ОС – Г. Смолян при издадено пълномощно на 30.10.2002 г. /с изтекла давност на 30.10.2007 г./. Исковата молба е депозирана в РС – Г. З. на 25.07.2008 г., т. е. след изтичането на 5-годишната погасителна давност на вземанията по цитираните дела, не са представени доказателства за други спиращи или прекъсващи давността факти, поради което исковете за тези адвокатски възнаграждения следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Това от своя страна обуславя неоснователността и на акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва върху главниците за периода 25.07.2005 г. – 25.07.2008 г., както и от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

Що се отнася до изп. д. №№ **/2003 г., **/2003 г., ***/2002 г., ***/2000 г., ***/2002 г. и **/2000 г., всички по описа на СИС при РС – Г. З., както и по Г. д. № ***/2002 г. по описа на същия съд, по тези дела липсва упълномощаване в полза на адв. К. Г., поради което адвокатските възнаграждения се явяват недължими на основание извършени правни услуги, тъй като въззивникът е осъществявал действия без представителна власт. Следователно по тези дела не е налице договорна връзка между адв. К. Г. и „. З.” , Г. З. досежно осъществяването на адвокатска услуга и дружеството не е задължено да заплати съответните възнаграждения.

Всички останали претендирани възнаграждения не са погасени по давност – за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 25.08.2003 г. /с изтичаща давност на 25.08.2008 г./; изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали при издадено пълномощно на 31.07.2003 г. /с изтичаща давност на 31.07.2008 г./; изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 13.02.2004 г. /с изтичаща давност на 13.02.2009 г./; изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали при издадено пълномощно на 15.08.2003 г. /с изтичаща давност на 15.08.2008 г./; изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 13.02.2004 г. /с изтичаща давност на 13.02.2009 г./; изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 13.02.2004 г. /с изтичаща давност на 13.02.2009 г./ и изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. при издадено пълномощно на 13.02.2004 г. /с изтичаща давност на 13.02.2009 г./. Депозираната искова молба е прекъснала изтичането на погасителната 5-годишна давност. Сумите по тези дела са определени според минималните размери за съответната правна защита, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на осъществяване на адвокатската защита и са дължими, ведно със законната лихва върху тях, считано от депозирането на исковата молба - 25.07.2008 г., представляваща покана за изпълнение, до окончателното им изплащане.

Що се касае до акцесорните искове за мораторни лихви за периода 25.07.2005 г. – 25.07.2008 г., същите се явяват неоснователни, тъй като с отправената от ищеца - въззивник Покана от 17.06.2005 г. до прокуристите на „. – З.” , Г. З. най-общо са посочени дължимите възнаграждения /около 100 000 лв./ и не е даден подходящ срок за доброволно плащане, а също така няма доказателства за връчването на поканата.

Оспореното решение на първоинстанционния съд в частите, с които са отхвърлени исковете за присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения за защита по следните дела: изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З., изп. д. № ***6/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали, изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З., изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали, изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З., изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. и изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З., ведно със законната лихва върху главниците от завеждането на исковата молба /25.07.2008 г./ до окончателното им изплащане, се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено в тези части и исковете да бъдат уважени. В останалата част на оспореното решение, с която са отхвърлени исковете за присъждане на адвокатско възнаграждение, включително и акцесорните искове за мораторна лихва върху главниците, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане и останалите акцесорни искове за мораторната лихва върху всички главници за периода 25.07.2005 г. – 25.07.2008 г. в размер, както и Допълнителното решение, имащо характер на поправка на явна фактическа грешка в основното решение, се явяват правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „. З.” , Г. З. следва да заплати на К. Г. Г. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 34.47 лв. /тридесет и четири лева и четиридесет и седем ст./, представляващи внесена сума за държавни такси и експертиза, съразмерни на уважената част от исковите претенции.

Искането на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция при условията на самонаемане се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК, уреждаща възлагането на разноските с оглед изхода на делото е императивна и касае единствено заплатените такси, разноски и адвокатски хонорар. Адв. К. Г. е извършил лично съдопроизводствените действия за защита на своите права и законни интереси, за което в закона не е предвидено отделно възнаграждение. Макар и да няма забрана адвокатът да договаря сам със себе си и да се представлява сам по лични дела, в този случай идентичността на страните по договора, ако има такъв, би обезсмислило плащането сам на себе си. Единственият смисъл в представянето на такъв договор да се осъди ответника да заплати възнаграждението на адвоката – клиент, ако се докаже, че такова е платено. В случая липсва представен договор за правна помощ на адв. К. Г. сам със себе си и доказателство за платено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ***/12.06.2009 г. по Г. д. № ***/2008 г. по описа на РС – Г. З. в частите, с които са отхвърлени предявените от адв. К. Г. Г. срещу „. З.” , със седалище и управление Г. З., У. „. С.” № 2 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 280 от ЗЗД за заплащане на адвокатски възнаграждения за защита по следните дела: изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – за сумата от 88.34 лв., изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – за сумата от 104.48 лв., изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – за сумата от 20 лв., изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – за сумата от 20 лв., изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – за сумата от 20 лв., изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – за сумата от 40 лв. и изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – за сумата от 79.44 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на исковата молба - 25.07.2008 г. до окончателното им изплащане, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „. З.” , Г. З. да заплати на К. Г. Г. дължимите суми за осъществените адвокатски услуги, както следва: за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 88.34 лв., за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – сумата от 104.48 лв., за изп. д. № **/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 20 лв., за изп. д. № ***/2003 г. по описа на СИС при РС – Г. Кърджали – сумата от 20 лв., за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 20 лв., за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 40 лв. и за изп. д. № **/2004 г. по описа на СИС при РС – Г. З. – сумата от 79.44 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на исковата молба /25.07.2008 г./ до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, както и Допълнително решение № ***/15.07.2009 г. по Г. д. № ***/2008 г. по описа на РС – Г. З..

ОСЪЖДА „. З.” , Г. З. да заплати на К. Г. Г. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 34.47 лв. /тридесет и четири лева и четиридесет и седем ст./, представляващи внесена сума за държавни такси и експертиза, съразмерни на уважената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция при условията на самонаемане, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Особено мнение на съдията Бошнякова:

Не споделям становището на останалите членове на съдебния състав, постановил решението по настоящото дело, освен по отношение на неоснователността на вземанията по изп. д. №№ ***/2000 г., ***/1999 г. и ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З., както и по Г. д. №№ **/2002 г. и ***/2002 г. по описа на същия съд, тъй като считам, че атакуваният съдебен акт е недопустим, поради разглеждане на непредявени искове.

Следва да се има предвид, че във фактическата част на молбата за допълване на исковата молба са наведени твърдения, че ищецът К. Г. е работил в ответното дружество и в качеството си на адвокат е осъществил адвокатска защита по конкретно посочени дела без наличието на отделни договори за правна защита и съдействие, за което не му е платено дължимото адвокатско възнаграждение, въпреки отправената покана. Освен това сочи, че в този случай се касае до неоснователно обогатяване, тъй като имуществото му е намаляло с претендираната сума, а ответникът неоснователно се е обогатил със същата сума. Моли съдът да осъди ответника да му заплати тези недоговорени, но полагащи му се възнаграждения, ведно с лихвите, считано от 25.07.2005 г. до 25.07.2008 г. включително.

Според представения Договор за текущо правно обслужване на юридическо лице от 21.10.2001 г. страните по делото са уговорили, че дружеството – възложител ще възлага на адвоката – изпълнител защитата по дела, когато прецени, че такава е необходима, като за тези услуги се дължи отделно възнаграждение, съгласно договор за правна помощ, който се сключва между тях за всяко едно отделно дело. Именно от този договор за текущо правно обслужване между страните е възникнало правоотношение за осъществяване на адвокатска услуга, при необходимост от възлагането й. Следователно липсата на последващо сключени договори за правна защита и съдействие по конкретните дела не означава липса на възникнали договорни отношения за адвокатска услуга по всяко едно от тях. Тези правоотношения обаче са обусловени от срока на действие на договора за текущо правно обслужване, а именно: от 21.12.2001 г. до 01.10.2002 г. Упълномощаването е едностранна правна сделка, различна от договора за адвокатска услуга и единствено с издаването на пълномощно преди или след срока на действие на договора за текущо правно обслужване, което пълномощно е подписано само от дружеството – упълномощител, за страните не могат да възникнат задължения по договор за правна защита и съдействие.

В случая районният съд е приел за разглеждане искове за неизпълнение на договорно задължение за плащане на възнаграждение по сключен между страните договор, без да е съобразил неговия срок на действие. Правната квалификация на исковете следва да бъде определена от съда, пред който делото е висящо, въз основа на наведените твърдения и направени искания, обективирани в исковата молба. В настоящия случай ищецът не само, че твърди, че по конкретните дела не се намира в договорни правоотношения с насрещната страна, която не оспорва това, но също така навежда доводи, че ответното дружество, след като не е заплатило дължимите по наредбата минимални адвокатски възнаграждения по посочените дела, се е обогатило за негова сметка с процесната сума, а той е обеднял със същата сума. В чл. 32, ал. 2 от Закона за адвокатурата /отм./ е предвидено, че дори да няма писмен договор, размерът на възнаграждението се определя съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет. Това поставя основния въпрос – на какво основание са дължими възнагражденията за осъщественото от ищеца процесуално представителство по конкретно посочените дела, като разрешаването на този въпрос неминуемо е обвързано с наведените твърдения и направени искания – наличието на договор за текущо правно обслужване със срок на действие от 21.12.2001 г. до 01.10.2002 г. и липса на отделни договори за адвокатска услуга по конкретните дела, т. е. квалифицирането на исковите претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е извършването на служебна проверка на валидността на постановения съдебен акт, на допустимостта на същия, в обжалваната му част, както и на правилността на акта, съобразно изложените аргументи. Квалифицирайки предявените обективно съединени искове като неизпълнение на договорни задължения за заплащане на адвокатско възнаграждение, при наведени и неоспорени от насрещната страна твърдения за липса на сключени писмени и устни договори, освен този за текущо правно обслужване, както и за наличие на елементите на неоснователно обогатяване, районният съд е постановил едно решение, което се явява недопустимо досежно неоснователността на процесните вземания, които следва да бъдат квалифицирани като искове за неоснователно обогатяване – чл. 59 от ЗЗД.

С оглед горепосочените аргументи считам, че въззивната инстанция следваше да обезсили атакуваните решения на първоинстанционния съд, като недопустими, поради произнасяне по непредявени искове и да върне делото на същия съд за разглеждане на предявените искови претенции за неоснователно обогатяване, чиято основателност подлежи на отделна преценка, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, освен в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на вземанията по изп. д. №№ ***/2000 г., ***/1999 г. и ***/2001 г. по описа на СИС при РС – Г. З., както и по Г. д. №№ **/2002 г. и ***/2002 г. по описа на същия съд, в която част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В. Бошнякова: