Р Е
Ш Е Н
И Е № 260036
гр.Враца, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 26.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря Х. ЦЕКОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№102 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът "Алианц Банк
България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** твърди, че
с Договор за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека
върху имот/ №ПД 36 274/21.07.2014г. е предоставил на ответника М.А.С., ЕГН **********,
с адрес *** ипотечен банков кредит в
размер на 63 000лв., по силата на който кредитополучателят следва да заплаща
годишна лихва в размер на базов лихвен процент за валута на кредита, определян
периодично от банката, намален с 1.4 пункта. Към деня на подписването на
договора годишната лихва е в размер на 7.5%, а крайният срок за погасяване на
кредита е 21.07.2024г. За обезпечаване на задълженията по кредита е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице. Ищецът
твърди, че ответникът е направил последно плащане по договора на 27.07.2018г.,
а на 05.10.2018г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.7.1.
от договора, за което кредитополучателят е уведомен писмено с уведомление и е
поканен да погаси дължимите суми в срок от 7 дни. Уведомлението е връчено чрез
ЧСИ и е получено от ***, представляващ лицето, на 23.10.2018г. Срокът за
доброволно плащане е изтекъл на 30.10.2018г. и плащания не са извършени.
Твърдението на ищеца е, че общата сума
на задължението към 11.01.2019г. е в размер на 50 864.40лв. и е подадено
заявление по чл.417 от ГПК. По образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д.№23/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 45 095.65лв. - просрочена
главница и законна лихва върху същата, считано от 11.01.2019г. до окончателното
й изплащане, 1 632.86лв. - просрочена лихва за периода от 06.10.2018г. до
10.01.2019г., 4 136.89лв. - неустойка за периода от 09.10.2018г. до
10.01.2019г.
С това, че срещу издадената ответникът
е подал възражение по чл.414 от ГПК, е обоснован правния интерес от
предявяването на иск за установяване на вземанията по нея. Претендират се
разноски.
Чрез пълномощника си адв.М.С. ***
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
В отговора се твърди, че ответникът не
е страна по процесния договор за кредит. В подкрепа на оспорването в отговора
се твърди, че при подписването му ответникът е представляван от пълномощник И.В.Р.,
упълномощен с пълномощно рег.№2874/02.07.2014г. за заверка на подпис и
рег.№2875/02.07.2014г., акт №105 за заверка на съдържание на нотариус А.К.,***
действие Районен съд-Бяла Слатина. Ответникът оспорва упълномощаването на И.Р.
и твърди, че по никакъв начин не е давал съгласието си и не го е упълномощавал
за сключването на договора. Оспорил е подписа и почерка си под текста на
пълномощното, въз основа на който е сключен договорът, както и съдържанието на
пълномощното.
Ответникът признава, че действително
през м.октомври 2018г. е получил чрез ЧСИ И. Ц. писмо изх.№649/09.10.2018г., с
което ищецът го е уведомил за настъпването на предсрочната изискуемост на договора
за кредит, и на 30.10.2018г. е депозирал пред банката отговор, в който е
оспорил представителната власт на И.Р. и положените от негово име подписи под
всякакви пълномощни, като е заявил, че никога не е давал съгласие за
сключването на процесния договор.
Ищецът е представил допълнителна исковата
молба, в която излага съображенията си във връзка с направеното от ответника
оспорване на нотариално завереното пълномощно и обосновава интереса си от
привличането на пълномощника И.Р. и на нотариус А.К. като подпомагащи страни.
Чрез пълномощника си адв.С. ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа, че предвид оспореното авторство
на процесното пълномощно, не е налице учредена представителна власт на
пълномощника, т.е. че ответникът не е страна по договора за кредит.
Като трети лица-помагачи на страната на
ищеца са привлечени И.В.Р., ЕГН **********, с адрес *** и А.П.К., ЕГН **********,
с адрес ***.
Първият помагач е по професия адвокат и
заявява в писмено становище, че познава ответника М.С. и Т.Г.П. - жената, с
която същият е живял на съпружески начала и с която имат две деца, от 2007г. и
в качеството на техен пълномощник е участвал в покупки, продажби и ипотеки в
цялата страна. За процесния случай Р. обяснява, че Т.П. му възложила да се яви
като пълномощник в клон на "Алианц Банк"АД и за целта с представител
на банката отишъл в гр.Бяла Слатина в кантората на нотариус А.К., където му
било предоставено нотариално заверено пълномощно от М.С. за представителство
пред банката.
Писмено становище е представено и от
другата подпомагаща страна - нотариус А.К., която твърди, че М.С. е знаел за
процесната упълномощителна сделка, както и за учредяването на ипотеката,
обезпечаваща договора за кредит.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе
предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба е представен Договор
за ипотечен кредит за текущи нужди №ПД-36274/21.07.2014, сключен между
"Алианц Банк България"АД и И.В.Р., в качеството на пълномощник на М.А.С.,
упълномощен с пълномощно рег.№2874 от 02.07.2014г. за заверка на подпис и
рег.№2875/02.07.2014г., акт №105 за заверка на съдържание на нотариус А.К. ***
действие РС-Бяла Слатина. По силата на този договор банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 63 000лв., който кредитополучателят
ще използва за текущи нужди, съгласно Искане за ипотечен кредит, представляващо
Приложение №1 към договора.
В договора е уреден начина на усвояване
на кредита и е предвидено, че същият се ползва по разплащателна сметка на
кредитополучателя, открита в банката с IBAN ***а посочени в т.2 документи. В чл.3 от
договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката възнаградителна
лихва върху сумата на кредита в размер на сбора от базов лихвен процент,
определян периодично от банката, намален с 1.40 пункта, като към деня на
подписване на договора годишната лихва е в размер на 7.5%. Предвидено е също,
че при просрочие от страна на кредитополучателя банката начислява допълнителна
лихва /обезщетение за забава/ в размер на 15 пункта годишно, както и неустойка в размер на 15 пункта месечно.
Уговорен е срок на договора до 21.07.2024г., като е предвидено, че сроковете за
периодичните плащания на погасителните вноски са определени в погасителен план
/Приложение №3/. В чл.6.1 от договора е постигнато съгласие за обезпечаване на
изпълнението на задълженията по него кредитополучателят да учреди в полза на
банката първа поред ипотека върху подробно описан недвижим имот, находящ се в
гр.Бяла Слатина.
Съгласно чл.7.1 от договора банката има
право да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение при изпадане
на кредитополучателя в забава повече от 30 дни.
По делото е представен погасителния
план по договора за кредит. Представено е уведомително писмо, връчено на
ответника чрез ЧСИ И. Ц. на 23.10.2018г., с което същият е уведомен от ищеца за
наличието на просрочени задължения по договора за кредит /просрочена главница в
размер на 45 094.65лв. и просрочена лихва в размер на 2 335.16лв./ и за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като е поканен в 7-дневен срок
да погаси същите.
С отговора на исковата молба ответникът
е представил писмено изявление, входирано в "Алианц Банк България"АД
на 30.10.2018г., в което по повод връчената му покана и обявяването на договора
за кредит за предсрочно изискуем заявява, че не е сключвал договори за кредит,
оспорва подписите на представляващия го пълномощник и съществуването на
задължения към ищеца.
Представено е пълномощното, с което И.Р.
е упълномощен от ответника да сключи договора за кредит и да учреди договорната
ипотека върху описания в него недвижим имот.
От приобщеното ч.гр.д.№23/2019г. се
установява, че по заявление на ищеца по чл.417 от ГПК от 11.01.2019г. срещу
ответника са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 45
094.65лв. просрочена главница по процесния договор за кредит, просрочена лихва
в размер на 1 632.86лв. за периода от 06.10.2018г. до 10.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се възприема от съда.
При проверката си вещото лице е
установило, че сумата по договора за кредит в размер на 63 000лв. е преведена
по разплащателната сметка на ответника в "Алианц Банк България"АД с IBAN ***.07.2014г. В Таблица №1 от заключението
е показан начина, по който са усвоени средствата по кредита, а именно един
превод, 24 броя касови тегления, преводи в системата на банката и плащания на
такси, извършени от М.С., и едно от тях - от Т.Г.П. за превод/захранване.
Експертизата се произнася, че за
периода от 21.07.2014г. до 31.12.2018г. общият размер на постъпилите средства
за погасяване на задълженията по договора за кредит е 36 414.56лв., в т.ч.
изплатена част от главницата в размер на 17 095.35лв. Последната погасителна
вноска в размер на 1 265.64лв. е от
27.07.2018г.
Вещото лице изчислява, че към 05.10.2018г.,
когато е обявена предсрочната изискуемост на кредита, просрочените суми са в размер на 5 152.74лв.,
в т.ч. главница, възнаградителна лихва, неустойка и обезщетение за забава, а
към 11.01.201г. дългът по договора е в общ размер 50 864.40лв., включващ
главница в размер на 45 094.65лв., договорна възнаградителна лихва за периода
от 21.04.2018г. до 04.10.2018г. в размер на 1 632.86лв., неустойка върху
просрочена възнаградителна лихва за периода от 27.07.2018г. до 11.01.2019г. и
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 27.07.2018г. до
11.09.2019г. в размер на 2 806.39лв.
Ищецът е представил вносни бележки и
разписки за теглене /общо 49 броя/ и 13 броя платежни нареждания, доказващи
извършените тегления от разплащателната сметка, посочена в договора,
извършените със средствата от нея плащания и направените погасителни вноски, декларация
по ЗМИП, декларация за плащане в брой, спесимен от подпис, искане за откриване
на банкова сметка ***жни услуги от 31.07.2013г.
С молба от 20.12.2019г./л.235 от
делото/ пълномощникът на ответника оспорва подписа му, положен върху част от платежните
документи с посочени в молбата дати. В молбата се сочи, че платежно нареждане
от 09.10.2014г. е с наредител Т.П.. За платежно нареждане от 26.04.2016г. - с
наредител "Кардинал 09"ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
на капитала е Т.П., се сочи, че ответникът не е знаел за това плащане. С
молбата е оспорена и автентичността на декларацията по ЗМИП, спесимена на
подписи, искането за откриване на банкова сметка ***.07.2013г.
В откритото производство по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на нотариално завереното пълномощно, с което И.Р.
се е легитимирал при сключването на процесния договор за кредит и при
учредяването на договорната ипотека, е допусната и изслушана специализирана
почеркова експертиза, чието заключение страните не оспорват. Вещото лице -
експерт-криминалист се произнася, че подписът за упълномощител и ръкописният
текст за упълномощител в пълномощното с удостоверен подпис
рег.№2874/02.07.201г. и удостоверено съдържание рег.№2875/02.07.2014г. не са
изпълнени от ответника М.С..
На почерковата експертиза е поставена
задача да изследва и описаните по-горе вносни бележки, платежни нареждания и
други документи, чиято автентичност е оспорена от ответника. Заключението на
експертизата по тази задача не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице се произнася, че не са
изпълнени от М.С. подписите върху следните представени от ищеца документи:
вносни бележки от 18.08.2016г., 07.06.2016г., 17.05.2016г., 26.04.2016г.,
18.03.2016г., 29.12.2015г., 17.12.2020г., 26.08.2015г. 06.08.2015г.,
30.07.2015г., 30.07.2015г., 17.06.2015г., 11.06.2015г., 28.05.2015г.
23.03.2015г., 27.02.2015г., 14.10.2014г., 30.09.2014г., 23.09.2014г.,
12.09.2014г. и 12.09.2014г. / общо 21 броя/; авизо по платежно нареждане от
26.04.2016г., 20.11.2015г., 25.06.2015г., 19.06.2015г. и 19.06.2015г.; нареждане
разписки от 25.06.2015г., 11.06.2015г., 04.08.2014г. и 29.07.2014г.; преводни
нареждания от 25.06.2015г., 25.06.2015г. и 23.06.2015г.; декларация по чл.4,
ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП от 19.06.2015г.; спесимен от подписите от
31.07.2013г.; искане за откриване на банкова сметка ***.07.2013г.; рамков
договор от 31.07.2013г; ръкописни текстове в декларацията по ЗМИП, спесимен от подписи и искане за откриване на банкова
сметка.
***оказателства и заключението на
почерковата експертиза, съдът приема за недоказано оспорването на вносни бележки
от 26.04.2016г., 20.11.2015г. и 2 броя от 25.06.2015г., от което се налага
извод, че същите са подписани от ответника. Останалите 16 броя вносни бележки,
които не са оспорени от ответника, тъй като не носят подпис на вносител, не
следва да бъдат изключени от доказателствата по делото и тяхната доказателствена
стойност ще бъде обсъдена при произнасянето по същество. Същото се отнася и за
авизо по платежно нареждане от 28.07.2014г. и нареждания-разписки от
01.08.2014г., 31.07.2014г./ 3 броя/, 30.07.2014г./2 броя/, 29.07.2014г.,
28.07.2014г./3 броя/ и 25.07.2014г.
По повод искане на пълномощника на
подпомагащата страна е изискана информация от Агенция по вписванията, която с
писмо от 14.10.2020г. уведомява съда, че в системата за платено SMS оповестяване от имотен регистър е
извършена регистрация по искане за мобилен номер 0886 600 600 с потребител
"Кардинал 07"ЕООД М.С.. Първоначалната регистрация е извършена на
21.04.2014г. и пакетът е с валидност до 21.04.2016г. След последната дата до
10.11.2018г. не е извършвано подновяване на регистрацията и не са изпращани
уведомителни съобщения, а за периода от 10.11.2018г. до 10.11.2020г.
регистрацията е подновена.
По делото е разпитан като свидетел Х.Х.,
бивш служител на "Алианц Банк България", клон Бяла Слатина. Същият
заявява, че се познава отдавна с М.С., който бил клиент на банката и имал в нея
фирмени сметки, а офисът и един от цеховете му били в съседство с офиса на
банката, като свидетелят обработвал платежни нареждания и други документи, свързани
с дейността на фирмите на ответника. Св.Х. познава М.С. и Т.П. като семейство и
те имали две общи деца. Т.П. била представител на ЗД"Алианц България",
клон Бяла Слатина, чийто офис бил в този на банката. Свидетелят споделя, че
познава много добре С. и П. и често се
случвало, тъй като живеел в София, ответникът да се свързва с него по телефона,
за да му каже, че П., която имала пълномощно,
ще идва в банката за различни транзакции и парични преводи и на място ще
му обясни какво трябва да се направи. Х. споделя, че никога не е поставял под
съмнение знанието на ответника за ставащото в банката и за неговите и на
фирмите му кредити, тъй като той и П. били винаги заедно като семейство, а С.
бил един от значимите клиенти на клона на банката и по тази причина бил обект
на по-специално внимание и обслужване. Според свидетеля Т. често идвала в
банката и без М. да се обади предварително.
Св. В. Ц. е бивш директор на
"Алианц България", клон Враца. Същата заявява, че познава И.Р. от 5-6
години, а познава лично и Т.П. и "съпруга й" М.С., които като
физически лица и собственици на фирми били клиенти на банката. За настоящия
случай св.Ц. съобщава, че И.Р. се легитимирал с пълномощно, заверено от
нотариус К., а по повод процесния кредит говорила с Т.П., но същата все
"тичала нанякъде", като идвала в банката да подписва формуляри по
кредита. П. се обаждала на св.Ц. и я уведомявала, че ще изпрати И.Р.. Така
станало и при учредяването на ипотеката, обезпечаваща процесния кредит. Св.Ц.
твърди, че погасителните вноски по кредита са внасяни както от ответника, така
и от Т.П..
При така ангажираните от страните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е установено, че процесният
договор за банков кредит е сключен между ищеца и адвокат И.Р. в качеството на
пълномощник на ответника, легитимиран с нотариално заверено пълномощно, за
което от заключението на почерковата експертиза се доказа, че не е подписано от
ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза са установява по безспорен начин, че сумата по процесния договор за
банков кредит е предоставена по посочената в договора банкова сметка ***.07.2014г.
и е усвоена изцяло в периода от 25.07.2014г. до 11.08.2014г. чрез касови
тегления. Доказан е размера на неизпълнението на кредитополучателя за периода,
обхванат от заповедта за изпълнение на парично задължение, вземанията по която
са предмет на установяване в настоящото производство.
Ищецът е представил вносни бележки,
авизо към платежни нареждания и нареждания-разписки за разпорежданията със
сумата по кредита и извършените по него погасявания. Част от тези платежни
документи са оспорени от ответника и е доказано оспорването на автентичността
от някои тях, посочени по-горе в мотивите по дати. За останалата част от
платежните документи, издадени във връзка с усвояването на кредитната суми и
правените по процесния договор погасителни
вноски, оспорването или е останало недоказано, т.е. логично се налага извода,
че същите са подписани от ответника, или са останали извън предмета на
оспорването, въведено в спорния предмет от страна на последния.
От показанията на свидетелите Х. и Ц.,
на които съдът дава вяра предвид тяхната последователност, липса на разногласия
и противоречия и неоспорването им от ответника, се установява, че ответникът М.С.
и лицето Т.П. са съжителствали на съпружески начала, имат две общи деца и в
представата на околните са били семейство. Установява се също, че ответникът и
жената, с която е съжителствал като със съпруга, са били добре познати на
служителите в клона на ищцовата банка, в която са имали разкрити лични и
фирмени сметки. Свидетелите установяват и начина, по който се е оперирало със
средствата от тези сметки, и превърнали се в практика случаи, в които П. е
извършвала тегления и плащания по сметките на ответника. Св. Ц. установява
начина, по който чрез И.Р. по указания на Т.П. и при нейно уверение за издадено
пълномощно е подписан процесния договор за кредит.
Във връзка с поддържаното от ответника,
че не е подписал нотариално завереното пълномощно, не е давал съгласие за
упълномощаването на И.Р. да сключи договора за кредит и не потвърждава неговите
действия, поради което същият се явява мним пълномощник, както и във връзка с твърдяната недействителност на процесния
договор за кредит заради липса съгласие съдът взе предвид следното:
Съгласно разясненията, дадени в ТР №5
от 12.12.2016г. на ВКС по т.д.№5/2014г., ОСГТК, договор, сключен без
представителна власт, е недействителен, но от установените в чл.42, ал.2 от ЗЗД
изисквания, такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че
до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни
последици за мнимо представляваното лице и е във "висящо" състояние -
състояние на висяща недействителност.
Както потвърждаването, така и отказът
за потвърждаване са едностранни изявления на лицето, от името на което е сключен
договорът без представителна власт /мнимо представлявания/, които принципно са
неоттегляеми, ако са достигнали до адресата - третото лице, което е договаряло
с мнимия представител /чл.13, ал.2 и ал.4, вр. чл.44 ЗЗД/. Поради това, ако
мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора съгласно и във формата по чл.42,
ал.2 ЗЗД, след това не може да има позоваване на недействителността.
Потвърждаването съгласно и във формата по чл.42, ал.2 ЗЗД има обратно действие
във времето - договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда
целените с него правни последици така, ако би бил сключен при надлежно
съществуваща към този момент представителна власт. Когато за потвърждаването не
е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл.42, ал.2, изр.2, вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се направи и с конклудентни действия, извършени от мнимо
представлявания /например - изпълнение на негово задължение по договора;
подобна хипотеза е изрично уредена в чл.75, ал.1, изр.2, пр.2 ЗЗД/.
Нататък в тълкувателното решение се
приема, че договорът, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД - от лице, действало
като представител, без да има представителна власт, не страда от порока по
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало
валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие и може да бъде
преодоляна чрез изрично предвидената възможност за потвърждаване на договора.
Липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Установената с
нея висяща недействителност само временно препятства директното настъпване на
правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му
предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди,
правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно
учредена представителна власт. Потвърждаването на договора съгласно и във
формата по чл.42, ал.2 ЗЗД означава и че мнимо представляваният се отказва от
възможността да се позове /включително и пред съда/ на недействителността,
която е установена единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният
откаже да потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него
права и задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на
установената в негов интерес недействителност.
На фона на тези разяснения, дадени в тълкувателното
решение, за разглеждания случай следва да се отбележи, че съгласно чл.42, ал.2,
пр.2 ЗЗД за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. От друга страна в чл.37, изр.1 ЗЗД е
предвидено, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът
изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. За договора за
банков кредит чл.430, ал.3 ТЗ предвижда като условие за действителност
писмената форма. От изложеното следва буквално, че в разглеждания случай за
упълномощаването на И.Р. да сключи от името и за сметка на ответника договора
за банков необходимата форма е писмена,
както и писмена следва да бъде формата за потвърждаване на извършеното от него
правно действие от страна на представлявания /ответника/.
В контекста на изложеното на
разрешаване подлежи въпросът могат ли установените по делото факти във връзка с
начина на усвояване на средствата по процесния договор за банков кредит и правените
по него погасителни вноски, както и тези, свързани с отношенията между
участващите в тези действия лица, да бъдат квалифицирани като потвърждаване на
извършените без представителна власт правни действия или като отказ от такова
потвърждаване.
На първо място следва да се подчертае,
че част от платежните документи за извършени операции /тегления и плащания/ по
банковата сметка, по която са отпуснати средствата на процесния кредит, са
подписани от ответника. Като взе предвид приетото в тълкувателното решение и
при систематично тълкуване на разпоредбите на чл.42, ал.2, вр. чл.37 и чл.75,
ал.1, изр.2 от ЗЗД съдът приема, че от страна на ответника в един продължителен
период от време след сключването на договора за кредит чрез платежни операции
/тегления и внасяне на суми по банковата сметка, по която са отпуснати
средствата по договора/ са извършени действия, обективирани в писмен акт, на
които съдът придава значението на възползване от изпълнението и на
потвърждаване на договора. В периода, в който са извършвани тези действия, ответникът
не се е позовал на установената в негов интерес недействителност и не е отклонил
произтичащите от договора права и задължения от своята имуществена сфера. След
като многократно по описания начин ответникът се е възползвал и е потвърдил договора, това потвърждаване е
неоттегляемо и договорът се валидира към момента на неговото сключване.
В подкрепа на приетото в предходния
абзац, макар и косвено, свидетелстват и събраните по делото гласни
доказателства във връзка със съществуването на близко познанство и неформални
отношения между ответника като отдавнашен и привилегирован клиент и служители
на клона на ищцовата банка, във връзка с отношенията между ответника и жената,
с която е съжителствал на съпружески начала, даващи основание на околните да ги
приемат за семейството, както и във връзка с начина, по който пълномощникът И.Р.
е ангажиран да се занимава с делата на С. и П..
Изложеното води съда до убеждението, че
ответникът е знаел, а дори и да не е знаел - е приел и потвърдил сключването на
процесния договор за банков кредит и се е възползвал от изпълнението по него.
По тези съображения и предвид
констатациите на счетоводната експертиза, потвърждаващи факта за наличие на
неизпълнение по договора, размера на просрочените вносни и този на задължението
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, както и с оглед
надлежно упражненото от страна на ищеца право да обяви процесния кредит за
предсрочно изискуем, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на 1 018.25лв., както и тези, сторени в исковия
в процес в размер на 1 518.25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.А.С., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на "Алианц Банк България"АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.*** сумата 45 094.65лв. просрочена главница по Договор
за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека върху имот/
№ПД-36274/21.07.2014г., просрочена лихва в размер на 1 632.86лв. за периода от
06.10.2018г. до 10.01.2019г., наказателна лихва в т.ч. неустойки в размер на 4
136.89лв. за периода от 09.10.2018г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, по
Заповед №59 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 25.01.2019г., издадена по ч.гр.д.№23/2019г. по описа на
Районен съд-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на "Алианц Банк България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.*** направените в заповедното производство разноски в размер
на 1 018.25лв., както и разноските в исковия процес в размер на 1 518.25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: