Р E Ш Е Н И Е
№ 449
гр.Плевен, 09.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
Членове: Габриела Христова-Декова
Любомира Кръстева
При секретаря
Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 664 по описа за 2023 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 56 от 28.06.2023 г., постановено по НАХД № 112 по описа за 2023г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 23-0938-000292
от 05.02.2023 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен в
частта, с която на К.Г. ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 800.00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
и е отменил Наказателно постановление № 23-0938-000292 от 05.02.2023 год.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен в частта, с която на К.Г.
***, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Срещу
решението, в частта с която НП е потвърдено, е подадена касационна жалба от К.Г.
***, чрез адв.Х.К., в която са наведени доводи, че съдебният акт в тази му част
е постановен в нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени
всички релевантни факти за установяване на обективната истина. Твърди се, че
липсват доказателства за началото и края на работния режим на техническото
средство за измерване на скорост. Посочва се още, че районният съд не е обсъдил
дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак и какъв или се позовава
на правилата за ограничение в населено място, без изрична забрана, въведено по
силата на вертикална маркировка. Счита се, че съдът е следвало да извърши необходимите
процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства от значение за
делото, като по този начин не е изпълнил едно от основните си задължения в
процеса. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответника не е подадено възражение по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът К.Г.Г. не се явява и не
се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.К., в която се
поддържа касационната жалба и се моли за отмяна на решението на районния съд.
В съдебно заседание ответникът – Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати
съществени процесуални нарушения от въззивния съд, който е направил пълен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, като последните от своя
страна по безспорен начин установяват констатираното нарушение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на К.Г. за това, че на 03.11.2022г. в
12:28часа на първокласен път I-3
/Бяла-Ботевград/, км.48+200, с.Българене, ул.“Васил Левски“ №33, с посока на
движение към гр.Русе, като водач управлява л.а. Ауди С3 с рег.№***, собственост
на „Ауто Ленд БГ“ ЕООД и извършва следното: 1. Управлява горепосоченото МПС със
скорост 114км/ч. в населено място при разрешена максимална скорост за движение
от 50км/ч.; наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3% в полза на
водача е 111км/ч., скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR1- М №585; АУАН е съставен по преписка от ЕЦОН №16457
на 23.01.2023г. в сектор Пътна полиция гр.Плевен в присъствието на водача,
който е ползвател на превозното средство и е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП; 2.Не носи контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН. Нарушенията са
квалифицирани по чл.21 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че отразената в акта и НП
фактическа обстановка по отношение на констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Посочил е, че в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП са отразени различни
стойности на скоростта, която следва да избере водача при движение в населено
място или извън населено място, като от посоченото място на извършване на
нарушението по безспорен начин се установява, че движението е било в населено
място и водачът е длъжен да избере скорост на движение от 50км/ч. Счел е, че
след приспаднат толеранс в полза на водача, превишението е 61км/ч., което
правилно е определено от наказващият орган и правилно е приложена санкционната
норма на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. Предвид последното е направил извод, че
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП е доказано по отношение нарушител, така и по
отношение на другите елементи от обективна страна – време, място, МПС, скорост
на движение. По отношение годността на техническото средство за измерване на
скорост е приел, че към датата на извършване на нарушението същото е технически
изправно. По отношение размера на наложените наказания е приел, че същите са
конкретно определени в закона. Посочил е, че не са допуснати нарушения на процедурата
при съставяне на акт и издаване на НП. Относно констатираното нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът е приел, че по делото няма данни на дата
03.11.2022г. водачът да е спиран и да му е извършвана проверка на документи, за
да се установи, че не носи контролен талон към СУМПС. При тези мотиви,
районният съд е потвърдил НП по отношение нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е
отменил НП по отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението на районният съд е обжалвано в
потвърдителната му част, като в другата част е влязло в законна сила.
Касационната инстанция намира, че решението в
обжалваната му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
доказано нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните
изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което
не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Районният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалните правила. По
делото са събрани всички допустими и относими доказателства, които по безспорен
начин доказват извършеното от обективна и субективна страна нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, осъществено от К.Г. на дата 03.11.2022г. Налице са доказателства
както за техническата годност на АТСС TFR1- М
№585, така и данни за неговото местоположение в 12:28часа на 03.11.2022г. и
началото и края на работния му режим. Налице са доказателства и за
ограничението на скоростта на движение, а именно законово определената в закона
скорост за движение в населено място от
50км/ч. Тези доказателства са коментирани в съдебния акт и на база тях
районният съд е обосновал своите правни изводи за безспорно установено
нарушение, нарушител, време, място, МПС, скорост на движение, техническа
годност на средството за измерване на скорост. Решението на РС-Левски в обжалваната
му част е правилно и следва да бъде оставено в сила
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 28.06.2023 г., постановено по НАХД № 112 по описа за 2023г. на Районен съд – Левски в частта, в която е
потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-000292 от 05.02.2023 год. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен в частта, с която на К.Г. ***, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800.00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.