№ 6
гр. Бургас , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Секретар:КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203344 по описа за 2020
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на “...” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. Созопол, ул. “...” №4, представлявано от управителя
.... против Наказателно постановление 472269-F504888/18.10.2019 г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразява становище, не сочи доказателства. Няма направено искане за
разноски.
За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се явява
надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
1
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка по спазване на данъчното законодателство от
служители ТД НАП Бургас на 05.08.2019 г. в 11:43 часа в търговски обект-
магазин хранителни стоки, находящ се в гр. Созопол, къмпинг „Каваците”,
стопанисван от “...” ЕООД, ЕИК ...., проверяващите установили, че
монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП,
работещо към момента на проверката фискално устройство, модел: DAISY
EXPERT 01-KLc № DY371962 и фискална памет №36472620 е с 6 часа и 30
мин. назад от реалното астрономическо време.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка cep. АА №0398511/05.08.2019 г.
АУАН бил съставен на 16.08.2019 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С
последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите
изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на
чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
2
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и
3
редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които
извършват техническо обслужване и ремонт на фискално
устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин;
9. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и
съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването
им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено
плащане с кредитна или дебитна карта.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена
правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.
25, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ и предвижда, че лицата по чл.
3, каквото лице е нарушителят, са задължени да поддържат показанията на
часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото
време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа
Констатираната с акта фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя, но с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът
намира твърденията на жалбоподателя, като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност. Изложеното в АУАН и НП
кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в
това число протокола за извършена проверка, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви.
Отклонението на времето на фискалното устройство с 6 часа и 30 мин.
назад от реалното астрономическо време, представлява нарушение на чл. 25,
ал. 7 от Наредба № Н-18/2006г. Нарушението е безспорно установено и е
наказуемо по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че
санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по чл.
4
25, ал. 7 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ и с това бездействие е осъществило
състава на административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно
който лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно фискална
касова бележка, се санкционира с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да
бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93,
т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай“
е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в
случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено,
поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД „НАП” - гр.
Бургас.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 472269-
F504888/18.10.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП против “...” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. “...” №4, представлявано от управителя ...., с
което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА “...” ЕООД с ЕИК .... да заплати на ТД „НАП” - гр. Бургас,
сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6